Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Постригване в бръснарницата
23-02-2007, 20:10 | Автор: admin | Категория: Светът на възрастните
 
Състоеше се от два салона – дамски и мъжки. Естествено посещавах втория, макар понякога да се налагаше да придружавам майка ми в дамския салон. В предверието на бръснарницата се продаваха входни билети от 50 ст. След закупуването на билетчето сядах на някоя от пейките в чакалнята и чаках ред. Винаги се намираше някоя майка, довела детето си, която да измисли хитра причина, за да мине момченцето й с предимство. Впрочем най-често самите бръснари нарушаваха реда на опашката. Излизаха в предверието и си избираха някой "свой човек", когото да подстрижат преди другите. Понякога самите чакащи пропускаха доброволно реда си и ето защо всеки от бръснарите си имаше определена "репутация", според това, добър ли е или не с машинката. При чичо Киро просто не трябваше да сяда човек, ако не иска да получи прическа тип "рапон". Чичо Митко пък беше "стилиста Капанов" и се считаше за престижно машинката му да се разхожда по главата ти. Трябва да кажа, че макар да ги наричаха "бръснари", почти никой не идваше в салона, за да си бръсне брадата, на мен поне по обясними причини никога не ми се е налагало. Бях доста притеснително дете и не умеех да "пропускам ред", затова често ми се случваше да попадна в ръцете на Киро, който успяваше да ме дари за цял месец напред с доста пънкарска прическа. Фризьорските столове бяха подобни на зъболекарските. Представляваха огромни (според тогавашните ми усещания за огромност) кресла, натъпкани с дунапрен и облицовани с кафява изкуствена кожа, в които потъвах целият. Краката ми безпомощно висяха във въздуха и се чувсвах като космонавт в безтегловност. Чувството за несигурност се допълваше от разните шишенца, наредени на рафтчето пред мен, от които се носеше миризма на допотопен одеколон, който по–скоро става за препариране на животни, отколкото да ти придаде свеж аромат. Въпреки плахите ми протести, в края на подстригването бръснарят изливаше доволно много количество от противно миришещото съдържание на шишенцата върху врата ми, така че в продължение на два-три дни без проблеми всеки можеше да познае, че съм посещавал бръснарницата. Монотонното бръмчене на фризьорската машинка ми въздействаше приспивно, а от вибрирането й по кожата изпитвах огромно удоволствие. Докато ме подстригваше, бръснарят постоянно предупреждаваше да не шавам. Понякога от "шаването" ми или поради друга причина, но се случваше да ме резнат по ухото. Считаше се обаче за проява на лош вкус да се оплакваш от тая "дреболия", така че стисках зъби и не се издавах, че ме боли. Често подстригването се придружаваше от болезнено скубане на косата. Доста весело ставаше, когата изгаснеше тока, а в ония години това се случваше често. Тогава просто трябваше да седиш около половин - един час "клан-недоклан", с разпилени по лицето косми и да слушаш житейските истории на целия "творчески екип". В тия токови паузи често бръснарите разказваха вицове, които съвсем не бяха за детските ми уши, но моите уши рядко ги питаха тогава какво искат да слушат и какво – не. Спомням си какъв ужас настъпваше в салона, когато някое дете заявеше, че иска подстрижка "нула номер". Такова желание беше явен знак, че на момченцето са му открили въшки след поредния преглед в училище и затова именно е решило тотално да се лиши от коса. При думите "нула номер" клиентите в салона се споглеждаха уплашено, очаквайки явно някоя въшка да посети и тяхната глава.
В бръснарницата винаги цареше един своеобразен творчески безпорядък. Навсякъде около столовете бяха разпилени кичури коса, които никой не си правеше труда да измете. Но най-неприятно ставаше, когато някое малко детенце се разревеше. По-малките винаги изпитваха страх от чичковците с машинките. Сигурно ги възприемаха като касапи, което, честно казано, никак не беше далеч от истината. Та значи, хлапето, след няколко забележки от страна на бръснаря (да не се върти на стола, да не си крие главата с ръце и др.), надуваше гайдата. Бръснарите от своя страна имаха много интересни педагогически похвати в тези случаи. Започваше се с повишаване на тона и разни заплахи - ще те острижа като зелка, ще ти отрежа ушите и т.н. Последваха опити да удушат ревящия си клиент с покриващия го чаршаф и накрая историята завършваше с шамари и позорно изпъждане. От страна на присъстващите нямаше никакви протести, тия действия се приемаха за нещо съвсем нормално.
Цялата бръснарска епопея завършваше с една четка, с която бръснарят се правеше, че ни очиства от останалите по главата косъмчета. Нищо естествено не очистваше, по скоро успяваше да завре остатъците от постригването в яката на ризката, а от тук бoцкащите косъмчета се разпространяваха по цялото ми тяло и се набиваха по такъв начин в тениската ми, че майка ми не успяваше да ги махне оттам и след много пранета. Ами, накратко това е. Както се казва – честита прическа!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: furious_kid (20 октомври 2008 14:29)
Олеле, admin!
Как сладко си го описал, чак ме засърбяха вратът и гърбът от косъмчетата...
hiphip
Бях позабравил за билетчето, защото ме подстригваха в един супермодерен (за тогава) салон до нас - в Битовия комбинат! (Бр-р-р-р! От това словосъчетание още ми държи влага!). А там работеше МАЕСТРОТО! Казваше се Мики и за него имаше огромна опашка със записване, подаръчета, бакшиши... Ама май с татко ми бяха служили заедно и аз, под завистливите погледи на останалите  възрастни и деца, сядах направо при него! Виж със сядането имаше проблеми... В началото слагаха една дъска напряко на облегалките за ръцетe, върху нея сядаше "детето" и - напред с машинката! Ама после детето стана дангалак за нула време... И от дъската - та на стола и след това - "Смъкни се по-надолу!" Нещо не им работеха на свръхмодерните столове механизмите за повдигане или фризьорите ни, както много други "професионалисти" от онова време, хич не си даваха зор. В резултат, аз все не седях както трябва и татко бутваше бакшиш "за усилията".

И, за да си спомним още по-богато атмосферата от едно време, ето ви цитат от "Войната на таралежите", който много добре се вписва в разказа на admin Влади:

"... Пантата доподстригваше Камен. Имаше машинка, останала от баща му. Камен прие тази рискована стъпка, нямаше друг избор — по обед бръснарницата беше затворена.

Машинката на Пантата се оказа клеясала. Така заскуба Камен, че му излязоха свитки. Маляка го посъветва да я смажат с олио. Смазана, машинката пак скубеше, но по-мазно. Камен стискаше зъби, а Пантата, прехапал език, се стараеше. Много скоро разбра, че бръснар от него в никакъв случай няма да стане.

— Ако имаше електрическа — каза Пантата, — сигурно щеше да е по-добре, ама…

Тонът му съвсем обезпокои Камен.

— Маляк, я виж как е!

Маляка се завъртя около главата му — бяха сложили стола до прозореца за по-светло — и погледна тревожно Пантата. Пантата направи нещастна и виновна физиономия.

— Казвай де! — нарастваше с всеки миг тревогата на Камен.

— Добре е! — отвърна колебливо Маляка. — Като порасне, ще се оправи. А дотогава ще трябва да носиш шапка."

 
 
№2 от: dani (20 октомври 2008 22:56)
Само че разказчето си е мое hvalba. Влади по едно време ми ги публикуваше статиите, понеже още не бях регистриран или какво ли беше, не помня. А за дъската, дето я слагаха за малките деца - точно така беше, а аз съм забравил за нея. Епизодът с подстригването от "Таралежите" във филма е малко по-различен и мисля да го пуснем, ама кога ли ще се захвана най-после с тия "Таралежи", все нямам време.



--------------------
 
 
№3 от: isi (22 октомври 2008 19:09)
Във филма Камен го подстригват все с ножичка  и гребенче, нали? И в бръснарницата, и после - Пантата. А репликата на Маляка накрая на сцената е по-кратка, ама МНОООГО смешно пасва: 
   -  Добре е! Ама ще трябва да носиш шапка!

П.П.
Е, за нас, момиченца, eli разказа в "Коса"



--------------------
 
 
№4 от: mchukanov (4 февруари 2010 10:27)



--------------------
 
 
№5 от: ХриС (4 февруари 2010 11:54)
Постригването в бръснарица преди началото на учебната година беше свързано с дъълго чакане впредвид големия брой ученици изпратени от родителите си точно на 14 септември. Но пък обстановката си беше точно както в разказчето на Дани.Само, че за да не се губят малките деца в големите кожени кресла в моята си бръснарница слагаха една дъска върху облегалките. И накрая не толкова ти бършеха врата с четка колкото те посипваха с талк mig_mig

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 0
Гости: 18

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: