Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (3)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Изгубени статии: И ще бъда аз най-хубава
22-05-2012, 23:10 | Автор: eli | Категория: Главна

До ден днешен първата ми асоциация с думата "пръстен" е пръстенът на леля ми - нещо като фина решетка, обхващаща диск с арабски символи. Конструкцията оставаше куха и (гледала съм нелегално "Студио Х"?) с наслада си представях, как вътре криеш за черни дни отрова, паяци и прочие. Баба ми пък имаше пръстен с нещо като златен клипс на портмоне, две топчета, за които се чудех какво затварят.

(И като стана дума за злато, в апартамента над нас живееше златар. Човекът не се криеше, беше си го написал на табелката на вратата и по неведоми за мен тогава пътища, работеше на ЧАСТНО. Мръсен капиталист! Съседите го хулеха всячески, с епитети, които тогава не разбирах (обратен, какво ли ще е пък това, ами той просто си имаше кученце), но в крайна сметка опираха до него и после мърмореха, че ги е "ударил в кантара". Представях си апартамента му като нещо средно между пещерата на Али Баба и зъболекарски кабинет и мечтаех да надзърна вътре, възможност която така и не ми се удаде.)

Затова пък изтървяха ли ме от поглед, здравата "надничах" в тоалетката на майка ми. Бижутата си държеше в няколко стъклени кутийки, с капаче. Имаше и една кутийка от черно лакирано дърво, с изрисувани ярки цветя, казвахме й "малахитовата шкатулка", абсолютно неоправдано, но точно така си представях въпросното нещо от приказките. Вътре държеше: златен часовник и детелинка, синджирчета, пръстени, една-две златни зъбни коронки, ръкавелите на баща ми, които той никога не слагаше. Истинските съкровища стояха в по-голяма кожена кутия - колиета от огроомни пластмасови мъниста, две-три руски кехлибарени огърлици, брошки с цветя, тумбести клипсове. Последните обожавах и можех да нося до изтръпване на ушите, а ако наистина те изтърват и си пръснеш малко от някое шишенце с парфюм... Като марка помня само "Кобако" (още го има), най-кофти бяха всевъзможните "Крестянки", без пулверизатор, а често и в пластмасови шишенца. Виж, тях ни даваха да "ползваме", до вратата, след което ни изпращаха марш в банята. Баща ми пък си имаше "Тройний одеколон", с който ни мажеха, ако се изринехме или паднехме наистина лошо, а нямаше спирт под ръка. От неговите неща страшно обичах нещо, което приличаше на огромен восъчен диамант и се ползваше при порязване след бръснене. (Тук е мястото някой да напише ода за старите бръсначи и четките, с които сутрин разпенваш "Каро"-то в паничката. Аз съм дама и не върви.)

Червилата от спомените ми са много ярки, сенките - винаги сини. Лак, руж... не помня, а трябва да е имало. Или са били скрити по-добре?

 

КОМЕНТАРИ

#1 написал: Zara (22 август 2008 01:06)
Спомням си, че имаше лакове, но никакъв цвят не ми изплува, сякаш са били черно-бели.
От "висулките" на златни синджирчета много разпространени бяха едно синьо оченце и главата на Нефертити, естествено в профил.
#2 написал: Бяло (22 август 2008 10:34)
Еее, руж! За руж се ползваше червило, мацнато на бузите и след това размазано. Лакове също имаше - майка ми ползваше перлено бял или неопределимо червеноподобен. Червилото и беше предимно винено червено, сенки и моливи - сини! Да не са били задължителни?!(хи хи)
Помня името на един дезодорант, който често и подарявахме - Фабулон, имаше и някакви зелени ябълки, с които парфюмирахме обилно въшките, когато ги имахме. "Тройной" и у нас се ползваше по двете предназначения; и още пазя една кутия, пълна с пластмасови съкровища от всякакъв характер - някои леко ръждясали около закопчалките...
#3 написал: Надя (22 август 2008 11:40)
И ние имахме кутия, от ония дървените, гравираните. Там стояха герданите, от които най-много харесвах оня с клипсата закопчалка и няколко реда мъниста. Имаше много пластмаса, даже и пръстени от пластмаса. Сега гледам  някои от модите се завръщат, включително и тези на бижутата. Червилото беше Ида или Ина, не помня точно, но помня миризмата. Руж - естествено -  мац мац с червилото и разтъркваш, а сенки не помня майка да е носила, освен на банкет, бяха отровно зелени, тя не си падаше много по гримирването, аз съм коконата вкъщи, по една стига казват хората. Дезодорант Медея - зелена и кафява. После дойде ерата на Импулс в най-различни варианти. Но за пръстените за които говори Ели се сещам, сещам се и за моите детстки обеци - т.нар. треперушки, с едно зъбчато колело закачено на една скоба, което трепери като замаяно. Помня като ме водиха да ми пробиват ушите заради тях, с един пистолет, то си беше цял ритуал, веднага като почувствах независимостта на тинейдж възрастта се отървах от тях.
#4 написал: filipovaeli (22 август 2008 12:09)
Даа,тоалетката на мама... Отгоре имаше един красив сувенир от полиран рог с едно синджирче в двата му края/От екскурзията до Литовска СССР/. До него една пластмасова кутия за бижута имитираща албум за снимки/пак от Литва/. Вътре в кутията: сребърен синджир с висулка от кехлибар в сребърен обков. Много красив беше. Веднъж ми беше на гости едно съседско момиче и в процес на разглеждане на "съкровището" тя хареса синджирчето и аз взех та и го подарих/а дори не бяхме големи приятелки/. Мама чак след време разбра за липсата и много ми се скара,но така и не си го получи обратно. Тя не ползваше никакви сенки. Имаше само червило "Ида 121" и още едно като пепел от рози. В кутията се търкаляха някакви пластмасови гердани,дървени гривни и един кожен гердан,от тънки лентички естествена кожа навити на ролце, лакирани керамични топчета и кожени пюскюлчета. Откъм ароматите имахме само дезодоранти:"дива река","жасмин"...Тати имаше една луксозна кутия отвътре облечена със сатен за някакъв дезодорант и парфюм/комплект/но не мога да се сетя за името. Само помня,че на кутията имаше нарисуван нещо като глава на император или нещо подобно в римски стил. Естествено и той имаше голяма бучка стипца и аз от време на време тайно си близвах от нея. Тати си държеше/и още продължава/бръснарските принадлежности в нещо като чантичка с огледалце отпред, но с твърди стени и с една специфична закопчалка като тези дето имахме на ученическите си чанти. На тази чантичка пишеше"набор за бръснене". Той още продължава да се бръсне с ножчета и бръснарски сапун. Много обичах като бях малка да го гледам как се бръсне и докато го правеше постоянно го питах нещо и не го оставях на мира да се обръсне. Спомени...
#5 написал: isi (22 август 2008 12:35)
И моите, и на сестра ми златни треперушки на ушите бяха точно като на Надя, ама си ги носехме на ушите още от преди да се помним! После почнаха да излизат малко по-модерни златни детски обечки - т.н. кошнички. Интересно, но бяхме почти всички с едни същи обеци, пак като част от униформата ни. И аз ги приемах като нещо нормално и задължително, а не като екстра за разкрасяване.
А относно лаковете (аз си спомям май само червила и лакове), понякога карахме мама да ни лакира малките ноктенца да станат като нейните. С един  такъв розов цвят, не блед, но не и ярко крещящ.  Когато тайно се пробвахме да се лакираме , разбирахме че да поставиш лак само върху нокътя е цяло изкуство. С червилото беше същото - ако си мислех, че като съм си  начервила устните сама, не приличам на клоун, дълбоко се лъжех. Не че много съм се цапотила, напротив, но имам спомен за веднъж-дваж, любопитно ми е било.
А една съседка-приятелка изяде шамарите в мое присъствие, понеже майка и разбра, че дъщеря и  е пипала червилото и. Разбра го по това, че кагато го е  затваряла, не го е завъртяла да го прибере, а просто го е смачкала с капачката . На мен ми беше малко странно ( и страшно ) майка да се кара, че и да бие, за такива работи. Може нещо скъпо червило да е било. Тя тази приятелка по обичаше да се конти - пробваше и обувките с токове на майка си, показваше ни ги, когато си играехме у тях. На мен това не ми беше хрумвало тогава. Аз и сега нямам нито един чифт с каквото и да било токче.
А помните ли, че по едно време излязоха на мода химическите червила - самото стикче беше зелено, а като се накльопаш - червено, много ярко даже. Пак съм се мацала сигурно заради странната трансформация. Иначе и майка ми дори не го харесваше - то пък толкова ярко червено бива ли, за какво ще те помислят. А дали не се и триеше много трудно от устните?
Но точно по това време си бях съвсем дете, въобще не съм се "момеела", както казва баба. Даже въпреки всички тези разкрасявания,  изобщо не помня да съм се гледала в огледалото - да се видя как ми стои. Искала съм просто да съм като мама. Дани някъде беше писал, че според него детството свършвало тогава, когато детето открие своя образ в огледалото. При мен това наистина беше доста късно. Че и сега даже май много, много не го търся това огледало. Тук ми е по-добре.

 

БЕЛ. Статията е възстановена от tpl, с любезното съгласие на eli smile

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (23 май 2012 09:23)

wink Страхотна статия!!! Пръстените с две топчета, като закопчалка на портмоне и мен ме впечатляват и до днес :)) Все си мисля, че така се сваля пръстенът - щрак, отваря се халката и се сваля от пръста...  xaxa2 Непременно трябва да помоля в някое ателие да ми покажат тоя номер...

Сега да се върнем в 1979 година, да отскочим до щанда за парфюмерия и козметика в Универсалния магазин и да позяпаме. Дано продавачката се окаже достатъчно любезна, за да ни позволи да пипаме и да миришем.
1. Боя за коса - три вида, червило и лак - два вида:
    
2. Крем-маска за лице, шампоан, очна линия и спирала за мигли:
  
3. За татковци:
 
4. Разни други пак за мама и плажно масло, както и една покана за почивка :))
  




--------------------
 
 
№2 от: Айви (23 май 2012 14:00)

 Знаех си, че не може да нямаме статия за бижутата и гримовете на мама (и не само) в сайта! wink 

 Едва ли има момиченце, което да не е надничало в гравираните дървени кутийки, пълни с безценни съкровища... ogledalo

 Сенките на мама, разбира се бяха сини. А лаковете - основно червени. Поне с такъв цвят бяха всички манекенки от модните списания, които съм гледала по онова време. А моята майка имаше и бял перлен лак (като майката на Бяло), розов и кафяв. Много обичах да ме лакира! А помните ли лака на "звездички", т.е. на разноцветни точки? Сега има хиляди такива, но тогава беше голям хит. За съжаление мама нямаше такъв, но веднъж една какичка-съседка ме лакира с лак на звездички! yeyeye

пръстен с нещо като златен клипс на портмоне, две топчета
(Ели)

 Братовчедка ми има подобен, купен от Съветския съюз. А от там мама (понастоящем аз) има тези два пръстена:

 

бяхме почти всички с едни същи обеци, пак като част от униформата ни
(Иси)

 Точно така си беше, обаче аз се "делях" от останалите. Обеците ми и те бяха  руски, т.е съветски, и всички гледаха на тях като на нещо много необичайно и различно:

 

 


 
 
№3 от: Цонка (23 май 2012 16:35)

Лака на звездички... Да!!! Ултра шик!!!  wink
Все исках да имам красиви дълги нокти като на сестра ми. А моите все имаха черно под тях. Много се чудех, защо не мога да се отърва от черното... А, също исках кокалчетата на ръцете ми да са ярко изразени. Пак като на сестра ми. А на моите ръчички нямаше кокалчета - имаше дупчици :)))) Един ден неусетно се сдобих и с кокалчета, и черното под ноктите ми някак от самосебе си изчезна... И какво?  neznam 
Ушите си пробих чак в гимназията. Мнооого исках да нося ей такива обеци. И понесох :))) Още си ги пазя - ей ги на картинката.




--------------------
 
 
№4 от: haksev (23 май 2012 17:45)

Златни пръстени правени по поръчка - все ги оприличавах на шоколадови бонбони Амфора. Или златни обеци-халки, зимата беше въпрос на престиж да имаш дълъг  кожух  с кожена яка, шалчета тип СОЛЕЙ, дамски парфюм Белла, дезодоранти Рексона и Фа, мъжки козметичен комплект Парис, одеколон съветски под формата на чепка грозде, шампоани Люляк, Ренета, Коприва, Яйчен шампоан и естествено унгарския шедьовър Мелинда. Ех славни времена бяха.




--------------------
 
 
№5 от: Frangata (23 май 2012 20:35)

"Тройной":

 

Най-интересното е, че още се произвежда някъде и се продава тук-там.




--------------------
 
 
№6 от: катя милушева (23 май 2012 20:57)

Направо ме удари аромата му............!

 


 
 
№7 от: Цонка (23 май 2012 21:08)

Абе хубаво ли миришеше този одеколон?
Между другото, заради тази статия, днес цял ден съм на бижутерийно-ароматна вълна и не мога да си събера мислите, за да свърша нещо полезно. Много гот! yeyeye
Струва ми се, че скоро гледах в един квартален магазин одеколони, които ми навяха едновремешни спомени... Ако видя "Тройной", непременно трябва да го помириша.




--------------------
 
 
№8 от: dflame (25 май 2012 11:54)

Даа, върнах се в спомените си, и най вече относно "модата" -  първо детската , а после и училищната. То не че можеше да се избяга от задължителната униформа, ама все успявахме да скалъпим нещо, дето да се вписва в общия фон. Като начало си спомням една връхна дрешка, ръчно производство, черна на цвят. Представляваше парчета черно сукно, сглобено с плетка от червен цвят на една кука, която баба доста майсторски сътвори. Въпросното нещо носеше странното име "джубе". Тогава се чудех каква е тая дума, но по-късно я срещнах тук-таме , беше с турски произход, естествено.
След това на по-късен етап от въпросното черно сукно се майсторяха едни такива горни дрехи, ни яке, ни палто, с модерния тогава прилеп ръкав и стигащи до под кръста. Основния проблем тогава беше да намериш свестна шивачка, защото и те бяха претрупани с работа, основно се шиеше и никой не разчиташе на конфекцията по магазините. Та ние основно опирахме до услугите на мамината шивачка, една леля Надка, а в краен случай отивахме в ТПК-то, ама там шивачите шиеха през пръсти и вместо модерно яке, най-често се сдобиваше човек с някакво подобие на чувал...
Върха в училищната ми мода бяха едни черни панталони /за които всички тайно ми завиждаха/. Те се вписваха идеално в училищния правилник, защото бяха черни. Но за сметка на това пък бяха от шушлеков плат и имаха по два джоба отстрани, с метални ципове и копчета тик-так.
А между другото, тия щедьоври на направи си сам ги открих наскоро на село , прибрани в един кашон и забравени след нашествието на дрехите-еднодневки от Турция, Китай и не знам къде си...


 
 
№9 от: Simpra (25 май 2012 12:26)

И пак си спомних за "Бич-може"-то, което седеше на шкафа под телевозора при баба ми. Иначе помня и до днес запушалките с белите гълъби на Нина Ричи, комплект вероятно подарен от някой на майка ми, чийто шишенца се пазеха с години и все си стояха пълни. Няма да забравя как, когато най-малкото шишенце свърши, майка ми ми го подари, да си играя с него. Естествено го пълнех с вода и се парфюмирах ли, парфюмирах...




--------------------
 
 
№10 от: исанчо (29 май 2012 11:45)

А аз си купувах от магазина на село дезодоранти Белла и Парис. Сега като се замисля, Парис - ът дали не беше мъжки? Няма значение. Иначе майка ми не обичаше да се кипри, но за сметка на това дъщеря й, т.е. аз... xixi  Правех си сенки от крем и ги оцветявах с малко мастило да бъдат сини и се гримирах. Криех си ги горе на тавана, незнам защо. А наскоро си открих съвсем случайно едни сребърни обички - детелинки от моето детство. Баба ми ги беше купила от Горна баня или Хисар, незнам точно. Изключително много им се зарадвах, като ги открих. Еее, едната обица е счупена , но какво от това. Имах и червено червило, ама много ярко, но си се червех де. И руж си правех с него по бузите. И Бич може- то го помня, имаше едни малки парфюмчета желъдчета, много миришеха. И Медея -та, и Фабулон -а, и червилото Ида №121 мисля, че беше , все съм ги имала.  Много обичах, а и до ден днешен е така, признавам си, от сбора на село, от панаира във Видин, или когато ходехме веднъж месечно до Видин, задължително си купувах по нещичко. Това ми е голяма мания. Ама какво лошо има в това!?!

Навремето бяхме луднали по едни поли, наречени солей. Ще да е било къмммм 3, 4, 5 клас, мисля. Бяха черни на цвят и трябваше да идваме във Видин да си ги шием, че селските шивачки не бяха запознати с новата мода    uuux Нищо, че живеехме на село, но и ние бяхме в крак с модата!fellow  


 
 
№11 от: Krista (18 ноември 2013 00:45)

помня, имаше едни малки парфюмчета желъдчета, много миришеха.


Да, миришеха много хубаво, но как  са се казвали, наши ли са били? winked

Сещам се за един одеколон, който ползваше дядо - "Магнит"  се казваше. Етикетът беше малко странен : на тъмен фон, усмихната другарка с червена забрадка. xaxa2 Само това.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!