Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
МОЙ СКЪПИ, ЖАБЧО!
18-12-2012, 13:13 | Автор: Румен Николов | Категория: Главна

МОЙ, СКЪПИ ЖАБЧО!

 

В памет на Дони Висонова

 

         Едно сладко, детско носле, се движеше пред голяма витрина. То ту се лепваше и сплескваше смешно в нея, ту се отдръпваше. Сигурно зад стъклото имаше много интересни неща...

Ами така си беше, в един голям зоомагазин винаги има по какво да се захласне десет годишното момиченце, собственик на нослето. Продавачът като видя детето, почука по стъклото. В първия момент малката даде заден ход, но като видя, че човекът усмихнато я кани да влезе вътре, пристъпи и отвори вратата. Звъннаха входните камбанки и целият цвърчащ и жужащ свят в магазина се раздвижи. Все пак друго си е да разгледаш всичко отвътре, пък и да пипнеш някое сладко коте или кученце. А за папагалите и птиците да не говорим, красота и песни щом ги доближиш.

 Дони, така се казваше момиченцето, свали церемониално шапката си и поздрави с реверанс животните. После тръгна да обикаля из магазина и да ги разглежда. Дори им говореше гальовно на глас и за всяко намираше някаква смешна думичка. Нарече Рунтьо малко пухкаво кученце, Хрупанди дъвчещия морков заек. Много се смя на безкрайно тичащия  по едно колело хамстер и го подкачи с първото пръкнало й име - Бегунди. Когато стигна при папагалите те се разкрякаха така въодушевено сякаш поздравяваха скъп гост. Е, заслужиха си семчиците, които им подаде, но колкото и да се опитваше да ги накара да кажат някоя дума, просто бяха непреклонни - нищо. В един момент Дони усети сякаш с гърба си, че някой я гледа. Обърна се но не видя никой. Обаче това чувство продължи да я преследва и тя внимателно започна да наблюдава наоколо. Едва тогава видя в един кръгъл аквариум голяма жаба, която опулено я следеше, или поне така си помисли тя в този момент.

- Ей, жабке! – тихо извика детето, приближи се и загледа жабата право в очите.

-         Тя не е жаба, а е жабок и то породист - поясни продавачът. И

струва само 5 лева.

Момичето почука с пръстче по стъклото. Жабокът обаче беше застинал като препариран. Тогава Дони си помисли, че това е един важен господин и реши да му обърне специално внимание. Тя обичаше да си фантазира “разни безобразни", както казваше майка й. Участваше си  в своите измислици като главен герой и ги превръщаше в цели представления –забавления. Веднага свали отново „шапката идиотка", която носеше и каза:

-         Уважаеми господин Жабчо, приятно ми е да се запознаем – аз съм принцеса Дони. А вие омагьосан принц ли сте, или потомък на блатния цар Жабокряк, щом сте толкова породист?

Естествено отговор нямаше, но жабокът сякаш й намигна с едното си око. Тя също му намигна. Тогава животинката скокна и се плесна в стената на аквариума току пред носа й. Дони отскочи назад и едва не изпищя, но се сдържа когато чу едно нежно крякане и видя как гушката на жабока започна да се свива и разпуска. Стори й се, че той някак се развълнува от срещата с нея и започна да имитира с уста същото, което правеше животното. Изобщо забавлението стана пълно.

         Но в един момент камбанките на вратата звъннаха и в магазина влязоха други клиенти. Това развали малката магия в играта, която се случваше и Дони реши, че трябва да си тръгне.

- Нали може пак да дойда? – попита тя продавача.

- Разбира се, мойто момиче. Заповядай когато поискаш. – изпрати я с усмивка той.

Едва когато излезе навън Дони се усети, че закъснява за училище и забърза напред. Както си вървеше, или по-точно както подтичваше, изведнъж чу стъпки зад себе си и преди да се обърне някой сграбчи шапката й и я хвърли на земята.

- По шантава шапка не можа ли да си сложиш? –  избръмча гласът на

Тото, момчето, с което почти всеки ден се засичаха отивайки на училище.

Двамата учеха в един клас и той минаваше за неин приятел, но не напълно, защото й се подиграваше за любимите й шапки. А те бяха нейната голяма слабост и вече си беше събрала тридесетина. Обичаше да ги носи за ужас на всички и да изглежда различна. А бе да си е тя - Дони с „шапката идиотка". Така се харесваше и винаги имаше готов отговор: “Който не ме харесва, значи няма вкус…"

-         Какво ти пречи, шапката ми? – остро и напълно сериозно сряза тя Тото. Върви си по пътя и не ми се пречкай! Ако искам и жаба ще си сложа утре вместо панделка. Аз поднасям ли те, че си зализан и смърдиш на гаден парфюм от пет метра.

-         Добре де, ей да не се пошегува човек – стъписан  от острите й думи промърмори Тото.

Докато се заяждаха, неусетно вече бяха стигнали училищния двор и се смесиха с другите деца. Там разбира се имаше всякакви подмятания за поредната изненадваща шапка на Дони, но на нея не й пукаше изобщо кой какво казва. А когато най-големия подигравчия и тъпунгер в училището се опита да я свали от главата й, тя така го фрасна с нея, че онзи се опули от изненада и се заизмъква преследван от смеха на всички. Ами ежедневие...

Щуротии и дивотии да искаш.

         Иначе, учебните часове се изнизаха незабелязано. Денят премина досадно равен, без кой знае какво интересно да се случи. Монотонните обяснения на уроци и упражнения минаваха транзит покрай ушите Дони защото в  главата й се завъртя една щура идея. Не й даваше мира срещата с онзи жабок в магазина. „Колко интересен и важен беше. Защо й кимна с глава? Не, не,  първо й намигна, после скочи и нещо изквака на неговия си език. Може пък да ме харесва?" – мислеше си тя.  „Да, решението е взето, ще си го купя и толкова. Какво пък, другите си гледат кучета, котета, зайци и всякакви домашни любимци. Защо моя любимец да не е жаба" – размишляваше момичето на път към дома си.

Когато стигна вкъщи бързо свали раницата от гърба си и отвори старото портмоне, където криеше своите спестявания. Взе пари и изхвръкна към магазина. Там я посрещна същия любезен продавач:

-         Кажи моето момиче?  Май си хареса нещо сутринта и сега идваш да го купиш. Така ли е?

-         Да, имаше там вътре едно жабче, затворено в една обла стъкленица. Искам го.

-         За съжаление, трябва да те разочаровам – отвърна продавача. Днес го купиха. Но ако искаш имам почти същите жабки направени от перфектен силикон, направо са като живи. Или си избери друга животинка...

-         О, не, не... – разочаровано отвърна Дони и бързо излезе навън.

Тъжно й стана, че се размина с едно поредно шантаво желание. После заподскача на куц крак, ту на тротоара, ту на улицата и постепенно настроението й започна да се оправя. Е, няма пък да скърби за една жаба. Жалко само, че няма да може да си я сложи утре на шапката за ужас на всички...

         Такива мисли се въртяха из главата й. Дори когато стигна вкъщи й се прииска да отиде при езерото в парка и да си хване някоя жаба, но бързо се отказа. Нямаше да е същото, дори да успее. И все й се въртеше пред очите погледа на онзи жабок, и как само скочи към нея и почна да издава звуци. И колко интересно трепереше гушката му.

-         Не, това не беше случайна среща - каза си на глас Дони, когато вече

беше в леглото. Тя още не знаеше, че цяла нощ ще сънува разни приключения именно с него, нейния Жабчо.

Сънищата обаче са затова, бързо да те развълнуват и бързо да се забравят.

Така и стана на другия ден. Когато нашата героиня отиваше на училище, тя беше забравила всичко и оглеждаше новата си шапка във витрините.

         Нещата си вървяха по познатия ред, докато не дойде часът по биология. Учителката влезе в кабинета и поздрави класа. Още докато всички й отговаряха разпъна на дъската голямо табло. То представяше отворен корем на жаба.  Всичките органи на животното бяха оцветени, номерирани и надписани. После отиде до друг шкаф и извади разни уреди скалпели, щипки, пинцети и ги подреди на масата отпред. Най-накрая тържествено взе от една витрина стъклен глобус закрит с плат и го постави до инструментите. В първия момент децата не реагираха, но когато тя махна покривалото с изненада забелязаха, че вътре се намира жива жаба. Дони с погнуса разглеждаше таблото, когато виковете на децата „Жаба, жаба"... я накараха да отмести поглед. И тогава с ужас видя, че на масата стоеше аквариума със същия жабок от магазина. Учителката строго извика:

- Тихо! Сега ще мина всички да разгледате жабата, а после ще й направим дисекция. Дисекция означава, че ще й разрежем и отворим коремчето за да видите в действителност всички нейни органи. Те ще продължат да се движат още дълго време, докато аз ви обясня всичко.

- Значи ще я убиете? – извика трепереща Дони.

- Така е, но науката изисква жертви. – отвърна равнодушно учителката като продължаваше да се движи със стъкленицата между масите и да показва жабата на децата.  – И какво всъщност е една жаба – нищо. Най-просто земноводно ...

- Ами ако е омагьосан принц? – изтърси ненадейно Дони.

Класът гръмна от смехове и подигравки, а учителката изгледа високомерно детето:

-         Тук боравим с наука, момиче, а не с измишльотини. Май си пораснала

вече, за да говориш такива глупости...

Дони се сниши на чина, но вече не я слушаше защото се бе загледала в жабока, който сякаш пак й намигна и кимна с главичка. Тя му отвърна и наду гушка точно както правеше той.

Учителката се върна до масата и започна да си слага гумени ръкавици. Още не беше свършила с първата, когато ненадейно животното изскочи от стъкленицата и пльосна точно пред нея. Тя отскочи изненадано назад. Децата се разпищяха когато жабата, вече свободна почна скача между масите. Някои от момчетата се втурнаха я да хванат, но това съвсем не беше лесно. Настъпи пълна суматоха. Учителката вече в истерия крещеше –„Хванете я! Хванете я!".

Дони хитричко се опитваше да пречи, като уж активно се включи в преследването. Най-накрая все пак хванаха и върнаха в стъкленицата горката жабка, но докато бъркотията се успокои звънецът удари.

-         Нищо, ученици, случват се и такива дребни произшествия. Съжалявам

за пропуснатия час, щяхте да видите нещо наистина интересно. Но, следващия път ще направим всичко според законите на биологията.

Докато децата се изнизваха от кабинета, тя почна да прибира уредите си. Внимателно похлупи аквариума с парчето плат и го постави в една от витрините.

         Дони, беше дълбоко разстроена от случилото се. Разплакана и объркана тя  изтича навън от училището. Само и само да бъде по-далече  от цялата тази гадост. Никой не я забеляза. Всъщност не съвсем никой. След малко до нея се приближи Тото и внимателно й подаде кърпичка.

В първия момент тя я взе, но като си спомни, че и той беше от преследвачите на жабата я хвърли на земята и изхълца:

         - И ти, и ти си...

- Избърши си носа де, няма аз да ти го бърша – успокоително  заломоти момчето. После извади нова кърпа и направо хвана Дони за носа. Тя почна да изтрива сълзите си, а после докато здраво се издухваше, Тото й подаде шишенце с вода. Усетила вниманието на момчето, този път тя не се фръцна, а го погледна с благодарност и пророни едва:

- Благодаря! Извинявай...

- Ти пък за една жаба, какво толкова си се разциврила? – внимателно й заговори той. 

-         Не е жаба, ами жабок и то породист. – избухна Дони.

-         Да бе, също и омагьосан принц… Ти в кой свят живееш? Чу ли се каква глупост изтърси?- подкачи я Тото.

-         В онзи другия… да, където уважават животните и ги пазят…

За съвременните тъпаци като тебе, приказките са глупост, за мен пък са

мъдрост. Иначе щеше ли да ги има от векове…

И онази там биоложката е такава, даже е убиец на живи жаби. Как ще се чувства, ако на нея й разпорят дебелия корем така и го номерират на шарено табло.

- Леле, ама ти направо ме разби.  – изкикоти се момчето. Добре, край приемаме, че ти си Дони, най-яростния жабо-защитник в нашето училище.

- Да! Това звучи добре! Но повече ми харесва „жабо-отмъстителят с шапката идиотка".- засмя се през сълзите си Дони.

Разговорът с Тото малко я поразведри и тя го погледна с оня щуравия си поглед с искричките... Като не намери по-диви думи в главата си за да го ядоса, наперено заяви:

- Уважаеми жабарю, аз смятам да си ходя. Ще ме съпроводиш ли,

или ще ловиш още жаби за тъпата биоложка...

- Е стига де... – затътри се след нея Тото. Ще ти смотам шапката като нищо, ако продължаваш да обиждаш и да се правиш на важна.

Това сякаш бе знак двамата да изтичат на улицата. После с викове и закачки почнаха да се отдалечават, докато съвсем се изгубиха в тяхната си посока. 

         Пристигнала вече вкъщи, Дони захвърли чантата си и се тръшна на леглото. Майка й още не се беше прибрала за й направи забележка, “че не си е свалила обувките и добрите деца подреждат стаите си, а не разхвърлят всичко където им падне". Момичето беше объркано и не знаеше какво да направи. Мислите му скачаха напрегнато. “Трябва да спаси онзи симпатичен жабок. Животинчето с нищо не й е виновно на биоложката, за да го убива. Но, какво, какво, какво!"

Тя скочи и включи компютъра си. Почна да претърсва всички сайтове за жаби. Първо разбра всички подробности за тези животни и проследи какво се случва от поповите лъжички до големите жаби. И ужас! Видя и кулинарните рецепти, където им подготвяха бутчетата за различни ястия.

“Изобщо всичко май е направено да ги убиват и ядат. Срам!" – ядосваше се тя.

В един момент вече съвсем изтощена и отвратена, Дони потърси някакви различни страници. В главата й още си беше много ясен споменът от приказките, които мама и четеше. Там жабокът се превръщаше в принц, ако го целуне принцеса. Тя затова съвсем спонтанно изтърси този приказен факт в класа и стана за смях.

“Така е приказките са си измислици, ама пък добри". – мислеше си малката фантазьорка.

“Е, нито тя е принцеса, нито онзи тантурест жабок принц! Да, да, как пък няма да го целуне, това е пълна, приказна гнусотия!"

“Ами ако е възможно???“ – Тази мисъл тъничко почна да я гложди и не й даваше мира. Прочете още няколко пъти приказката от различни сайтове. Навсякъде всичко завършваше с целувка.

- Също като в американските филми… Направо ужас, със щастлив край! – извика Дони и се метна обратно на кревата си.

- Защо всяка радост, трябва да премине през гадост? – заключи тя и загледа замислено тавана.

         И докато въпросът й висеше в пространството видя, че се намира в класната стая и урокът по биология вече е започнал. Учителката застрашително дрънка и подрежда инструментите за дисекция. После изважда за единия крак нещастния жабок и го слага на масата. Замахва със скалпела, но в този момент Дони се хвърля към катедрата и целува нещастното животно… Никой не я спира, никой не й крещи… всичко е толкова тихо и необичайно. Класът не помръдва, сякаш е онемял… Учителката е застинала, вдървена от страх.

Изведнъж  Жабокът започва да расте, уголемява се, уголемява се… Кожата му се разпуква и от нея излиза той - принцът. Неговия гръмогласен смях  разбива тишината и всички сякаш се смаляват. После изважда шпагата си и отдава чест на госпожа учителката, сякаш я кани на дуел. Тя стиска здраво скалпела в едната ръка, а с другата размахва показалката и яростно го напада. Схватката е кратка. Принцът с два удара избива уредите от ръцете й. После стъпка две и я притиска към черната дъска. Там е закачено същото табло с жабешките органи. С шпагата си той започва да сочи ту таблото, ту учителката, сякаш обяснява на класа кой неин орган какъв е. Пребледняла от ужас, госпожата моли за пощада. Принцът с презрение я отминава,  разсича чертежа и го стъпква на земята. В този миг се чуват фанфари. Той хваща за ръка Дони, неговата принцеса и под бурните ръкопляскания на класа двамата излизат от класната стая. Но на прага се обръщат и с огромно удоволствие захвърлят назад жабешката стъкленица. Тя се разбива с трясък пред черната дъска.

         Звукът на счупено стъкло накара Дони да отвори очи. Огледа се объркано и видя, че се намира в стаята си, на леглото. Нейните тревоги и фантазии сякаш се бяха смесили в тази странна просъница, от която сърцето и все още туптеше като лудо. Вероятно по време на буйния й сън беше се катурнала и вазата, където понякога тя си пускаше тайно стотинки. Надигна се леко и като видя счупените парчета и пръснатите монети, прие всичко като знак, че трябва да действа. Очите й хитро просветнаха, усмихна се загадъчно, защото вече в главата й се беше родила щуравата идея, как да спаси Жабчо.

         Без да се бави тя скочи, грабна якето си и изхвръкна навън.

Първо дотича до същия зоомагазин и купи една от силиконовите жаби. После бързо се отправи към училището. Сигурно повечето деца и учители си бяха отишли, но все пак навсякъде светеше. Чичото от охраната не я спря и тя тихичко се отправи към кабинета по биология. Стигна пред него, миг колебание, пое дълбоко дъх за преглътне страха си. В този миг вратата рязко се отвори и отвътре излезе биоложката. Краката на Дони направо се подкосиха. Нямаше къде да се скрие. Но късметът й май проработи, защото учителката спря гърбом към нея и започна да набира телефонен номер. После заговори с някой и без да я забележи забързано се отдалечи. „Сега е моментът", каза си малката и се шмугна безшумно в стаята. Но просто не предполагаше, че по-трудното й предстои…

         Тя извади аквариума от витрината. Махна плата, с който беше завит и видя, че жабокът веднага скочи към нея, но се смъкна по прозрачната стена и като че ли разпери към нея крачета. После сякаш пак й намигна и гушката му почна да пулсира. Дони напъха ръката си в аквариума, но изведнъж като опарена се дръпна. Ами никога досега не беше пипала жаба, сигурно е много гнусно – хем хлъзгаво, хем шава… Какво да прави???  Пак протегна ръка, но се спря… “Ужас! Ами ако ме ухапе?" Изобщо не беше помислила за това, колко е гадно и навярно опасно да докоснеш такова животно.

“Какво пък, важно е, че имаше доброто намерение, но може и да се откаже поради непредвидени обстоятелства. Не, не, решението си е решение! “

         Дони въздъхна шумно, сякаш набираше смелост и бръкна в стъкленицата. Затвори очи за да не мисли за погнусата, но и така направи най-смачканата физиономия, на която беше способна. Напипа жабата, хвана я здраво и я измъкна навън.

Понечи да я пъхне в джоба си, но в този момент дали от топлината на ръката й или от нещо друго, животното почна да издава някакъв особен звук. Тя се спря удивено и вдигна ръката си. Жабокът сякаш гукаше или пееше някаква своя, странна песен. Май страхът, който беше сграбчил детето вече отмина и то се усмихна облекчено:

-         Ама ти ми пееш, Жабчо?

Странна гледка, как детето и жабчето се гледаха в очите и сякаш се разбираха по свой неповторим начин. Това действителност ли бе, или фантазия…

         - Да, но трябва да си вървим! – в един момент отсече Дони.

- Ще ни хванат и ще стане много лошо. Затова ще потърпиш малко.

         Момичето пъхна в джоба си животното и затвори внимателно ципа. От другия си джоб извади изкуствената жаба, сложи я  в стъкления глобус, метна плата отгоре и го постави внимателно на мястото му във витрината. После тихо се измъкна от кабинета и затича по коридора, като уж нещо си подсвиркваше. Така премина и през охраната, поздрави за довиждане чичото и с чувство на победител излезе навън. Сега вече Дони  тегли една тежка въздишка. Всичко бе отминало успешно. А тогава на човек му идва да хвръкне от радост. И тя заприпка с радостни подскоци към къщи.

         С новия посетител в дома й започнаха, нови проблеми и

приключения. Тя постепенно започна да преодолява своята погнуса от жабока. Първо потърси място къде да го скрие. Изхвърли всички “Барбита" от къщите и апартаментите им и настани в тях  Жабчо. Помисли си, че все пак е по-добре в такава луксозна обстановка да живее нещо истинско, а не лъскави манекени без душа. Но жабокът не призна нито леглото с балдахин, нито гостната стая и останалите финтифлюшки. Изскочи от тях и зашета из стаята. Явно харесваше повече свободата отколкото превзетото розово пространство. Тогава Дони му направи бърлога сред играчките си да му е мекичко и пухкаво, но отново реакцията бе същата. Жабокът прескочи  коша и тогава започна лудата гонитба из стаята. Да, те малко по малко ставаха приятели и тя преодоляваше постепенно своя страх.

В едни момент се досети, че животното има нужда от вода.  Пъхна го в аквариума с рибките, но като го видя колко е грамадно в сравнение с тях се уплаши, че ще ги излапа и го извади навън. Дотича до килера и намери старото си детско гърненце, напълни го с вода и пусна жабока в него. Зареден с нова енергия от допира с водата, той почна да скача на воля където му падне. Щурата игра продължи, докато изведнъж на вратата се почука. Майката на Дони привлечена от шума, беше решила да провери, какво се случва в стаята на детето й. Миг преди да влезе, когато малката в паника се чудеше къде да скрие животното, то скочи  сред играчките. На средата на стаята остана пълното с течност цокало.

Срам не срам Дони преглътна всички упреци на майка си – че вече е голямо момиче и хаосът в стаята й е ужасен. И това, че ползва гърненцето, вместо да отиде в тоалетната си е направо недопустима детинщина-свинщина. Изобщо последва ултиматум всичко да бъде оправено, иначе наказанието не й мърда. Момичето смънка нещо в извинение и когато майка й ядосана излезе от стаята, въздъхна облекчено, защото тя изобщо не забеляза Жабчо. А той миг след това пльосна в гърнето и водни пръски заляха цялата стая.

Дони едва сега се размисли, че жабата не трябва да продължава свободно да скача в стаята й, защото кой знае какви бели още щяха да се случат. Тя намери един буркан от компот надупчи капака му, сипа до половината вода и скривалището на Жабчо вече бе готово. Сега вече спокойно можеше да подреди разхвърльотината из стаята си и да си ляга, вечерта вече доста бе напреднала.

На другия ден всичко си мина по обичайния ред, само дето Дони не посмя да остави Жабчо сам вкъщи и тикна буркана с животинката в раницата си. Дойде време и за урока по биология.

Учителката вдъхновено започна подготовката. Извади инструментите си, подреди ги, сложи си хирургически ръкавици и донесе покритата с плат стъкленица. Тържествено отхвърли покривката и смело бръкна да извади жабата. И я извади но… 

Докато я показваще на децата разбра, че нещо не е наред и животното не е истинско. Тя май повече се уплаши от този факт и хвърли имитацията ядосана от измамата. След миг два напиращата я истерия се отприщи и тръгна сред редиците опулени детски лица, като крещеше сгърчена от яд:

- Кой открадна жабата?         Веднага да си признае! – спираше се тя при всеки.

Злобното й съскане продължаваше. Децата я гледаха удивени и уплашени, сякаш някаква опустошителна буря, минаваше около тях. И то за една жаба…

Повечето от класа, обаче бързо се усетиха и почнаха да се хилят и да си подмятат. Даже някой затананика под нос – “Жаба жабурана"… Това още повече вбеси биоложката и тя продължи с разпита. Когато приближи до Дони, малката съвсем се обърка защото точно в този момент се чу звук откъм буркана. Учителката усетила нещо я сбута с показалката:

-         Ти ли беше? Отваряй раницата!

В този момент Тото, който беше подразбрал какво крие Дони, изквака силно. Учителката подскочи и се разкрещя:

         -Вън! Вън! И двамата! Не ви е срам!

Децата сякаш това чакаха и бързо се изнесоха от класната стая. В коридора още дълго се чуваха виковете на биоложката.

         Дони и Тото си имаха едно специално дърво зад училищния двор. Там понякога се криеха, когато бягаха от някой час. Не че го правеха често, но това място си беше само тяхно.

         Двамата тръшнаха раниците си и въздъхнаха облекчено. После неудържимо се захилиха на цялата дивотия, която се случи

-         Ама ти наистина си луда? За какво ти е тази жаба? Виж какъв скандал стана.- през смях я скастри Тото.

-         Не искам тази, да убива хубавото животно. Погледни само как пее…

Дони измъкна буркана от чантата си и почука по стъклото. Жабчето веднага скочи към ръката й. После тя внимателно го извади и го погали между очите. Животинката почна издава нежен звук, който не бе квакане а по скоро гукане. Тото окори очи:

-Я, я пак?

Този път момичето допря до бузката си муцунката на жабата и тя още повече засили напевния звук.

-         Ама, тя сякаш ти пее!? Не е възможно! Нали казаха, че жабите са безчувствени земноводни!?  

-         Всъщност не е тя а той! И ти благодари, че го спаси… - каза

Дони и започна нещо като ръкопляскане с предните му крачета. Децата се закикотиха на смешната сценка и както Тото се беше наклонил да чува по-добре, малката изведнъж допря жабока и до неговата буза. Той отскочи назад погнусен:

-         Стига де! Какво ми тикаш тази гнусотия. Въпреки, че това чудо издава

симпатични звуци, това не го прави по-малко гнусно. Ти ако искаш се целувай и със змии и плъхове, но аз не!

-         Ей, сега ще целуна един плъх! – скочи Дони и прасна една целувка по бузата на Тото. Той за миг остана като гръмнат. Май не му се беше случвало да го целуне момиче.

-         Благодаря ти! За спасението от тайфуна Сийка Самсонова.- каза усмихнато Дони и продължи: -  Ти май си по-мъжко момче отколкото си мислех. Нищо, че те е страх от жаби. Вече ще ти имам доверие с едно пръстче повече.

-         Ле-ле каква чест, направо съм сразен! – заяви важно  Тото.

Но той наистина си беше сразен от това шантаво момиче и попипваше скритичко мястото на бузата си, където Дони го бе целунала.

         Децата бяха погълнати толкова много от приключението си, че изобщо не забелязаха, как от прозореца на библиотеката някой ги наблюдава. Чу се звънеца за голямото междучасие и училището бръмна като кошер.

-   Хайде да се прибираме, че след онзи тайфун следва математическия ураган Костова и като нямам домашно какво ли ми се готви… - сепна се Дони. Пъхна буркана с жабока в раницата си и се затича към класната стая. Тото я последва, но намали ход  за да не го видят с нея, защото щяха да го скъсат от подигравки.

         Както малката се бе забързала по коридора, видя старата библиотекарка да прави някакви знаци. Първоначално помисли, че жената вика някой друг, но се спря и посочи с пръстче себе си. Тя кимна утвърдително, влезе в библиотеката, като остави вратата отворена. Това бе ясен знак, че трябва да я последва. “За какво ли съм й притрябвала" – мислеше си момичето, когато влезе и се спря пред стената с  многобройните номерирани чекмедженца. Тъкмо си мислеше, че един компютър може да замени цялата тази стена, когато иззад нея излезе леля Злата с някаква книга в ръце. Тя я постави на бюрото си, извади кърпа, внимателно почисти праха и я побутна напред. Дони прочете заглавието “Магийник"- „Ръководство за превръщане на човеци в животни и обратно" и сякаш мравки почнаха да лазят по тялото й.

Началната страница беше нарисувана с някакви завъртолени криви стари букви, оцветени в червено, сякаш бяха кървави. Зловещо и страшно. Детето потръпна от допира с пожълтелите листа и изплашено дръпна ръцете си.

-         Не се плаши, моето момиче – зауспокоява я леля Злата.

-         Книгата е много стара и в нея са описани всякакви магически фантасмагории. Има такива дори с жаби. В днешно време всичко изглежда невероятно, дори смешно. Давам ти я за да се позабавляваш. Видях те как криеш и искаш да спасиш онази жабка. Може пък ти да успееш направиш някоя магия с нея...- многозначително завърши тя.

Объркана, Дони благодари на библиотекарката и внимателно взе книгата. Все още изпитваше някакъв необясним страх от нея.   

Когато излезе навън, изненадващо я наобиколиха цяла група момчета. Те започнаха да издават всякакви квакащи звуци и да се хилят гаднярски.  Виждайки  тези доволни от издевателството, разкривени физиономии направо й се зави свят. Но това бе за миг. Тя бързо се овладя и възможно най-големият яд нахлу в главата й. Разтвори книгата и я тикна в лицето на най - близкото момче. То виждайки кървавата страница се опули уплашено и млъкна.

-    Сега ще видите какво ще ви се случи! – кресна им тя. И усетила предимството си почна да плаши и останалите. Най - неочаквано всички заотстъпваха объркано.

-         Толкова ли ви е смелостта, хаплювци нещастни! – клъвна ги по самочувствието тя. Но когато видя сред тях и Тото направо побесня:

-         И ти ли?  Предател скапан! – хлопна го с книгата по главата Дони и се затича с всички сили навън.

Горкият Тото, се смали като запетайка, разбирайки какво е направил.  За да  се спаси от подигравките и да се хареса на момчетата им беше разказал всичко. И сега страхотно съжаляваше, гледайки гърба на отдалечаващото се от училището момиче.

         Тичешком Дони достигна до дома си, влезе и захвърли ядосано раницата си в антрето. После изведнъж се усети, че буркана с Жабчо е в нея и може да се е строшил. Бързо изтегли ципа и въздъхна облекчено.  Животинката сигурно заради удара бе застинала на дъното, но стъклото си беше цяло. Малката внимателно го постави на масата и веднага извади тайнствената книга с магиите. Започна плахо да разгръща страниците. Направо затваряше очи при вида на отрязани животински глави, които присаждат на хора. Имаше и животни потънали в кръв, но с човешки лица. И изобщо беше пълно с илюстрации  на хора превърнати в какво ли не. Тя бързо запрелиства тези ужасии и направо й се искаше да ги захвърли, когато стигна до заглавие „Магии с жаби". „Да, затова леля Злата й даде тази книга", помисли си тя и започна внимателно да чете. Тук имаше описани почти всички начини как жаба да стане човек, принц , принцеса или цар и изобщо все неща, които ги е срещала в приказките. И все някой трябваше да целуне жабата накрая, дори в една рецепта беше задължително това да се случи 101 пъти. Ужас! Гнусотия след гнусотия! Това са само измишльотини и не е възможно, каза си Дони и блъсна книгата настрани.

После се метна на леглото си. Погледът й тревожно почна да шари къде ли не. Трябваше да измисли какво да прави с Жабчо. Какво, какво – ще го пусне на свобода в края на краищата, пък нека я наказват.

Но все пак една тънка мисличка я глождеше отвътре: „Ами ако има и малка частица истина в тези магии? Ами ако някога са можели да ги правят?" Нали по литература ги учеха, че в приказките не всичко е измислица. И че има неща, които са се случвали в действителност, и идват от опита на хората в разни времена...

„Така де, нали всяка история има и поука, иначе защо да ги пишат."- разсъждаваше тя. После скочи и пак разлисти книгата. Прегледа отново жабешките указания и откри, че е изпуснала едно където няма целувка. Веднага реши, че ще опита и започна да следва стриктно текста. Първо нареди кръг от свещи, запали ги и постави жабата в средата. Животинката се плашеше и отскачаше колкото пъти я поставеше там. Накрая я пъхна в буркана и я върна сред свещите. Сега вече нямаше как да бяга. Приготовленията бяха завършени и Дони започна да срича на пресекулки тайнствените думи на магията, от които нищо не разбираше. Направи три обиколки около масата, после с един замах ги загаси. Замириса на изгорял восък. Чу се едно самотно „квак", но нищо друго не се случи. Жабчо се беше кротнал в буркана и нямаше намерение да се превръща в принц...

Отчайващият резултат амбицира Дони да направи нов опит с подводна магическа целувка. Този вид магия и се стори по-малко гнусен и тя бързо напълни ваната.  Пусна жабока в нея, и го последва. Но се оказа, че във водата той направо е неуловим. Така че провалът беше пълен. Мокра до кости, тя излезе да се суши, а когато се върна в банята видя, че Жабчо се бе настанил върху една плуваща джапанка, все едно беше кацнал на водна лилия.

         Но както знаем, всичко се прави до три пъти, за да се стигне до успех и момичето пристъпи към следващия решителен опит. Целувка-целувка, няма как, ще се жертва пък...  

         Тази магия беше най-сложна, защото ставаше с огън. Жабата трябваше три пъти да прескочи пламъците, после принцесата да я целуне и готово...

         Дони се хвана яко на работа. Първо дотътри от балкона големия метален леген. Напълни го с разни хартии и клечки и така подготви бъдещия огън. Сега оставаше тя самата да се превърне в принцеса. Извади дантелената си бяла рокля от последния карнавал, потърси коронка в бижутата на майка си, намери гримовете и накрая  избра обувки с висок ток. Е, загуби доста време да се гласи пред огледалото, но накрая в стаята имаше една истинска малка принцеса. Тя реши, че жабокът ще се плаши от огъня затова намери някакъв златен конец  и го завърза за да му помогне при скоковете. Май всичко вече бе готово, оставаше да драсне клечката кибрит и тя не се поколеба. Когато пламъците лумнаха, стаята се изпълни с дим. Дони се закашля,  но героически започна да помага на Жабчо да прескача легена...

...Разбира се фантазията й заработи и тя си представи как вече е принцеса, и се плъзга по странен приказен път, ограден от горящи факли. Той я води към огромен огън, пред който я чака Жабчо. Тя протяга устни да го целуне. Но незнайно защо, нещо се размирисва ужасно и тя започва да кашля...

         В същото време, майката на Дони се прибираше от работа. Както си вървеше спокойно, изведнъж  тя с тревога забеляза, че от прозорците на апартамента им излиза дим. Бързо влезе във входа на блока, втурна се по стълбите нагоре и когато отвори вратата видя неописуема гледка. Над леген, от който се виеха пламъци и дим, дъщеря й държеше една жаба и приближаваше лицето си към нея, като че ли искаше да я целуне.

         ...Малката принцеса, докосва с устни жабока и той се мята в огъня. След миг от пламъците изплува същия онзи принц, който срази биоложката в училището. И... щастливия край, също като в американските филми, тръгва към финалната целувка...

В този момент незнайно защо, някакъв вик, като че ли на майка й прекъсна всичко:

- Дони-и! Какви ги вършиш?! – изкрещя изплашената жена, дръпна детето си настрани и започна да гаси тлеещите хартии. Изнесе все още димящия леген на балкона. После се върна в стаята, невярваща на очите си, какви ги е сътворила малката.

- Що за дивотии са това? Щеше да подпалиш къщата! И каква е тази жаба? Ами ти? Виж се на какво приличаш! Как посмя ... – въпросът й увисна във въздуха, защото жената изведнъж  се досети какво точно е правила дъщеря й. Обърна се с гръб към детето за да не проличи как прихва от смях. После, вече овладяла се, отново повиши тон:

- То бива, бива фантазии, ама чак пък толкова?  И откъде взе тази жаба?

Дони, здраво притеснена се беше умълчала и не знаеше какво да отговори. Но после се наложи да разкаже всичко на майка си. Тя се хвана за главата разбирайки цялата история и веднага отсече:

-         Тръгваме веднага за училището!

-         Ама, мамо... – умолително я погледна Дони.

-         Никакво „ама"! Казах, „веднага"!

След малко минувачите гледаха как по улицата вървеше любопитна

двойка. Една майка здраво държеше, не, по-скоро теглеше за ръка момиченцето си, а то пък  притискаше до гърдите си буркан с жаба в него.

Скоро двете стигнаха училището и се отправиха направо към

кабинета по биология. Жената почука на вратата. След миг тя се отвори и на прага се появи самият тайфун, биоложката Сийка Самсонова. При разкрилата се пред нея гледка, тя едва не изпищя, но после отвори такава уста, че майката на Дони съжали хиляда пъти, че е дошла. Разбира се тя се опитваше да обясни на разгорещилата се учителка, че случката е плод на една по-различна фантазия и чувствителност, че детето ще си понесе наказанието, но трябва и разбиране в такива случаи. Отговорът на биоложката обаче беше, че то ще бъде изключено, защото е провалило цял урок и никой не може да й компенсира изхабените нерви. Изобщо  нищо не можеше да спре, зловещата тирада. Усетила какво се случва, към разговарящите на висок глас жени тихо се примъкна и леля Злата. Тя също започна да обяснява нещо. Разговорът почна да придобива драматично-комичен характер, защото и трите започнаха да се надвикват и вече никоя нищо не чуваше и не разбираше какво казват другите.

     Като видя, че спорът се задълбочава все повече и никой не й обръща

внимание, Дони отново гушна буркана с жабата и тихичко се измъкна от полесражението. Скоро вече тичаше към парка.

     Не след дълго, тя се приближи към голямото езеро с лилиите и седна

на брега. Извади Жабчо от буркана, погали го между очичките. Той започна да примигва от удоволствие и да надува гушката си. И Дони чу отново онзи невероятен звук, сякаш животинката й пееше прощална песен. Очите й се напълниха със сълзи. Тя издигна шепи към лицето си, за да срещне за последно онзи поглед, с който Жабчо я  бе впечатлил още в магазина. И колкото и невероятно да е, той протегна грозната си муцунка и едва докосна бузката й. Дали пък това не беше неговата целувка... В този момент една случайна сълзичка капна върху главата му, той се стресна, отскочи и се стрелна във водата.

Дони, дълго гледа мястото където потъна Той -нейния скъп Жабчо, но

повече така и не го видя.

Изведнъж от набраздената водна повърхност, бавно започна да

изплува образ на принц . Дони  помисли, че отново я прихващат нейните фантазии и разтърка очи. Но, не, той си стоеше там, а на главата му бляскаше сякаш слънчева корона. Невярваща, тя плесна с ръка във водата за да прогони видението, но след миг забеляза, че то си стои....

-„Значи, това не е фантазия"... каза си тя и точно тогава нещо я жегна. Рязко се обърна назад и видя зад себе си Тото. Слънчевите лъчи така проблясваха над него сякаш наистина имаше корона.

Дали пък съвременният принц не беше дошъл... 

 

Дони грейна в усмивка, стана и двамата плеснаха ръце като

победители. Разбира се, по стара традиция Тото в един миг грабна шапката й и се затича напред. Тя го подгони  и двамата постепенно се изгубиха нанякъде. Може би да понесат наказанието си, че имат фантазия, и че съхраниха един живот, пък било той и на една обикновена жаба...

 

Румен Николов 

 

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Румен Николов (18 декември 2012 13:27)

Скъпи приятели от махалата! Не съм писал скоро в сайта, но преодолявах разни проблеми от лично и служебно естество. Може пък скоро да имам и една супер новина за всички вас...
Днес ви представям втората новелка от бъдещата книга с десет новели. Бавно напредвам, но проблеми-проблеми-проблеми...без време...
Надявам се да не ви досаждам, все пак четивото е 15 страници. Ако не ви се чете няма да се сърдя, а ще ви разбера - грижи, грижи, грижи...и не ни е до четене. Но твърдя, че който носи умора ще го разведри - изобщо има място за усмивки, за щуротии, за сълзички... Нещо като нашето детство...
И накрая, не случайно я публикувам сега. Нужно ни е настроение и малко чудеса, в тези предколедни дни,  нали...
Ваш Румен Николов


 
 
№2 от: dani (18 декември 2012 15:22)

Наистина чудесна новина! Никога не се отказваме да прочетем поредното разказче на бате Румен.

Въобще - историята е много детска. И съвсем съвременна, и едновременно в духа на някогашните детски истории. Знам как се сържат децата, когато се вмъкнат в зоомагазин и всичко разказано тук е съвсем истинско. Дъщерята на един мой познат преди време пък си беше пожелала баща й да й купи от зоомагазина порче ( тоест малък пор :)). Тия деца... smile

Дони ми е вече страшно симпатична и много се надявам това да не е единственият разказ с нея. Впрочем цялата новела много ми заприлича на филм. Даже някои моменти съвсем живо си ги представих. А дали наистина от това разказче няма да излезе някой филм, а? mig_mig

Успехи с писането и чакаме следващия разказ!

 




--------------------
 
 
№3 от: Айви (19 декември 2012 00:20)

  Разказът е страхотен!!!  hiphip
 Напомня ми на такива от времето на детството, които съм чела като малка... yajuyo  


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?