Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Октомври 2021 (3)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
Май 2021 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Костенурката
9-06-2014, 16:26 | Автор: Бистра Асенова | Категория: Светът на възрастните

Мое задължение беше всяка сутрин да отивам за хляб и мляко. Не бях повече от шестгодишна, а мама ми имаше голямо доверие. Поверяваше ми най-важната част от просъществуването ни – купоните за хляб. Съгласно съществуващия тогава ред, носеха се всички купони и продавачката отрязваше с ножичка определените за деня. Загубването или повреждането на купоните беше истинска трагедия, издаването на нови беше почти невъзможно. Дори и да дадяха нови, това ставаше много бавно и означаваше поне десет дни без хляб. Може и да се е продавал някъде хляб без купони, но не съм чувала за това.

Беше през лятото. Живеехме в едно бяло здание в Пристанището. В него живееха много деца, никога не липсваше компания. Живеенето в „здание” беше нещо необичайно за онова време и ние се наслаждавахме на близостта на много хора, които в повечето случаи бяха готови да ти помогнат. Това бяха семейства, дошли от близки села или от други градове, довяти от вихъра на 1944-1946 година. Повечето от тях нямаха други по-близки хора в града от съседите си, затова се държаха здраво един за друг и си помагаха с каквото можеха.

За хляб тръгнахме пет-шест деца. Всеки здраво стискаше купоните и парите. Обикновено ставаше опашка, но това не ни вълнуваше особено, тъй като с компания времето минаваше бързо.

Пътят ни минаваше през градинката пред гарата. Там винаги беше интересно, имаше много хора – пристигащи и заминаващи, чакащи и изпращащи. Имаше продавачи на бонбони, леблебии и страгали, каквито почти нямаше в града. Ние не си купувахме такива „глупости” – всички бяхме послушни деца. Тогава за послушание се смяташе най-вече ако не си искаш и не плачеш да ти купят нещо. Впрочем плачът обикновено бе излишен, защото така ли иначе не ти купуваха.

В градинката на гарата имаше и друга атракция – шадраван и чешмичка за пиене на вода. Не си спомням да съм минала оттам, без да пия вода. Шадраванът не беше дълбок, три тънки струйки в средата му даваха вид, че все пак е шадраван. Създаден да придава по-красив вид на градинката и да разхлажда през лятото, не ми се струваше да изпълнява предназначението си. Около него нямаше никакво дърво, нито пейки за сядане. Съвсем друга работа беше шадраванът в Морската градина – заобиколен с чудесни стари липи, в летните вечери често сядахме с мама и татко на пейките около него.

Шадравана на гарата никой не го забелязваше, спираха да пият вода от чешмата и отминаваха.

Тази сутрин пред него се бяха струпали десетина души. Оживено разговаряха и наблюдаваха с интерес нещо вътре в него. Веднага се спуснахме и ние. Във водата някакво животно правеше смешни движения, като че ли в паника се мъчеше да излезе на сухо.

Едно момче, доста по-голямо, се обърна към мене:

 - Момиченце, я извади костенурката от водата, че ще се удави!

Нито за миг не се поколебах, само си събух сандалите. Водата едва ли щеше да ми стигне до коленете, така че не се съблякох. Купоните и парите продължавах да стискам в ръка. Хората наоколо се смееха, но никой нищо не каза, не се обадиха и моите приятелки.

Още щом стъпих на хлъзгавото дъно, не можах да се задържа и се прострях по очи в шадравана. Водата беше малко, но достатъчно, за да се намокря изцяло. Все пак успях да стигна до костенурката, взех я и я подадох на момчето, цялата мокра. Хората се смееха, а момчето каза:

 - Ама че си била глупава! Нали костенурките могат да плуват, те са земноводни.

Не знаех какво значи земноводни, но бях много засегната, че така се омаловажава постъпката ми. Мислех си, че съм извършила подвиг, а станах за смях. Момчето си тръгна победоносно с костенурката, а аз безславно се измъкнах от шадравана. Чак тогава забелязах, че не само съм мокра, но съм намокрила купоните и парите. Тръгнах веднага към къщи, чудейки се как ще кажа на мама. Представях си как с неразумната си постъпка обричам семейството си на глад. Колкото и бързо да се прибрах, една от моите приятелки вече ме беше изпреварила:

  - Лельо Бъчварова, пък Бистра намокри купоните!

Не можа да продължи, защото майка и я прекъсна с доста силен шамар. Следващият шамар беше за мене, вече от моята майка. Не смеех да заплача, нито да се оправдавам. Майката на приятелката ми успокои обстановката:

 - Купоните и парите могат да се изсушат. Нищо им няма!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (10 юни 2014 08:47)

wink Ами подвиг си е пък, какво! Да спасиш костенурка от удавяне... nomer1  Смело момиченце! 
Много ме зарадва първият шамар! lol
Благодаря за чудесния разказ! 




--------------------
 
 
№2 от: Айви (10 юни 2014 15:34)

 Отново прекрасен разказ!  bravo2

Цитат: Цонка
Много ме зарадва първият шамар!

 И мен също! xixi  Така трябва да се постъпва с доносниците!
 Ситуацията с "приятелката" ми напомни за случка от моето детство, която в същността си няма нищо общо с описаното. Става въпрос за следното:
 Веднъж в  основното училище получих оценки 4 и 5. Понеже бях пълна отличничка, това не беше обичайно за мен, въпреки че понякога се случваше. В такива случай вкъщи имаше "конско" , разисквания и пр., но никога - шамари! Въпросният ден моята "приятелка" няколко пъти ме попита:
 - Вашите ще те бият ли?
 Аз всеки път отговарях:
 - Не! Мен за оценки никога не ме бият!
 И изглежах напълно спокойна. Тя обаче си помислила, че щом не ми пука, следователно няма да кажа за случката у дома. Как си е представяла подобно нещо, при факта, че майка ми е учителка и познаваше всичките ми преподаватели? Дори понякога, прибирайки се вкъщи ми казваше:
 - Днес са те изпитвали по еди - какво си... Срещнах колежката ...
 Така че, оценките ми нямаше как да се скрият. Но въпреки това, когато се прибирахме от училище, майка беше пред къщи и моята "приятелка" й каза:
 - Пък тя днес има 4 и 5!
  Така ми се искаше някой да й зашлеви шамар в този момент!  request  
  Но случката си има и нещо положително - разбрах що за приятелка имам. sad  


 
 
№3 от: Бистра Асенова (10 юни 2014 16:30)

Благодаря на Цонка и Айви за хубавите думи! Не съм очаквала, че някой ще хареса скромните ми "разкази". Това е първото им споделяне пред публика. Записах детските си спомени преди известно време, но са ги чели само най-близките ми роднини. Още веднъж, благодаря!

Относно шамарите, които днес са отречени изцяло - мама ги използваше по-скоро като "символ" на наказанието :) Това бяха слаби шамари с цел най-вече да запомня грешката си. Мама ги използваше изключително рядко, но много добре си спомням, че на следващия ден, след като спасих костенурката, пак се случи да ме шамаросат и пак беше замесена същата моя приятелка, Юлиана.

Имах щастието да отрасна в семейство, където физическите наказания не бяха приети, макар че за времето си бяха нещо обичайно. Никога не съм била наказвана "права в ъгъла", нито съм била лишавана от храна, нито затваряна под стълбата, както често се случваше с моите връстници.


 
 
№4 от: Зико (10 юни 2014 18:57)

Браво, хареса ми разказа. smile ok2


 
 
№5 от: Янита Савова (10 юни 2014 18:57)

Виждам,че сте почнали да споделяте за шамари,въпреки,че темата е за земноводното давещо костенурче...та и аз искам да споделя за моят единствен шамар/по-ското тупаник по дупето/...Та била съм 2 или 3 клас...имах тогава някаква приятелка,на която даже не се сещам името,защото се преместиха да живеят другаде...Веднъж след училище получих покана от нея да отидем в тях да обядваме и да пишем домашни.Веднага приех,бяхме първа смяна...Те живееха в едни високи-високи 16 етажни блокове,някъде около 10-я етаж...та отидохме в тях,баща и беше там...ядохме грахова супа/много вкусна,до сега я помня/писахме домашни,играхме и то станало близо 15-16 ч.,при положение,че след първа смяна се прибирах до 13ч. най-късно в нас!!!Тръгнах си аз към нас,весела,нахранена с грахова супа,с написани домашни...и тарам-паджик,тарам-паджик,с голямата кожена чанта на гърба...и стигам до нашия вход и какво да видя uuux Майка и татко стоят и се озърртат пред входа hmmm и казвам:Аааа,майко...защо толкова рано си се прибрала от работа??? xaxa2 Еййй,като ме видяха нашите и ка почна едно конско...ужас ви казвам...От първия до седмия етаж,където живеехме съм вземала стълбите по 4-5-6 наведнъж,защото майка ми даваше начална скорост с тупаник по дупето.. xixi2 А аз се опитвах да кажа,че съм си написала домашните,че съм обядвала....ама кой ли да ме  слуша...баща ми звъннал на майка ,че не съм се прибрала ...ужас някакъв са изпитали...И майка само ми повтаряше:"Знаеш ли,че милицията пред нас беше,а?"-в смисъл,че са били на крачка да звънят в полицията да ме търсят!А аз се чудих къде е била тая милиция,как така не я видях пред входа.... uuux Защо не съм се била обадила....а,де....на кой да му хрумне да звънне да каже,че съм в приятелка...После татко е звънял на бащата на приятелката ми и той им разказал,че сме яли,домашни и че всичко е било ок...от цялата работа помня граховата супа и" милицията пред нас",дет не я видях... xixi и разбира се шамарчетата по дупето и изкачването до седмия етаж...сега се чудя защо ли пеша сме се качвали,сигурно асансьора не е работил... hum-hum Та това беше първия ми и единствен "шамар",който съм получавала от нашите!!!


 
 
№6 от: Гергана74 (12 юни 2014 00:21)

Хубав разказ! Такъв поглед в едно минало, неочакван и мил, като самото него. Надявах се да не ти се подиграят, но не съм и прекалено изненадана. 

Едно лято, била съм на цели 13 години (!), едни съседски деца ме излъгаха, че нещо не е наред с кокошките в курника на баба и дядо. Като примерен инспектор, отидох да проверя. Какво било? Засада, с цел да ме обстрелят с воден пистолет. На кокошките, разбира се, им беше безразлично и от това май още повече ме заболя.

Защо? Защо добросърдечността така често бива осмивана? 
Защо неопитността - така грубо наказвана? winked  
 


 
 
№7 от: 9585 (13 юни 2014 14:21)

И на мен много ми харесват разказите ти.  smile
Аз, за мой срам, имам една случка, където съм в ролята на "приятелката". Като бяхме малки с братовчедка ми, постоянно бяхме скарани, защото аз винаги си давах куклите да си играе с тях, а тя не обичаше да си дава играчките. И по мой си начин я "наказах", от което до ден днешен ми е много съвестно и даже преди време й се извинявах пак :) (Тя не си спомняше). Тя имаше навика като се заиграе с нещо, ако й се допишка, да не ходи до тоалетната, а да си пишка в гащите. Не знам защо. Да е била 5-6 годишна, а аз малко по-голяма. Та така един ден играем двете, а баба в кухнята. Баба по принцип много й се караше дето прави така. И както играем, тя се напишка и в следващия момент се уплаши и ми каза: "Моля те, не казвай на баба". Но аз моменталически станах и като първа предателка викнах: "Бабооо, а пък тя се напика". И баба нахълта в стаята и прас-прас - два шамара през лицето й. Тя така си възпитава gyavol2  В първия момент изпитах огромно злорадство, а в следващия момент тя като ревна, значи толкова гадно ми стана, викам си "Гледай сега каква съм" ... 
Тази баба е същата от разказа за кафето, дето поръчала кафе на мама, която е била на 2 години.  
xixi

Но много гадно, де, още се самонаказвам мислено като се сетя.


 
 
№8 от: Бистра Асенова (2 юли 2014 22:07)

След публикуването на този мой спомен, получих основателни забележки от приятели, че макар да същестуват и "земни", и "водни" костенурки, те не са "земноводни", а са влечуги. Бях изненадана да установя, че през всичките тези години меродавни за мене са били думите на момчето от фонтана, а не урока по биология, който очевидно не съм научила. Дали костенурката, която спасих, е била от плуващите и дали е щяла да се удави без моята намеса - историята мълчи. fellow


 
 
№9 от: regina (3 юли 2014 11:45)

Моля някой, който е наясно с "влечугите", да поясни - всички костенурки ли плуват? Аз съм склонна да вярвам на момчето, което не е точно в терминологията си, но предполагам е имало достатъчно лични наблюдения :) Разбира се, ни най-малко не омаловажавам подвига на малката Бистра.


 
 
№10 от: катя милушева (3 юли 2014 21:23)

Мия ,мисля,че има сухоземни и те не плуват!:)!

 


 
 
№11 от: regina (3 юли 2014 22:50)

И Жоро е убеден, че "горските" не плуват.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 24
Потребители: 0
Гости: 24

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: