Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (10)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Да, така е във малкия град....
22-04-2008, 11:39 | Автор: Надя | Категория: Светът на възрастните / Градовете тогава

Ала все пак и тук
хора раждат се , дишат , мечтаят ,
във тревоги и слънчеви дни
подир своето щастие бягат .

Ами за мнозина навярно е скучен, но за мен той беше моята вселена. Мястото където съм заобиколена от моите приятели от познатите места, училището, моят дом..Дори когато ходехме на почивка с карта от завода на нашите по морето или на планина, на лагер, последните дни вече умирах от нетърпение да се прибера, да споделя, да покажа и разкажа…

Да, така е във малкия град....

Тази статия тук я посвещавам на всички мои връстници, израстнали в такива градчета, подобни на моя – с всички магазини по един: Железарски стоки, Трикотаж, Риба и Рибни продукти, Домашни потреби, Платове, Мебели, Месо, Промкомбинат, Електроуреди, ДСК, кино, тотопункт, Аптека, закусвалня, стадион, Партиен дом, Общински съвет, две начални училища и една прогимназия, един професионален техникум, един фризъорски салон, един ресторант с лятна градина, един музей и една картинна галерия, няколко хлебарници и хранителни стоки, както и два магазина Плод Зеленчук, книжарница, библиотека, читалище, всичко само на една ръка разстояние. С продавачи на малки имена и с прякор от магазина в който работеха: Митъо Месото, Митко Мебелите, Елка книжарката, Пенка хлебарката, Наско фризьора и пр. Всички лелки и чичковци строги и намусени, чието приятелство и познаство беше привилегия, защото могат да те уредят с нещо дефицитно.

Да, така е във малкия град....

В центъра на градчето бяха любимите ми места: будката за сладолед и сок, където баща ми все спореше, че ни лъжат в грамажа заради стотинките залепени под кантара, будката с пуканките, продавачите на семки и червени петлета, будката за вестници и списания или т.н. РЕП във формата на гъба, киното с портрети на известните български артисти и читалището, където играех балет. Имаше и, както си му е реда, парк със бронзови статуи, пейки и един по-голям монумент, пред който по двама давахме дежурства в парадна пионерска униформа по празниците, не знам с каква цел точно...

Да, така е във малкия град....

В този по-голям свят беше и по-малкия ми свят на хората и децата от блока, в който живеех. Всички се познаваха от двата входа, защото жилищата бяха раздадени от предприятието, в което работеха майка и татко, децата им бяха горе-долу на моите години и живеехме като едно голямо задружно семейство. Майките се събираха в една беседка вечер да разнищят рецепти за сладка и трушии, бащите в мазите да си опитат от виното или ракията, а ние беснеехме в двора на съседната детска градина, зад блока, пред блока, изнасяхме понякога представления, за които събирахме вход и с парите се черпeхме в сладкарницата.

Да, така е във малкия град....

Не знам защо, но сега не познавам дори съседите на моя етаж, камо ли от блока, в който живея. Тогава живеехме с проблемите на всички, с рождените дни и празниците на всички; с взета назаем чаша олио или захар; със сърдитата леля Недка-пенсионерката, която ни хокаше, че вдигаме шум в часовете за почивка от 2 до 4; с върлата неприятелка на майка леля Елка, която си изтупваше килимите, точно когато майка ми простреше бялото пране; с виковете от терасите "Хайдееее, прибирай сеее!"; със стълбището, което имаше най-страхотния парапет за пързаляне и нямаше нужда от никакъв асансьор; с неизменните съботи и недели на село, когато всичко опустяваше, за да се завърне с напълнен багажник; с казаните, в които се варят буркани до среднощ; с рампата за тупане на килими.

Да, така е във малкия град....

Големият проблем в малкия град беше, че ако се издъниш, рано или късно ще стигне до вашите. Ами всички се познаваха и все се намираше някой да каже, че не си поздравил учтиво, че си избягал от час, че са те видели еди къде си с еди кого си. Обаче това някак си се преживява, защото когато се събере семейството, има толкова много хора и случки, че едвам ни стигаше времето да се наприказваме. А сега..., сега нямаме време да опознаваме някого, не ни интересува живота на другите, големият град се движи бързо и не ти дава време дъх да си поемеш. Странно е, че сега, когато живея в големия град, ми липсва моя си, малкия град...

този град старомоден и скучен,
в който друго, освен да се влюбиш,
просто няма какво да се случи...

Всички лица и събития в тази статия напълно съвпадат с действителни такива!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (23 април 2008 14:57)

Eдин опит за отговор на твоя въпрос в стил "кибер пънк" (за който не знае, това е съвременен литературен стил, частен случай на фентъзи").
Вследствие на тотална идейна криза човешката цивилизация се разпада. Няма ток, няма компютри и хората живеят на малки общини. Вечер бабите разказват на внучетата си приказки: "Някога, когато имаше интернет...". "Бабо, какво е ИНТЕРНЕТ?". "Ами... представете си, че като погледнете през прозорчето на колибата ни, и можете да видите разни неща, но те не са отвън, а някъде другаде. Или можете да прочетете дебелата книга на татко ви, която изваждаме само на празници от шкафа, по всяко време, при това тя си остава едновременно и в шкафа". "- Бабо, Интернет се е наричала твоятата БАБА, нали"?




--------------------
 
 
№2 от: zverche (23 април 2008 23:17)
Браво, Надя. Страхотна статия. Абсолютно истинска. Все се каня и аз да напиша за моята махала, ама все имам толкова идеи, че не мога да започна.

 
 
№3 от: admin (24 април 2008 00:56)
Аз просто благодаря за статията! Ех, прелестните ни мънички градчета; чудни, изумрудени, простички, досадни, без кофи за смет, с китни дървета, с безработицата, с клюкарската злост, но и със странното усещане - за това, че хората там (тук), сякаш вървят по тези тесни улички, търсейки път към небето. По пътя, по улиците на нашия малък град.
----------------------------------
Уф-уф! Извинете админа, ако се е отнесъл към странни брегове!



--------------------
 
 
№4 от: Надя (24 април 2008 20:22)
Много благодаря на всички за хубавите думи. Все пак това е първата ми статия и имах нужда от похвала за да продължа да драскам и лепя. Е край вече отприщи се, само да не съжалявате. Сега като се върна от почивката се залавям здраво за работа.

Към Админ: Не знам дали сме вървели към небето, но към по-големия град със сигурност. Сега за съжаление ми се иска да вървя не към небето, а към земята, при хората, при тези, които ще те поканят на масата си и ще раделят хляба си с тебе, при ароматните домати и босите кални крака, при малките радости които правят голямото щастие..
--------------
Ех, ама и аз се отплеснах здраво..

 
 
№5 от: isi (14 май 2008 23:31)

Надя, чудесно е! Не само статията, а и времето и мястото, което описваш! Аз всъщност тогава съм живяла на един тротоар разстояние от теб, сещаш ли се? В малко по-голям град, ама съвсем малко. А сега живея в същия голям град като теб, по същия начин, ти просто си го написала!
Ала в малкия град все още се е запазила частица от онзи свят и от неговото спокойствие и простота. Моят съпруг е от още по-малък град. Майките ни все още знаят всичко за съседите, все още вземат чаша захар назаем и все още всички се нареждат да гледат абитуриентите пред блока, все още не винаги заключват вратата на къщата. А ние двамата с него - ние просто обичаме да се завръщаме -  при корените си, в детството си, в нашия малък град. Търсим опора.




--------------------
 
 
№6 от: Надя (15 май 2008 14:02)
Сетих сеее. Ами да, значи знаеш за какво разказвам. Ние и сега живеем заедно, в един и същи голям град. Ще се върнем един ден обаче!!!Честна пионерска!

 
 
№7 от: zverche (16 май 2008 11:29)
Така като ви гледам как си приказвате, с тия муцунки и тия корделки, не мога да си ви представя като възрастни. Все едно, че си говорят момченца и момиченца. Надявам се и аз да се включа скоро с ревящата си физиономия. Хм-м, Админ!


 
 
№8 от: komandabosa (5 юни 2008 01:02)

А "Хавана"-та помниш ли я? Може пък баба да ти е предавала. Малък е света... :) Гъбката... Главната улица с кестените... Прекрасен град е ...


П.С. А между другото много малко хора помнят будката за сладолед на центъра. Имаше още една на моста.


 
 
№9 от: stoicho79 (10 юни 2008 22:49)
Леле, сетих се за будката за сладолед. 36 ст. Страшен. Имаше и сок, а по-късно и катми продаваха. А Светицата помните ли? Поляната до басейна? Колко хора се събираха там по празниците. Пикник - уф как ги мразя тези думи, ама на не мога да се сетя за друга дума.
Наде, и не Наско Фризьора, а Наско Бръснаря. И за съжаление почина миналата година, Бог да го прости, случайно живеехме в един блок. Толкова бях свикнал с него, че като дойдох във Варна, продължавах да се постригвам, като се прибирах в Лясковец.
Приятели, днес за първи път чета този сайт, но вече съм огромен фен - хайде пак с тези чуждици.

 
 
№10 от: dani (10 юни 2008 23:37)
Присъствието на лясковчаните става все по-сериозно Добре дошъл на Стойчо! Обаче няма как да помним Светицата, защото повечето от нас не са от Лясковец. Що за светица е това всъщност?



--------------------
 
 
№11 от: freja (11 юни 2008 00:58)
stoycho79, може би търсиш думичките "излет" и "почитател"?... mig_mig

 
 
№12 от: Надя (11 юни 2008 09:56)
Мдаа, Наско Бръснаря!!! Бог да го прости. А за поляната до басейна се сетих, не помня че така са му казвали обаче. Много се радвам че се множим, така спомените ще могат да се допълват. И така, лясковчани от всички страни съединявайте се!

 
 
№13 от: flexy (25 август 2008 00:03)
още един от лясковец viktori

 
 
№14 от: pepino (20 септември 2008 00:06)
Това за лясковчани не е шега. Да не забравяме гр. Лесковац, Сърбия! Вярно сте много!

Аз съм от големия град, но като чета статията и ви завиждам, да знаете. Живял съм 2 години в сравнително малък град и успях да усетя атмосферата. А големият и малкият град са като голямата и малката маса. Всички искат да се съберат на една Голяяяяяяяяяма маса и да се веселят задружно. Какво става на практика, обаче? Скоро на Голямата маса започват да се оформят групички от по няколко души, които си говорят нещо и така се забавляват цяла вечер - без да слушат разговорите на останалите. Аз живях доста години в Големия град, преди да науча къде въобще се намират доста от кварталите. Не ми се е налагало, защото живеех в центъра и тогава това беше важно - да си в центъра. Кварталите - кучета ги яли. Сега нещата са различни, пък и на мен ми се наложи да понауча кварталите. Обратното също е вярно - познавам хора от кварталите, които слизаха до центъра веднъж годишно - преди Нова година на големия шопинг, което, както казваше един приятел, бе за тях "Културното събитие на годината". Аз пък, ако можех, бих избрал да живея на по-спокойно място. И може би след време ще го направя.

 
 
№15 от: cveti (24 септември 2008 10:19)
Надя, благодаря за това, че върна толкова топли чувства, забравени в забързаното ежедневие.
Спомням си, и сладоледа, и съседката Славка с която нашите играеха белот до късни доби, и тото пункта в който попълвах грижливо дадените ми от тати числа, помня и старите му обувки пред входната ни врата в които грижливо криехме ключа от къщи/всички криеха там ключовете си или под изтливалката грижливо поставена пред вратаите им/.Помня и най-прекрасните рози-жълти, розови, бели, червени, шарени..... засадени пред общината, които на всеки 14 Септември ставаха жертва на цялата ни детска тумба от блока.Помня вкусните агнески на леля Мими, която грижливо приготвяше всяка събота и никога не забравяше да ни почерпи.Помня "Плод и зеленчука" и как се редяхме цялото семейство на опашка за банани и портокали, защото даваха само по 1 кг. на човек,помня лудото каране на колелета на площада и възмущението на възрастните.Помня концертите провеждани на същият този площад и голямата ми гордост от картичката с автограф на дует Ритон и Роси Кирилова....Всичко помня и мириса на липа, кестени и топъл хляб помня.....

 
 
№16 от: Polgara (15 април 2009 00:21)
е, време е, още една лясковчанка да направи прохождащи стъпки сред редиците ви, а какво по-подходящо място от тази прекрасна статийка за нашето си китно градче искам само да спомена, че от около 24 часа насам (когато ококорено попаднах на Мечо Пух (след като първоначално попаднах на Лиско), такъв какъвто го помнех от любимата ми оръфана книжка точно с илюстрациите на Борис Китанов) въобще не се намирам в настоящето, и всичките философи и/или физици на тоя свят да ми излязат насреща, не могат да ме убедят че не съм била отново "там" и "тогава" (ей тази физиономия: tongue3 ще ми е главното доказателство) И толкова много спомени нахлуха, заляха ме и забълбукаха, че е крайно време аз да взема да отпуша маркучето на онази пералня (на която също сте осигурили местенце тук и която напълно бях забравила!), да й пусна водата и да ги измъкна оттам чистички и горди в пълния им блясък, да ги просна на въженцето на терасата и да им се наслаждавам примижваща, без дори да си помисля да слагам черните очила... и задължително с усмивка

 
 
№17 от: Зико (28 септември 2009 18:12)
Ау, Надя, сега намерих тази статия. yeye
Възхитително, какво друго да кажа. Браво!

 
 
№18 от: катя милушева (4 януари 2010 22:34)
 Аз лично си мечтая да живея в малък град от селски тип, където хората се познават, дори с клюкарската им "злост"- аз я наричам заетост, защото то си е занаят да можеш да одумаш всеки, който ти скимне - с простор и тишина, лишена от прахоляка на града. Където разсеяните като мен могат и в неделя да отидат да извикат продавачката в магазина от къщи, че са забравили да си купят пипер, а междувременно ,xixi2 xixi2 да срещнат още две-три такива заспи и да пийнат кафенце в магазинчето.Обичам малкия град, където всички се познават и поздравяват.yess

 
 
№19 от: Милен Иванов (2 март 2010 14:52)
 Надя , страхотно си го описала! До сега бях сигурен, че ако ме попитаха кога и къде искаш да живееш, щях да кажа в моето село от 70 и 80-те години. Сега току виж съм казал Лясковецsmile24



--------------------
 
 
№20 от: bat_mitco (21 август 2011 13:15)
ОБИЧАМ ГО ТОЗИ ЛЯСКОВЕЦ...НЯКОГА В СЛАДКАРНИЦАТА ИМАШЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ПАСТИ...ПОПЪТНО ЗА ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ СИ КУПУВАХМЕ...БАБА ЦЕНКА СЕ ОТНАСЯШЕ С ПРЕЗРЕНИЕ КЪМ КУПЕШКИТЕ НЕЩА ЗА ЯДЕНЕ, НО ЛЯСКОВСКИТЕ СЛАДКИШИ И ПРИНЦЕСИТЕ НА ГАРА ГОРНА ГИ БЕШЕ ПРИЗНАЛА...
ПОКРАЙ ЛЯСКОВЕЦ - И ВОЕННОПОЛЕВИЯ ЛАГЕР  - ВАЖНО МЯСТО ОТ ЖИВОТА МИ...
БЯХ В ЛЯСКОВЕЦ ПРЕДИ СЕДМИЦА...И ПОСНИМАХ ТОВА-ОНОВА...



--------------------
 
 
№21 от: vladimir petrov (20 октомври 2011 02:55)

Така беше, но си беше хубаво! Хубаво и спокойно. Всичко беше истинско. Играехме си много весело по цял ден - момичета и момчета. Хубави, весели, истински  игри... Сега всичко е различно!


 
 
№22 от: Кот (1 декември 2011 17:17)

Абе не беше само от размера на града :) Мисля, че и от времето беше. Хората се промениха. Много носталгични спомени ме обзеха, при все че Варна не е от най-малките градове.

Абе беше си идилия, поне сега като го погледнем :) Помня, че се чуваха много крясъци и писъци на деца от различна възраст. От средата на 90-те обаче не можеш намери никой навън, всички са по клубовете.


 
 
№23 от: Весито (2 юли 2012 23:34)

Страхотна статия. Мн. ми хареса. Такъв е живота и сега в малкия град.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?