Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Въшкиииии...
7-07-2010, 17:47 | Автор: mchukanov | Категория: Светът на възрастните / Градовете тогава
  Започваме летните пътувания, лагери, екскурзионни и подобни, събираме се на деЦки тумби и си менкаме... я играчки, я вируси, я... ВЪШКИ winked

  Много стриктно ни проверяваха преди заминаване - върволицата лагерници стоеше чинно пред лекарския кабинет (имаше във всяко Училище, май), я дигни фланелката - гледаха ни нещо по корема, ама какво ли..., въшки дали имаш - сестрата заравяше пръсти в къдриците, я над слепоочието - рови, рови... следващият... Глъчката не спираше за миг, после на влака и кой накъдето. Там пак - за двете седмици престой периодично ни преглеждаха, и пак за въшки - няма да се излагаме като въшльовци прибирайки се, я... Имаше си ги тези гадинки, съпътстваха ни и по лагери, и в града, говореше се, че са в резултат на диверсията на класовия враг, че ги пускали по кина и театри, около Училища и средища на много хора. Надали ще разберем някога, ама срещу тези спътници се борехме по различни начини - възрастните препоръчваха мазането с газ и мас (смътни са ми спомените в този тип борба с вредителите), а от аптеките се пазаруваха купешки препарати - един от любимите ми спомени е свързан със срамът, който се бере, ако отидеш да си купиш препарат срещу въшки. Единственият случай, когато отглеждахме тези домашни любимци, и възникналия спор кой да купи лЮкарството - пазарлъка доведе до изкярването на няколко австрийски шоколада (имаше и такива в свободна продажба - ALPEN GOLD мисля се казваха), 13годишното ми аз връхлита в аптеката и пита - нещо за въшки?!. И тогава се сдобих с един от най интересните въпроси, отправяни към мен - аптекарката попита - какви въшки?!, .. а сега де, знам ли аз какви и колко вида въшки има, с леко почесване по главата и отговорих, в резултат на което се сдобих с двата възможни препарата - Купрол, и един безцветен лосион, който гарантираше, че месец, след употребата му, бубулечките ще бягат надалеко... Препоръката беше да се третирам първо с Купрол, а после с тъй вносно звучащия лосион. Помниш процедурата - ей сега настръхнах от зловещото щипане-сърбене, и тъй половин час, с глава, опакована с найлонов плик. Половин час, с поглед вперен в часовника и въртене като шугав... А - крастав ли казах - ловил ли си краста, тя пък с какво се цереше - пак по спомен, с мас и сяра от аптеката... И за краста ни гледаха ръцете, в основата на пръстите, че и под мишниците май ровеха. Чувал съм от Дядо и за дървеници, ама никога не съм ги виждал, пък бълхите... ах бълхите - тези наши съвременни съвременници - като че ли някога ги нямаше - освен онези по кучетата и котките. Напоследък ги забелязвам, тези малки скокливи досадници се рахождат свободно все повече сред нас - какво ли ще ни доведат, ако следваме логиката на намаляващата популация котки (в градската среда), безотговорното отношение към борбата с гризачите - бълхите не разпространяваха ли чумата, от плъховете, та на хората... Какви други гадинки ни тормозеха безгрижните дни - освен почистването на умрелите гниди, вкопчили се в деЦкия косъм - а иди на Първия Учебен Ден с гниди, па макар и умрели... Пък какъв ли кеф е било да въшлясаш през учебно време - сигурно са те натирвали за няколко дни у дома, верно - може да се простиш с косата си, ама все пак.
  Сега ми е някак весело, ама защо ли се сетих за оная приказка на Старите хора - за простотията и въшките, дето не можели да се скрият..
  Има ли въшки сега?!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: undo (7 юли 2010 18:20)
Бе въшки не знам дали има сега, ама бълхи са ме налазвали насред пл. Славейков  преди три-четири години... и пак там, вечер, можеш спокойно да видиш всички спътници на "цивилизацията" - мишки, плъхове и най-вече хлебарки. А за въшлясването - нямам спомен нито в детската, нито в училище, някой от моята група или клас да е имал. А иначе това си е прекрасна причина да пропуснеш малко от уроците. Обаче у нас дълги години седя една опаковка "Купрол" - ей тъй, на всякий случай, явно мама все пак е очаквала подобно събитие...

 
 
№2 от: Ина (7 юли 2010 19:10)
В Бьлгария не знам. Ама аз сьм дятегледачка по френско и децата редовно (да не кажа целогодишно) са с вьшки. Туй е то напредналата цивилизация - back to the nature хихиииихи

Иначе аз имах за последно, когато майка беше отишла да ражда брат ми. Лето 85то. При врьщането й от болницата бях пьлна. Личеше си, че татко ме е гледал, както каза тя. И с една дьлга косичка бях. Та ме навиваше на ролки и ме чистеше кичур по кичур. Това след газта, маста и оцета де...

 
 
№3 от: mchukanov (7 юли 2010 19:33)
  Кво тесто?! smile24 , Р.Овч.



--------------------
 
 
№4 от: Цветелина (7 юли 2010 20:32)
Два пъти имах късмета да овъшкавея - в началото на 4 - ти и в началото на 6 - ти клас. По една седмица не ходих на училище, додето ме изчистят с изпитаната рецепта - газ, мас /един чичко тогава се шегуваше по адрес на майка си - и на камбаната глас/. Много ме беше срам, пък и се притеснявах, че ще изостана с учението kniga. А колкото до бълхите - за тях бях чела само в книгите. А сега мога да ви кажа, че е пълно навсякъде, а аз вечно съм нахапана.



--------------------
 
 
№5 от: Гергана (7 юли 2010 21:12)
Аз съм имала 2-3 пъти въшлета. Първия път в 1-ва група на детската градина ми отрязаха дългите "бебешки" къдрици и от тогава дълго време си бях подстригана на калипсо. Не съм брала срам да ми намерят въшки в училище. Просто мама винаги беше по-пъргава от училищните сестри.girl_witch Веднъж, бях намазана с гореспоменатото мазило от газ, мас и оцет, вързана с найлон, вестник и забрадка и се звъни на входната врата (когато се звънеше на входната врата, винаги аз първа изтичвах да отворя)  и  като се втурнах, като стрела... мама едва успя да ме хване и да ме скрие в една от стаите... smile24

 
 
№6 от: катя милушева (7 юли 2010 21:33)
О, ужас, о срам! Само веднъж преди един лагер и ние бяхме си "купили" въшки, та, за да отидем на лагер ни подстригаха /дамгосаха/ така, че и този, който не подозираше се досети защо ли са ни отрязали гледаните с любов плитки, дълги почти метър. А на самия лагер ни преглеждаха /или поне на мен така ми се струваще/ почти по половин час, а другите - на две на три. angry3

 
 
№7 от: joro78 (7 юли 2010 21:42)
Откриха ми въшки на един летен лагер в село Снежина, Провадийско през 1990 година. Решението на лекарката и учителите беше безкомпромисно - посещение при селския бръснар и съответно подстригване НУЛА номер. За по-сигурно, след подстрижката, ни намазаха с някакъв препарат и по изключение ни пуснаха да се изкъпем в банята ( къпането ставаше по график). До края на лагера, търпяхме подигравки от страна на останалите лагерници (бяхме трима с оголени глави), но това не ни попречи да си прекараме чудесно.

 
 
№8 от: петър (7 юли 2010 21:46)
Чак пък срам, средата на 80-те почти всички имаха. Сега някой чул ли е да ги има.

 
 
№9 от: cvetelinka (7 юли 2010 21:58)
Аз имам спомен за един 15-ти септември в прогимназията, когато в нашия клас откриха въшки на 10 души - всички, които бяха ходили на екскурзионно.
Мен въшките никога не са ме обичали, но виж, бълхите ме предпочитат...

 
 
№10 от: nelly_s (7 юли 2010 22:39)

А аз си спомням началото ... на въшкавата история. Бях в 5-ти клас (76/77 г) и имахме час по трудово обучение. В нашето училище имаше специална униформа за този час - момчетата бяха с едни грозни тъмносини манти и такета, а ние имахме най-красивите престилчици с крилца на раменете (като руските ученически униформи) в небесно синьо... Да не се отклонявам от темата, де! Та имахме трудово и изведнъж в кабинета нахлуха някакви лелки, начело с фелдшерката (фершелката). Строиха ни в редичка и започнаха да ни ровят в косите. Търсели въшки. Дотогава свързвах въшките с книгите за войната и ми стана страшно. Сякаш денят се прихлупи и стана още по студено. Откриха въшки на 6 момичета от общо 18. Всичките бяха от секцията по хандбал. Не помня как е било при момчетата, защото карахме часът разделени. После докараха едни кофи с някакъв разтвор и ни миха главите. Щипеше. Поръчаха ни на другия ден да дойдем подстригани - момичетата възможно най-късо, момчетата - нула номер. Така се сдобих с първия си "сасон" - дотогава имах дълга "конска" опашка. А какво стана с горките момичета - ами нямаше ги 3 дни. Тогава въшките бяха новост и се звънеше на баби и прабаби да си спомнят военните илачи - естествено сместа ГМО (газ, мас и оцет). Кокато се върнаха нкой не искаше да седи до тях. Гледахме ги с отвращение - нали в книжките пишеше, че въшките ходят по мръсните. После разбрахне, че баш по чистичкото предпочитат да ходят А с първите си въшки се сдобих като горда майка на двама сина петнадесет години след това.


 
 
№11 от: isi (8 юли 2010 12:27)

Хе, точно тази седмица си разказвахме въшлясали спомени с мъжа ми ... за пореден път
Аз и на други места в сайта съм писала как веднъж в 1-ви клас ми откриха първо гниди или не знам какво, САМО НА МЕН, или поне от срам не запомних да е имало друг някой. Заведоха ме в лекарския кабинета да ме допрегледат и там фелдшерката така ми се накара, защото май споменах, че съвсем скоро сестра ми е имала въшки в детската градина... И мама уж ме беше гледала ... Заплашиха ме, че за такова нещо, дето не сме уведомили в училище  за въшките на сестра ми, можело да уволнят мама от работа. Тогава май за първи път разбрах и какво значи "уволнявам"... Голям ужас и срам изпитах! Прибрах се директно вкъщи! Изобщо не минах през класната ни стая да се обадя на другарката, нито да си взема якето. През цялото време си мислех основно за това как може да се карат на мама и да я махнат от работа...
Мама и тате естествено ме успокоиха, но преди да се върнат от работа стоях пред блока няколко часа, защото бях все още на  6 годинки и всъщност, не исках да си го призная, но ме беше страх да си стоя сама вкъщи...  Комшийката ме прибра у тях, като аз я излъгах, че съм болна и че нямам ключ  (а той висеше на вртата ми)
А иначе мама и тате ни чистеха старателно мъртвите гниди и въшки от дългите коси по цели нощи (на нас със сестра ми така ни се струваше, защото спяхме в полите им), като тате държеше нощната лампа над главите ни за допълнителна светлина. Всяка една гнида се пробваше дали е умряла или ще направи 'пук' :)) Това мъчение (за тях особено) беше с цел да НЕ ни пострижат дългите опашки :))) А преди това ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО си ходехме из къщи с увити глави, намазани  с газ, мас и оцет. Спомням си, че в такава ситуация  се е звъняло на вратата и ние всички се правехме, че ни няма :))) Всъщност това може и да е било само веднъж или дваж, но явно всички сме се били напълнили с "питомци" :))) А след тази обработка на цялото семейство, трябваше да отидем да преглед чак в болницата и да ни дадат бележка. Само че тате беше зает и не можеше да дойде с нас, та чичо се представи за него и го прегледаха набързо
А днес също си има въшки и проверки в училищата :))) Ама вярно ли, че днес има повече бълхи?  Иначе свекърът ми има стотици истории как са го изяждали дървеници в разни квартири, като  в същото врме не са закачали изобщо другите хора в стаята. Ама скоро разбрахме що за ужас са тези дървеници! Помагахме в една няколкомесечна борба с тях




--------------------
 
 
№12 от: gamina (8 юли 2010 14:09)
Това Купрол-а си беше газ, мас и оцет в купешки вариант.

Имаше едно друго, миришеше на портокал smile24

 
 
№13 от: zaharisa (8 юли 2010 15:41)

В трети клас имахме задача да напишем две изречения с думата "вълна", за да упражним двете й значения. Едното от моите изречения беше :
         "Нова вълна въшки заля София"   
До такава степен съм била впечатлена от появата на въшки по училища и детски градини, прегледи, бележки, подстрижки...  И за родителите ми въшките бяха голяма изненада, защото и те ги свързваха със стари времена и изваряване на въшкави дрехи на завърналите се от фронта, затвора и пр.. Така че, въпросът на аптекарката "какви въшки" си е бил съвсем на място mig_mig
Години по-късно майката на свекърва ми разказа какъв срам е брала на гости в Малко Търново, когато 5 годишната й дъщеря (гостенчето от София) се покатерила нависоко и завикала със всичка сила : "Който има въшки да стои далече от менеееее !" Там определено е ставало дума именно за въшки от мръсотия и следвоенна мизерия, а не като нашите - шампоански и сушоарски  ogledalo


 
 
№14 от: mchukanov (8 юли 2010 16:59)
  Захариса как ни заля ню уейФа hiphip nomer1 yess
... ама тези гадове много и разни видове ще дойдат



--------------------
 
 
№15 от: Надя (9 юли 2010 07:18)
А, днес и да има, никой няма да ги намери, защото никой не проверява:):)
Та значи всяка епоха си е имала своите гадини - дървеници, въшки, бълхи, ццццц, исторически животни..
Цитат: Дилбер Танас
бе изобщо се бях превърнал в Човека - Фес,

Ох, замалко да се задавя с кафето от смях, брех, тоя Танас, голям поет:):):)
При мен - само веднъж, след една бригада на брат ми, ама голяма мъка, че то са едни руси къдрици, намиране няма.

 
 
№16 от: Боряна (9 юли 2010 10:24)
Хихи, аз също си мислех преди време да спретна една подобна темичка, ама нещо ме досрамя. Направо ви завидях - някои никога не са имали въшки, другите по веднъж-дваж. Мисля, че тука ще спечеля купата - цели пет пъти съм имала въшки и - как да не го е яд човек! - винаги през лятната ваканция rev Разбираемо е - през ваканциите си бях на село, бяхме доста голяма банда дечурлига и явно докато сме кроели планове за поредната беля, гадовете са прескачали от глава на глава. Мазането с газ-мас-оцет си беше добре познат ритуал, спомням си, че след трудното им отмиване косата ставаше една такава блестяща - красота отвсякъде! Обаче оцета беше също упорита гад и продължаваше да се носи около мен като облак. Беше ме срам и изпръсквах на главата си по един флакон "Зелена ябълка".
Тъй като имах собствено мнение по въпроса, бях твърдо убедена, че и въшките/гнидите като всяко живо същество не могат без въздух. Няма да ви казвам по колко време си топях косата в един леген! А те не умираха гадините!
А "Купрола" стана причина за една легенда в моето семейство. За последен път имах въшки в шести за седми клас. Мама /която е доктор междувпрочем/ го донесе като последен писък на модата и обилно ме намаза. Ужас, все едно ме бяха намазали с бензин! Обаче толкова исках да се избавя, че вместо половин час откарах час и половина. Такааа. Изгоря ми кожата на главата. Дълго след това като се решех падаха едни парчета мъртва кожа /извинявайте за образния изказ/. Явно в този период природата си е казала думата - навлязла съм в чудния пуберитет, но за един месец чудесната ми права косица, която виждате на аватара, се накъдри като за световно. Когато отидох на училище на 15-ти септември ме смъмриха жестоко, че още съм малка за да ходя на студено къдрене, как да им обясниш, че това е страничното действие на "Купрола". Дотолкова бях сигурна, че промяната във външния ми вид се дължи на препарата, че успях да убедя сестра ми /която както знаете е руса/ да се намаже и тя, без да има въшки, само и само да се накъдри и тя. Е, не се получи.  Ей тука, баща ми сподели, че всъщност е тъжно, че е баща на "двете най-глупави момичета в София"...



--------------------
 
 
№17 от: рошав заек (9 юли 2010 19:26)
Оха, въшките и аз съм ги ловила четири-пет пъти, първия път още преди да тръгна на даскало, и аз помня каква красотна стана дългата ми грива след третирането с газ-мас-оцет. В първи клас пък заради въшките излезе наредба - момчетата гола глава, момичетата - с коса до 3 см, и накрая само аз единствена останах с плитки от целия випуск. Влиза директорът на проверка, вижда ме с плитките, посочва ме и казва:
- Това още днес да се отреже!
При което аз, от малка - голяма проклетия, скачам и крясвам:
- Ти, бе, ти що не се острижеш гола глава? Да ти влезе въшка в гащите дано!!!
(при това още не знаех за онзи другия, още по-срамния вид въшки...)
Горкичкият директор пребледня и просто не знаеше какво да ми каже. После имаше разправии, мъкнаха майка ми в училище и накрая ме остригаха и мен, ама аз проклета - надянах перуката с индианските плитки на братовчеда и така отидох на училище...
За купрола пък имаше една песен на група "Фалш", ама тя е от малко по-късно, някъде около 90-та година (Танасе, сещаш ли се?):
Вчера хванах въшки в университета.
Казват, дръж се мъжки, че това е гад проклета!
Дълго със купрол се мазах,
помогни ми, мамо, че ръся въшки аз на твойто рамо!
Въшки си хапват от наште глави,
както си хапваме свински уши...



--------------------
 
 
№18 от: Simpra (10 юли 2010 10:28)
С една приятелка, с която споделяхме всичко по онова време, и двете с дълги коси... дори помня нейната дълга опашка с бяла кордела, хванахме дружно гадинките на една прожекция в кино Влайкова. Кой филм сме гледали - не помня, но почти веднага (още същия ден) леля ми видя гадинките. Май беше дошла да ми подравни краищата, когато съзря въшките. Веднага изпратиха дядо ми за "Купрол", след което главата ми беше безмилостно намазана и запечатана с найлон и кърпа. После започна продължителното почистване на гадинките и повторното третиране с ГМО. Незнайно защо чак след тия процедури ме заведоха на фризьор (със сигурност въшките вече ги е нямало), където ме подстригаха късо, ама КЪСО. По улиците ме бъркаха с момченце и аз много се дразнех. Веднага съобщихме новината на бабата на моята приятелка и нея я сполетя същата участ. После дълго време с умиление гледах ластичетата с черешките и панделките.



--------------------
 
 
№19 от: рошав заек (10 юли 2010 12:21)

За следващите ми въшлясвания мама беше изнамерила някакъв ветеринарен цяр, с който моряли кърлежите по овцете. Не му помня името. С него трябваше да се действа много внимателно, защото беше силно отровен, но пък беше свръхефикасен - мореше и гниди, и въшки бързо, яростно и безотказно. После само се сресваш над белия чаршаф  изпопадат убитите, изпощват те едно хубаво да проверят дали нещо не е останало, и пак развяваш гордо буйна грива.




--------------------
 
 
№20 от: toni_1976 (10 юли 2010 19:54)
Аз никога съм нямал въшки, нито в детската градина, нито в основното училище... малко завиждах на моите съученици, които ги имаха, защото не ходеха на училище!

 
 
№21 от: queen_blunder (10 юли 2010 20:13)
Чета, чета и си мисля: да не би пък да се окаже, че съм била някакво велико изключение? Честна пионерска, никога през живота си не съм хващала въшки и нямам представа какво е усещането, въпреки че покрай мен са преминали доста въшливи глави и дори сестра ми веднъж хвана въшки.

Докато четях коментарите, си възклицавах "О, времена, о нрави!", защото днес картинката в училище драстично се различава по отношение на... срама, когато си въшлясал. Вярно е, че разполагам с информация отпреди няколко години, но все пак си е информация - тогава въшките вървяха по "2 кинта парчето"  (Сещате се, че цитатът е ученически, не са мои тези думи.) Стоката е ценна по простата причина, че въшлясалите ученици по безспорно извинителни причини не ходят на училище в продължение на няколко дена, докато не им изчистят "квартирантите".

С днешна дата, според съвременните изисквания, учениците трябва да се проверяват ежеседмично за въшки познайте от кого - не от мед сестрата, а от класния ръководител. Сигурно затова се е сторило на Катето, че вече никой не проверява - на повечето класни им идва в повече и това задължение.

 
 
№22 от: tivesto (10 юли 2010 20:24)
Никога не съм имал фъшки! Само в час по биология ги гледах под микроскоп как изглеждат. Явно не са ми харесвали нещо щом досега не са ме навестявали.



--------------------
 
 
№23 от: pasha (10 юли 2010 23:21)
Бях на шест години, когато една черна кокошка връхлетя върху главата ми и започна да ме кълве. malee2 От други гадинки не съм нападана. tongue2

 
 
№24 от: cvetelinka (11 юли 2010 10:31)
Зайо, ама ти си направо ветеран в борбата с въшките (и в борбата с борбата срещу тях)! Нас с брат ми никога не са ни полазвали въшки, но в по-широката рода имахме епичен случай - едни братовчедки завъдиха гадинки, че покрай тях и майка им, и леля им, и бабата и дядото, та накрая всички ходеха опаковани и обясняваха, че за диверсията е отговорна една друга братовчедка. Като казах диверсия, майка ми казваше, че във вносни четчици за грим са откривани гниди.

 
 
№25 от: anni (11 юли 2010 10:41)
Бре, хора, не знам откога не съм се смяла така самичка и на глас, направо ме разбихте с тези истории. И мене са ме нападали, ама не ми е било до смях тогава, а сега е толкова смешно. Не всяка коса лови въшки, да ви кажа аз, явно гадинките си имат предпочитания. Факт е, че аз единствена във фамилията създавах такива главоболия, никога брат ми не е имал или някой друг у нас. Усещането е отврат, обаче майка ми като си ме знаеше от малка редовно ме проверяваше и не са ме връщали от училище. Една година как се сети точно преди първия учебен ден да ме прегледа, та започнах училище със закъснение. И защо ли трябваше непременно да се подстригват косите, тъй или иначе задължително се изчистваха първо. А гъстите коси как се чистят... не е за разправяне. Майка ми си знаеше ГМО и нищо друго не ползваше, а в по-късните години разбрах за специален шампоан, естествено вносен, който си миришетше на шампоан, а не на гадост, намазвааш и втъркваш хубаво в косата и след извесно време като я измиеш, и въшките умирали.



--------------------
 
 
№26 от: Мравчо (13 юли 2010 01:46)

Жив и здрав да си, mchukanov, че си направил тази статия, както и Зайко, който ни припомни за песента "Когато хванах въшки блус" на студентската рок-група "Фалш" на която и аз съм фен. Ето и пълния текст на парчето:

   Вчера хванах въшки в университета.
   Казват:"Дръж се мъжки, че сме ние гад проклета!"
   Всичко аз зарязах, дълго със "Купрол" се мазах.
   Помогни ми, мамо, че тръшкам въшки аз на твойто рамо.

   Въшки върлуват във нашта коса,
   Както ние мърсуваме в нашта гора.
   Въшки си хапват от наште глави,               
   Както ние си хапваме свински уши.

    А дали въшки са те или въшки сме ние?
    Явно тука въпросът се крие.


 
 
№27 от: рошав заек (13 юли 2010 11:40)

В контекста на темата ми хрумна една идея за гавър. Колко от вас слушат "Флийтуд Мак" и се сещат за песента Little Lies (Малки лъжи) ? Можем да го префасонираме така:

Tell me, lice, tell me, sweet little lice!
Oh, no, no, you can't disguise!

(Кажете ми, въшки, кажете ми, сладки въшчици!
О, не, не, не можете да се маскирате!)

 xaxa2 xixi3 xixi2 xixi3 xaxa2

Да припомня и парчето:
http://www.youtube.com/watch?v=UiGjxxytLy8




--------------------
 
 
№28 от: Милен Иванов (19 юли 2010 15:01)

О , въшки! Поне за 2 пъти се сещам.Единия беше в 3 клас.Не помня момичетата подстригваха ли ги, но нас си ни остригаха.Чувствах се много странно, но не беше голяма трагедия , защото ни откриха на трите най-печени момчета, и не смееха да ни се подиграват от класа, а с по-големите нямахме много допир , защото те учеха на горния етаж.А за този "купрол" не съм чувал , сигурно не го е имало на село.За ГМО знаех , но мама си имаше собствена концепция и ме пръскаше направо с мухозол em_81 em_81Сложи ми една кесия на главата, стисках нос и давай..., после бъезо завиваше кесията с кърпа и излизах от стаята. Действаше безотказно( така единия път оттървах косъма).
Със сестра ми обаче беше трагедия- дълга, руса , гъста коса.Страшно пощене падаше.Сядаше под лампата, крушка - 100свещи и косъм по косъм.




--------------------
 
 
№29 от: pasha (19 юли 2010 20:45)
Ха, сетих се!!! em_40  Хапана съм от калинки. Мноооого боли! 

 
 
№30 от: vilpeda (20 юли 2010 18:10)
Въшки имах след всяка ваканция :) Спомням си, че майка ми викаше на помощ две съседки, и ме почваха  em_11 Но така и не дадох да ми отрежат косата, нали трябваше да съм модерна! Колко ли я е било яд на мен?...

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 0
Гости: 21

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?