Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
ФОТО МИМИ
19-10-2009, 20:09 | Автор: ecm | Категория: Светът на възрастните / Градовете тогава
Преди много, много време имаше един фотограф в Бургас. Казваше се фото Мими. Говоря в минало време, защото за съжаление той отдавна не е между нас. Но детският спомен ясно рисува картини в съзнанието ми, характеризирайки го като един от символите на града, наред с Пантеона, Альошата и Моста (за който не съм много сигурен дали е бил построен по същото време). Фото Мими беше приятел на баща ми. Може би благодарение на това имах честта да го познавам лично. Той винаги обикаляше града яхнал един мотор. На външен вид изглеждаше също като "клошар". Винаги ходеше с едни и същи дрехи, същия мотор и препасан на рамото фотоапарат. Баща ми винаги казваше: "Виждаш ли чичо Мими, той ходи облечен така, но всъщност е много богат." Не знам дали е бил прав, но явно е имало и други хора, които споделят това мнение, защото бях чул веднъж, че местни бандити са го ограбили и пребили. Не мога да си обясня какъв птичи мозък трябва да се развива в главата на някой хомосапиенс за да посегне на този човек. Не мога да го разбера и до ден днешен. И сега си спомням човека на средна възраст, с чуплива и не до там сресана коса, със старото сако и вечния фотоапарат, яхнал мотора, обикалайки ул. "Ленин" (сега май е Богориди), тръгнал на лов за спомени. Човека, който ще запечата един миг от Вашия живот и ще Ви го подари, за да го съхраните във вечността. Защото споменът няма цена, и колкото и пари да Ви поиска, все ще са малко. И ако Альошата и Пантеона все още си седят там на центъра и в Морската, фото Мими отдавна го няма. Той беше един от преходните символи на морския град. Отиде си отдавна със своето време. Сега всеки трети е фотограф, готов да Ви свали звездите от небето, само и само да му станете клиент. И ако съвременните фотографи се характеризират повече като "ловци на глави", то фото Мими винаги ще остане "ловецът на спомени"...
RIP
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Гергана (19 октомври 2009 22:24)
Не го знам, но съм го чувала и това си е останало нещо като лаф "Фото Мими моля!" Явно наистина е бил много известен.

 
 
№2 от: regina (19 октомври 2009 23:13)
Аз май си го спомням...не беше ли със синя карирана риза под сивото сако...и сива коса. Сега на дневен ред е фото НИКИ...Ники продължава да обикаля с фотоапарата си по кръчмите...обикаля откак и аз ходя по кръчми, за преди това - не знам:) но това все пак са над 20 години :) има няколко теории за оцеляването му в ерата на дигиталните технологии: че всъщност е човек на ДС /каквото и да значи това/ или пък че се издържа от шантажи. До преди две години редовно се възползвахме от услугите му. Някои от снимките му наистина са запечатали мига.
Ето че бургазлия подхваща отново темата за хората от улицата. Очакваме най-после и Ели да се включи:) макар да не е бургазлийка
ХОРАТА ОТ УЛИЦАТА
Бургас си е хъшлашки град. По-точно, онзи Бургас, който помним ние с автора на статията...познаваме ли се?


 
 
№3 от: eli (19 октомври 2009 23:22)
Ще, ще...
При нас еквивалента на фото Мими беше фото Михайлов, но по-скоро като нарицателно име за фото. След демокрацията (ама как само звучи) възродиха ателието и даже слагаха ретро печати на гърба на снимките. Но по заведения не са ходили 
 

 
 
№4 от: ecm (20 октомври 2009 00:21)
RE REGINA:
Може и да може... :)
Бургас е малък град. За времето прекарано там, авторът познава много хора и много хора го познават. Сега едва ли е така.
Интересното е, че много исках да добавя снимка на фото Мими към този кратък спомен. Оказа се, че никъде няма нищо за него, освен фото блог кръстен на негово име. Даже писах на Фара, ако имат да ми изпратят, макар че не вярвам някой да ми обърне внимание. Надеждата ми е в другаря Гочев, който за съжаление едвали ползва толкова често Интернет. Имам един приятел, който би помогнал - казва се Хиндо. Хиндо обаче приема всеки electronic device от часовник с цифри на горе за излишен и безполезен (без разбира се да включваме в това число камерата). Единствената форма на комуникация с него е личната среща. За сега ми идва малко далечко. Някой ден, дано да не забравя, ще го попитам...

 
 
№5 от: bezdelnick (20 октомври 2009 00:24)
Ех, малко ще се отклоня за да ви благодаря за хубавите теми които откривате за коментар. Мен явно не ме бива да си "организирам" статия, но всяка тема отключва по някое споменче и у мен, което искам да спомена като коментар.
Та по същество: Преди много много години, когато градските плажове бяха чисти и предпочитани ...Имаше във Варна един персонаж, който е останал в спомена на не един малчуган. "Фото Мексико" се наричаше. Той имаше едно сомбреро на главата и едно на гърба, моряшка фанелка и фотоапарат през рамо. Запомнил съм го с едно надувно зайче в ръка в много пъстри и привлекателни цветове (за онова време). Той обикаляшв плажната ивица и имаше следните реплики, които се използваха  като нарицателни.
"Моля фото"
"Някой да не ме е забелязъъъл" (с нарочна извивка)
"Който днес се снима утре снимка ще има"
"Моля фото"
"Някой да не ме е забелязъъл"
"Йестем тутай" (на полски "Jestem tutaj")

И имаше още едно изречение в рима, но не си го спомням цялото.
"......... Фото Мексико е тукаа"

Благодаря ви за спомена

Порових се по едни фото-форуми и те ми припомниха цитата:
"Кой ме вика, кой ми чука - фото Мексико е тука"
Този човек естествено си има име, но за мен винаги ще си остане "Фото Мексико"

 
 
№6 от: isi (20 октомври 2009 10:04)

Ой, bezdelnick! Аз пък ти благодаря на теб! Аз и по-рано съм писала някъде в коментар за "Някой да не ме е забелязъл?" и сега, четейки за Фото Мими, се мъчех да си възстановя целия спомен за "на море"  във  Варна и ... Благодаря ти! Може би пък имам снимка от детския ми плаж във Варна и тя е направена от  "Някой да не ме е забелязъл?"  Но и дори да нямам, споменът е тук!




--------------------
 
 
№7 от: Pavlina Iossifova (20 октомври 2009 11:11)
Наистина хубава, мила и пак малко тъжна като всичко изчезнало или изчезващо тема. Особено ми е тъжно за онази магия на мига на фотографирането. Днес, когато се чудя кои не много удали се кадри да махна, за да не ми задръстват компютъра и защото понякога просто имам чувството, че ще се удавя в тях, все по-скъпи ми стават всички малки избледнели чернобели фотографии, всяка от които отключва цели филми.
В Габрово пък имаше Фото Тюлюмбаков. Дребен човек с гърбица. Чух, че наскоро починал. Правеше семейни фотографии по домовете и студийни у дома си. Всички мои празнични детски фотографии от първата - едно 6 месечно бебе под новогодишната елха до десетия ми рожден ден са от него. За мен той беше и си остава голям майстор на битовия портрет. И до сега като гледам тези снимки откривам и преоткривам себе си и близките си. Всеки път откривам в тях нещо ново в израза.
А може би и моите първи плажни снимки във Варна са от "Някой да ме е забелязал?"



--------------------
 
 
№8 от: Надя (20 октомври 2009 11:30)
В Лясковец пък беше чичо Симо, само че всички деца му викаха "чичо Снимо" - тва тържества, тва банкети, тва сватби, все е там, е малко позамазани сте сте излези, но пък каква радост да запазиш спомена.
И аз май, от както снимам с дигитален фотоапарат нямам спомени, имам папки, файлове и толкоз.

 
 
№9 от: gamina (20 октомври 2009 14:33)
Навсякъде е имало по един
Във Враца беше Тони Фотото - човекът беше с детски паралич, трудно ходеше, но неизменно снимаше ВСИЧКО. Как е успявал на 15 септември да мине поне през повечето училища не знам, по летните лагери винаги той снимаше. Беше навсякъде.
Малко след промените се пусна слух, че е спечелил от тотото, дали е било истина или не, не знам. Някоя и друга година след това още го мярках с огромния фотоапарат да снима из града. После изчезна. Не знам какво е станало с него, а не се бях и сещала. Сега ще видя из нета дали няма нещичко за Тони Фотото...
Ах, сега чета, че Тони си е там, правил благотворителна изложба, парите дарил на детската библиотека. А пък в града са се набрали средства за електромоторна количка за него. Радвам се :)

 
 
№10 от: regina (20 октомври 2009 19:59)
Към ЕСМ: Знам го Хиндо. Познавам и хора, които го познават. Но не го познавам лично - също както вероятно и той разпознава физиономията ми, маркираща едно и също трасе вече...няма да казвам колко години. Другаря Гочев май ми говори нещо...дали не беше от Математическата...но не е бил мой учител.
Сега се сетих за един друг образ, мисля че е по-нов: Коминочистача. Неотдавна ни просветна, че цялото му оборудване, в т.ч. черните дрехи, черната широкопола шапка, топузите и четката са...театрален реквизит. Един такъв дребничък човечец, ходи по Главната, хората го пипат за късмет и му дават някой лев. Мъжа ми веднъж го заговори по същество - запушил ни се беше комина - но някак си не се получи разговор, нито пък предложи да дойде да го отпуши:) Неотдавна го видяхме в София - на гастрол или за постоянно...::))

 
 
№11 от: anni (20 октомври 2009 21:06)
И ние в Плевен си имахме един фото Мексико, както във Варна. Не беше чак толкова отдавна обаче, но не съм го и виждала отдавна. Сега, като прочетох статията и коментарите, се сетих за него.



--------------------
 
 
№12 от: ecm (20 октомври 2009 21:30)
RE REGINA...
Хахаха...
Другаря Гочев е фотограф. Викам му така защото е от старата школа. Познавам дъщеря му и искрено се надявам да не ми се обиди. Не влагам никаква зла умисъл в това обращение. Ей така ми дойде от вътре на времето и така си остана. На пресконференции, когато се прицели и всички замират. След като апарата му изщрака винаги следват бурни аплодисменти. Помня още един интересен случай. На една обиколка на България колоездачите трябваше да финишират пред общината. Всичко приключи както си му е реда, обаче Другаря Гочев малко закъсня. Въпреки това успя да хване награждаването, но му трябваше кадър от финала. Човека помоли участниците да финишират още веднъж и те се съгласиха. Беше забавно, но той е професионалист и си закара кадъра от финала в редакцията. Драгия зрител, в случая читател, който не е присъствал на място едва ли е разбрал, че снимката във вестника всъщност е second edition...

 
 
№13 от: mchukanov (21 октомври 2009 01:04)
   Ехаа - да добавим в колекцията  Фото Борис, София
Фото Луна, където ми направиха първите снимки за паспорт (уха, още месец е валиден) - много странно усещане беше да застанеш срещу онзи голяяяям апарат, облещен срещу силните лампи - задръж, не мърдай, не мигай,...щрак, ай готов си. После - маймуна застанала, маймуна излязла



--------------------
 
 
№14 от: mia.yaneva (21 октомври 2009 19:28)
mchukanov, все се мъча да си спомня и не мога, а ти си с тази фотографска памет - Фото Луна ли беше онова в едно като безистенче на "Веслец" или "Бачо Киро"... Там някъде беше и не мога да си спомня нито къде точно, нито как се казваше, но който и да застане за портрет, ставаше като Грета Гарбо... Колко исках и аз една такава снимка... Моите обикновено се правеха на ъгъла на "Граф Игнатиев" и улицата на Химимпорт:) Но там направо си беше фабрично производство в сравнение с невероятните умения на старите фотографи...


П.П. Ама най-ми хареса Фото Тюлюмбаков - много е звучно!

 
 
№15 от: mchukanov (21 октомври 2009 20:15)
   Фото Луна (взех да не съм сигурен 100% - време мина) беше на Дондуков, срещу Операта, едно малко и неугледно студио, до него имаше павилион за хот-дог, сега е заложна къща или нещо такова. А Фото Папакочев, Миа - точно за него говориш, с картинките като Грета Гарбо - не Уики-то, другата клюкарка питай

http://paper.standartnews.com/archive/2004/12/05/nedelnik/s4283_4.htm

  Между другото, по едно време имаше на Пазара едни сергиики, на които човек можеше да рови в стари семейни фотографии, просто ювелирни работи, декорирани с преге (така се казваше, нали) паспартута, ретуширани снимки в едни прекрасни меки, кадифени тонове... История, потънала в прах, за жалост, за жълти стотинки...

   А Фото Тюлюмбаков къде е?



--------------------
 
 
№16 от: zaharisa (22 октомври 2009 12:10)
Аз доколкото разбрах, Фото Тюлюмбаков е в Габрово.
Фото Папакочев, а по-късно Папакочев и син, беше на завоя на трамвая с/у Младежкия театър, до Лютиернята.
Фото Луна и аз го мисля на Дондуков срещу Операта и се опитвам да се сетя за други две - на Алабин (до пл.Македония) и за ъгловото на Парчевич/Витошка.
На Патриарха (от страната на Френската гимназия) имаше едно велико Фото Астра!
Фотографът пазеше абсолютно всичките си негативи прилежно архивирани с номера, от №1 ! Затова настояваше клиентите му да си пазят номерата, за да могат да си вадят снимки ако щат и след 100 години. Не зная дали е жив, защото последният път когато се възползвах от тази услуга 1995 един по-млад човек ми прие номерчето и ми направи снимката от 1980.
И друг спомен имам от стария фотограф - плувам си аз анонимно край фара на малък морски град, а по-скалите се разхожда той с жена си и компания. От мен се вижда само мократа глава, естествено, но фотографското око ме позна и, като истински кавалер ме поздрави дискретно, без да ме натрапва на другите хора и да ме притесни. Със сигурност помнеше лицата на всичките си номерца.

 
 
№17 от: mchukanov (22 октомври 2009 12:33)
   Габрово, я Фотото Астра го помня, но не като име. А инак си спомням, че специално снимките за документи трябваше да бъдат с печат на гърба, с номер на фотостудиото - та сигурно всички са били задължени да пазят негативите, специално за документите. Имаше едно студио до пам. Левски, едно Фото Калина, май - надолу между театър София и Подуене. Тези около Витошка не ги помня, но в подлеза на ЦУМ имаше едно ателие, където носехме филми за проявяване и копиране.
   Едно от най-великите ми забавления като момче, беше да се въртя около чичо ми, който се занимаваше с фотография - Любо Фотото, от Белоградчик...- черните немски чанти с оптика и апарати - онези, облицованите с червен катоплюш отвътре, лабораторията, киселият аромат на фиксаж, звуците на механиката - часовника, апарата...абе, ако ви е любопитно, мога да наснимам апаратите, с които се заобиколих - почти всички са от онова прекрасно време, от контингента на забранените играчки, само за големи момчета



--------------------
 
 
№18 от: dani (22 октомври 2009 22:10)
"Фото Мексико" го помня и аз. Имам си от него снимки от един варненски плаж. В Берковица преди две години почина чичо Личко. Ако идете в този град и попитате който и да е човек над 30 г. за чичо Личко , всеки ще ви каже:" Ами да, знам го, снимал ме е в детската градина/ в училище/ на манифестация/ на пионерски сбор/ на банкет/ на партийно събрание/ на трудов полуден/ на сватба/ на новобранска/...Той беше винаги навсякъде. Не ми го побира умът как е успявал да се справи, да речем, да снима  за Нова година всички деца от всички детски градини в класическата композиция "Аз, Дядо Мраз и подаръкът ми". Когато видях некролога му , си помислих, че от града ни си е отишла цяла една епоха, цяла фотоепоха. Неговите снимки са документирали израстването на три поколения. Във всеки берковски дом има цели албуми "копирайт чичо Личко". Сега в градчето ни има две фотостудия. Там ходят да си "вадят" снимки куцо и сакато (и аз де,  и аз), всички сме вече фотографи. Но го няма вече чичо Личко и за възрастни хора като мен тая липса е толкова осезателна...



--------------------
 
 
№19 от: Снежана Димитрова (12 ноември 2009 11:49)
Фото Мими, дааааааааа
Надали е имало дете в Бургас, което да няма снимка от чичкото с мотоциклета!!!!!!!!! Бургас, Бургас, Бургас, Бургас, моят красив и обичан град.
С голямо уважение за това, което беше Бургас и Фото Мими.

 
 
№20 от: milkulini (16 март 2010 15:25)
Дааа, всички имаме снимки, правени от фото Мими. Знаехме си го с мотоциклета, с чуплива, вече посивяла коса чичко. Имаше ли роднини, нямаше ли... на мен все ми се струваше, че е самотен... Той май, като че ли и леко накуцваше... Ей, бургазлии, а спомняте ли си дядо Георги Брадата? Седеше все на пейка пред дома си на ул. "Антим I" срещу сегашното заведение "Адонис". Беше с една дъъъълга брада и носеше тъмносиньо кепе! Ех, детски спомени... мили спомени...pionerche tantz

 
 
№21 от: chobanov (27 септември 2010 00:43)
Отлично помня Фото Мими и имам лични снимки, правени от него. А другарят Гочев ме учеше на фотография като ръководител на фотокръжока в училище "Братя Миладинови" в Бургас през 1974-1976г. Много добър Човек!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!