Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Дрехите
3-12-2013, 14:56 | Автор: rumiana | Категория: Главна

Едно време дрехите не си ги купувахме готови от магазина, а ни ги шиеха шивачки.  Имам някакви бледи спомени за магазини, в които имаше и готови дрехи (конфекция се казваше - не знам дали този термин е още в употреба), но те бяха някакви ужасни - по-скоро нещо като работни дрехи, и общо взето всеки ходеше на шивач.  Значи, купуваш си плат от магазина, избираш си модел - имаше разни модни списания - спомням си "Лада", "Жената днес", или просто описваш на шивача какво искаш, той ти взема мярка - талия, ханш, дължина на ръкава, нали... после първа проба, втора проба, и - voila, нова рокля!  Пробите бяха ужасно отегчително нещо - стоиш прав, без да мърдаш, а шивачката набожда разни карфици тук и там по теб, отбелязва нещо с креда по плата... аз открай време не мога да стоя дълго права и редовно ми прилошаваше.


То в училище и нямаше много-много какви дрехи да си шиеш - беше задължително да ходим с черни престилки или с черни/тъмно сини поли (обикновено плисирани) и бели блузи, така че нямаше място за много фантазии.  И така - докато завършим гимназия...  Помня, черните престилки бяха два вида - брилянтени (от лъскав плат) и сатенени (не-лъскави) - брилянтните бяха по-скъпи и по-престижни.  В първи клас бях една от много малкото момичета, което тръгна на училище със сатенена престилка.  Беше ми обяснено, че брилянтната престилка трябва да се заслужи и ако се уча добре, за следващата година ще ми купят.  Сигурно са ми купили... ама не помня...

Чорапогащи нямаше.  През студеното време ходехме с дълги чорапи, които закопчавахме с жартиери.  За децата това бяха едни дебели бежови рипсени чорапи, а големита "каки" носеха найлонови чорапи с ръб отзад.

Шиеше се всичко, включително сутиените - имаше си шивашки ателиета специално за сутиени... А жените носеха и комбинезони.  То и сега май има комбинезони, но по-скоро като екзотичен луксозен артикул (както и жартиерите), а тогава носеха всички - имаше памучни и найлонови, като найлоновите бяха много по-престижни.  То и ризи найлонови имаше по едно време.  Сега само като си помисля и почвам да се наелектризирам, но тогаз си бяха модерни и престижни...

Помня, когато се появиха шушляците - бях в прогимназията, значи втората половина на шейсетте - едни такива съвсем прости, дълги, като шлифери, от тъмно-син шушлеков плат, без подплата, днес бих казала по-скоро дъждобрани, но тогава изглеждаха като върха на лукса.  В България те не се продаваха, на някои им ги носеха от чужбина и бяха ужасно привлекателни.  И до днес си спомням една съученичка от прогимназията, която имаше шушлек и всички и завиждахме...  Подобно беше положението с джапанките - в някакъв момент се появиха отнякъде и станаха ужасно модерни, и всички искахме да имаме джапанки, но в България те не се продаваха... На някакви щастливци им ги носеха отнякъде, а ние само завиждахме... Имаше услуга "вулканизация на джапанки" - каишките отпред лесно се късаха, но това в никакъв случай не беше повод да се изхвърлят скъпоценните джапанки - носеха се на вулканизатор, многократно wink .

Освен шити, носехме и плетени дрехи.  Майка ми плетеше разни блузки и жилетки, че и шапки.  Помня, имаше по едно време мода плетените дрехи да се "кардират" - след изплитането, преждата се раздърпваше по някакъв начин (с някаква машина), така че дрехата ставаше по-мъхеста.  А, имаше и ангорска прежда - от ангорски зайци - бяла, много мекичка и мъхеста.  Помня, имах една такава бяла мекичка шапка - с формата на динена кора, завързваше се отдолу, под брадичката - такива се носеха тогава.  Последната плетена дреха от майка, която си спомням - вече много по-късно - беше една жилетка - бежова, дълга, с кафяви орнаменти и кафява яка - много я харесвах и много дълго я носих...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: regina (3 декември 2013 23:15)

Мноого ретро! По мои изчисления съм 10-на години по-малка от Румяна, но и аз помня чорапите със жартиери, конусовидните сутиени от плат с много шевове /вероятно вдъхновили известния сценичен костюм на Мадона/, петната от пот по копринените и памучни дрехи, които нямаха изпиране. По мое време в прогимназията вече се продаваха чорапогащи, но бяха дефицитни или пък са били скъпи, помня че майка ми се опитваше да ме накара да нося чорапи със жартиери, но беше ужасно досадно - непрекъснато се свличаха или пък жартиерите се разкопчаваха, така и не им свикнах. Това продължи една или две години най-много и дойдоха чорапогащите. Баба ми, бог да я прости, за Нова година ми подаряваше някакъв луксозен фин чорапогащник, който не смеех да разопаковам цяла година - защото като го обуя, много бързо се късаше. Предпочитах да му се радвам както е в опаковката.


 
 
№2 от: bat_mitco (4 декември 2013 15:50)

  СКРОМНОТО МИ МНЕНИЕ Е ,ЧЕ ПРЕЗ СЕДЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ ХОРАТА,КРАЙ МЕН БЯХА ОБЛЕЧЕНИ РАЗЛИЧНО И КРАСИВО...И В ДЕЛНИК И ОСОБЕНО НА ПРАЗНИК...НЕ СА БИЛИ ОБЛЕЧЕНИ БОГ ЗНАЕ КОЛКО РАЗЛИЧНО ОТ ХОРАТА ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ГОЛЕМИЯ ДУВАР...ДРУГ Е ВЪПРОСЪТ КАКВО МИСЛЕХА И ВСЕ ОЩЕ МИСЛЯТ ПО ВЪПРОСА ТЕЗИ ХОРА...

 




--------------------
 
 
№3 от: rumiana (4 декември 2013 16:24)

bat_mitco, написаното се отнася основно за шейсетте години.


 
 
№4 от: anni (6 декември 2013 19:53)

В един чуден период в средата на 80-те всички майки от блокалуднаха да купуват разноцветни прежди за пуловери и жилетки.И се започна едно вадене на схеми, сортиране по цветове, разнасяне на модни списания, едни ревюта...лелее, тогава ми стана ясно що за изкуство е плетенето.А плетени шапки носеше майка ми, тогава май всичко плетено си беше модерно.




--------------------
 
 
№5 от: незнайко незнамов (11 декември 2013 10:53)

конусовидните сутиени от плат с много шевове /вероятно вдъхновили известния сценичен костюм на Мадона/
smile24

значи, аз съм по-свежа кръв, чорапи с ластици /вместо жартиери/ носеха само бабите ми; иначе дефицитът с чорапогащите ми беше твърде познат - някъде през осемдесетте баща ми беше в командировка в софия и донесе в глухия прованс цяла чанта /и то найлонова-лукс/ пълна с черни чорапогащници yeyeye  и аз реших:край на чорапогащената криза; само че майка ми ги прибра незнайно къде и вадеше по един /предимно за мен/ на твърде голям период от време; шиехме ги, кърпехме, мажехме с лак - това и досега май го правя, и ги носехме до ............. пълна амортизация

а за шитите дрехи - то се знае, имаше добри, много добри и не чак толкова добри шивачи, при много добрите се ходеше с връзки; в комбината за услуги пък имаше един чичко шивач, дребничък и с визия на сърдит елф, който много вещо опипваше "професионално" клиентките си............ пък да не се случва да си загубиш бележката, дето я даваха за проба, с номер на поръчката ти - то не бяха молби, разпознаване на платове и оругавания по адрес на малките некадърни хлапета, дето една проста бележка не могат да опазят.........


 
 
№6 от: regina (11 декември 2013 12:59)

Ловенето на бримки, как можах да го забравя! Това беше специална услуга, която се извършваше срещу заплащане, и то не веднага, а след дни, даже седмици. И после си личеше, на всичкото отгоре. Не проумявах много какъв е точно смисъла. Леля ми се снабди отнякъде с такова приспособление за ловене на бримки и им ходехме на гости за "кафе с бримки", какъв мил спомен. Тя освен това гледаше на кафе и много познаваше, не знам как го постигаше. Мир на праха и!


 
 
№7 от: kitten (11 декември 2013 16:27)

Мили другарчета, а помните ли детските памучни чорапогащи? Аз съм носила такива през 80-те първо в детската градина, а след това и в по-малките класове на училище. Те, за разлика от найлоновите, топлят много в студа. Помня, че като бях малка и майка ми ги обуваше, издърпвайки нагоре чорапогащника, ме повдигаше и мен цялата, каквато бях кльощава. smile




--------------------
 
 
№8 от: bat_mitco (11 декември 2013 19:35)

Цитат: kitten
Мили другарчета, а помните ли детските памучни чорапогащи?

КАК НЯМА ДА ПОМНЯ...ПОСЛЕДНАТА ВЕЛИКА СТАТИЯ В НАШЕТО ДЕТСТВО БЕШЕ ТОЧНО ЗА ЧОРАПОГАЩИТЕ...




--------------------
 
 
№9 от: Ventsy (16 декември 2013 03:52)

Дрехите бяха голям кът, особенно нещо по-модерно беше просто невъзможно да се намери, затова се взимаха платове и се шиеше по модел от списание.
Аз съм момче и това не ме вълнуваше особенно, но за сестра ми беше въпрос с първостепенно значение.
Едната ми баба шиеше доста добре, а другата беше "плетачка" - заедно с майка плетяха пуловери, чорапи, ръкавици и какво ли още не.
Когато отвориха границите 89-та или 90-та година, майка и татко заминаха на екскурзия до Истанбул "на пазар".
Едно от нещата което беше донесено от Турция, бяха няколко метра дънков плат! Предполагам всички си спомняте, че дънките бяха голям кът и се предаваха от поколение на поколение. От този скъпоценен плат, сестра ми получи дънкова пола, а от остатъка, аз получих дънки и дънков елек което разбира се ме направи изключително популярен в училище.
След това навлязоха списания като Некерман и станаха популярни плетени пуловери украсени с разни маниста и даже пера (вуйчо ми имаше няколко пауна, които се вписаха отлично в модните тенденции на сестра ми). Същевременно моите дънки, които изглеждаха подозрително много като торби, и вече бяха боядисвани няколко пъти, бяха започнали да се прокъсват и разнищват. За мой късмет разнищините дънки и кръпките бяха на мода, така че това не беше проблем. След няколко години скъпоценните дънки ми окъсяха (за мой късмет аз си останах доста хърбав), и съответно бяха отрязани под коляното и стана къси за лятото.
Към средата на 90-те вече започнаха да се внасят дрехи от Турция и малко по малко, шиенето западна и накрая съвсем умря.


 
 
№10 от: papi (17 декември 2013 15:21)

Ами аз нямам спомен да съм ходил на шивач никога. Купувахме си дрехи от магазина или от Кореком. Дънки например си купувах по 23$ от магазина на Райфъл отстрани на хотел Хемус. Джапанките струваха 2$.


 
 
№11 от: Anakin Skywalker (21 декември 2013 17:16)

Цитат: papi
Дънки например си купувах по 23$ от магазина на Райфъл отстрани на хотел Хемус. Джапанките струваха 2$.

 

Помня го и аз този Кореком. И дънки RIFLE (наричани на село Рифлье xaxa2 ) и LEVI"S са ми купували. Както и онези "варените" POP-84 които бяха на мода в края на 80-те.

Точно и цените варираха 20 -25 USD. Също да добавя и тъмносините шорти Rodeo с цена 5 USD. Джапанките не бяха ли онези  сини с каишка между пръстите? hum-hum




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 1
Гости: 12
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?