Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Изгубени статии: За когато сняг забръска
18-04-2012, 23:30 | Автор: eli | Категория: Главна

В Сливен строго погледнато сняг не "бръска", но пък както го пише и в "Речника...", през зимата домати, краставици и плодове просто нямаше. Което пък налагаше нуждата от консервиране, стерилизиране и всяческо варене, до получаване на неща с често неопределим цвят и вкус, които за детското ми небце въобще не бяха "все едно сега откъснати".

Забележка: Написаното по-долу се отнася за насъщните нужди на едно шестчленно семейство, без куче. Изходните продукти се отглеждаха, разменяха, купуваха, носеха ги благодарни пациенти на баща ми, в щайги, чувалчета и плетени торбички, които бенефакторите си искаха обратно.

Буркани се събираха целогодишно, а тежко ти и горко, ако срежеш или всячески повредиш капачките, които се изнамираха само с връзки и обикновено рециклирахме. Къде се събираше всичко това не знам, но появеше ли се първата партида прилежно измити буркани под масата в кухнята, значи идеха "абитюренти" и череши. Първите, "детска радост", не ставаха за нищо и обикновено огризвахме зелени, но после... И това беше само началото. Успоредно с черешите вървяха ягодите, после кайсии, райграс (сиреч френско грозде), малини, къпини. И най-гадното, при изобилието им в региона, праскови, от гумените, които с много дялкане ставаха само за компот, до халето, което пък беше грехота да правиш на компот. Щайгите се подменяха с налудничава постоянност, дядо ми вадеше тенекиите от сирене и нагревателите на терасата и с много клетви да не излизаме навън и не се спъваме в разклонителя, пускаше бурканите да се варят на "евтиния ток".

През това време естествено зрееха и зеленчуците, а всеизвестно е какво става с тоя, зеленчуци който не яде. Или цяло лято услужливи съседи направо отдолу запъхтени викаха, "Пуснахааа...". Баба ми захвърляше престилката и хукваше към пазара, а ние с пъшкане се извинявахме на тайфата, че ще затваряме домати. Същото беше с чушките, фризери нямаше, всичко се печеше и заминаваше на буркани. Боб, бамя, корнишони, патладжан, готови смески за гювеч и руска салата. И така до лютеницата, която май съвпадаше с гроздобера, сиреч гроздови сокове и петмези, после туршиите и накрая зелето, остатъкът от което напролет пак се прибираше в буркани. И така до безкрайност.

Всичко това ми се струваше невероятно похабяване на време и "мат’риал". Е, имаше и неща, които обичах и които се правеха и за престиж:

сладко от череши, малини и ягоди,

сладко от печени сини сливи, с ядки и индрише;

сладко от смокини, с боднато парченце портокалова кора във всяка.

Но горните бяха по-скоро подсладител към горчивия хап и ни се даваха на по (задължително суха) лъжичка. Или нищо чудно, че любимият ми плод беше динята, не на последно място защото нямаше как да я консервираш. Всъщност, като се замисля, леля ми правеше страхотно сладко...

КОМЕНТАРИ

#1 написал: dani (19 август 2008 23:10)
А аз влачех кофи с вода от една чешма на 50 м. от блока ни, защото точно по това време все имаше воден режим. Бурканите се слагаха в един почернял от сажди казан и се варяха до тъмно. Винаги имаше по някой спукан, чието съдържание (компот или туршия) плуваше отгоре. След като се свалеше казанът, си печехме на жаравата царевица и картофи. Доматеното пюре беше най-гадно - трябваше да "дежуря" няколко часа при врящата на бавен огън тава, да разбърквам постоянно с дървената лъжица, за да не загори сместа на дъното. Майка ми обръщаша извадените буркани надолу с капачките, за да вакуумират. При тая операция (обръщането) винаги си опарвах пръстите.


#2 написал: Zara (20 август 2008 03:00)
Какво нещо е навикът, изграден в детството! Да си призная, откакто имам собствено семейство, не слагам буркани, но се чувствам гузна. И това-всяка година belay belay Просто дойде ли време, нещо в мен сякаш зове за бой с чушките,доматите, морковите... А колко досадно нещо е!!! И въпреки това ..... гузна съм че изоставих този "обичай" всенароден.


#3 написал: chavop (20 август 2008 12:35)
Бурканите бяха два типа Омния, които се ползват и сега и още едни високи и грапави буркани. Ползвахме предимно втория вид. Бурканите се затвяряха с един специален уред с ръкохватка. Омнията си се затваряха с ръчна затварачка, която по средата имаше затварачка и за бирени бутилки.
За дините - чувал съм , че някои съхранявали и дини. Трябвало да се залее с гипс и така уж се запзвала, но никога не съм опитвал. А туршия от диня яли ли сте?
Най-много обичах компот от кайсии. Слагахме му индрише, както и поради неясна причина сърцевината от костилките на кайсиите.
За печенето на чушки за буркани и лютеница ползвахме едни уреди чушкопеци. Имахме два - по един за мен и сестра ми, като моя беше голям с разделение за три чушки. В него можеше да се пече и цял патладжан.
Сладката и мармаладите естествено ни бяха най-любими. Майка ми правеше и много специфични сладка - например от моркови или зелени орехчета.
И все пак да се отчета - ние все още праивим, макар и много малко компоти - от праскови, джанки и сливи. А преди два месеца се разчекнах да бера диви ягоди и бабата на жена ми направи страхтно сладко.


#4 написал: eli (20 август 2008 13:02)
Уредите с ръкохватката ги помня чудесно, приличаха на хладно оръжие, имаше си един много зрелищен начин на затваряне, с подскок. А соковете от домати се правеха през машинката за месо, голяма цапаница.
От чушкопеците се отървах, след като сестра ми най-любознателно бръкна в нашия. Оттогава не ни допускаха до адската машина


#5 написал: Бяло (20 август 2008 13:12)
И ние ползвахме чушкопеци, пак два - за да не се караме (не кой иска, а кой не иска); към днешна дата аз правя само компоти, другите неща, или по-скоро зеленчуците, ги режа и ги слагам в пликове в камерата на хладилника. Но добре помня носенето на огромните торби от плат, шити от баба ми, пълни с домати, кисели краставички, чушки и т.н. - каквото ще се затваря в буркани за зимата. И доматите в бутилка - също ги мелехме на месомелачката, цялата кухня ставаше в доматени капки.
А на уреда за ръчно затваряне у нас животът му беше кратък, замениха го едни метални капачки, които се слагат върху капачката на буркана и отгоре се притискат с метална скоба. След сваряването и изстиването се махат и така, докато ръждясат съвсем.


#6 написал: Надя (21 август 2008 13:57)
Браво Ели, за буркани наистина си заслужава да се напише една статия! Честно казано аз много обичам есента, много е ароматна, и част от тези аромати са именно виртуозните произведения на домашната консервна промишленост. Моята одисея в тази насока също не беше лека, като се започне от брането на продуктите и се завърши с избърсването на бурканите, които наерждах по рафтовете на мазето. Част от зимнината се приготвяше на село, а друга пред блока.
Най-най-най ама най-ужасното беше да бъркам лютеницата да не загори с една дървена огромна бъркалка recourse . Бъркам си аз, огъня здраво ме пече, температурата на атмосферата е също към 30 градуса sun , на всичкото отгоре като вземат да се пукат ония балони, като заври лютеницата и почват да пръскат, горят и цапат..ужасссс.
Харесваше ми да ловя бурканите в казана с инструмента, който татко беше измайсторил за целта, едни огромни щипки, които ги захващаха под капачките. Харесваше ми и там цялото мелене, отлюспване и отсемчване с машинката, но имам и лош спомен с един прасковен мармалад и белег на пръста който побутваше прасковите в мелещата машинка.
Приготвянето на консерви с домати /най-многобройните/ беше цяло събитие, идваха да помага комшии и роднини, едни железни корита едни казани с гореща вода и нещо като празника в Памплона, всички деца отгоре до долу в доматени люспи и семки, а около тях рояк мухи.
Чушките/а не пиперките/ печахме на една огромна ламарина върху огъня, там свършваше и патладжана. Царска трушия, кьопоолу, кисели краставички, моркови с карфиол..това са ми любимите tongue
Като бях в гимназията имахме преподавателка от Англия, за около месец, та тя ни разказваше за почудата си от консервирането на всичко в България. При тях нямало такъв проблем, защото имали всичко прясно целогодишно..брееейййй...как се учудих само..
Сега трета година правя неуспешен опита да приготвя маринован патладжан и не става xaxa2 , но няма да се откажа, обещавам


#7 написал: eli (21 август 2008 14:17)
О, лютениците са си направо достойни за отделна статия. Спомням си ги направо като реколта вино - по екскурзии винаги познавахме коя на кого е. Някои плюс всичко останало слагаха ябълки, други картоф, режеха по на едро или на дребно. А аз при всичките тези вкусотии най-обичах "хорцето" и докарвах баба ми до сълзи. А една година в къщи се появи една щайга консерви белени праскови, износ за Германия, в кутийки! Не знам дали заради кутийките или наистина бяха вкусни, но после категорично отказахме да ядем домашните залежи. И се набутахме, на другата година ни накараха да обелим всички праскови за компот


#8 написал: isi (21 август 2008 17:08)
Когато започнах да уча икономика, даваха ни примери как в България при отчитането на брутния вътрешен продукт не се включвало това цялото производство на домашни консерви. (и почистването на домовете, но това е друга тема) А то "правенето на буркани"  наистина си беше цял отрасъл на народното стопанство!
Първо само да си призная, че сега аз и мъжът ми  се включваме много активно май само в консумирането на такива домашни буркани! Уж все ще помагаме на свекъра и свекървата, а то накрая - бурканите вече готови! Все сме заети! Но бурканопроизводството върви с пълна сила, особено там, където се отглеждата собствени зеленчуци и зреят плодове! Тази година все пак и ние правихме компоти от кайсии! А за Нова година си бяхме поръчали подарък чушкопек и сега яко печем ПИПЕР на терасата на нашия апартамент! Забележете - печем пипер, но във чушкопек. Върви им обяснявай на варненци и добруджанци, че това са си чисто и просто чушки! Иначе нямат аргумент, защо чушкопекът се нарича чушкопек, а не пиперопек!
А в детството - вече разказахте доста и от моите спомени, но все пак:
- Правехме буркани основно на село, там имаше "мат 'риал' от градината, но и носехме, примерно купени праскови от града,  за да направим на село компотите. После обратно товарим пълните буркани към града. Тях пък ги редяхме в мазата на рафтовете и с една здрава платняна  чанта или пък мрежа  качвахме от време на време по 1-2 буркана от всеки вид  горе в апартамента, като заменяхме пълно за празно. След като мазата към началото на пролетта заплашително се напълнеше с празни буркани - хайде пак бурканите към село. Там имаше място на двора, където се палеше огъня и се варяха бурканите, както и специален казан. А у нас сме варили и на ток, като вземахме от съседите един специален електрически варел за варене на буркани, който стоеше включен цяла нощ в банята - на евтиния ток. Около блока си спомням поне три места, където се палеха огньове и цяла нощ се вареше нещо от някого.
Някои "буркани", които помня
 - с  печени чушки, при които бурканите  не се заваряват, а директно чушките от чушкопека в бурканите, с няколко аспирина, затваряне и обръщане надолу с капачката.
- помня беленето на едни огромни много вкусни градински домати на село
- специалното сладко от белени сини сливи, с измушени костилки, държат се
 във вода с вар, после с поставена орехова ядка вътре в тях се варят! Много вкусно, ама много трудоемко!
- на другото ми село, което беше  планинско и нямаше толкова градински зеленчуци и плодове, баба ми правеше компоти от диви череши (горчивки им викахме, дребнички и много вкусни на компот) и сладко от диви ягоди!
- майка ми правеше едно модерно "Тути-фрути" - в огромен буркан се слага определено количество ром (или коняк "Слънчев бряг") и после постепенно по малко от всички видове плодове според сезона - от череши и ягоди до дюли.
- а затварянето на бурканите си беше мъжка работа - май чак там се включваха мъжете. Най-здраво ставаше с една стара обикновена масивна затварачка за буркани с дупка в средата, през която с пръст се избутваше буркана след натискането с цяло тяло. После с обратното на нож се минаваше по ръба на капачката. Но имаше период, когато по някаква причина се слагаха по 2 капачки - май бяха от калпава партида.
Засега това от мен! Аз обичам "бурканите"! Когато бях студентка, бурканите, пълни и празни, ми бяха постоянен другар - и в квартирата и във влака! Всички студентски сакове подрънкваха загадъчно в зависимост от това кой накъде пътува! Сега има всичко по всяко време на пазара или във фризера. Но онова с бурканите не беше хабене на материал, Ели! И сега гледам, че когато в градината или на дървото има изобилие от зеленчуци и плодове, и тяхното изяждане наведнъж е невъзможно, бурканите се явяват един вид спасител! Тепърва предстои есента, обещавам да вземам по-активно участие в тази сфера на народното стопанство!


#9 написал: Надя (21 август 2008 17:43)
Хихи това с "пиперопека" много ми хареса. За затварянето си спомням един зелен уред с ограничители според височината на бурканите и ръчната затварячка разбира се. Забравихме едно напомняне за ваденето на празните буркани след дългото им пребиваване в мазето, и колкото и чисти да са, трябваше пак да се измият един по един, ей тва мъчение баба най-обичаше да ми го дава, защото тя недовижда и аз с една гумена престилка пред планината с буркани изглеждах много трагично, беше си направо за рев yajuyo
Иси ще трябва да дадеш рецептата за това със сините сливи изглежда много вкусно..
Май ще трябва да си отворим тема с рецептурник на социализма, ей това ще бъде знаменито


#10 написал: ive (22 август 2008 19:16)
Ех, че вкусно. Аз най-обичах компот от череши, компот от праскови, сладко от вишни и карфиола от царската туршия.
Не мога да се оплача, че много са ме мъчили с консервиране в къщи, но и аз имах своето участие. Моя задача беше, например, печенето на чушките и тяхното белене. Най-приятно ми беше когато трябваше да нижа чушки за да се сушат. Ниженето ставаше бързо. Затова пък брането на липов чай вървеше така бавно. Включвах се и в чистенето на вишни, от които баба правеше страхотно сладко. А най-неприятният и болезнен спомен е от рязането на едни тънки и дълги люти чушки. Дълго след като ги нарязах си киснах ръцете във вода заради лютото.
Иначе и при нас бурканите се носеха между селата и града. На село се провеждаше една част от консервирането, в града - друга. На село се използваше огън, в града - бързовара в банята.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: bat_mitco (19 април 2012 11:34)

    АМА КАК ТАКА - "НИЩО НЕ ПРАВЯ В БУРКАНИ, В МАГАЗИНИТЕ ИМА ВСИЧКО"...И ИМА СЛАДКО ,КОЕТО ДА МОЖЕ ДА СЕ ОПРЕ НА САМОДЕЛНОТО ???...ЧУШКИ "ПЪЛНИ-ИЗПРАЗНИ" ???...КОМПОТИ, КАТО ДОМАШНИТЕ ??? Я, ПО-СЕРИОЗНО...И ТОВА ГО КАЗВА ЧОВЕК,КОЙТО ИЗОБЩО НЕ Е КОНСЕРВАТОР И Е ПРИЗНАЛ МНОГО КУПЕШКИ НЕЩА, ВЪПРЕКИ ЯРОСТНАТА СЪПРОТИВА НА МОИ БЛИЗКИ И ДАЛЕЧНИ РОДНИНИ...ПРОСТО НЯКОИ НЕЩА СА ДОМАШНИ И ТРЯБВА ДА СИ ОСТАНАТ...ХОМО БУРКАНИКУС НЕ ТРЯБВА ДА ИЗЧЕЗНЕ...




--------------------
 
 
№2 от: dani (30 април 2012 23:34)

Вече съм коментирал тук преди години (леле, ставаме сайт с "минало"), но пак да кажа. Тъй като не мога да се откажа съвсем от "домашното" , а съм в София, единствените ми "зелечуци" са малините и боровинките от Витоша. Имам си много хубави рецепти за сироп от боровинки и малини с много малко харчене на ток. Иначе  ги суша и "когато сняг забръска" си пия прекрасен чай без оцветители. Някой тук май ми е пробвал и сладкото от боровинки smile




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 56
Потребители: 0
Гости: 56

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?