> Главна > Представям ви себе си и моята идея.

Представям ви себе си и моята идея.


1-12-2018, 13:25. : Frysco

Не знам дали става така, но май в първия прозорец е резюмето, а във втория се пише по същество. Да видим, дали съм разбрал правилно.

Та, скача детето в мене като един врабец, от радост, че този хубав сайт отново е на линия. То отдавна е изгрял отново, ама аз не бях разбрал. Нищо, ще наваксам. Тъжно ми беше, когато открих, че си е отишъл. Помислих си, едно от малкото чисти и хубави местенца в тая мрежа интернета и е изчезнало. Що все така става, че най-съкровенните неща, са толкова уязвими? Като споменника за детството ни, примерно. Що трябва да мислим все за важното и сериозното, а уюта на спомените и радоста от детските години все има кой да определи като глупости. Защото живота е гаден и трябва да се живее по неговите правила. Защото хората са алчни и зли и трябва и ние да сме такива, за да оцелеем. Пък и нали сега е правилно да се казва, че по-силния оцелява?

Не, не ме разбирайте погрешно, аз не обвинявам създателите и админите в този сайт затова, че беше изчезнал. Говорих по принцип... но защо ли трябва да мисля за това сега? Важното е, че проекта е отново тук и може да му се радваме и да се връщаме дружно в детството, защото що за детство е без приятелчета? Моля ви, пазете това съкровище. То е важно за сантиментални чичковци като мене.

Сега за идеята. Всъщност, идеята е да напиша книга. Книга, която буквално връща един човек, родил се в моето въображение, обратно в детството му. Казват, че това се нарича фантастика. Не знам дали е така. Не знам и дали съм писател. Мисля, че просто съм мечтател, а не писател, защото тези неща се раждат в главата ми, а аз просто сядам и ги изливам в писмена форма. Защо се осмелих да го направя ли? Ами имаше наскоро едно събитие на което бях поканен да участвам и обещах да напиша нещо във фейсбука. Е, написах го и получих много отзиви, че пиша хубаво, приятно. Чете се лесно, доставя удоволствие. Така ли? Ами добре де, а защо тогава не пробвам да претворя идеите във моето въображение на книги? Може пък да стане нещо хубаво от това. 

Седнах и почнах да пиша. Пиша на два компютъра, в работата и вкъщи. И се получава добре. Всъщност, първо започнах да пиша една друга книга, но в един момент героите и заминаха в почивка от моята глава и идеите спряха да се леят по белия екран. Тогава всъщност започнах да пиша тази история, за Митко, който е притиснат от проблемите на собствения си живот, една вечер бяга от всичко и отива в апартамента на родителите си, който всъщност е неговия роден дом. Там, заспивайки вечерта, той силно си пожелава да се върне обратно в детството си, където всичко е било весело и безгрижно, където никой не го е тормозил така. И естествено, как иначе да стане нещо интересно, ако желанието му не се сбъдва. Така започва приключението му в света на собственото му детство-мъж на 35 години, върнал се обратно в себе си на 10. Действието се развива през 1994 година и може би някои от вас ще им се стори, че е прекалено скоро за да кореспондира с вашето детство, но то просто кореспондира с моето собствено и аз взаимствам собствените си спомени за да мога да украся и обогатя историята, така както тя извира в мен.

Какво ще се получи, не знам. Но историята ме радва, изпълва ме с еуфория, връща и мен самия в детството. Препрочитам написаното и виждам, че е хубаво. Поне за мен. Ще има нужда от редакция разбира се, както моята авторска, така и от един добър редактор на книги. Но вярвам, че ще се получи нещо, което ще стопли много хора. И попадайки вчера отново в този сайт, си казах - ето... какво по-хубаво място, да споделя? Че кой, ако не хората тук, ще ме разберат най-добре и ще споделят радоста и вълнението ми... а споменавайки вълнение, да кажа, че наистина се вълнувам и дори в момента сълзи на топли чувства напират по клепачите ми.

И така. Това е. Какво ще става по натам, ще видим. Ще се радвам да обсъждаме, да коментираме, да разискваме. Аз още нямам точна идея, какво искам да се случи с тази книга. Искам да стигне до много хора - ако стане хубава, разбира се, но не държа да печеля нещо от нея. Не съм наясно, какво ще стане, ако я побликувам в интернет, мисля че след това, няма да има издателство което да се съгласи да я издаде, тъй като ще наруши търговския им интерес. А това, че аз нямам такъв, за никое издателство може би няма значение. Както и да е, това е дребнотемие, но е важно за самата книга. Тя живее свои собствен живот, ражда се и вече започва да диша, като едно дете и иска да тръгне по белия свят, а аз нямам право да го спирам.

Още веднъж, радвам се че ви виждам отново. Дано не съм ви досадил много.