Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930 
 
 
Архиви
Септември 2020 (4)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
"Спагети по Нечаевски"
10-01-2014, 16:31 | Автор: Румен Николов | Категория: Главна

Драги приятели от махалата, понеже зная слабостта ви към Леонид Нечаев ще ви разкажа част от спомените си, които условно можем да наречем „Спагети по Нечаевски". Изпълвнявам обещанието си към вас защото харесвам отношението ви към тази тема.                                                                    

 И така с Льоня се запознахме в 1985 година в Братислава на фестивала „При Данюб" . За пояснение искам да кажа, че тогава в Европа съществуваха два големи фестивала за детски ТВ програми и филми – „При Жьонес"- Мюнхен и нашият източен отговор „При Данюб"- Братислава. В Словашката телевизия имаше прекрасни условия и организация. Всичко се развиваше в най-голямото им студио и околните пространства на ”Млинске долини”с чудесна архитектура и модерна техника. Фестивалите се редуваха през две години нашият на тек година, а другия на четна. Трябва да кажа че Мюнхенския фестивал съществува и досега като най-висок еталон за детско ТВ изкуство, а преди 7 години  Словашката телевизия закри „При Данюб". Съжалявам много за този фестивал, защото в него се срещнах с най-големи знаменитости от сферата на детското изкуство. Там се събираха по 200-300 души професионалисти от цяла Европа.

И така там „мы нашлись" с Льоня /наричах го така, а той мене Рума/ Той беше член на руската делегация, бяха 5-6 души. От една страна изглеждаше като човек с натрупана умора, от друга светеше от въодушевление и настроение. Когато стана дума за това, че изглежда уморен, той ни каза, че току що е завършил нов филм, за който още спори за заглавието с авторката и студията.  А по-късно, разкри своята версия за заглавие -„Риж честен влюбен”. На фестивала представиха епизод от „Звездный мальчик". Филмът вече вървеше с успех из всички соц. Телевизии.  Тогава руснаците по понятни причини не бяха много на ти с чуждите езици и се присъединиха към нашата група, защото ние пък поназнайвахме. Имаше и съпротива в Словакия към руския език в свободното общуване с хора извън фестивала. Още при първите разговори стана дума за последния му филм и че много го харесваме, и че е поредния любим филм на децата в България. А Зоя Касамакова, моята режисьорка, с която заедно сме направили най-добрите си филми му дръпна такъв анализ, че той направо се очарова. После ги слушах как спорят за избора на изпълнителите деца и всъщност колко близки са вижданията им. Те и двамата първо залагаха на чара и излъчването на актьорите деца, на одухотвореността, важен момент разбира се имаше и професионалната им интуиция. /Всъщност виждам, че някои мои реални наблюдения и спомени съвпадат в някои линии с елементи от статиите на Дани. Да ви разкрия, аз в частно писмо до него преди време му бях написал някои неща от спомените си, без да ги публикувам в сайта, защото мислех, че в битовите ни преживявания има и пикантни моменти, които не са подходящи. Но ако извадим личното от професионалното ще стане суха лекция. Така че, сега щом и Анакин желае, ще ги кажа... е ще спестя някои по-лични и интимни неща. /

И така цяла седмица се движехме заедно в топлия септември на Братислава.                                                                                                                   

 Само кръчмите на прекрасния стар град, могат да кажат с колко десетки бири сме се срещнали по това време. Всъщност обсъжданията ни се случваха повече на маса, няма защо да го крия.                                                 

 Аз пък му казах, че моят любим филм от неговото творчество е „Про красную шапочку" и той съвсем се впечатли. На въпроса – Защо?, аз му казах:  -  Защото в моето сърце и професионални представи никой не може да замени уникалните актьори Владимир Басов, Евгений Евстигнеев и Ролан Биков, които аз много обичам. /С Ролан Биков се запознах по-късно през 1998г./ ... И че страхотно се впечатлявам от нестандартния прочит на класиката и това, че може да се чете между редовете на приказките, стига да имаш достатъчно фантазия и шантави хрумвания. Дадох му пример с нашите „Измислици премислици”, които току що бяхме започнали да правим. Той беше изненадан, че и ние търсим такъв подобен път през приказките и го правим почти всеки месец. По-късно видя един епизод, с който бяхме на фестивала и страшно му хареса драматургията и актьорите, музиката също. За декорите имаше забележки, че съдържат много бутафория. Та по време на действените бирени анализи даже помня, че запях известната песничка ...”А-а- а корокодилы, бегемоты, а-а-а обезяны, кьшалоты”... и разбира се всички я подеха.  После от околните маси ни ръкопляскаха. Изобщо обменихме мисли и за музиката. Според него повечето му филми си ги представял и като музика, и тя е главен компонент. Изобщо смяташе, че прави нещо средно между филм и мюзикъл. Това увлича всички да се забавляват по време на снимките и  ефектът на екрана се получава, а и стават действени акценти в самото развитие на сюжета.                                                                                           

 От дума на дума му казах, че изгледът му с тази прошарена коса и брадичка, и стройна стойка ми напомня направо за руски благородник - белогвардейски офицер. Зоя допълни и тюркоазени очи... А той ни отвърна, че се гордее с това, защото в корена му има и дворянска кръв. Не зная как става, но този очарователен мъж беше като магнит за женските погледи. Какви ли не „какички” пърхаха край него по време на фестивала. Когато си отваряхме душите и го поднасяхме за това, той си казваше, че е свикнал с положението да е харесван мъж и не го учудва, и едва ли не си е ежедневие, и понякога направо користно се възползва... После дори сподели, че току що се е развел за трети път. Е,  не зная повече лични подробности, но в по-късен етап май се жени пак.../е не съм сигурен съвсем/                        

И така веселба и радост в тези дни.                                                                              

В Братиславската телевизия тогава работеше една много колоритна режисьорка – Мадам Злата. Тя не даваше да я наричат по друг начин защото беше от стар аристократичен австроунгарски род. Беше много талантлива и екстравагантна. Помня я с една лента през челото, и по индиански навързана коса, и разни особени дрехи, които категорично я отличаваха от конфекционната маса. Та тя  се присъедини към нашата група, както и още една изключително красива словачка - художничка - Данка. В екипа на руснаците беше асистентката на Леонид и една възрастна драматуржка, не помня имената. Но с нея доста си говорихме за драматургия и нетрадиционност в ходовете на сценария, което ме учудваше защото идваше от доста зрял човек. Тогава съм бил на 34 и съм си мислел, че по-старите колеги са се поизтъркали. Още повече, че в телевизионните среди и у нас, и в Останкино съм виждал и се съм се сблъсквал с такива. А днешния ми поглед е съвсем различен и съм сигурен, че младото и нетрадиционно мислене не зависи от възрастта, за което сте пример и вие от махалата, че и досега си живеете с детството и ревниво си го пазите. Е, разбира се, още сте в най-сладките, млади години, но в практиката си съм срещал 19-20 годишни деца да са суховеи с пенсионерска нагласа.  Е, грешал съм в преценките си.                             

Още в групата беше и операторът Вова или Коля, ако не се лъжа. Имаше още двама мъже, които не си спомням какви бяха, някакви началници администратори или нещо подобно. Та една вечер, когато кръчмата, в която бяхме затвори, мадам Злата ни покани да продължим купона в дома й. Ние воодушевени донакупихме питиета и тръгнахме. Домът й беше в много престижен квартал в подножието на Братиславския замък, стара къща обрасла в бръшлян. Вътре беше като музей на старинна мебел и витрини с кристални сервизи и китайски порцелани. Тя веднага ни настани на огромна маса и сложи пред всеки прекрасна чаша. Но се извини, че като артистична натура не пазарува често и в хладилника й няма нищо. Тогава Льоня леко почерпен вече, стана и каза, че не може в такъв дом да не се намери нищо, с което да се посрещнат гости. И двамата отидоха в кухнята. Оказа се, че там са открили спагети и малко кашкавал. Льоня се разровил из подправките й и намерил сухи супи. И така той сварил спагетите, и врътнал от супите, и от разни подправки такъв сос, че направо ни смая после. Докато той работеше в кухнята, Мадам Злата пък извади китайските си порцелани и ние направо се почувствахме като в някакъв дворцов прием. Е, поне споменът ми е за много вкусни спагети, може и да не съм точен от днешна гледна точка, но тогава си бяхме и доста почерпенички. Изкарахме страхотно до сутринта. Льоня тръгна да изпраща Данка и се загуби за известно време... Та това е случката със спагетите по Нечаевски. От тогава станахме приятели, той ми разказа и това, че в момента бърза да монтира „Рижия честен влюбен" и да го довърши окончателно защото в „Беларус – филм" го чакат за друга продукция. Изобщо беше изключително деен човек, канеха го и в други руски големи студия за неговите проекти, но как е смогвал не знам. Беше страшно предан на работата си и загърбваше абсолютно всичко останало. Мога да кажа, че снимането на филми беше неговия начин на живот и неговата голяма страст. Виждахме се за кратко още няколко пъти в Москва, когато съм гостувал в Телевизията в Останкино за разни копродукции и съвместни проекти. Били сме в клуба на културните дейци заедно. Искаше ми се да го привлека да направим нещо съвместно и сме обсъждали това, но той не харесваше прибързаността на работния процес в телевизията и отказа. Беше си чист кинаджия направо „Болен по детското кино”.  Каних го да дойде в България, но той все отлагаше, в очакване да се съберат пари за следващата му продукция. От статиите на Дани видях, че не е снимал в 90-те години, но аз лично нямам такова впечатление. Поне не се е оплаквал, просто не беше от тези дето се оплакват. Но пък се похвали, че са го направили народен артист и също, че подготвя поне няколко нови проекта. Просто всеки пък когато се виждахме беше пълен с нови идеи. Беше „шило човек”, от тези дето не могат да стоят кротичко и да чакат да падне небето. 

И така не бяхме се чували и виждали 5-6 години, защото ме беше грабнала много работа като Главен редактор, когато със закъснение разбрах, че си е отишъл от този свят. Помня го като изключително очарователен човек, земен, добродушен и остроумен... изобщо широк и благороден, „като настоящий руский"...

Е, това е, някои неща спестявам, но те са за „на ухо”...

Малко се поувлякох в лирични отклонения, но админите да му мислят....

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: tanya_att (10 януари 2014 21:05)

smile Страхотна статия, Бате Румене!


 
 
№2 от: kitten (11 януари 2014 01:01)

Много интересно, бате Румене! bravo2




--------------------
 
 
№3 от: Зико (11 януари 2014 12:51)

Бате Румене, ok2


 
 
№4 от: Anakin Skywalker (12 януари 2014 11:48)

 

Бате Румене, направо ми се доядоха спагети wink

Много интересна история в неформален, чисто приятелски аспект! hi




--------------------
 
 
№5 от: незнайко незнамов (15 януари 2014 10:54)

Домът й беше в много престижен квартал в подножието на Братиславския замък, стара къща обрасла в бръшлян. Вътре беше като музей на старинна мебел и витрини с кристални сервизи и китайски порцелани.

почувствах се направо като пипи дългото чорапче пред шкафа с многото чекмеджета - тайнствено, ужасно много интересно, неповторимо...


 
 
№6 от: boysta3 (17 януари 2014 14:31)

Бате Румене, благодаря ти за поредното красиво излято слово.
Разказа ти го прочетох поне три пъти, защото е изпълнен с редица подробности, които ти като човек телевизионер си забелязвал и запомнил във времето.
Типична памет за сценарист и режисьор, който запечатва детайлите с изключителна точност, които след това водят до подобни прекрасни и увлекателни разкази.
С твоят разказ наистина се добива представа за благородността и осанката на този знаменит за нашето детство човек.
Пожелавам си БНТ да покаже в скоро време поне 2-3 от филмите му, за да могат и сегашните деца да попият от неговите високоморални художествени филми. 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?