Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Октомври 2021 (3)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
Май 2021 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Когато куклите придобият душа...
22-03-2012, 22:16 | Автор: Айви | Категория: Главна

 Дияна Малчева Филипова. Така се казваше моята руска кукла, която всъщност си беше съветска. xixi Нашите ми я донесоха през далечната 1982 г., когато ходиха на екскурДзия до Москва и Ленинград.

  Тогава много харесвах името Дияна.(Не, че сега не го харесвам). Презимето й идва от фамилията на прадядо ми. winked Тогава наскоро я бях чула и съм решила, че непременно трябва да я „поставя" на някоя кукла. Но от къде произлиза фамилията на Дияна и до ден-днешен си блъскам главата! frantic

  Както прочетох, повечето кукли от Съветския съюз на момиченцата в сайта са били русначета. Но моята си беше чисто българче tongue2 (въпреки, че нашите я наричаха рускинята xixi )! И от имената й е видно! Обикновено я наричах Дидето. По едно време придоби странният прякор „човека Гого". xixi2 Вече не си спомням защо. Но дядо на село много ми се присмиваше за това, и все така я наричаше. lol

  Но нека започнем от самото начало: И така, мама и татко се завърнаха късно вечерта от Съюза. Донесоха куп неща, но нямаше време да си разопаковат багажа. Оставиха го за сутринта. Дадоха ми само куклата. wink

 Какво изпитах в този момент никога няма да забравя, yajuyo но и никога няма да мога да опиша. Чувството беше неповторимо! Не бях съзирала подобна играчка преди. До тогава имах вече 4-5 кукли, но никоя не можеше да се сравни с новата. Колко беше голяма само! И викаше „мама", и „ходеше", и „мигаше" ! girl_sigh

 Обаче, аз през цялата нощ не можах да мигна! xixi Няколко пъти молех мама и татко да святкат  лампата (още спях в тяхната стая), за „да си видя кукличката"!  Беше поставена седнала точно срещу леглото ми и ме гледаше. Интересно, че нашите изобщо не се сърдеха, че искам да стават, и въобще не ми се караха, че не спя. При други подобни случаи нещата не стояха така.

  Как не съм я взела в леглото тая кукла, не знам. Сигурно съм изпитала някакъв респект от нея в началото и не съм посмяла.

 А на сутринта, разбира се, (типично за баща ми) последваха снимки. Изписано ми е на лицето колко съм щастлива:

Когато куклите придобият душа...

 Имам усещането, че тук татко е снимал по-скоро куклата, отколкото мен. xaxa2

Когато куклите придобият душа...

 

 Дияна, наред с Палячо беше любимата ми играчка. Присъстваше почти във всичките ми игри. Возех я в моята бебешка количка. Вероятно не се е събирала в куклената. На другите кукли им разменях тоалетите, ами нея как да я издокарам, като техните дрешки не й бяха по мярка? Добре, че нашите пазеха бебешките ми дрешки и обувчици. Всичките ги износи. А някои от по-късната ми възраст, които й бяха малко големи, с баба ги преправихме, за да са й по мярка. wink

  Почти не се разделях с Дидето. Бях невероятно привързана към нея. Понеже съм единствено дете, я приемах като по-малка сестричка. Дори я водих два – три пъти на село, когато съм оставала за по-дълъг период от време. Много странно как сме я носили, като се вземе предвид размера й, а тогава още нямахме лека кола. hum-hum Не си спомням да съм я държала в автобуса. Вероятно мама я е пренесла в някоя чанта.

  Странно, но като се замисля и нашите се бяха привързали към Дияна. Сякаш и те като мен я приемаха за живо същество. Не просто така ми се струва, наистина беше така. И до днес си спомнят радостта в очите ми, когато ми я донесоха, и още говорят за безсънната нощ, която изкарахме тогава. smile

  За съжаление Дидето има нещастна съдба. sad Спря да „ходи" още първата седмица, след като се запознахме. После получи някакво заболяване на очите и престана да ги затваря. Тя  по-скоро спря да ги отваря, но чичо доктор (или май беше татко) отвори главицата й и залепи отзад очетата с тиксо. Така поне можеше да вижда. gag Престана да мига, разбира се, но това не беше никакъв проблем.  Не след дълго й опадаха и миглите, обаче. След известно време си загуби гласа и не можа да проговори повече.  tz

 И въпреки, че вече не беше ходеща, говореща, мигаща и спяща за мен пак си беше необикновена, и с нищо не можеше да се сравни с останалите кукли. Просто я бях приела за такава. smile

  После последва нова беда – залепи красивата си главица на печката. malee2 Добре, че баба я видя на време. Получи малка деформация на челото и част от косата й се накъдри доста повече, но това за мен не беше никакъв проблем. Аз просто си я обичах така, както в мига в който я съзрях и за мен тя беше все така красива. Дори й слагах шапки и правех специални прически, с цел ДРУГИТЕ да не забелязват дефекта й, защото за мен той нямаше значение. Така се получава, когато куклите придобият душа... yajuyo

  За огромно мое съжаление след едно почистване майка ми изхвърли почти всичките ми играчки, защото... вече бях голяма. request За останалите не ми е толкова мъчно, но още си тъгувам за Дидето... Добре че имам поне снимки, за да си я гледам, когато ми се прииска... Не, че някога ще забравя красивото й лице.. yajuyo

 

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: tivesto (22 март 2012 22:51)

Благодаря, че сподели с нас тази прекрасна история за любимата си кукла, Айви! Като гледам първата снимка, ми се струва, че доста е тежала Дияна... Малко сте потънали в земята... tongue3 Обаче сте големи сладурчета двечките!




--------------------
 
 
№2 от: катя милушева (22 март 2012 23:19)

" Татко ми донесе кукла от Москва,

тя е с поглед весел и върти глава.

Кукло моя мила  ,весела бъди,

във Москва ме заведи...! bravo2

 


 
 
№3 от: Цонка (23 март 2012 07:35)

Мила Айви!!!
Безкрайно ми беше приятно да се запозная с Дияна Малчева Филипова, по прякор "човека Гого"! xixi
Между другото, коя от двете кукли на снимките е Дияна? Тази със зелената рокличка на точки или другата, с лилавата рокличка и жилетката? wink
Навярно вашите са били по-щастливи и от теб самата, заради радостта, която са ти доставили...  yajuyo Неслучайно са ти се навивали и са светвали лампата...
tayna Искали са да видят куклата... 
Много мила история! Благодаря ти, че ни показа другарката Дияна Филипова и нейната приятелка! kiss  




--------------------
 
 
№4 от: cvetelinka (23 март 2012 10:53)

Не съм чела/чувала по-прекрасни думи от момиченце за кукла. Това наистина е по-скоро разказ за приятел от детството. Много ти благодаря, Айви!


 
 
№5 от: Айви (23 март 2012 16:55)

  Аз ви благодаря за хубавите думи, приятели! smile

tivesto,

Като гледам първата снимка, ми се струва, че доста е тежала Дияна...

 Не бях се замисляла досега, но действително беше от по-плътна пластмаса. На другите кукли понякога петите им доста изтъняваха lol А като се вземе предвид и размера й (наред с моя тогава), наистина си е била предизвикателство за моята тригодишна персона xixi, но нищо не бе в състояние да ме спре... wink

Цитат: Цонка
Неслучайно са ти се навивали и са светвали лампата... Искали са да видят куклата...

xixi2 xixi3 yess

 Много оригинално хрумване, Цоне! Никога не съм погледжала на въпроса от тази страна!xixi


 
 
№6 от: Цонка (23 март 2012 17:38)

xaxa2 Както казва Емил за чичо Манчо: И на него му се вози, да не мислиш... /1:05:00, ако не зареди директно/




--------------------
 
 
№7 от: 9585 (23 март 2012 21:56)

Много хубава статия, същите чувства имам и аз ...

Още си пазя моята дебела кукла Дунда. Обещавам да й издиря дрехите, да я изкъпя, че горката е цялата черна, и да я снимам, за да я видите. Много е красива ... и много странна, защото има чисто бяла коса, вързана на 2 опашки. Като малка недоумявах как така малко момиченце, каквато е Дунда, може да има бяла коса, но така си я възприех и вече не ми беше чудно. Мама ми я подари като бях на около 6. След това й се радвах още няколко години само, защото като порЕснах малко, братовчедка ми, която е със 7 г. по-малка от мен, изяви желание да й дам Дунда да си поиграе. Никак, никак не ми се даваше, исках да й дам всичките си други играчки, но не и нея. Много ми беше мъчно, но ме накараха ... Нали знаете как: "Хайде де, ти си по-голяма, трябва да отстъпиш". Това винаги е било нещо много нечестно за мен, но как да се бориш с толкова възрастни?!?! Дадох й я. Уж за малко, а остана в нея години наред. Всеки път си я исках, тя все не ми я връщаше, и така докато бях 20 и няколко годишна вече и един ден й казах: "Крайно време е да ми върнеш Дунда". А тя моля ви се каза: "Ооо, да не мислиш, че знам къде е, иди в баба и я потърси, сигурно е някъде в гардероба". Накрая баба я изрови отнякъде и ако щете ми вярвайте - сълзи ми тръгнаха като я видях ... Да не мислите, че братовчедка ми обичаше Дунда повече от мен??? Съмнявам се даже, че изобщо я е обичала.

И така ... Дунда вече си е на мястото, при мен. Само дето моят син пипа навсякъде, натика й дрехите някъде на скришно място вкъщи, отъркаля я на няколко пъти по земята и сега Дунда е прибрана да си почива, докато издиря синята рокличка - сукманче, жълтата блузка и черните обувки. След това ще я изкъпя, наглася и ще ви запозная ... smile


 
 
№8 от: boysta3 (24 март 2012 14:15)

Айви, благодаря ти и аз за прекрасно разказаната история за куклата ти от далечен СССР. Покрай твоята статия си припомних за пореден път напоследък (след железните играчки от Унгария) един друг мой герой - Палячото. Подарък ми бе пак от леля ми от Пловдив. Беше ми много любим. В детската имахме две мечета, които майка поставяше на кревата на брат ми, а на моя палячото.Мисля само лицето му бе палстмасово, а останалите части от плат. Имаше много хубави цветове и бе много добре направен. Мечетата бяха също много сладки с очи и уста едни черни пластмасови като копчета неща, кръгли. Единия мечо бе по-рунтав (дългокосмест), а дългия бе по слабичък, и като без косми, само плат, малко като грапав такъв... Слабичкия бе по-светло кафяв, а другия по-тъмно кафяв до към черно.
Много хубав спомен... Радвам се че се откриват малко по малко изгубените ми , оказва се, десетки играчки... тук благодарение на децата на НД.
палячото 1983


 
 
№9 от: Айви (25 март 2012 11:11)

 Boysta3, Палячо го има цветен  тук, в случай че не си го забелязал още.

Цитат: boysta3
Мисля само лицето му бе палстмасово, а останалите части от плат. Имаше много хубави цветове и бе много добре направен.

 Лицето му беше по-скоро гумено, и наистина бе много колоритен. Виждала съм различни разцветки, но най-си харесвах моя tongue2 - основно в оранжево и лилаво.

 Бяха страхотна двойка с Дидето xixi, пък и на ръст си подхождаха. mig_mig xaxa2

 


 
 
№10 от: boysta3 (25 март 2012 11:27)

палячо цветен, 1983, цветенАйви, благодаря за цветната снимка и пояснение. Да, наистина, беше по-скоро гумено, а написах пластмасово, в смисъл на изкуствена материя различна от плата. Моят обаче в по-различно облекло. Като размери , глава, лице, ръце и крака е същия, със същите дантели покрай китките, краката и шията. Мисля че бе син (светло) и розово-червеникави съчетания...
Мога да кажа , че със сигурност не бе в зелено, но лицето бе абсолютно същото. И не беше на цветчета...


 
 
№11 от: eli (30 март 2012 19:48)

Колко кошмари с този палячо горе, само че моят беше Стефчо, оранжев. След години Стивън Кинг си намести всичко на мястото, мдаа.
А любимата ми кукла се казваше Мими, май съм писала за нея. Обичах я, защото беше с черна коса и мургавичка, сиреч различна. И тя пострада, разхождаше се боса по червения радиатор, а после я и подстригах malee2


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?