Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Инвентарен склад на социализма (2006) и Дворецът на детството
10-07-2008, 02:23 | Автор: freja | Категория: Из мрежата
Мисля, че беше точно след атентатите в САЩ, когато по CNN или по някаква немска телевизия чух за филма "Сбогом, Ленин". Не знам защо така й се зарадвах на тази новина. Може би защото по същото време преживявах неописуема носталгия по България, а там, където се намирах, бях една от малкото, на които "Сбогом, Ленин" би напомнил познати неща. Предстоеше да излезе през следващата година, а аз вече нямах търпение да го видя. Така и не го видях обаче, докато бях там – или съм го пропуснала, или просто са преценили да не занимават зрителите си с неразбираеми за тях неща. Когато в края на 2003 се завърнах у дома, се засилих към видеотеките да си го взема, но тук се наложи да чакам още шест месеца, докато излезе на DVD. Затова пък бях първата, която го нае.

Струва ми се, че осъзнатата носталгия по детството и старото време ме налегна точно през онези 2-3 години на нетърпеливо очакване на "Сбогом, Ленин". Вярно, че преди това редовно със сестра ми или с някои приятели са ни изплували разни детски спомени и оживено сме започвали разговори с "Ееее, ами помниш ли, когато...", "А пък как си играехме на...", обаче всичко е било някак само в сферата на отвлечените спомени, които се появяват между другото и не оставят следи за дълго. А след филма си спомнях разни сцени и си представях ситуации, в които ако и на мен ми се наложи да търся спешно предмети от едно време, как спокойно мога да обзаведа една стая, а защо не и цял апартамент. След като дойде Носталгията, не изхвърлих вече нито един артефакт, даже и за момента да ми се е струвал ненужен, заемащ ценно място и не служещ за нищо, освен да събира прах. Да беше дошла по-рано тази носталгия!...

Един ден през 2006, още на входа на любимата ми книжарница ме посрещна, облечена в опаковъчна книжарническа хартия от 80-те и със забодено старо кламерче (може и всичко да е било просто нарисувано на корицата, но сега имам чувството, че хартията и кламерчето си бяха истински), "Инвентарната книга на социализма". Разглеждах я поне 15 минути, как не ме изгониха, не знам. Или можеха поне в стар стил да ми изсъскат: "Ей, малката, или я купувай, или я остави тая книга!", обаче никой не ми обърна внимание – навярно защото не бях малка. Искаше ми се веднага да я грабна и право вкъщи, но цената ме спря. Оставих я с надеждата, че ще я намеря сканирана в Мрежата. Не, не успях. Към книгата ще се върна в края на статията, а сега ще се спра на

Инвентарния склад на социализма. Това е изложба на предмети от нашето време, която е била организирана от авторите на книгата в "Червената къща" на ул. "Любен Каравелов" № 15 в София от 10 до 30 ноември 2006. За първи път прочетох за нея тук. Имах намерение да публикувам 20-тина снимки на експонати, но след предупреждението на dani ще се наложи да карам по-предпазливо и ще дам само линк към галерията. Четири страници е, разгледайте я, непременно! Вече е късно да ходите до "Червената къща", но Интернет все още е отворен.

Аз попаднах на информацията за изложбата в началото на тази година, горе-долу по времето, когато открих сайта на Нашето детство – най-прекрасния, най-чудесния! И оттогава, както под нейно влияние, така и под влияние на "Сбогом, Ленин" (нищо, че филмът вече остаря, аз пак си го обичам), ми иде да въздъхна като Мартин Лутър Кинг: "Имам си една мечта...". И тя е: да си направим Дворец на детството. Нещо "музей" малко мъртво ми звучи, "склад" – малко прашно, "социализъм" – малко политически, затова се спрях точно на това словосъчетание. А в Двореца да си събираме такива интересни неща от времето, което никога няма да се върне. И деца от цялата страна (пораснали, уви) да изпращат спомените и "непотребните" си вещи, които иначе биха свършили в кофата за боклук. Ще си направим и киносалон, където ще гледаме филмите от детството. Може да продаваме и семки във фунийки от вестник. Или да отделим място за велосипедна алея около Двореца, разрешена само за "Балканче"-та (ще съберем и ще пазим няколко на склад). Разбира се, и библиотека ще има - с книги, вестници и списания, както и аудиозала за слушане на плочи с приказки, касетки с детски песнички, магнитофон... Дали би могло да стане някога, как мислите?... Бях чела, че имало предложение да направят от мъртвия чернобилски град Припят музей на социализма (той де факто градът точно това си и представлява, но неофициално и неволно) – защо да не се направи нещо такова и у нас? Само че ще го кръстим с по-слънчево име.

И накрая да се върна отново на книгата.








Не за друго, а за да оставя перото на Надя, която ще ни я представи, щом й дойде времето (без да наруши нито едно авторско право, разбира се – нали сме примерни деца smile). От мен – само тази статия, на която случайно попаднах. Тук ще изразя пълното си съгласие с dani, че Нашето детство ще стане много по-богато от "Инвентарната книга", защото то вече си е по-богато. При нас не са само картинки, а живи спомени, цветни и галещи ни като милувка.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Надя (10 юли 2008 10:34)
Благодаря ти Фрейа за чудесната статия, толкова подробно и изчерпателно, едва ли аз бих се справила. Идеята, както казах и на Ели за парка и сега за твоя дворец е прекрасна!! Не ни остава нищо друго освен да намерим спонсори и да я организираме както трябва. Няма да ни е никак лесно, но всички ние имаме закалката от разни там поръчения, задачи и петилетки, та едва ли ще ни спъне нещо подобно. Ех само ентусиазма не стига разбира се: трябва ни помещение, трябва ни човешки ресурс и финансов, както и добре организирана кампания. Сигурна съм че ще имаме много съмишленици, а защо не и самите автори на книгата. За нея конкретно обещавам да разкажа подробно без да нарушавам никакви авторски права.

 
 
№2 от: mia.yaneva (10 юни 2009 11:36)

По повод на опаковъчните хартии и моите мечти за музей, Фрея ме върна тук и ще коментирам тук. Да, Фрея, за това си мечтая, точно за това - а ти си го измислила прекрасно. А името Дворед на децата е най-точното и обясненията ти защо да не е музей, защо да не е склад, и пр. А може и просто да е "Нашето детство". Аз бих добавила, че може да организираме кръжоци и спортни клубове като едно време - по ластик, по народна. Аз сега освен един ентусиаст, който няма да го издавам, не мога да си намеря приятели, на които да им се скача на ластик. А аз да си призная, след работа или преди, бих ходила някъде 2-3 пъти седмичино или колкото мога да скачам на ластик - истински спорт си е, вместо да ми е скучно сама да тичам за здраве на стадиона или да блъскам уреди във фитнеса (аз и не ходя, де!) пред телевизионен екран... Но това са моите изкривени, щури идеи... Ми, така де, защо да няма клуб по ластик, както има клуб по латино танци. Аз вместо да си плащам на фитнеса, ще си плащам на Двореца на децата...

Само не знам ще го доживеем ли това, а ми се иска НИЕ да го направим, а не някой си! Между другото, преди време, дори не помня преди колко години, но е било когато Кеворк Кеворкян се опита пак да прави "Всяка неделя", имаше един събеседник, бивш военен от Плевен, който беше решил да прави там Музей на социализма. Беше доста преди проекта "Аз живях социализма", Инвентарната книга и нашия сайт. Такъв скандал беше станал по медиите - в какво ли не го обвиняваха човека. Че искал да върне онова време, че било срамно да се излагат такива неща и пр., и пр. Даже скоро питах мои приятели от Плевен за това, те дори не се сещат за какво говоря. А тогава на луд го направиха човека по всички медии. Та не знам и дали ние като нация сме надживели някои неща, за да приемем подобни идеи. Но нищо не пречи да пробваме. Трябва ни само една регистрирана фондация, проект и пари от спонсор или по европейски проект...

А какви подобни музеи съм виждала по света, толкова хубаво може да стане, и истинско!!! Не просто някакви си застинали, прашясали експонати във витрини, а интерактивен музей. И не интерактивен на компютърен екран, а като Tower of London (с артисти ако щете, с участието на посетителите на сесии), или като Музея на Окфорд, където те возят в едно влакче през музея и истински восъчни статуи ти говорят, или като Градския музей в Амстердам, където влизаш в цял апартамент от 70-те години - с мебелировката, с кухнята... Може да си е Дисниленд направо, но усилия и пари трябват... А между другото един от най-добрите сайтове в Беларус, който сега е цяла медйна корпорация е създаден точно така - човекът с идеята в едно интервю в медия казва "Аз продавам тази идея на всеки, който би имал пари да я осъществи". И му се обажда един заинтересуван бизнесмен, плаща и ето го сега реализиран проекта :) Ех!

 
 
№3 от: Надя (10 юни 2009 15:11)
Аз още не съм се предала, а до тук ставаме три, е, че то си е цяла бойна група! pionerche vinagi_gotov
По повод на музеите - наскоро гледах изложение в Германия на обзавеждане на различни стаи-кухни, столови, спални, през 60те,70те и 80те. Бяха в клетки в едно огромно хале. Хората се спираха пред определена стая и стояха с часове, някои плачеха, а други се смееха, но всеки беше разтърсван от емоции, защото стаите до последния аксесоар бяха като дупки във времето.
Загледах се и в едно американско сериалче "Шеметни години" и ме хвана яд, как нямащите никаква история американци си обичат миналото и го съхраняват до последния детайл, а ние не можем..

 
 
№4 от: Милен Иванов (13 септември 2010 20:56)
em_2 em_2 em_2 em_2 Ами да! Даже два музея! Един за града и един за селото! И в този за селото да има ей такива ничии череши, по които да се катерят децата! em_13



--------------------
 
 
№5 от: Кот (9 май 2012 02:09)

Републиката я обожавах и доста години си спомнях с носталгия и лакомия за нея, а тя изведнъж се появи пак! Само че преди беше бяла и май беше по-вкусна...

За музея съм песимист, в смисъл, че трябват много пари за сграда и когато свършат... За съжаление във всички области, в които имам интерес, ситуацията е трагична. А и там, където нямам, също. Иначе съм "за", но моят скромен личен опит в областта на пазенето на наследството е трагичен, та чак не ми се говори.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 25
Потребители: 0
Гости: 25

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: