Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Януари 2021 (5)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Ние сме родом от детството
12-11-2012, 07:18 | Автор: dani | Категория: Главна

Ние сме родом от детството
Когато си на шест години, за теб щастието е това: ще порасна, ще си имам  домашно  куче (котенце, рибки в аквариум), ще си ям колкото искам шоколад, без да питам никого и ще ходя на училище с най-готината раница.
Когато си на десет години, си мечтаеш: ще порасна и ще си имам велосипед (кукла Барби), какъвто си има Митко (Петя).
Когато си на петнадесет, си правиш планове: ще порасна (още малко остава), ще уча престижна специалност в университета, за да имам после добре платена работа и тогава ще си купя най-якия комп и ще нося маркови дрехи.
Когато си на 22, ти вече работиш – за някаква мизерна заплата като „начинаещ специалист" и си мислиш: по-скоро трябва да си намеря нещо по-достойно за мен. Ако си момиче – трябва да се омъжиш за човек, който ще обезпечи светлото ти бъдеще и това на децата ти и родителите ти. А пък ти ще напредваш в „професионалната кариера". Ако си момче, трябва да работиш здраво, за да събереш пари за кола, но да има и за тенис-кортовете в неделя, за кино, за уикенд на планина... А после, като си стъпиш на крака, ще мислиш и за женитба.
Един ден ти и Митко, и Петя ще сте на 35. И може би някой от вас ще ходи два пъти в годината на курорт, ще си има кола, вила, частно училище за  разглезените си деца, маникюрен салон – за изнежената му жена, запазено място всяка вечер в  скъп ресторант... А някой ще взима учителска заплата ( или инженерна, чиновническа), ще държи в къщи старите си мебели, жена му ще купува евтина козметика, децата ще ходят на училище с учебници „втора ръка"...
Кой от тях тогава ще бъде щастлив?
Ще кажеш – разбира се, обезпеченият във всичко. Друг ще възрази: едва ли, той си има проблеми с нервите. Заради банковия заем  или от страх да не му откраднат скъпата кола, гарирана под прозореца му, той по цели нощи не спи.
Кой е прав? Не обезателно първият. И дори съвсем не обезателно вторият.
Може да се каже, че  ако ти си изработваш  честно своите пари, не трепериш по нощите, че ще те окрадат – значи животът ти е спокоен. Но може да си беден и така да завиждаш на заможните си съседи, че вътрешностите да ти се късат от завист.
Може да тормозиш мъжа си, да го принуждаваш да работи на две смени само и само да си купиш  същото кожено палто като  това на колежката  ти.
Може да не излизаш от офиса, получавайки язва и нервно изтощение, за да те повишат в службата, а после ще ходиш да се лекуваш на курорт. Може да носиш очила за хиляда лева и скъсани чорапи ( които никой не вижда). Да се прибираш вкъщи с такси  и да се пазариш до посиняване с шофьора за рестото. И после се оказва, че вече широкоекранният ти телевизор не е достатъчно „плазмен" и трябва да се смени. Джакузито трябва да се смени с душ-кабина, буковият паркет – с подово отопление... И така без край.
Така че, кой е щастлив? Сигурно не задължително богатият и не задължително бедният.
А може би този, който помни себе си в своите детски години, когато страшно му се е искало да си има нова кожена футболна топка, но после се е примирявал и е отивал да рита с приятелчетата си старата. И футболният мач от това не ставал по-малко весел.
Или може би  тази, на чиито дънки е имало грижливо зашита от мама кръпка върху скъсаното място, но това никой не го и забелязвал, докато весело се пързаляла с останалите момичета по баира на заледената улица.
С моите приятели отраснахме в тежкото време на „преустройството". Това ни беше „орисията". Режимът на тока траеше по 3 часа на ден. Учехме си на светлината на свещи, а когато през  зимата електричната печка изстинеше, се обвивахме с шубите и танцувахме, за да се сгреем – но това само пораждаше смях. Затова пък каква радост беше, когато накрая тока идваше и можехме  да си стоплим супата на котлона.
Обличахме дрехи, каквито ни купуваха родителите, и никой не страдаше от това. През междучасията си деляхме сандвича с масло и мед, донесен от вкъщи. Родителите ни спестяваха заплатите си и ни даваха колкото за закуска и за по веднъж в седмицата в сладкарницата и на кино. Тетрадките ни бяха евтини, училищните ни чанти – най-обикновени. Химикалките ни правеха мастилени петна и на контролното можеше да получиш ниска оценка само за едно такова разлято петно върху листа – и никой не смееше да протестира пред учителя. А впрочем някои и тогава си имаха и подово отопление, и лъскави чанти „от запада".
Но аз мисля, че въпреки всичко нашето детство беше щастливо. Ние бяхме приятели, имахме си нашите  с игри на снега  през зимната ваканция, нашите разходки в пролетната гора, пясъчните замъци на морския бряг през лятото.
Ние имахме нормални родители, които искаха децата им да не са лишени от нищо, но ни учеха да сме  доволни  и на  малкото. А какво повече е нужно на децата?
Сега поколението, което е по-младо от нас с пет-десет години, живее по по-друг начин. Равнището на жизнения стандарт се повишава. Ако на някого днес разкажем за нашето детство, няма да ни разбере. А някои и сега живеят по стария стандарт, че и по-зле.
Винаги разните хора ще имат различни условия на живот. Винаги ще има недоволни и нещастни. И винаги можеш да свържеш нещастието с парите.
Обаче ние се стараем да не го свързваме. Да не се привързваме към парите. Дори когато живеем в хубава къща и имаме пълен хладилник. Дори когато заработваме „повече и при по-добри условия". Ние се стараем да запомним – това не е най-важното. Това прилича като сандвича от ученическите ти години, който ти не си спечелил – дали са ти го родителите. И не е вкусно да го ядеш сам, дори да е намазан с масло и мед. Важното е, като имаш сандвич, да го разделиш на две, че и на три и да го споделиш с приятелите.
Разбира се,  така беше в детството, а ние сме родом от там.
 И взехме от там най-доброто със себе си.

 

автор  - Мария Машкина
Акомодиран превод от http://www.realisti.ru/main/happy?id=16

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: ssi (12 ноември 2012 10:33)

Щастието, както и всичко друго, е много относително нещо. Много от хората не могат да приемат откъснатоста от съвремения живот в къщичка на село с цветни алеи, външна тоалетна, собствен бостан, животни за които да се грижиш и дървета с хубави и здрави плодове.

Привързаноста към богатствата, винаги говори лошо и особено пристрастеноста води само негативи. Всеки трябва да изпита радоста от това да създаде нещо материално и особено приятно е това нещо да зарадва другите хора.
За мен този начин на живот е по-правилен, защото, както съм ви споделял, колкото по-близко живееш до земята и си по-свързан със естествените неща в природата, толкова по-добре.
Тука следват едни въпросиии...ама как така...то няма интернет...то трябва да се излезе в студааа при животнитеее.. то трябва да се копае...то други нещааа..
И какво толкова...всеки интелигентен човек може да ги съчетае тези неща и пак да си е близо до природата и да си има истински комшии, на които може да разчита винаги.
Ето това за мен е щастие...да си доволен от себе си, от това което правиш и по-малко да зависиш от други.
Сигурно ще ми кажете, че сега пиша такива глупости, защото не съм там, но...ще изчакаме още малко и ако всичко върви добре, когато се пенсионирам веднага ще се изстрелям към село и тогава вече ще ви кажа дали е хубаво да си правиш сам туршията, компотите, ракията, виното, хляба, .....и т.н.


 
 
№2 от: 9585 (12 ноември 2012 11:08)

А пък и не знам дали сте гледали миналата седмица първия епизод от новото предаване на Наталия Симеонова. Много голямо впечатление ми направи едно семейство от Шумен с 8 деца. Понякога живеели с 280 лв. месечно ОБЩО, а като им видиш децата - усмихнати, весели, цялото семейство сплотено, добри родители, добри деца :) С глас плаках ...

На човек му трябва много малко, за да е щастлив - моето мнение. Ако си жив и здрав и имаш покрив над главата си, ако човекът до теб те обича и сте сплотени, какво повече от това?!?!?! Пари се изкарват, важното е да не ламтиш ...


 
 
№3 от: dani (12 ноември 2012 11:16)

ssi, няма да кажа, че "говориш глупости". По-скоро  бих те поканил да пийнем по едно кафе някъде из София и да си побъбрим mig_mig . Аз например си имам един такъв вариант - в свободните ми от дежурство часове ходя да работя в една частна зеленчукова градина. Не става въпрос за пари, просто там ми мирише на "село", а не мога да изкарам и седмица без тази миризма.




--------------------
 
 
№4 от: a4koto (14 ноември 2012 15:04)

Цитат: ssi
когато се пенсионирам веднага ще се изстрелям към село и тогава вече ще ви кажа дали е хубаво да си правиш сам туршията, компотите, ракията, виното, хляба, .....и т.н.

 Само не знам дали ще изпитваш оная магия , да се събере на двора цялата фамилия, един да пече чушките, друг да ги бели, двама да режат, някой да мие бурканите, друг да търси миналогодишните капачки, трети да стъка огъня...Беше си цял ритуал. Цялата къща. Старци и млади, и дечица....всеки според силите и възможностите се включваше в работата по зимнината...А сега...дали някое дете ще те последва на село?!...
 Дани, благодаря за тази статия...и аз съм родом от детството...
 




--------------------
 
 
№5 от: ssi (14 ноември 2012 15:44)

Със сигурност няма да е същото! Управниците изкуствено съсипаха живота на село. Сега реват защо има толкова много хора в София...
Едно време можеше да си намериш работа винаги на село и да ти плащат. Помня как съм товарил бали през лятото и са ми плащали за това, а бях малък. Стига да искаш. Сега няма нищо..Ако случайно случиш да имаш комшии, то ще се случи да не са добри хора..
Измени ни се ценностната система. Не умеем да се радваме на земните блага...забравили сме ги вече. В супера продават стоки с неустановени изкуствени съставки. Как може да купиш бутилка вино за 2 лева???...та самата бутилка сигурно е половината от цената. По телевизията се въртят разни реклами и повечето хора дори не се замислят, колко са пошли повечето и как няма никаква логика в обещанията им.

Някак си ни избягва логическото мислене, за сметка на това гледаме най-евтиното и по най-лесния начин.

Много хора не са изпитвали чувството да вкусят вкусна домашна гозба и да я определят като най-хубавото нещо на света, след една хубава здрава работа на двора.

Седим си на едно място..мислим си , че работим , набиваме отрови в организма, дебелеем и си мислим , че това е щастие! Мнее....не и за мен, но за момента положението го налага. Нещата така са навързани, че да те направят едвали не "зомби". Колкото повече ти обещават лесното в живота, толкова повече ставаш зависим и не можеш да изгазиш от лепкавата кал. Накрая се предаваш!

Празниците ни са се превърнали в дни за надпиване и надяждане, и напук пък, едно време се пиеше и ядеше повече, но нещата бяха истински и хората бяха здрави и силни и празненството протичаше по друг начин. Личеше си веселието, за разлика от сегашното престорено.

Може да ми е тъжно и жално като се сетя, но поне малко съм живял тогава и имам хубави спомени. Все пак обаче това си е моя живот и моето мнение. Някой може да не мисли така и може да бъде прав за него си. Затова казвам пак...Всичко е относително!


 
 
№6 от: Зико (14 ноември 2012 22:37)

Личи си кой е живял с социалистическия блок. winked

 

ssi, прав/а си....Знам че не е много детско, но заради нашите деца... едно четиво, ако искате го четете, ако искате недейте. tayna 

 

http://tayni.net/?p=2980

 

А бе има надежда все още... нали умираа последна...


 
 
№7 от: mano (18 ноември 2012 22:39)
Много добре написано, благодаря. Наистина е така и аз го помня.

 
 
№8 от: didimus (20 ноември 2012 21:04)

Това, че ни учеха да сме доволни и на малкото ми хареса най-много и за съжаление на мен ми убягва при възпитанието на собствените ми деца! sad


 
 
№9 от: dflame (1 декември 2012 11:06)

Дааа, аз понякога все още сънувам, че е лято, че съм на 9-10 години, наближава 18.30 часа и се приготвяме с нашите да излизаме на традиционната разходка. Облекли сме празничните дрехи и започва едно ходене по "Главната", която е дълга има- няма 1  км, пълно е с хора /най-вече "почиващи" , както им казвахме, т. е. курортисти/. Между тях се мяркат и някои от местните, излезли също на разходка семейно. Майка ми и баща ми се спират тук-там, поздравяват се с хората, започват разговор. А ние, дечурлигата през това време се гоним на зиг-заг, някои са излезли с колелетата. В Слънчевата градина свири духовата музика хоро на Дико Илиев, пълно е с хора, хванали се на хорото, други отстрани стоят и гледат, или пък насядали по пейките. Отстрани на сергии се продават семки, захарни петлета, има даже и няколко стрелбища.... И това беше почти всяка вечер, отвориш ли прозореца и музиката се чува още по-силно, направо те грабва и те кара да се преоблечеш набързо и да се спуснеш по стълбите към Центъра.
Това е, хората живееха пълноценно тогава, и децата имаха детство. Жалко, че сега можем да живеем само със спомените.


 
 
№10 от: felice puba (29 декември 2012 11:12)

didimus,
И аз мисля така.  
dflame, много точно казано: "... Това е, хората живееха пълноценно тогава, и децата имаха детство. Жалко, че сега можем да живеем само със спомените."
Просто хората преди имаха други приоритети и ценности. Сега да не кажа, че въобще нямаме. Това е тъжно, но пък е част от самите нас и от нашата действителност. Едно е сигурно-не можем да се върнем назад, но със сигурност трябва да продължим напред. Просто не трябва да забравяме миналото, иначе "колелото" няма да се завърти.
Дани,  наистина вдъхновяваща статия.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 9
Потребители: 0
Гости: 9

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: