Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Кафе
7-05-2014, 02:55 | Автор: regina | Категория: Светът на възрастните

Кафе

 

КАФЕ

от Бистра Асенова

 

У нас кафе не се пиеше. Мама ни правеше липов чай, защото бил много полезен. На печката винаги имаше чайник, пълен с липов цвят. Не го обичах много, както никое дете не предпочита полезните неща. Понякога мама ни правеше мляко с „кафе”, но то си беше чиста леблебия. Мама смяташе кафето за вредно.

 

При голяма-мама също се пиеше чай, но това беше хубав руски чай. Приготвянето му беше цял ритуал. Голяма-мама правеше силна настойка, която после разреждахме с вряла вода. При особено тържествени поводи варяхме чая в походното самоварче на дядо – хитроумно приспособление, основано на прости  и безотказни физични закони. Много жалко, че се пропиля през годините.

 

Голяма-мама имаше кафе, но то беше само за гости. В редки случаи си слагахме съвсем малко в млякото. Голяма-мама вареше кафе на гостенките си по строго определени правила, но аз не бях допускана до приготовлението му. Кафето за гости често се приготвяше - със законна гордост - от братовчедката ми Таничка, седем години по-голяма от мене. Допускана бях само да извършвам броенето на лъжичките кафе – колкото са чашките плюс още една.

 

Всичко това правеше в моите очи и мисли още по-значимо пиенето на кафе. Успокоявах се само, че нито голяма-мама, нито Таничка пиеха.

 

Много обичах да излизам на разходка или да ходя на гости при леля Дани, сестрата на мама. Тя беше десет години по-голяма от мене, но вече работеше и това я правеше много по-голяма от братовчедка ми Таничка, въпреки че бяха почти на една възраст. За разлика от всички останали, леля не ми забраняваше нищо. Беше готова да ми купи най-примамливите за него време лакомства – леблебии, бонбони, дори сладолед, който беше абсолютно забранен. Стига да имаше пари. Тя нямаше много, но дори и малкото беше готова да изхарчи „безразсъдно”, както казваше мама.

 

Един приятен есенен следобед леля ни изведе на разходка двете със сестра ми, която тогава беше четири-пет годишна, съответно аз – седем-осем. Вървяхме възторжени по главната улица на Варна, всички облечени в празнични дрехи, и се смеехме непрекъснато за най-различни неща. Леля каза:

 - Сега ще ви заведа да почерпя, каквото поискате.

Аз веднага без колебание казах:

 - Искам кафе!

Сестра ми Пепи също се обади:

 - И аз искам кафе!

Леля не се възмути, напротив – намери за много правилно желанието ни. Не съм сигурна дали тя самата беше пила кафе. По онова време кафе не се сервираше във всички сладкарници. Леля ни заведе в най-луксозната сладкарница. Вътре беше сумрачно. Солидни маси, заобиколени от тежки столове. Аз едва успях да поместя моя, а Пепи така и не можа. Настанихме се тържествено и леля най-сериозно поръча:

 - Три кафета, моля!

 

След малко, три чаши димящо ароматно кафе бяха сервирани на масата. С чувство за собствената си значимост посегнах към изпълнението на забраненото удоволствие. Никой не беше ни казвал как се пие кафе. Още с първата глътка резултатът бе изгорен език. Моят език пострада най-много, аз отпих най-голямата и нетърпелива глътка. Цяла седмица след това не можах да усетя вкуса на никакво ядене, но какъв триумф – вече бях пила от забраненото питие – кафе.

 

 

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Бебо (7 май 2014 20:51)

Аз също предпочитам чай от липов цвят вместо кафе. И е била права за кафето.




--------------------
 
 
№2 от: 9585 (7 май 2014 21:47)

Това ми напомня как едно време баба излязла с майка ми на разходка. Мама тогава е била на 2. Седнали в сладкарница, баба на стол, мама в количката. Дошла сервитьорката и баба казала: "Две кафета". Сервитьорката изключително шашната и с остър тон попитала: "Да не би да възнамерявате да дадете кафе на такова малко дете?", а баба най-невъзмутимо отговорила: "А да не искате да седи и да ме гледа, нали може да й се допие?"  xixi

Много хубав разказ. Другата ми баба пък е викала на едната от нейните баби "стара мама".

И само да вметна, че обожавам и липов чай, и кафе. Свързвам доста голяма част от детството си с аромата на кафе, който идва откъм кухнята сутрин и следобед. И разбира се, когато има гости за вечеря, след всичко останало, най-накрая се приготвя кафето, и се сервира в специален син сервиз. 
И наистина, баба ми и до ден днешен има специални неща, които са само за гости: сервиз за гости, чаши за гости, покривка за гости, солничка и пиперница (така ли се казва?) пак за гости и куп други такива неща.


 
 
№3 от: dani (8 май 2014 11:18)

Чудесен разказ. Отново поздравления за леля Бистра!

А аз за пръв път пих кафе като новобранец в казармата. Младши сержантът ни каза, че наградата за новобранците, които се представят добре през деня, ще е правото да си купиш кафе от казармената лафка.

Когато бях дете в къщи родителите ми нямаха обичай да пият кафе. Кафе се сервираше на село у чичо Борко, когато идваше дъщеря му от София. На другото ми село пък кафе носеше тетка ми (сестра на майка). Страшно много харесвах миризмата на кафето, което приготвяше тя - това беше кафе "Инка" в онези големи стъклени буркани. Но, разбира се, си оставах само с помирисването. Някак си ми беше ясно, че кафето не е за деца и никога не съм и искал да ми дадат да пия.




--------------------
 
 
№4 от: Янита Савова (9 май 2014 12:52)

В нас пък имаше една метална мелничка за кафе/трябва да я снимам следващият път/, и понякога аз и батко ми правехме следобедното кафе на нашите, като го сервирахме с чаша вода - нейзнайно защо,но така бяхме чували, че се пие кафето - с чаша вода...и винаги е било турско в джезвето...винаги съм пила кафе, а в последните 4-5 години пия нес кафе, понеже от турското ми става лошо....но и ние имахме специални чашки, покривки и т.н. за гости...Но за разказа - лелята не е била със всичкия си, за да ви поръчва и купува кафета...все пак сте били малки деца...но и тя е била с детски акъл, май....


 
 
№5 от: Милен Иванов (9 май 2014 19:51)

Много ме впечатли приготвянето на кафето! Колкото са чашките + още една лъжичка кафе winked. За мен пък винаги е било по-важно количеството на захарта xixi

И една истинска случка от начяалото на 90те. Барчето на ЖП Гара Троян.
 - Две капучинота моля!
 -  ?!? Преди 20ч. алкохол не сервираме!!!




--------------------
 
 
№6 от: Dolli (9 май 2014 21:44)

Леля Бистра е истински талантлив разказвач ! С нетърпение очаквам нови истории!




--------------------
 
 
№7 от: Anakin Skywalker (10 май 2014 18:43)

Цитат: Милен Иванов
- Две капучинота моля! - ?!? Преди 20ч. алкохол не сервираме!!!

 

ok2 xixi2 И една колежка на мама мислеше капучиното за алкохол!  xixi По късно се разбра че всъщност го сбъркала с кампари. Но смехът и бъзиците по нейн адрес си останаха.

 

Цитат: 9585
обожавам и липов чай, и кафе
 

 

Аз също. Въпреки че с горчивия вкус на кафето и с този на бирата nazdrave свикнах едва към 16 - 17тата си година. Дотогава Тц! stop  Просто съм се чудил какво толкова му намират за вкусно.

 

Поздравления за леля Бистра и от мен! smile




--------------------
 
 
№8 от: незнайко незнамов (13 май 2014 11:44)

приготвянето и пиенето на кафе си беше направо ТАЙНСТВО по онова време! uuux
по наше село беше страшна мода да се бърка нескафе /доставено по неведоми пътища от кореком или чужбина, столицата за мен също беше друга държава winked / - докато побелее или докато ти писне; и разбира се не беше за деца, което правеше опитването на забранената напитка още по-голяма тайнство!!!!!
сега аз и кафето сме в страстна връзка от доста време love
страхотен разказ,  regina, спомних си как баба правеше кафе от леблебия и ръж с много захар - вдигаше се огромен каймак и миришеше хубаво, но не ми беше много вкусно, а баба даже си топваше хляба в него feel


 
 
№9 от: regina (13 май 2014 15:53)

Може би е редно да споделя и аз детските си спомени за пиене на кафе :) Предполагам, майка ми с течение на времето все пак е разбрала каква е технологията и я е въвела в къщи, защото наистина приготвянето на кафе беше традиция и технология. Пиеше се т.нар. турско кафе, приготвено в медно джезве, но не на примус, а на електрическия котлон на печката. Майка и баща ми не можеха без кафе, аз се научих да пия в гимназията, пиех сутрин преди училище, истинско кафе - никой не ме е карал или пък спирал. И до днес пия в огромни количества.

Когато заминавахме на курорт, носехме газов котлон, джезве и кафе, защото в почивните станции по онова време, където се хранехме в стол, кафе не се намираше. Приготвянето на нес-кафе би било по-лесно, но нашите не го признаваха. И аз също. Била съм в Украйна през 90-те, за около десетина дена, по работа, и о ужас - не можах да намеря кафе!!! Навсякъде се пиеше само нес. Беше ми кошмар. Да бях си взела котлона и КАФЕТО.

И така, как точно правеха кафето в къщи: В джезвето се наливат определен брой чашки вода. Водата се кипва на котлона, но малко преди да започне да ври - трябва да се улучи момента - се добавя кафето, както знаете - чаени лъжички колкото чашките плюс още една /за джезвето, казваха/. Чака се кафето да кипне, но пак не се дава да заври бурно - защото така се изпарява аромата. Кипва се и се вдига от котлона да се успокои, така три пъти. Накрая се капват няколко капки студена вода, да се утаи кафето. Сипва се по чашките и всеки си добавя захар /или не/. Аз винаги съм го пила без захар, още от ученичка.

Накрая чашата се обръща върху чинийката и ако има медиум в компанията, може да гледа на кафе. В нашата фамилия това беше леля ми, сестрата на майка ми. Винаги познаваше!

Освен това, кафето се мелеше непосредствено преди приготвянето му. Времена...


 
 
№10 от: Айви (14 май 2014 15:32)

 Няколко пъти чета този прекрасен разказ и все не намирам подходящите думи за него!!!  yajuyo
 И аз отправям своите поздрави към леля Бистра! roza  Мисля, че тя трябва да издаде книга със спомени. Поздрави и на regina, че сподели всичко това с нас!
 Вярно, че тематиката и времето не са съвсем от нашето детство, но според мен детството на родителите ни, дори и това на нашите баби и дядовци е тясно свързано с нашето.  
 А колкото до кафето... Ами аз...обожавам кафе! Мога да пия почти всякакво, но когато съм вкъщи предпочитам да си го правя варено в кафеварка на котлона.
 А кога започнах да пия кафе... hum-hum  Бях около 11-12 годишна когато на гости на роднини домакинята каза на снаха си, която приготвяше кафе, да сипе и на мен, защото вече съм "мома".  xixi Бях много щастлива от факта, че вече ме считат за голяма!  wink Естествено "кафето" беше Инка, ама то друго и без това трудно се намираше. После пих кафе, пак Инка, разбира се  на детски рожден ден. След това на гости при близки сервираха кафе, но на мен - не, понеже за тях бях още дете, ама това никак не успя да намали самочувствието ми, понеже аз вече два пъти съм пила кафе, пък те... какво ли разбират?! xaxa2   xixi2
  


 
 
№11 от: cvetelinka (15 май 2014 16:18)

Прекрасна история! Много ми хареса, още повече, че кафето е неразделна част от моето детство. Родителите ми са големи кафеджии и навремето пиенето на кафе по два пъти на ден - сутрин и следобед - беше задължително. Кафето правеха в кафеварка тип кубинска. Явно тези кафеварки са били дефицитни, защото навремето нашите са купили две - „да има“. И до ден днешен си правят кафе с едната, а другата стои в шкафа за всеки случай. С електрическите кафемелачки (произведени в Литовската ССР) положението е същото - едната все още мели кафе през ден, а другата не е вадена от кутията. На тези кафемелачки проблемът им са чупливите капаци, та затова родителите ми предвидливо са се запасили и с капаци навремето. Абе с други думи, и краят на света да настъпи, ние ще го посрещнем с кафе, смляно в литовска кафемелачка и сварено в кафеварка тип кубинска. Виж, при чашките имаше текучество. Първите, които си спомням, бяха бели, на зелени цветчета. Като се изпочупиха, бяха заменени с едни бледокафяви, много елегантни. После чичо ми и стринка ми подариха на нашите сръбски сервиз за кафе, бял, с много нежни цветя с бледосиво и бледорозово. После, като се позахабиха сръбските чаши, нашите купиха нов сервиз, бял на сини цветчета. Интересното е, че всеки следващ нов сервиз се оставяше за гости, а захабеният оставаше за ежедневна употреба. Така в началото зеленият беше ежедневен, а кафявият - за гости, после кафявият стана ежедневен, а сръбският беше за гости, после сръбският стана ежедневен, а синият беше купен за гости, а в момента се пие от синия, а за гости нашите имат пак син сервиз, само че дуралексов. Освен това в шкафа се пазят няколко кани и захарници от стари сервизи, които не са позлвани и съответно са оцелели, също като супниците и сосиерите от сервизите за хранене.
Иначе моите родители нескафе не признаваха и ако ходехме на почивка, си носеха всичко необходимо за варене на кафе. Аз самата още в прогимназията се научих да правя много хубаво  еспресо и когато имахме гости, аз правех кафето, което задължително сервирахме след вечеря. Интересното обаче е, че с брат ми така и не пропихме кафе. Той от време на време си прави нес, ако много му се спи, но аз така и не свикнах с вкуса на кафето. А навремето бях убедена, че един ден ще пропия кафе, просто всички възрастни в моето детство пиеха кафе. Веднъж си спомням, че помолих мама да ми даде да опитам от нейното кафе. Бях наясно, че това е напитка за вързастни, и си мислех, че няма да ми даде. За моя изненада тя ми даде да си сръбна. Останах потресена от горчивия вкус. Това ли е питието, без което възрастните не могат? И го сърбат с такава наслада... Не, благодаря. Още тогава се зарекох никога да не пия кафе и поне засега удържам на думата си.


 
 
№12 от: regina (15 май 2014 17:41)

smile

Цитат: cvetelinka
Абе с други думи, и краят на света да настъпи, ние ще го посрещнем с кафе, смляно в литовска кафемелачка и сварено в кафеварка тип кубинска.

Абсолютно!!! Добре дошли в клуба на децата на родителите, които ходят на почивка с такъми за кафе !


 
 
№13 от: kitten (15 май 2014 22:42)

Браво на леля Бистра за разказа! oks Браво и на cvetelinka, чийто коментар, както винаги, е много готин (cvetelinka, още ми е смешно, като се сетя за коментара ти за телевизорите и касетофоните wink)! yess




--------------------
 
 
№14 от: Бистра Асенова (22 май 2014 20:31)

Края на 50-те или началото на 60-те години - София, сладкарница "Кристал". Намираше се на "Дондуков" непосредствено след ЦУМ, сега там е част от Министерския съвет. Седнали сме на кафе с колеги от института.

 - Три кафета, моля!

 - Обикновени или нес?

 - Със кафе, моля, как така без !!!!

Нес-кафето току-що навлизаше :)


 
 
№15 от: Цонка (22 май 2014 20:34)

xixi2 Не с...
Благодаря за чудесния разказ и забавния коментар! surtze




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!