Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Курсовете по немски език
15-09-2008, 20:08 | Автор: donaddt | Категория: Главна / Предмети и учители


В трети клас изявих желание да уча немски език. Родителите ми никога не са ме спирали да уча или посещавам нещо и ме записаха в кварталното читалище. Платиха таксата, купиха учебник, тетрадка, бележник и така два пъти в седмицата посещавах читалището. Там изкарах 4 години - от 3 до 6 клас, като изучих от 1 до 4 курс немски език. От немската азбука през по-лесните до много трудни уроци. Бяхме почти постоянна компания. Освен уроците за всеки празник надписвах на родителите ми картичка на немски език, а покрай Нова година имахме тържество в салона на читалището. Запазила съм учебниците за 2,3 и 4 курс. И някои други изненади.

Ето учебника за втори курс, на места илюстриран от мен.
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език

А ето учебника за трети курс. Понеже са ми били скучни черно-белите илюстрации съм ги оцветила с цветни моливи.
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език
Есенната песен
Курсовете по немски език
И любимата ми приказка за дебелата мазна палачинка. Знаех я наизуст.
Курсовете по немски език
Новите думи в края.
Курсовете по немски език

Курсовете по немски език
А ето и изненадата - запазена квитанция от платена такса.
Курсовете по немски език

Следва 4 курс, тук вече не съм оцветявала.
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език
Песните и новите думи в края на учебника.
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език
А тук квитанцията вече е залепена на корицата на учебника, за да не се изгуби.
Курсовете по немски език

И в резултат на добрите ми постижения - подарък. Барон фон Мюнхаузен на немски език.
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език
Курсовете по немски език

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: eli (15 септември 2008 22:32)

Дона, върна ме към един кошмар от детството-уроците или по-точно урокът ми по английски във втори клас. Нашите ме записаха в читалището, обаче кой да им спомене, че курсът вече е започнал и е за възрастни. Седнах си чинно на първия чин и два астрономически часа гледах умно. Не съм сигурна дали можех вече да пиша на латиница, но едва ли щеше да ми помогне. Повече не отидох
А илюстрациите (много артистично оцветениok2) поразително напомнят тези в учебниците по английски в подготвителен клас. Хей, англоговорящите, помните ли Зелената скука


 
 
№2 от: pepino (15 септември 2008 23:11)
Напомнят, защото са рисувани от една и съща ръка След зелената имаше и Оранжева скука, пък и други след тях.

 
 
№3 от: eli (15 септември 2008 23:23)

А, аз Оранжевата я уважавах, имаше разказче за викинги и един адаптиран откъс от "Театър" на Моъм. 
Имат ли си имена персонажите в учебника? Като че ли се продължават от ниво в нивоpodsmruk?


 
 
№4 от: freja (16 септември 2008 01:43)
А аз се чудех на кои други двама ми напомнят онези двамата горе! Вярно, че е абсолютно един и същ художникът! Инфантилните герои от учебника за подготвителен клас не се ли казваха... Мери и Питър?... (то как иначе да се казват ) Ама сякаш имаше и още някакъв, с по-нестандартно за английски учебник име - Антон, Емил или нещо такова . А ще се учудите ли, ако ви кажа, че и Скуките по френски (моя първи език) бяха със същите цветове? Опитвам се да проумея как, с такива еднакви по цвят Скуки за иначе различните езици, ние все пак не бяхме скучни зайци...

Но да се върна на уроците. Абе, eli! Виж това:
Преди втори клас нямах отношение към езиците. Знаех голяма част от латиницата обаче и се фуках с това. Някои букви ми ги беше казал татко, а други ги научавах от... номерата на колите! Да, в града ни имаше 2-3 коли с чужда регистрация и светлосини регистрационни табелки. Не знам какви бяха, но се задържаха чак до Промяната. С братовчед ми обичахме да надничаме и да се впечатляваме от последните числа на километражите им (за чиито стойности нямам спомен). Да са живи и здрави Блейк и неговата Седморка, както и любимият ми Люк Скайуокър, че са били англоговорящи. Именно покрай тях открих, че английският е много ценно нещо и във втори клас (mig_mig ) ме записаха на уроци в Центъра за изучаване на чужди езици (ЦИЧЕ) към читалището. Преподаваше др. Сярова, която едновременно с това беше и баба на една моя съученичка. Групата, в която попаднах, беше... точно така, възрастна (xaxa2 ), а мен ме сложиха на първата маса (че съм много ниска). Започнах от 2-ри или 3-ти урок, т.е. бях пропуснала най-важното от жълтия учебник (чиито картинки обожавах, а пък техен автор е художникът, който илюстрира учебниците по руски + "Читалочка"-та (дано не греша за нея)). Първия час го изкарах как да е, нищо неразбираща, а накрая другарката каза: "Следващият час - контролна". Ама на мен никой нищо не ми обясни за пропуснатото! Съответно на контролната не написах нищо и толкова ме беше срам, че третия път реших да се разболея. Станах сутринта и обявих болестта си. Майка ми обаче изглежда прозря финия ми замисъл и ми каза: "Щом си болна - обувай си чорапогащника!" (според нея, всички болести се получават от настинка и по-точно - от настинали крака). Ами... обух го. Следващата седмица баба отиде при др. Сярова и й каза, че повече няма да ходя на английски. Тогава ми стана малко тъжно и понеже наистина исках да знам английски (ама ако може - без да го уча преди това)... започнах да си купувам от една техническа книжарница (под НТС) учебниците по английски за ЕСПУ. Те не се оказаха от голяма полза за мен, но пък продължих да уча от филмите и наистина бях научила това-онова. Помня как в един автобус с една съученичка крещяхме с цяло гърло песничката "A - B - C - D - E - F - G..." и брояхме от 1 до 10 и обратно - и така хиляда пъти... Нали всички трябваше да разберат, че не сме на "Вие" с английския! В пети клас вече се подготвях психически, че ето на - най-после в училище ще започна наистина с тоя английски. Да-да! Немски ни се падна! angry2 За което мислено обвиних две съученички: дъщерята на учителката по немски и едно момиче, което беше ходило лятото с родителите си до ГДР. Е, примирих се накрая, учех си немския за шест, ама с това страстта ми към английския все повече нарастваше. Чак когато в подготвителен клас започнах като втори език онази Зелена Скука - мирясах . И като го почнах тоя ми ти английски, че не го спрях...kniga kniga2 kniga Ако ми върнат Жълтия учебник на ЦИЧЕ - ще снимам малко от него (donaddt, и Жълтият учебник съдържа приказката за Житената питка или както казах - никакво въображение у авторите на учебници; поне бумагите по различните езици да се различаваха...) .

 
 
№5 от: ive (16 септември 2008 10:58)

Аз също ходех на курс в читалището, но по английски. Също беше два пъти в седмицата и при плащане се получаваха същите квитанции. Английският беше на 6 нива.
Всъщност идеята за чужд език не беше моя. До края на трети клас ходех на тренировки по гимнастика, но повече не желаех да ходя и тогава в къщи ми предложиха нещо друго. За друго исках пиано, но ми обясниха, че е невъзможно да ми купят такова и така се озовах в курса по английски. Оказа се, че езика ми върви и когато по-късно започнах да го ползвам, бях изключително доволна, че са ме пращали на курс.


 
 
№6 от: isi (16 септември 2008 12:46)
С една моя съученичка, и в същото време съседка, ходехме на английски също във втори клас. Но курсовете бяха в училище и май бяхме все наборчета. Учебникът беше само с картинки, така мисля. Имахме си тетрадка речник, на  която скоро попаднах  и умрях от смях:
      ъбой - момче
      агъл - момиче
      ъбол - топка
 и  т.н.                
Трябва да отбележа, че учителката ни забраняваше да пишем в тази тетрадка, сега разбирам защо, трябваше просто да помним, ама ние...И ето на! Къде с "а" , къде с "ъ" отпред, не ми е ясен принципът, ама не ми е правило впечатление, защо пък всичките им думи започват така    
В трети клас баща ми ни записа на "нещо" в читалището - мен пак на английски, сестра ми на балет (тя беше 1 клас още). Тя каза: "А, защо балет, ами добре!", тръгна и ходи 7 години докато не се премести да учи в Търново. Аз дори не помня защо не ходих на този английски в читалището - нямах никой познат , май наистина видях, че всички са по-големи, спомням си един мрачен коридор и ...това е.
Имам един спомен, как и аз си мисля, че знам английската азбука - но колко голяма съм била? И уча другите деца - А Бе Це Де...., ама цялата. И каква изненада после в училище  - същите букви, но уви, нищо общо  - Ей, Би, Си, Ди...
В пети клас при нас пък имаше възможност за "избор" между английски, немски и френски. Познайте - почти всички искахме английски! Теглим жребий, но след него  класната донагласи  "думата на съдбата" - премести бързо отличниците с по-малко късмет обратно в английския. И така започнахме с вече споменатото от мен  "Мис Чонева дъклас изреди фор инглиш лесън. Нободи изебсън....."
След 7-ми клас, като ме приеха в езикова с английски, зарадвах се, че най-после ще уча и аз немски като 2-ри език! Даже купихме веднага  2 огромни зелени речника, немско-български. Познайте - седят си все още неизползвани и аз все още си мечтая да знам и немски. Просто в деня преди прегледа (нали помните - на 14 септември - преглед за въшки  tongue2 ) реших, че все пак моето призвание си е математиката! Вече в подгответо в математическа се запознахме с Филип и Марина , но май все копирани, нямахме си дори оригиналните  "скуки"!
А сега още се оглеждам за курсове по немски!  Donaddt, да вземеш да ми ги дадеш на заем ли тези учебници?



--------------------
 
 
№7 от: freja (16 септември 2008 13:59)
Точно така, Филип и Марина бяха!!! Аз сигурно за Мари и Пиер съм си спомняла по-горе xixi2 (е, все в някакъв език трябва да ги има тия двамата, щом си ги спомням)

 
 
№8 от: Надя (16 септември 2008 15:40)
На уроци по чужд език не съм ходила, въпреки че на всичко останало съм математика, български език, художествено слово, балет, гимнастика..ееех, мечтата на всяко социалистическо дете - "всестранно развита личност". С английския - спомен толкова болезнен, срещата ми беше позакъсняла, в подготвителния клас на езикова гимназия. Естествено всички освен мен и още едно заблудено дете, бяха учили английски преди това, първия учебен ден другарката напълно ни игнорира и започна устремно с три урока наведнъж, като дърдореше през цялото време и всички около мен отговаряха в един глас. Почувствах се по-малка от мишка, и по-глупава от овчица . Прибрах се с рев rev вкъщи и заявих че не искам да ходя в "онова ужасно училище"!!! Баща ми каза да си го избия от главата, защото цитирам:
 "Щом като на инжинер едикой си сина му може, и ти ще можеш. Точка." Край на цитата.
Докато започна да обичам английския се минаха няколко години, но Филип и Марина ми бяха едни от най-омразните същества на света.


 
 
№9 от: donaddt (16 септември 2008 20:00)
Ами трябва да са Ирене и Петер, макар че постоянно се явяват разни други персонажи: Албена и Боряна, Чавдар, Щефан, Иво, Николай и Владко, Ханс и Бербел и още и още и още... А Светла постоянно си пишеше с руското другарче Наташа.
Докато вече в училище бяха Ренате и Уве, а от българска страна - Надя и Камен и от време на време техните приятели и съученици. Пиер и Мари със сигурност са от учебника по френски. Разглеждахме си учебниците помежду си. Леле, всеки си има изпълненията. Като се сетя: Ес лойфт кантипер кантапер ин дер Валд хинайн. Което ще рече, че тя се търкаляла през гората (дебелата мазна палачинка - ди дике фетте Пфаннкухен), но смешното беше кантипер кантапер, което се превеждаше като търкул-търкул, smile24

 
 
№10 от: stanimir76 (20 ноември 2008 16:21)
Аз си спомням персонажите Hans und Hanna, които бяха герои в учебниците за 5 и 6 клас и които ни учеха да четем, да спрягаме глаголи, да образуваме безсмислени изречения от рода: Ich heisse nicht Hans, aber mein Vatter hat Hunger. Освен тях помня и онази приказка за Бременските музиканти ( Die Bremer Stadtmusikanten), която учителката ни по немски,  както казва Бранислав Нушич с типичен милитаристичен подход безжалостно ни караше да учим наизуст. Ние пък и се отблагодарявахме като и викахме Frau Hexe,  и с някои други ученически трикове, с които не се гордеем (поне аз) и които не са за коментиране. Но по-късно в гимназията когато вече можех да чета на немски, винаги ме забавляваше тази толкова хубава приказка на Братя Грим, която с хиляди мъки сме сричали, само и само да оттървем двойките. Имахме в класа едно момче от ромски произход което трябваше да каже следното стихче от Friedrich Schiller (цитирам по памет така че моля за извинение на всички почитатели на Шилер):
Leise zieht durch mein Gemuet
liebliches Geleaute,
Klinge, kleines Fruelingslied
kling hinaus ins Weite
Което приблизително звучи така: Тихо преминават през моята душа, мили...
А той (момчето от ромски произход вместо leise каза lause което прозвуча така:
Въшки преминават през моята душа), учителката го прекъсна и побесняла от яд го изгони от клас. Ние останахме смаяни, при което тя ни обясни че Laus у мн.ч Laeuse e въшка. Ето така ни възпитаваха в този суров дух на немската култура, когато бях ученик.

 
 
№11 от: GalkaBalka (21 януари 2009 17:44)

Никога не съм учила немски език. Аз във втори клас ходех на курс по английски (бегли спомени ми се въртят из главата от самите курсове, спомням си че укрясявахме тетрадките си с лепенки и с цветни химикали пишехме всичко) 

Но преди може би 9-10 години хазяите ни бяха приготвили за изхвърляне точно показаните учебници по немски език. И аз реших да ги попитам дали ще ми ги подарят. Та сега без да знам и една дума съм притежател на тези учебници :)


 
 
№12 от: мариана (4 март 2009 16:19)
Ех, щастливци сте вие, по мое време в селското ми училище те такова животно като извън класна форма на обучение немаше, изключвам кръжоците.Не знам дали е по темата, но искам да ви разкажа за моя учител по немски. Основната му специалност бе история, но поради липса на квалифицирани кадри бяха го направили и преподавател по немски, дотук добре, успели са както могат да запълнят празнината, но........ Горкият човечец имаше говорен дефект и ние трудно му разбирахме какво говори на български, а представете си какво ставаше в час по немски език. Не стига това, ами имаше навика след всяка дума да казва "значи", което с неговия изказ звучеше НАЧИ. И колкото и да се опитвахме да проявяваме уважение към него, не се получаваше, поради простата причина, че не успявахме да останем сериозни при поздрава му" ГУТЕН ТАГ НАЧИ"  Та сега като ви чета ми става тъжно, че единственото нещо, което си спомням от немския е гутен таг начи, като не броя ЦВАЙН ГУГУТКЕН ТРАКЕН ПО КЕРМИДКЕН

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 55
Потребители: 0
Гости: 55

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: