Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Май 2018 (6)
Април 2018 (2)
Март 2018 (15)
Февруари 2018 (3)
Януари 2018 (6)
Декември 2017 (8)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Топче за сън
4-12-2015, 00:56 | Автор: pepino | Категория: Главна

 

Неотдавна моят син, макар и с голямо закъснение, откри магията, наречена „Копче за сън” – в онзи й вариант от плочата на „Балкантон”, в който текстът на Валери Петров по блестящ и неповторим начин е претворен във вълшебен музикален театър от композитора Георги Генков. Та решавам аз да му потърся в книжарницата и самата книга. Влизам в голяма и богато заредена книжарница и търся сред лавиците, но понеже не я откривам, се обръщам към продавачката – сравнително младо момиче (по сегашните ми, уви, стандарти):

 

– Добър ден – започвам аз и продължавам с нарочно изнесен глас и отчетлива артикулация на всяка дума и звук, защото ми е ясно, че трябва да дам заявката си максимално разбираемо – все пак не говорим за заглавия като „Хари Потър” или „Игрите на глада”, нито пък за техните автори. – Търся една детска книга – „Копче за сън”… (и след кратка пауза добавям небрежно, за да не я обидя, в случай, че все пак знае)... от Валери Петров.

– Ааа… няма ли я…? (потвърждавам, че съм я търсил по лавиците, но без успех). Момент да проверя (търси в компютъра)… Нямаме я. Има „Меко казано”, но май тази е друга. (В този момент се появява друга книжарка, още по-млада, но пък и още по-видимо готова да помага):

– Какво се търси?

– (Първата) „Копче за сън”.

– Топче ли? Какво топче?

– За сън.

– … ?

– Не, бе – пояснява първата, предугаждайки, че колежката й продължава да обмисля варианта за топчето, което на всичко отгоре е и за сън (а трябва да знаете, че в тази книжарница действително се предлагат множество и най-различни по вид и предназначение топки и топчета, макар да се съмнявам, че някое от тях е специално „за сън”), – „Копче за сън”… от Валери Петров.

– Аа – казва втората, придавайки си вид, от който ние трябва да разберем, че сега вече всичко й е ясно, – няма ли я? (Сега вече и тя търси в нейния компютър). Не, нямаме я. А, не – има я – казва тя победоносно, сочейки с пръст нещо на екрана си.

– Да бе, и аз това гледах, ама това е на CD – включва се пак първата, която междувременно се е преместила зад гърба на колежката си и гледа в нейния екран, за да се увери, че тя самата не е пропуснала нещо, след което и двете ме поглеждат изпитателно, – а Вас това не Ви върши работа?

– Ами, не – усмихвам се, – търся я само като текст; на книга.

– Да, да – спомням си, че имаше такава – казва първата, – ама тя беше много старо издание май?

– Има и ново – казвам. – Гледал съм я в сайт на друга книжарница, но понеже минавах оттук, та реших да проверя при вас.

– Да, да – ето я (поредна справка в базата данни на машината или в Интернет) – тя е на издателство „___”, обаче май беше включена в друга книга.

– В „Меко казано” – пояснявам.

– Да, а в тази, която имаме ние, майче я няма.

– Няма я – потвърждавам.

– Да, ами другата ние я нямаме.

– То на тази си го има на корицата – намесва се втората, която вече е открила информацията в компютъра си – пише, че са двете – „Меко казано” и „Копче за сън”. (Аз се съгласявам). Но я нямаме при нас.

 

Благодаря учтиво и на двете и си тръгвам. Става ми смешно и докато вървя си прехвърлям току-що случилото се отново и отново наум. Не са виновни, разбира се. Нима аз знам новите автори и заглавия? Всеки – с времето си. Ние имахме наши герои, а днес новите хора имат свои. Бяха учтиви и в крайна сметка направиха всичко, което зависеше от тях, да ми помогнат. Нелогично, неправилно и в крайна сметка безсмислено е да търся емоционална привързаност към дадено нещо у другите, само защото при мен това е така. И все пак една реплика продължава натрапчиво и шеговито да се търкаля из ума ми досущ като някакво… топче… Топче ли? Какво топче? … Как „какво”? За сън!    

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: bat_mitco (4 декември 2015 11:15)

"Някой някъде отново трябваше да започне
да спасява човешките ценности,
да ги спасява и да ги съхранява-
в книги, грамофонни плочи, в главите на хората,
по какъвто и да било начин...

 

Рей Бредбъри "451 по Фаренхайт"




--------------------
 
 
№2 от: regina (4 декември 2015 15:26)

Добре дошъл, pepino! Къде се беше загубил тези години  pionerche 


 
 
№3 от: tivesto (4 декември 2015 19:08)

Много интересна случка! Благодаря, че я сподели с нас! hi 

Цитат: regina
Добре дошъл, pepino! Къде се беше загубил тези години

И аз това исках да попитам...




--------------------
 
 
№4 от: pepino (4 декември 2015 19:34)

Загубих се, вярно е. Живот - какво да го правиш. Никога не знаеш какъв номер ще ти извърти - я ще ти подложи крак, я ще те издуха в неизвестна за теб посока. Радвам се, че отново съм тук. Малко по-силен и по-мъдър, но и малко по-скучен. Всъщност, разказвайки ви тази скорошна случка, исках да проверя дали през тези години не съм загубил окончателно чувството си за хумор.  xixi Поздрави на всички стари познайници, а с новите ще трябва тепърва да се запознавам. 




--------------------
 
 
№5 от: regina (4 декември 2015 20:19)

Бъди спокоен, не си загубил усета си за комичното: името можеше и да е съвпадение, но не и стила, по който категорично бе идентифициран.  ok2 


 
 
№6 от: dani (7 декември 2015 12:42)

Пепино, човече, от 1000 години не се беше мяркал на улица "Нашедетска"! Много, много се радвам да те видя пак тук smile  А чувството ти за хумор никак не е намаляло. 




--------------------
 
 
№7 от: anni (8 декември 2015 17:27)

Книжарниците се пълнят с все по-повече топки и топчета и все по-малко книги, а какво се случи с твоята  все пак? Пепино,  здравей, отново!




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!