Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Представям ви себе си и моята идея.
1-12-2018, 13:25 | Автор: Frysco | Категория: Главна

Не знам дали става така, но май в първия прозорец е резюмето, а във втория се пише по същество. Да видим, дали съм разбрал правилно.

Та, скача детето в мене като един врабец, от радост, че този хубав сайт отново е на линия. То отдавна е изгрял отново, ама аз не бях разбрал. Нищо, ще наваксам. Тъжно ми беше, когато открих, че си е отишъл. Помислих си, едно от малкото чисти и хубави местенца в тая мрежа интернета и е изчезнало. Що все така става, че най-съкровенните неща, са толкова уязвими? Като споменника за детството ни, примерно. Що трябва да мислим все за важното и сериозното, а уюта на спомените и радоста от детските години все има кой да определи като глупости. Защото живота е гаден и трябва да се живее по неговите правила. Защото хората са алчни и зли и трябва и ние да сме такива, за да оцелеем. Пък и нали сега е правилно да се казва, че по-силния оцелява?

Не, не ме разбирайте погрешно, аз не обвинявам създателите и админите в този сайт затова, че беше изчезнал. Говорих по принцип... но защо ли трябва да мисля за това сега? Важното е, че проекта е отново тук и може да му се радваме и да се връщаме дружно в детството, защото що за детство е без приятелчета? Моля ви, пазете това съкровище. То е важно за сантиментални чичковци като мене.

Сега за идеята. Всъщност, идеята е да напиша книга. Книга, която буквално връща един човек, родил се в моето въображение, обратно в детството му. Казват, че това се нарича фантастика. Не знам дали е така. Не знам и дали съм писател. Мисля, че просто съм мечтател, а не писател, защото тези неща се раждат в главата ми, а аз просто сядам и ги изливам в писмена форма. Защо се осмелих да го направя ли? Ами имаше наскоро едно събитие на което бях поканен да участвам и обещах да напиша нещо във фейсбука. Е, написах го и получих много отзиви, че пиша хубаво, приятно. Чете се лесно, доставя удоволствие. Така ли? Ами добре де, а защо тогава не пробвам да претворя идеите във моето въображение на книги? Може пък да стане нещо хубаво от това. 

Седнах и почнах да пиша. Пиша на два компютъра, в работата и вкъщи. И се получава добре. Всъщност, първо започнах да пиша една друга книга, но в един момент героите и заминаха в почивка от моята глава и идеите спряха да се леят по белия екран. Тогава всъщност започнах да пиша тази история, за Митко, който е притиснат от проблемите на собствения си живот, една вечер бяга от всичко и отива в апартамента на родителите си, който всъщност е неговия роден дом. Там, заспивайки вечерта, той силно си пожелава да се върне обратно в детството си, където всичко е било весело и безгрижно, където никой не го е тормозил така. И естествено, как иначе да стане нещо интересно, ако желанието му не се сбъдва. Така започва приключението му в света на собственото му детство-мъж на 35 години, върнал се обратно в себе си на 10. Действието се развива през 1994 година и може би някои от вас ще им се стори, че е прекалено скоро за да кореспондира с вашето детство, но то просто кореспондира с моето собствено и аз взаимствам собствените си спомени за да мога да украся и обогатя историята, така както тя извира в мен.

Какво ще се получи, не знам. Но историята ме радва, изпълва ме с еуфория, връща и мен самия в детството. Препрочитам написаното и виждам, че е хубаво. Поне за мен. Ще има нужда от редакция разбира се, както моята авторска, така и от един добър редактор на книги. Но вярвам, че ще се получи нещо, което ще стопли много хора. И попадайки вчера отново в този сайт, си казах - ето... какво по-хубаво място, да споделя? Че кой, ако не хората тук, ще ме разберат най-добре и ще споделят радоста и вълнението ми... а споменавайки вълнение, да кажа, че наистина се вълнувам и дори в момента сълзи на топли чувства напират по клепачите ми.

И така. Това е. Какво ще става по натам, ще видим. Ще се радвам да обсъждаме, да коментираме, да разискваме. Аз още нямам точна идея, какво искам да се случи с тази книга. Искам да стигне до много хора - ако стане хубава, разбира се, но не държа да печеля нещо от нея. Не съм наясно, какво ще стане, ако я побликувам в интернет, мисля че след това, няма да има издателство което да се съгласи да я издаде, тъй като ще наруши търговския им интерес. А това, че аз нямам такъв, за никое издателство може би няма значение. Както и да е, това е дребнотемие, но е важно за самата книга. Тя живее свои собствен живот, ражда се и вече започва да диша, като едно дете и иска да тръгне по белия свят, а аз нямам право да го спирам.

Още веднъж, радвам се че ви виждам отново. Дано не съм ви досадил много.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: kitten (1 декември 2018 20:09)

Привет, Frysco! Звучи много интересно!

 




--------------------
 
 
№2 от: yogimax (10 декември 2018 22:08)

Бих се радвал да прочета нещо от тази твоя книга, части от нея сега или после, когато я завършиш. Пожелавам ти прятно забавление в спомените от детството и приятно писане!




--------------------
 
 
№3 от: Frysco (14 декември 2018 18:51)

Беше преминал горе долу половината час по английски. Мис Петрова изпитваше по закъсалите върху азбуката, останалите тихо си се занимаваха с разни неща. Кирчо се опитваше да рисува футболист в тетрадката, а Митко му помагаше с разни съвети, как да направи пропорциите му равни и крайниците да не изглеждат, като да е претърпял падане от доста високо. Не му се получаваше много добре, въпреки съветите и започваше да се изнервя. Почти допрели главите, двамата си шепнеха настървено.

-Чакай, чакай, виж, това рамо стана много голямо... ръката му трябва да започва по-насам...

-Ами знам дее... ма не... уф, чакай, стой...

-Що не ползваш молива, с химикалката не може да го поправиш...

-Ми щот с молива ми е някак си... де да знам, едно такова... бе с химикалката е по яко.

-Еми да, ама виж сега какво мазало стана.

-Уф... абе... оффф, добре де, чакай, чаакай сега. Митко, седи малко бе, мама му стара... - Кирчо вече се бе изнервил и се караше на Митака, който нищо не бе докоснал от рисунката му, но тъй като не рисунката, а именно приятеля му дуднеше нещо, се караше на него. Последното обаче беше казано на по-висок глас и мис Петрова завъртя глава към тях.

-Boys, какво става там? Димитре? Какъв е този шум? Я стани. - Митко стана, а Кирил моментално се превърна в един тих и внимателен ученик, следящ съсредоточено учителката.

-За това, че говориш в час, имаш забележка. А щом шумиш, сигурно вече си научил азбуката наизуст?

Искаше да отговори, че я е научил точно до там, докъдето са я взели, но проблема беше, че не разбра точно до коя буква са. Тренировките в тетрадките бяха хаотични, имаше много А, B после M, N и внезапно се връщаха пак в началото и така не се ориентира, коя е последната взета буква. Всъщност, ако беше отделил време, да разгледа цялата тетрадка, щеше да я открие, но не си направи труда и сега вече бе късно. Не му се рискуваше да отвърне с не, защото беше почти сигурен, че ще получи двойка за назидание.

-Yes, mis Petrova.

-Какво, научил си я?

-Yes.

-Цялата азбука?

-Да. - какво да се прави, другия вариант беше да каже, че не я знае. А искаше просто вкъщи да продължават да са радостни.

-Ами добре, я излез тук и я кажи цялата.

-Може ли от място мис?

-No. Пред всички ще я кажеш!

 

 

 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!