Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Октомври 2021 (3)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
Май 2021 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Хвърчилото
26-06-2014, 00:35 | Автор: Бистра Асенова | Категория: Светът на възрастните

Още когато бях малка, татко ми е разказвал за хвърчилата – колко е важно да се избере подходящ материал и форма на крилото, още по-важно – да има подходящ вятър, и най-важно – умението да „хванеш вятъра” и да задържиш хвърчилото високо, което става с тичане.

Годините минаха, без да успея да пусна хвърчило с татко, макар че много пъти сме говорили за това.

Вече като девойка, моят приятел и по-късно – съпруг, Кольо – също ми е разказвал за хвърчилата – негово любимо занимание като момче. Запомнила съм една конкретна случка, свързана с пускането на хвърчило в годините след войната, когато Кольо е бил десетина годишен. Тогава  трудно са се намирали конци. Баща му бил успял да намери една макара здрав конец, с която майка му да ушие нещо. Кольо много се зарадвал, като видял макарата. Направил бързо хвърчило, взел макарата и с приятелите си отишли на плажа. Какво щастие било за децата да бягат по пясъка и хвърчилото да се рее високо в небето! Минали часове. Кольо тръгнал да се прибира уморен, но щастлив и усмихнат. Усмивката му минала бързо като видял, че майка му и баща му са излезли на улицата да го чакат. Вече успокоени от връщането, забелязали макарата в ръцете му. Тогава се разразила „бурята”. До бой не се стигнало единствено защото въобще не го биели. Накрая баща му дал пари и казал: „Сега намери на майката си същата макара.” Естествено, че не могъл да намери. Кольо два дена се опитвал да разплете макарата. Успял донякъде и майка му все пак шила с остатъка от конеца.

Кольо също ми обещаваше да пуснем хвърчило, но годините пак започнаха да бягат неусетно, а той се захвана с едно друго „хвърчило”. Беше чел за сърфовете, които все още не се продаваха в България, а по онова време не можеше да се поръчва от чужбина. Той се зае да си направи сам сърф - с упоритостта, знанията и уменията си, които винаги е притежавал. Моделът бе от списание „Катера и яхты”. И наистина го направи - може би първия сърф в Бургас, в средата на седемдесетте години. Години наред хващаше вятъра по плажовете на Южното Черноморие с помощта на голямото „хвърчило” – ветрилото на сърфа.

Аз стоях на брега да го чакам, седнала под чадър в сгъваем шезлонг – цялото това оборудване го товарехме от къщи – и с плетка в ръка. Така и не успях да вдигна платното. По време на кратките почивки, когато мъжът ми все пак излизаше от водата, децата ползваха дъската като кану – с греблата, останали от една надуваема лодка.

След години прочетох разказа „Коледен подарък” на Труман Капоти и мечтата ми за хвърчилата се върна. Една мечта, останала неосъществена от съпруга ми - за разлика от много други мои мечти и желания, които той осъществяваше. После се пресели в един друг свят и много се надявам да е щастлив и спокоен там.

Така се стигна до тази Коледа, когато дъщеря ми и зет ми ме попитаха какъв подарък искам. Казах „хвърчило”, просто като реплика на разказа на Труман Капоти.

Голяма беше изненадата, когато наистина го получих и така то стоеше в стаята ми на видно място и аз си мислех, че половината от мечтата ми е изпълнена.

Още по-голямо бе учудването ми, когато преди няколко дни зет ми каза: „Искаш ли да пуснем хвърчилото, има вятър!” Естествено, че веднага станах.

Отидохме на плажа, събух се боса на пясъка, а зет ми каза: „Сега трябва да бягаш!” и хвърли нагоре хвърчилото. Вятърът го пое, то победоносно се вдигна, а аз бягах – със старческите си крака и многото килограми. Зад мене високо се рееше мечтата ми.

Хвърчилото

 

 

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: 9585 (26 юни 2014 11:23)

Колко хубаво, представих си баба ми така  smile

Историите ти винаги са много интересни и вълнуващи.  


 
 
№2 от: исанчо (26 юни 2014 15:13)

Човек никога не трябва да се отказва от мечтата си! Браво, Биси!


 
 
№3 от: Лилия (27 юни 2014 08:48)

Разплака ме... колко неизпълнени мечти имам... значи никога не е късно...


 
 
№4 от: Боляр (1 юли 2014 12:46)

 И в моето детство, когато даже нямаше още телевизия, в махалата се пускаха много хвърчила- те бяха саморъчно направени тип щестоъгълник  и  малки от корица на тетрадка - калканка. Когато се връщах от училище втора смяна и наближавах нашата махала виждах в небето няколко високо издигнати хвърчила. 
    Баща ми ми помогна и направихме един такъв шестоъгълник. Отидохме на един стръмен бряг  на Дунава да го пуснем, защото там винаги има вятър Щастлив държах чилето  канап на вече летящото хвърчило. Но по едно време вятъра утихна и то почна да пада и най лошото бе , че отдолу бяха жиците на далекопровод. Бързо започнах да навивам канапа и да  отстъвам заднешком докато.....не разбрах как се сринах от стръмия бряг!!! За щастие нямах дори драскотина, но нещастното ми хвърчило  висеше на жиците.


 
 
№5 от: ssi (1 юли 2014 20:02)

Страхотно! Ето...колко малко трябва на човек, за да е щастлив!

 


 
 
№6 от: катя милушева (15 юли 2014 22:32)

Ех, това хвърчилоооооооо! love


 
 
№7 от: катя милушева (15 юли 2014 22:34)

Да не се обидиш, но " На баба ти хвърчилото" едно време значеше нещо нереално!А, защо пък не!


 
 
№8 от: Боляр (23 юли 2014 12:42)

 Катя, да знаеш, но на "Баба ти фърчилото" си имаше реално физическо представяне. Правеше се от едно голямо копче и се промушваше конец през две от дупките му. После опъваш конеца с по един пръст на двете си ръце , правиш предварително намотаване, почваш след това да дърпаш в такт с въртенето на копчето. А то се въртеше толкова силно, че понякога издаваше звук. И въпреки силното си въртене постоно сменяше посоката на въртене. Ето това е "Бабино фърчило".


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?