Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Селският смесен магазин
30-03-2009, 16:52 | Автор: dani | Категория: Светът на възрастните
"Не ще узнае в пълен смисъл
какво се казва аромат,
ако човек не е мирисал
дюкян на село, а не в град."*
Едно детe с доста труд можеше да отвори тежката желязна врата на селския смесен магазин. Всъщност на село имаше всичко на всичко два магазина: смесения и "Хоремаг". Във втория децатa влизха само за да купят хляб. Другото име на "Хоремаг"-а беше Пивница и, както показва името, там се пиеше. Уморените след работата на полето мъже се спираха в пивницата " на по една малка". Това, което посрещаше още от врата малкия посетител на смесения магазин, беше невероятно приятната миризма. Трудно може да се определи на какво точно миришеше. Всъщност се получаваше еднин коктейл от миризми. Миризма на локумени и шоколадени  вафли, миризма на обикновен сапун, на гума ( идеща от "гумениците"- най-разпространените на село обувки за работа, наподобяващи по форма цървули), на олио (доставяно от селската кооперация и разливано от голям , с олющена боя, варел), на сирене... На най-лично място в смесения магазин стояха касите с лимонада. Всички на село си купуваха лимонада, а тайната на високото търсене на тая най-обикновена безалкохолна напитка беше следната. По всеобщо разпространено между селяните мнение лимонадата е най-подходяща за разреждане на виното. На всяка селска вечеря по средата на масата се слагаше кана, запотена от студеното, току-що наточено от бурето винце. Възрастните си сипваха в чашите по една глътка лимонада, а на нас, децата, се сервираше коктейла "мечка"- 50/50 лимонада и вино.
От страни в магазина на рафтове бяха наредени топовете с "басма"- разноцветни платове, от които бабите си купуваха, за да си шият престилки или да кътат в гардероба за сватбите на внуците (така  си стоят и до днес тия парчета плат в бабиния гардероб, неподирени от отдавна изпоженилите се внуци). На отделно рафтче бяха наредени забрадките  - стока, която няма купувачи в града и без която женското население на едно село въобще не може. Във всеки селски магазин имаше встрани от тезгяха на продавача стъклени шкафове, които предлагаха какви ли не джунджурии: копчета, макари с конци, игли, бръснарски ножчета, щипки за пране,огледалцета, гребени...
Най-любимата стока в селския магазин за нас, децата, бяха вафлите. През дните на лятната ваканция, лишени от разнообразието на асортимента в градските сладкарници, децата не пропускахме да си излезем от магазина с една-две шоколадови вафли, купени с рестото от парите, които баба и дядо са ни дали за хляб.  Дядовците пък считаха тия "скъпи" лакомства за излишна глезотия и ни черпеха единствено със 7-стотинковите обикновени вафли. Тяхната стиснатост беше разбираема, като се има предвид , че тяхното детство е било усладено с "пипер, поръсен върху филия от хляба чер". Най-трагично беше положението с бозата. Поради закъснения в превоза, тя пристигаше винаги следобяд или привечер заедно с хляба и обикновено беше вече прокиснала. Обаче топлото току-що издоено мляко, което сутрин баба вареше за закуска на печката или пък ароматния липов чай, който се вареше зимно време  в чайника, напълно компенсираха липсата на тая любима детска напитка. В смесения магазин децата ставаха винаги обект на внимание от страна на присъстващите там, баби, стринки, дядовци и чичовци. Започваше се с: "Ти чий  унук (внук- северозап. диал.)си бе?; ааа, на Гьоше. Малеее, колик голем станал на Гьоше унуко!  Я не можах да те познаам..." Разпитът продължаваше с контролните въпроси: "Е как е даскалъко, има ли двойки? Аааа, нема, та бива ли ученик без двойки и циганин без въшки?!". Бабите обикновено ни се възхищаваха:" Бабииин, какъв е благ станал! У, да те изедем!"  - и млясваха една целувка по бузката на обсаденото от тия селски ласки дете. Тая спонтанна радост на старите хора по село беше обяснима, като се има предвид, че деца тук се появяваха само през ваканциите.
Селският смесен магазин си стои и до днес, но в него вече го няма онова хубаво усещане, оная обстановка, която някога го правеше по своему привлекателен. Привлекателен дори повече от отрупаните със стоки градски магазини, примамващ със своята простота и естественост. С приятната си и с нищо несравнима миризма, която човек трудно може да определи точно на какво миришеше. Може би на локумени вафли, на селски гуменици и обикновен сапун.  И на детство, да именно и на ДЕТСТВО.
    * * *
Пред входа му, покрай коприва*
и край магарешки бодил
уханието си разлива
лехичка с розов карамфил.
 
Така и вътре над варела
с оливие или оцет
се носи мирис на канела,
примесен с дъх на пчелен мед.
 
Сушени сливи, телевизор,
галоши, шипков мармалад,
бутилка ром- бълбукащ извор
на чуждоземен аромат.
 
И мишка като Мики Маус
Едва ли може се съвзе,
ако попадне в тоя хаос,
какво по първо да гризе.
 
Без ред е всичко, но изглежда
че важното на тоя свят
е не светът да се подрежда,
ами да има аромат.........
--------
*"Реклама за смесен магазин"-стихотворение от книгата на
Джеймс Крюс "Флорентина"; превод от немски Елена НИколова-Руж
 
Допълнение към статията
 
Това ми се случи днес - ден след като бях вече пбликувал историята за магазина. Наложи ми се да ида до софийския квартал Княжево и на колелото на трамвай номер 5 случайно се натъкнах на... смесен магазин. Точно така гласеше надписа на витрината на малък бутик до началната спирка на трамвая. Полюбопитствах какво може да продават в един съвременен "смесен магазин", който на всичко отгоре се намира в столицата ни. Нищо особено нямаше вътре: евтина кинкалерия, пластмасови кофи,чорапи. Най-вече я нямаше оная "смесена" миризма, за която става въпрос в статията и коментарите ви. И все пак реших да не си излизам с празни ръце. Заоглеждах стъклените витрини, за да намеря поне нещо, което да има някаква връзка с детството ми. И НАМЕРИХok2 . Няма да обяснявам нищо повече, вижте сами находката =>
 
 
Селският смесен магазин
 
Селският смесен магазин
 
Селският смесен магазин
 
Селският смесен магазин
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: zaharisa (30 март 2009 17:21)
В един такъв магазин, с подобна миризма, за пръв път опитах локумена вафла ! Не помня нито селото нито защо сме били там, помня само вафлата и зелена газирана напитка "Бреза" . Наоколо миришеше тайнствено на плат, на мушама за маса, на мастика, на малко мухъл, на семки и лукчета, на салата с лук и нещо друго. Дали е било и детство ?  

 
 
№2 от: furious_kid (30 март 2009 21:54)
... и полумракът! Задължителният полумрак!
Дани, точно това е една от най-определящата миризми на Детството! Миризмата на Очакваното и Неочакваното, миризмата на ВСИЧКО, която бе присъща на великия СМЕСЕН МАГАЗИН!

Скоро бях в един супер-, ама суперлъскав фирмен магазин за инструменти и си купувах едни специални глави за кримпващи клещи. И изведнаж ме лъхна МИРИЗМАТА! Миризмата на фино машинно масло, с което бяха пропити дори и храните в СМЕСЕНИЯ МАГАЗИН на моето детство (там продаваха и шевни машини)...

...И само ако знаете как ми се замая главата!... Как изведнаж се прехвърлих в детството си и затърсих по рафтовете всички лакомства и всички "1001 стоки", с които бяха пълни смесените магазини едно време... Докато груб глас не потърси "шведски ключ", сочейки към тръбните такива. Тогава цялата магия на детството ми отлетя, докато обяснявах на йетиподобния илитерат разликата...
 После си купих нужните ми глави и почти забравих за случая. Докато на вечерта не ги извадих, за да ги почистя и не ме лъхна с пълна сила смесената миризма на хляб, локум, халва, бензин за запалки, "Карамел Му", лукчета, сланина, коприна, ямболен, газа за фенери и всичко, всичко, което смесеният магазин таеше в себе си... Ох, колко хубаво ми стана!
Благодаря ти, Дани!

 
 
№3 от: Ганима (30 март 2009 22:36)
Дани, Дани... как се сети за този магазин :).
Нашият беше на втория етаж, точно над пивницата . Спомням си, че беше доста голям като площ и вътре имаше... ами всичко.  Поне така ми се е струвало тогава.
Furious, без полумрака магията не е същата :).





 
 
№4 от: Pavlina Iossifova (30 март 2009 23:28)
Даа, миризмата..., и Хоремага, и тайната на лимонадата. На 14 г. предизвиках почти семейна революция като отказах да ми правят виното "на боза", т.е. да ми го развалят с лимонада. Толково живо си описал тази магия, Дани!

За мен смесеният магазин има и още една страна. Тържествената. Като малка отивах там естествено с баба и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с НОВАТА  (разбирай официалната, "за нова") рокля. А баба си сменяше забрадката. Забрадките бяха разпределени така: за бостана, за къра, за "средсело и магазина" и за големи празници като сбора, 1 май и 9 септември.
Когато по-късно през ваканциите следобед (смесеният магазин отваряше в 5 часа като се приберяха хората от полето) ми се даваха заветните 10 ст. за вафла и лукчета или вафла и боза, пак трябваше да ходя с новата рокля. Баба не разрешаваше да я срамя пред хората с изцапаните от игра дрехи или още по-лошо - да се появя в магазина с къси панталони "кат момче".
Дани, тия обикновени вафли от 7 ст. сигурно са от развитото соц. общество в края на 70-те или по-късно. Сигурна съм, че поне до 1975 бяха по 5 ст. Толкова пъти съм изричала: "Една вафла от пет, моля", че няма как да греша.

А от най-хубавите памучни забрадки на баба сестра ми направи fashion trend като студентка: връзваше 3-4 eдна за друга, усукваше ги и ги носеше навити 2 до 3 пъти като шал. Много беше ефектно.



--------------------
 
 
№5 от: filipovaeli (31 март 2009 10:42)
Смесения  магазин задължително го свързвам с моето детство. Прибавям още една много специфична миризма - на нафталина. И в хоремага още като влезеш и те лъхва на мастика и цигарен дим. Помня тежката метална врата, която отварях с мъка. После влизах и всичко кънтеше от гласовете на дядовците. Пода беше с мозайка и железните крака на столовите издаваха един особен шум като ги суркаха по земята. Ехото беше смесица от гласове, потракване на вилици и оня специфичен звук на чевръстото слагане на празните бутилки в металните каси. Още са ми пред очите алуминиевите мерилки с които се отмерваше най-вече мастика и мента. Но в нашия хоремаг не се продаваше хляб. Ние си имахме фурна, която заслужава отделна статия.



--------------------
 
 
№6 от: mia.yaneva (31 март 2009 14:50)

Какъв спомен! Благодаря, Дани!  

А в нашето село имаше смесен магазин, отделно пивница, отделно плод и зеленчук, където въпреки, че беше село докарваха някакви зеленчуци и заводски хляб, фурна и железария.

Смесеният магазин на село включваше хранителен магазин (точно като едновремешните супермаркети) на първия етаж, в който имаше салам, кашкавал, може би русенско варено, не помня още какво и лютеница с хорце, мнооого лютеница с хорце и в който не пазаруваше никой от селото освен виладжиите като нас (особено лютеница) и то понякога и втори етаж, който беше нещо като кинкалерия, трикотаж, мебелен магазин и каквото се сетиш. Най-хубавото беше, че там се продаваха пръстени с калинки (като тези от статията на Фрея) и треперушки и други такива джунжурии, до които аз нямах достъп в София, но през ваканцията на село можехме да се кичим с тях на воля. Ако ни дадат стотинки, де! Това за мен като градско чедо беше невероятното. А пък от там си купихме и ъгъла за кухната, в София до такива не се доредихме - с една хубава лъскава зелено-кафеникава дамаска - много си го харесвахме.

И фурната! Пак ми изникна пред очите. Там се печаха големи пити хляб с хрупкава кора, който се вадеше или рано сутрин, и ли по жегата към 15.00 часа. И беше по-далеч от центъра, та нас най-често ни пращаха до фурната и ни държаха далеч от пивницата, където бяха вафлите и лимонадата. И онзи сумрак, за който Furious говори... Но аз имам наистина бегъл спомен от пивницата, защото сигурно съм влизала всичко на всичко три пъти за цялото си детство - не ни пускаха там. Дядо или друг ходеше до там за лимонада и за каквото дойде друго от магазина, най-вече любимата ни лютеница. Само като си помисля как сме закусвали - прясно издоено сварено прясно мляко, понякога със Шоко и филия с лютеница! Шоко с лютеница - потресаващо! За вафли на село хич нямам спомен...  После фурната един ден изгоря за ужас на всички и не я възстановиха, почнаха да карат само заводски хляб. Беше ми толкова тъжно. Все едно ми взеха част от детството, така се чувствах.
 
Обаче на мен любима ми беше железарията - на центъра, в една стара тухлена къща на приземния етаж, тясна с всякакави странни и мистични предмети, каквито нямаше в София  - дървен бойлер (бойлер на дърва), мотики и всякакви сечива, алкидна боя един вид, байц, варели и бидони за ракия и вино, галоши и едни фантастични гуменки - модел като галоши, но от плат - имаше ярко оранжеви! Познайте дали не страдах дълго, когато се оказа, че няма моя номер и не мога да си купя такива за София! Колко щяха да ми се чудят всички! Обаче баба с нейните по тоя случай така и не можа да работи в градината, защото ги носех аз! И сега наистина се сещам и аз, Павлинка, че не ни даваха да се появяваме на главната и в центъра омърляни от игра - а ние живеехме на една пряка от главната и понякога тайно се явявахме там :)

Ех, колко беше хубаво "там, преди сто лета..."


 
 
№7 от: gamina (31 март 2009 18:55)
На село имахме:
Текстил
(нямам спомен да съм влизала повече от един-два пъти вътре... подозирам, че е имало басми, галоши, игли... други такива неща, вероятно конфекция... май огледалцата и бръснарските ножчета бяха там... );
Сладкарница - играеше ролята на смесения магазин. Вътре нямаше пасти, а вафли, сирене, хляб, боза...
Ресторант - Хоремага, запазено място за мъжете и кравата на един мой чичо (докато пиеше в Хоремага, добичето влизаше вътре и го чакаше до масата).

Хляба го купувахме още топъл, току-що докаран от Роман, сутрин караха и бозата, ако се забавиш - свършваше. Нашите ходеха за боза с едни грамадански трилитрови стъклени бутилки, които пълни аз не можех да повдигна. А всъщност в какво ли са я карали тая боза, че е била наливна... Нямам спомен. Толкова рано никой не можеше да ме накара да стана, освен ако не са обещали да ме вземат "с овцете". Ама аз и не обичам прясна боза, предпочитам леко резлива.

Имаше и железария, тя не беше в центъра на селото, а чак в другия край, продаваше един дядо Любен. Пра-дядо ми подковаваше селските добичета и често ходехме до там за клинци, подкови и такива неща, а дядо Любен черпеше  мен и братовчеда с Лукчета.

Всъщност магазина "Текстил" го бях забравила, докато не попаднах преди месец на табелата от него... неясно защо са я окачили пред Ловджийската хижа в могилата над селото. Довечера ще сложа и линк към снимка :)



 
 
№8 от: dani (31 март 2009 20:33)
Благодаря ви за прекрасните коментари, които веча са си една цяла и то много по-хубава от моята, статия . Вижте допълнението към статиятата ми( със снимки) което направих преди малко.



--------------------
 
 
№9 от: Айви (31 март 2009 21:13)
... А само преди няколко месеца не вярвах, че съществува машина на времето...
Браво, Дани! Огромно БЛАГОДАРЯ на всички!
Furious_kid, как се сети за полумрака?! Докато четях статията на Дани все си мислех, че в смесеният магазин в нашето село имаше още нещо, още нещо...ама не можех да определя какво!
Наистина в магазина в нашето село имаше ВСИЧКО за времето си - храни, домашни потреби, дрехи, обувки и т.н. Като бях малка и гостувах на бабини, баба винаги ме взимаше със себе си вечер, когато отиваше "средсело"(също като бабата на Павлинка) и задължително ми купуваше някакво лакомство. И моята баба имаше "специални" забрадка и престилка за случая. 
И действително понякога в селския смесен магазин се намираха стоки, които липсваха в града. Спомням си, че веднъж за  Нова година баба беше купила на мен и братовчедка ми по един ластичен клин - последен писък на тогавашната мода! Като го сложих никой не ми повярва, че е купен от селски магазин!

 
 
№10 от: isi (1 април 2009 01:11)
Аз също благодаря, Дани! От първата минута се каня да напиша нещо тук, но не мога.  Трудно ми е.
Моят дядо беше магазинер. Не, не точно в такъв смесен магазин, по-скоро беше и си е пивница-Хоремаг. Но всъщност това беше и си е единственият магазин в Горния край на селото , което направо си беше и си е отделно село. Така че това си беше и си е магазин за всичко най-необходимо. Когато ходихме последния път нищо не се беше променило - и мирисът на мастика, който, признайте, не сме знаели тогава, че е мирис на мастика, и лимонадите, и хлябът, и масите, и столовете, и тезгяхът...
Само дядо го няма...
Струването беше в магазина на дядо...

Да, хубаво беше "там, преди сто лета", защото и дядо беше там!



--------------------
 
 
№11 от: yogimax (1 април 2009 11:27)
Моите спомени са от селските магазини в Жеравна. Любимото място ни беше сладкарницата, където всеки вторник и петък докарваха сладкиши, пасти в изобилие. То не беше фонданова паста, не бяха охлювчета, не бяха тригуни, сочни напоени...Чакахме да ги докарат в големите тави и се нареждахме на дълга опашка. Това бяха най-благодатните дни. В останалите дни се задоволявахме с по една ролка от 5 стотинки, с портокалов вкус и с обикновена вафла от 6 стотинки. Помня и солетите, там бяха някак по-различни от шуменските, които познавах. Всеки път се чудех защо са различни: по-дебели и по-светли, по-корави, в същата прозрачна опаковка. В същите два дни вторник и петък се докарваше и мляко-кисело. До сладкарницата беше Плод-зеленчука, помня опашките за дини и праскови, виещи се по калдъръма. Но фурната в центъра беше големият фурор - всеки ден сутрин в 10 ч. топъл кръгъл хляб с препечена коричка! Пращаха ни от вкъщи, и докато се приберем кората изгризана :)



--------------------
 
 
№12 от: mia.yaneva (1 април 2009 11:43)
gamina,
А бозата трябва да са я карали в едни големи метални галони за боза - не намерих в мрежата снимка да сложа линк, но нещо като сегашните 19-литрови галони за вода, но целите -  и основата и гърлото, бяха по-тумбести и с метална капачка, струвала ми е голяма поне колкото на сегашно бурканче от конфитюр от 300 гр. В такива караха и бозата в сладкарниците в София - много ясно си ги спомням тези галони, макар че тук не ги обяснявам много добре, но мисля тогава бутилирана боза въобще нямаше никъде, не само във вашето село. А у нас за боза за в къщи се ходеше с дамаджана : )

п.п. Ох, имаше едно разказче, учехме го в училище в някой от малките класове 4-5, за две деца, които продаваха боза и мъкнеха тежкия гюм (така се казваше, не галон!) и имаше и рисунка в учебника... Сако и Венцети.. нещо такова ...

 
 
№13 от: gamina (1 април 2009 13:57)
Да, в гюмове ще да е била... просто не ги помня. Иначе имаше бутилирана, в стъклените шишета с големи гърла, бяха с капачки от фолио - като киселото мляко.

Мия, това с гюма и децата... не беше ли от "Рали" на Стефан Дичев. В Диарбекир Рали продаваше боза, точно с такива тежки гюмове. А може и в друга книжка да го е имало момента с бозата.

Ето една книжка за загубените - "Рали" (Стефан Дичев). Аз 100% я имам някъде, но не знам дали ще мога да я открия.

 
 
№14 от: mia.yaneva (1 април 2009 14:09)
О, да - вярно, че имаше бутилки от дебело стъкло с големи гърла и капачки от фолио - като се разстелеше фолиото ставаше много хубаво за правене на стотинки за игра на магазин :) Ма аз не помня кога съм си купувала такива и купувала ли съм въобще... Да нещо с Диарбекир и мен ми се припомни, но смътно... А "Рали" аз го имам - ще потърся там... Благодаря!

 
 
№15 от: Надя (1 април 2009 14:16)
              Ах, каква миризлива тема, точно като за мен . Обичам ароматите на детството, и в това число и на смесения магазин в майчиното ми белоградчишко село.
Повечето от нещата сте ги изброили гледам, но това за което се сещам са листите кафява амбалажна хартия, в която се уваваше всичко - и забрадките, и лукчетата, и одеколона на дядо ми. Помня, че върху тези листи продавача - даскал Петко, рисуваше с калиграфски почерк сметките на бабите и преди да напише следващата бръсваше с ръка трохите от хляба.

             Йогимакс е прав, нищо нямаше същия вкус в смесения магазин - нито солетите, нито царевичните пръчки.
Дори платовете миришеха на хляб и локумени вафли.

 
 
№16 от: Krista (1 април 2009 21:30)
Дани, развесели ме твоята находка. Напомня ми играчка, купена от сергията на някой панаир.  Да видим какво си спомням аз....
Ехеее, всичко имаше в смесения магазин.  В едното ми село, магазинът, кръчмата и фурната за хляб, бяха в една дълга и ниска сграда. Леля Димка, магазинерката, леля Любка, кръчмарката и леля Цеца, от фурната, бяха едни мили жени, които, естетвено, познаваха всички, пък и се ползваха със заслужен авторитет. Щандовете в магазина бяха наредени Г-образно, а под прозореца имаше рафтчета, където бяха наредени чинии, чаши, тенджери, тигани, кофи и легени  и всякаква домашна посуда, за каквато може да се сетите. Имаше щанд за текстил, щанд за козметика, включваш сапуни, шампоани, малки парфюмчета "Ша ноар", "Каприз" и др., както и гребени, носни кърпички, фиби за коса, крем "Здраве", "Лимонов", "Дунавски вълни" и един, който баба си купуваше редовно - "Нева" - бяла плоска кутийка със светло  син капак (вероятно някакво подобие на "Нивея", която се носеше само от чужбина). Следваше витрината за колбаси и млечни продукти и по-натам - любимата "сладка" витрина.Даааа, много добре си спомням миризмата на смесения магазин.  Кръчмата си беше кръчма - миришеше предимно на алкохол и цигари, за мезе се предлагаха единствено рибни консерви.
Обаче ароматът на прясно изпечен хляб от фурната ще помня винаги. Случваше се, тайфата, да ни пуснат да си купим хляб отвътре, в самото помещение, където се приготвяше и печеше хляба. Грабвахме топлия хляб, купувахме една "копърка" от кръчмата и наставаше едно топене, едно ядене...ммммм, незабравимо.
Сладкарницата и "Плод зеленчук"-а, който наполовината беше железария и ел.материали, бяха в друга подобна сграда.
Ех, че мил спомен, Дани, благодаря!

 
 
№17 от: dulgata (4 април 2009 02:04)
Дани, ама ти си бил почти, почти у нас! И аз съм от село Княжево (по бащина линия), а това е Смесения ни магазин - хубав или лош! Бил е и по-хубав, де!

 
 
№18 от: dani (4 април 2009 22:24)

Княжево село, как само звучи! Ами следващия път, като намина покрай смесения магазин, ще взема малко ЕНЕРГАНИ и после - у вас




--------------------
 
 
№19 от: mchukanov (22 октомври 2009 01:40)
   Ааа, къде се е  скрил Старият Дюкян
  Магазина беше на баира. Ходехме с колелата към 3 следобед - да се наредим за Хлябът. Официално магазинът отваряше в 3.30, но това не пречеше на едни вечно дежурни чичовци да си играят карти под сянката на една прегърбена слива. Имаше  дъълга маса - такава самоделна - отгоре амбалажна хартия, от оная с финия слой някаква пластмаса - дето опаковаха сирене и месо в нея. Чичовците пиеха разни неща, старата гроздова, мастика, бира и квото има, ама как си замезваха - веяна скумрия, сирене, глава лук, ако имат късмет бахур или кървавица. По някое време започваше препирнята кой е пръв, ние - нали бяхме дребни - все накрая пазарувахме. Ама не се сърдехме - така оставаше време за жокейчета и алтай. Магазина беше и пощенската станция на махалата - на витрината със сиренето, отгоре, до ония големите буркани за лукчета и фуре-та се изсипваше пощата - не че някой ще ти пише на вилата, ама друго е очакването... Зяпахме - имаше интересни неща - мармалада на калъпи (дето се изкупуваше за ракия), клинци и пирони изсипани в ония - специалните кофи за кюмюр - още ги има!, дългата поцинкована помпа побита в клеясалия варел с олио, шпека, аххх - шпека - в горещият летен следобед, с топъл хляб и домати... Каква ирония - тогава с Типов Хляб се хранеше "стоката", имаше периоди на лимит хляб на човек, рядко, ама не можеше да купиш 10 хляба - трябва да има за всички... Дебърцините, скумриите, Балканския кашкавал, надениците, цигари "Стюардеса" - За кой са...Ммм, за бай Радо...Ше го питам аз него утре - дава ти цигари, дали го питаше на другия ден човека,идея нямам, ама тогава не пушехме...Шишетата за боза бяха безцветни, с широко гърло,-  ама да е резлива...тия за прясното мляко - еднолитрови зелени. Киселото мляко идваше  в буркани до едно време, после започнаха да го опаковат в едни ръбести кофички. Не мога да се сетя в магазина ли се правеха списъците за кюмюра, тухли, пясък и подобни, - няма да се учудя. Почти съм сигурен, че дружината под сливата седи - оредяла, остаряла, ама все същите лакърдии - да си ял качамак с ръкавици и сирене от торбЕ

   Ееех, Дании, стихчето е nomer1 , не само то де...

  ПП 1 лукче ни го хващаха 1 стотинка, връщаха ни ги за ресто, ама обратното май не ставаше



--------------------
 
 
№20 от: Polgara (23 ноември 2009 18:03)
Ами да! Това е то (благодаря за препратката, Иси) За животното говоря, или поне принципа, на който изглежда че работи :) А това какво има отдолу под "кутийката"? Щото аз помня само кутийката, дори не се сещах че се натиска там, и се чудех как се движеше точно туй чудо. Какви ли разновидности е имало?

 
 
№21 от: катя милушева (10 юли 2010 22:17)
 Еха, това си е Находка! hiphip hiphip

 
 
№22 от: Regreed (13 февруари 2011 18:41)
Хоремаг - хора влизат, магарета излизат! В нашия Хоремаг на село беше винаги запушено и миришеше на анасон, всички кооператори "жулеха" мастичка. Помня го и покрай селските панаири и събори, когато ставаше най-важното място в селото. Лятото пък се събираха дядовците през деня - да играят шах и карти, и кооператорите - вечер, да гледат новините, на карти, и просто се събираха вечер на чашка. Наскоро разбрах, че Хоремаг е абревиатурата на "Хотели, ресторанти, магазини". Смесеният магазин беше друго нещо - там имаше и от пиле мляко! Пирони, бонбони, консерви, лопати вили, платове и всичко, каквото човек се сети. Мразех го от все сърце. Винаги бях наказан да седя на опашката, и винаги някоя хитра бабка се набутваше преди мен. Там раздаваха и хляба, та всеки ден ме чакаше изтезанието да вися на опашката и да отговарям на вечния въпрос: Абе, момче, ти чий беше?

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?