• Главна
  • »
  • Главна
  • »
  • Моята малка робинзониада. В памет на Валери Петров
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Моята малка робинзониада. В памет на Валери Петров
27-08-2014, 19:56 | Автор: admin | Категория: Главна

Посвещава се на дядо Валери Петров! Той бе дядо за много от нас!

 

Днес не е хубав ден, защото си отиде от света ни Валери Петров. Разбира се, колелото се върти и тези неща са неизбежни. Така светът се обновява, така се осъществява, оцелява Животът. Той, дядо Валери, е извъртял много години, не-дадени на много други. Само си представете: 94!  И има нещо много странно и справедливо, че писателите-деца,  в повечето случаи живеят наистина дълго (припомнете си, например - случайно изброявам, Ханс Кристиан Андерсен (70), Астрид Линдгрен (94), Леда Милева (93), Жул Верн (77), Туве Янсон (86), Петър Бобев (82),  и много-много-много други). Мисля си, че дълго-животът на тези хора е свързан с душевния им мир. Оставайки вътрешно деца, те, дори на 60-ет години и нататък гледат света с любопитство, любознателност и малко насмешка (без нея не може). И понеже в света ни винаги има какво да се открива, а те знаят как да го намерят и по-важно - опишат, остават тук, достатъчно дълго време, за да ни… радват и мъничко учат!

Дядо Валери, за мен, е основно "Пук!", "Бяла приказка", и "Меко казано", и "Копче за сън". Ясно е, колко ми харесва, щом цял сайт съм кръстил така - "ПУК!" :). Но също "Рицар без броня" и "Слънцето и сянката" (гледах този филм към 16-17-та си годишнина и до днес го смятам за едно от най-големите постижения на българската кинематография); "Йо-хо-хо" също (този сценарии за филм е на практика първата българска продукция, впечатлила чужденци; първият и единствен ""). Докосването ми до Шекспир (защото не зная английски).

Дядо Валери, обаче, е също и силен поет. И вероятно, най-доброто му постижение е "Японският филм", което е на практика впечатлението му от, наистина, японски филм - наречен "Голият остров" (Hadaka no shima / реж. Кането Шиндо, 1960) - мисля, че го гледах в началото на 80-те. Някои от нас дори са учили това стихотворение :). За разлика от жестоката, безутешна, мрачна идея на картината (филмът е на практика без думи и представя хипертрофирано идеята за отчуждението, почти безсмисления и унижаващ труд, унижението на човека), дядо Валери използва нещата, за да създаде един морализаторски коментар. Е, да - никой не обича да му се размахва пръст. Ала:

 

На остров гол живеят двама

и го поливат нощ и ден.

Това е филма. Друго няма.

И вий скучаете край мен.

 

Жената, хвърлила черпака,

се просва в хълцания зли.

А вий се смеете във мрака

на глупостта, че сте дошли.

 

Защо? Нима сте духом голи

подобно оня остров там?

Ако е тъй, то за какво ли

се трудиме над вас, не знам!

 

Но на екрана, мълчалива,

жената се изправя пак,

за да полива свойта нива

все тъй, черпак подир черпак.

 

Сега вървете към вратите,

шумете, смейте се на глас —

докрай, додето разцъфтите,

ще мъкнем влагата към вас!


И точно тук е "ударната строфа, на моя неумел и глупав стих": защото вярвам, че с дядо Валери, можехме да поспорим, за това, че в "нашите" и "следващите" поколения не всички биха се "смели в мрака"; и още повече - биха се  заслушали в тая страшна история. Примерно, ако познаваше хората в НД!

 

Този "запис", беше кръстен "Моята малка робинзониада". И той - индиректно  - ще бъде малък спомен, за едно мое приключение с "остров". Това е "връзката" с по-горното. :)

 

Времето е края на 80-те. Мястото е с. Заножене, квартал на Вършец, където е къщата на баба, в която прекарвах някои от летата си. Близо да нашата къща (100-200 м.), тече река - достатъчно силна, че на нея да има цяла воденица! През реката имаше мост, чрез който се стигаше до "работилница",  в която работеше дядо - правеха там разни облегалки, "крака", седалки за столове, плотове за маси и подобни.

Един ден, отивайки до реката, открих дърво, което съвсем удобно беше паднало, създавайки "мост" до островче, по средата на "речката". Островче е силна дума, това бе по-скоро някакви натрупани боклуци, донесени от реката, клони, всякакви боклуци, натрупали се около - например голям камък. И, ой, ти! - съвсем удобно до тоя ми ти "остров" беше паднало дърво (ако не се лъжа - беше върба), по която един любознателен и смел изследовател на природата не можеше да не премине. С разперени ръце и пре-треперващи крачета се добрах до "островът" и започнах да оглеждам покореното от мен царство :). Еха-а-а, имах си, всъщност цял остров! Всичко би било чудесно, ако след няколко минути т.н. "речка" не се "разлюти", придойде и просто отнесе моя мост. Бутна клона (върбов) и аз се оказах "робинзоновец", заточен на остров в средата на "остров". Ама, разбира се, че се опитах дали не мога да "прешляпам" реката!  Не стана: бе много силна, аз - много мъничък. Не ми оставаше нищо друго, освен да стоя на моя "остров" и да чакам - ей, там отсреща по моста - да се върне дядо от работа. Или пък щеше да ме "спаси" баба, като не ме открие дълго време. По онова време вече бях прочел "Робинзон" в оня невероятен, пригоден за деца италиански вариант. И как само се радвах, че съм "робинзоновец"! Помня - разгледах "царството"  си. Веднага ми стана ясно, че ще е много трудно - ни кибрит имах, да си запаля огън, ни от ония клонаци можех да си построя колиба. Хъм, с храната можеше да стане - имаше рибки доста. Как да си направя въдица не съм мислил - все пак бях наистина малко хлапе. Смешното е, сега като си спомням, как в детския ми ум се съчетаваха две несъчетаеми неща: аз на тоя остров ще остана поне 10 години и дядо като дойде, ще ме вземе (след 2-3 часа). :)

 

Ами… Поседях, поскучах си. Не, всъщност ми беше постоянно забавно. Как само бучеше реката край мен, ах, какви страшни кашалоти плаваха там, да, всъщност и акули, и крабове, и - бррр. И не ме "спаси" ни дядо, ни баба, а бащата на моята най-драга детска приятелка, Галя. Просто той дойде за нещо си край реката, видя ме, прешляпа (големи хора, все пак!), взе ме на ръце и ме изнесе на брега. Погали ме по главата - и това е! Моята робинзониада продължи около 3 часа. Все пак чудни 3 часа! Изплез! Вие сте нямали и толкова! :)

 

Как това се съчетава с дядо Валери? Просто :). Вярвам, че би искал да е на мое място! И тогава, за "острова" щеше да напише малко по-друго. Не толкова строго. Защото островите, на които пребиваваме, си ги определяме самите ние.

 

Дядо Валери, благодаря ти, че те имаше в моя свят. За думите ти благодаря, но главно за това какъв си бил като човек, какво си чувствал, как си се отнасял към нещата. Имам много учители, ти беше един от тях. Какво повече да се каже? Почивай в мир!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: kitten (27 август 2014 23:59)

Влади, чудесни думи за невероятния Валери Петров! 




--------------------
 
 
№2 от: Зико (28 август 2014 11:03)

Поклон пред паметта на този велик човек! pionerche 

За мен той беше сред първите 3 най-големи живи писатели на България, ако не и най-големия. Излишно е да казвам, че сме израстнали с неговите приказки. tayna

 

Влади, интересна история. wink


 
 
№3 от: Надя (28 август 2014 13:55)

Не знам за вас, но аз му се възхитих много повече, като възрастна и поназнайваща малко английски, пък и удивлявайки се от езика изобщо, отколкото като дете. Такъв богат речник и ум, който да го подреди толкова виртуозно, едва ли скоро ще има, но аз оставам с надежда. 

Валери Петров живя 94г. пълни и достойни, дано има по-добър от него, казвам аз!
П.С.
Ама Влади, то на Радичков ми заприлича твоето. 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!