Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
За хората и усмивките
12-08-2008, 15:45 | Автор: Надя | Категория: Светът на възрастните

За хората и усмивкитеИскам да ви попитам дали си въобразявам или наистина хората от онова време бяха по-усмихнати?? Дали е така, кажете? Крача всяка сутрин с бодра стъпка до работното си място и не виждам нито едно усмихнато лице, нито едно!

Замислих си съвсем наскоро раглеждайки едни стари списания, колко много усмивки са ме заобикаляли когато бях малка. Усмихваха ми се хората от плакатите, от картинките в учебниците, от списанията, от телевизията, усмихваха се родителите ми, съседите, баба и дядо, всичките ми приятели бяха усмихнати. Сами погледнете на картинките към статията, тези хора не се преструват, наистина се усмихват широко и от сърце. Липсват им толкова много неща, а те се усмихват, нямат коли, нямат интернет, нямат възможност да обикалят света, а се усмихват...е как така? Защо днес дори и тези които имат всичко не се усмихват, не мога да разбера..Дали пък всичко не беше част от големия надут балон за щастливото социалистическо общество? И тук очаквам всички да скочат и да ме нахокат че не всичко е било открито, че е имало толкова много нещастници, които са били скривани, че всичко е било излюзия. За хората и усмивкитеМдааа...излюзия и то каква, а как искам сега поне малко излюзия, поне да накарам съседката да ми се усмихне рано сутрин, поне едно списание да отворя и да видя усмихната манекенка, поне един човек който крачи сутрин към работата си и се усмихва...Защо жената която кара тежкия кран се усмивхва, защо комбайнера който жъне от зори до здрач се усмихва, защо бабите които копаят лехите се усмихват и защо омазания с масло стругар се усмихва, защо не разбирам , толкова им е тежко а се усмихват? Когато бях дете рисувах принцеси, всичките до една с големи начервени усмихнати устни, сега моя племеник рисува чудовища и кеч борци и всичките до един намръщени. Когато бях малка ми се усмихваха лелките и чичковците, с които се разминавах на път за училище, сега рискувам ако се усмихна на някого без причина, ще ме помислят за не съвсем в ред. Дори простите емоции като това да спечели любимия ти отбор или да звънне врата и да виЗа хората и усмивките викне комшията за по едно не мога да накарат хората да се усмихват. Сякаш някой е взел една гумичка/сигурно кохинор защото те са най-добрите/ и е изтрил усмивките на всички хора. Е, разбира се  че е малко крайно, не е чак толкова мрачно, но я пак се вгледайте в тези лица от статията и си помислете кога скоро сте виждали такива усмивки?

За хората и усмивките













Понякога си вървя си си тананикам, нали я знаете песничката:

От улыбки хмурый день светлей,
От улыбки в небе радуга проснется...
Поделись улыбкою своей,
И она к тебе не раз еще вернется.

 

Хайде подарете ми по една усмивка, защото "усмивката със свойта нишка лека, човека тя привързва към човека"..

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (12 август 2008 17:23)
       - подарявам ти усмивки!
Надя, нали знаеш днес къде се крият усмивките - ето ги горе в емотиконките - чатове, форуми, блогове са пълни с "усмивки". За съжаление - там (тук) може би са повече от колкото по лицата на хората. Дали е прикритост на чувствата или просто липса на поводи за усмивка?  Или отдалеченост, липса на всякакъв контакт, освен виртуален. Всичко го има. И аз се усещам, че вървя със строго сбърчено чело или с колкото се може по-неутрална физиономия - кой знае колко пъти сме се разминавали, а аз съм гледала през теб, не съм правела така:   А не съм такъв човек - даже много се усмихвам - на всички комшиии, на всички колеги, на децата ... и на всички снимки съм усмихната! Някой път си мисля, че прекалявам и се ядосвам на себе си, кой знае какво си казват хората "онази нахилената". Чувала съм подобни реплики за други хора.  
Относно това дали в нашето детство хората са се усмихвали по-често - аз също имам такъв спомен, ама аз съм била дете и то щастливо и спокойно дете! Аз не бях само усмихната, аз бях весела, щастлива, аз умирах от смях, прихвах, когато не трябва дори, издувах скули в усмивка.... Не винаги, разбира се, но често! Но реално - за всички ли е било така -  не знам? Доколко усмивката зависи от твоето лично щастие? А то доколко зависи от социалното ти  положение - тогава и сега? Или пък не от това къде си ти, а къде са  другите? Нали знаете приказката за Нане и Вуте, вярно ли е това за българина? А и за най-щастливите нации четох - Пуерто Рико, Мексико, Дания... хем зависело и от богатството, ама очевидно не съвсем.
Но всъщност независимо от това дали си щастлив или не,  усмивката според мен наистина заразява, свързва хора, самата тя те прави щастлив! Ще се усмихвам, обещавам, защото обичам да го правя, не защото трябва!



--------------------
 
 
№2 от: Надя (12 август 2008 17:35)
Благодаря ти Иси! hi Ето имаме вече такъв голям напредък..дори ако само гледайки лицата на хората сте се усмихнали поне веднъж аз вече съм по-богата! За произхода на усмивката може да се говори много, най-главната според мен е спокойствието, а какво значи спокойствие за всеки един от вас вие ще решите. За мен е това че слънцето е изгряло днес sun , че любимия човек е до мен, че имам добри приятели и че съм здрава, това не е много, но е достатъчно да се усмихна по пътя за работа сутрин. А знаете ли какво ми хрумна, че всяка усмивка ни връща в детството, към щастливото ни детство когато бяхме заобиколени от толкова усмихнати хора, така че ако искате все още да бъдете онова дете не спирайте да се усмихвате. В този дух може да се напише девиз:
"Усмивката широка - дело на всеки пионер!" pionerche

 
 
№3 от: ive (12 август 2008 19:11)

За някои, днес, ми се струва, че усмивката просто не е модерна. Като, че ли да се усмихнат на непознат би ги направило по-маловажни. Отвред ни заливат сериозни лица, с все сериозни и детайлно-описани новини. Има и много празни и фалшиви усмивки.

И тогава имаше всякакви -  мърморещи и сърдити лелки и чичковци, на които някой все им пречеше. Усмихнатите хора, обаче, бяха в повече. И смеха.
Хората и общуваха повече помежду си, прекарваха повече време заедно. Може би преди са имали и повече вяра и надежда и по-малко тревоги отколкото днес. Сега хората са заети или са далеч един от друг. Не е лесно да се усмихва човек когато му е мъчно.

Не можеш да ме видиш, Надя, но знай, че ти се усмихвам. На теб и на всички тук. Чистосърдечно!


 
 
№4 от: donaddt (12 август 2008 19:21)

 
 
№5 от: dani (13 август 2008 00:19)

Надя, нали знаеш за какво се разказва в "Тим Талер и продаденият смях". Усмивката може да се "продаде", да се замени за нещо, което на пръв поглед обещава доста полза- пари или власт, или знам ли още какво, а в края на краищата човек губи способността си да се радва. Радостта е сърдечно чувство и не може да се "имитира"- или можеш да се радваш на света коло теб, или не. След 90-та година всички хукнаха да гонят "западен стандарт". Ако използвам метафората на Андерсен, всъщност на всички в окото и сърцето им попадна късче от дяволското огледало, отвлече ги Снежната царица на материалното "благополучие" и сега седят с ледени сърца в изградения от самите тях утопичен дворец на леденото безразличие и отчуждение и чакат... да дойде някоя Герда и да разтопи безчувствието им с топлата си усмивка:)))))))))))))))))))))))))  Прочее, усмихвайте се. Пожелавам ви детска радост




--------------------
 
 
№6 от: Надя (13 август 2008 15:03)
Ах Дона, много ти благодаря за песничката, това е една от любимите ми детски песни, а как се казва анимационното филмче, някой знае ли?
Дани много хубаво си го написал yess Колко много усмивки събрах само с една статия,.. хмм не ви ли се струва че стана изведнъж по-светло

 
 
№7 от: isi (13 август 2008 15:33)
Улыбка

песня из фильма "КРОШКА ЕНОТ"

От улыбки хмурый день светлей,
От улыбки в небе радуга проснется...
Поделись улыбкою своей,
И она к тебе не раз еще вернется.

Припев:
 И тогда наверняка,
Вдруг запляшут облака,
И кузнечик запиликает на скрипке...
С голубого ручейка
Начинается река,
Ну, а дружба начинается с улыбки.
С голубого ручейка
Начинается река,
Ну, а дружба начинается с улыбки.

От улыбки солнечной одной
Перестанет плакать самый грустный дождик.
Сонный лес простится с тишиной
И захлопает в зеленые ладоши.

Припев...

От улыбки станет всем теплей -
И слону и даже маленькой улитке...
Так пускай повсюду на земле,
Будто лампочки, включаются улыбки!

Припев...



--------------------
 
 
№8 от: Бяло (14 август 2008 10:23)
  Благодаря, Иси, тази ми е по-най-любимата от всички детски песни (май). Поздравявам всички Деца от Нашето детство, и специално Надето! connie

 
 
№9 от: gguenkov (20 август 2008 13:57)
хей... ето ви няколко усмивки и от мен....
За съжаление е точно така - загубили сме май не само умението, а и желанието да се усмихваме... Макар в по-малките градове вде още, слава Богу, не е така... Но по боклучавите ни софийски улици не можеш да срешнеш усмихнати... нито пък в претъканият трамвай сутрин! Напротив! Сиви, празни, измъчени лица с пусти погледи и озлобление...
Лично мен това ме наранява дори...Бях за седмица в Истанбул и точно това ми направи впечатление - разминаваш се с хора по улиците, заглеждаш ги открито и се усмихваш... а те се усмихват в отговор..... И то не само продавачите, от които по ппинцип се очаква да са любезни и усмихнати! Като се върнах, по навик май, и тук опитах същото... Е, срещнах само учудени погледи "Що-ли-ми-се-хили-тоя?" и нещо друго....
Жалко, защото така не си помагаме, наротив...
Усмихнат ден, приятели!!!

 
 
№10 от: filipovaeli (4 декември 2008 15:11)
Усмивката е заразна. Както и доброто. Позитивната мисъл предизвиква положителни резултати. Мисълта се материализира. Нашата нация вече 20 години е черногледа, което води до създаването на нови и нови проблеми. Всеки ден медиите говорят само за негативните неща и така се предизвикват нови. Аз съм сигурна, че се случват и добрини, но никой не говори за тях. Така че НАДЯ е права - трябва да се усмихваме повече. Та дори в началото и насила да е... snoozer_11 sun



--------------------
 
 
№11 от: катя милушева (18 ноември 2009 23:59)
Животът е като огледало - усмихнеш ли му се, и той ще ти се усмихне!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: