Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
1-09-2010, 01:16 | Автор: mchukanov | Категория: Светът на възрастните / Градовете тогава
Годината е 1977ма.
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
Фото-албум "30 години БГА БАЛКАН"
... а сега всички по-запознати с материята, да споделят едно-друго. Тази жена-пилот на една от картинките - дали е Мария Атанасова?!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: undo (1 септември 2010 09:50)
Страхотен албум, mchukanov! Много тематично ни се получава... Някой по-знаещ може ли да сподели какво точно е санитарен въздушен пост?

 
 
№2 от: ashtree (1 септември 2010 10:06)
Undo, санитарен выздушен пост в случая означава началото на нашата санитарна авиация за достака на суперспешни случаи от провинцията в София за спешни операции. Използвал се е предимно Ан-14 (Пчелка), както и хеликоптери. Благодарение на Санитарната авиация на Табсо/Балкан са спасени много животи.

 
 
№3 от: undo (1 септември 2010 10:10)
Благодаря за информацията, Ashtree.

 
 
№4 от: mchukanov (1 септември 2010 10:59)
  Ashtree, знаеш ли дали това е Мария Атанасова?! em_41



--------------------
 
 
№5 от: ashtree (1 септември 2010 11:29)
Mchukanov, честно да ти кажа нямам представа. Жените-пилоти в Табсо/Балкан са били 3 или 4, като най-известнтие от тях са Мария Атанасова и Роза Георгиева. След катастрофата с Ан-24 през 1974  с командир жена, ръководството на Балкан уволнява всички жени-пилоти. Затова пък сега в Bulgaria Air имаме 5 или 6 жени-пилоти  на BaE-146.

 
 
№6 от: gamina (1 септември 2010 11:44)
Мда, Санитарна авиация и спасителни хеликоптери.. сега ПСС се молят на колене да им се отпусне хеликоптер, ако е нужен за спасяване... em_77

 
 
№7 от: zaharisa (1 септември 2010 12:26)

Годината е 1977 ....
А представяте ли си, че познавам човек от албума, който до ден днешен прави самолетни билети ! Прави е точната дума, това си е занаят, не просто плащане на каса. Терминалите за резервиране и издаване на билети са въведени през 1975. Дотогава са работили "на ръка", т.е. на един голям картон-схема на местата и много телефонни разговори.  Получих обещание за още интересни подробности и връзка с пилотите. Предполагам от тях ще разберем дали на сн.8 е Мария Атанасова.
Моята позната е в центъра на сн.9, кадъра под Народния театър. Това е билетното бюро на ул.Леге, а тя е седящата чернокоса служителка в син костюм, която обслужва мъж с очила. Името й е Емилия Кочева, работи от 1968 в Авиацията. Майка на двама сина, баба на двама внука и днес все така стройна и красива авио-дама. em_44


 
 
№8 от: toni_1976 (1 септември 2010 12:36)
Много интересно!
Макар, че само два-три пъти съм летял със самолет и то не по "онова" време :)
Не знам обаче дали сега още има санитарна авиация???


 
 
№9 от: gamina (1 септември 2010 13:57)
Има такива машини - Военното министерство, някои от превозвачите също. БЧК няма собствени, а и в момента няма договор с никой да ползва хеликоптер при нужда.
С други думи - всяко ведомство трябва да се договори с частните фирми за такива услуги.

 
 
№10 от: pasha (1 септември 2010 19:54)
  em_92 Видяхте ли моя свако? Не? Така си и знаех. Не можете да го видите, защото е в кулата на летище Варна. Ръководител полети беше и си остава много важна длъжност.

 
 
№11 от: mchukanov (1 септември 2010 20:05)
  ... хаха - Паша em_73
и ме подсети - дали да не започнем да събираме всички наименования на родови връзки и обръщения, а em_1 Току-виж се окажем една заплетена сватова рода всичките em_40



--------------------
 
 
№12 от: pasha (1 септември 2010 21:10)
и ме подсети - дали да не започнем да събираме всички наименования на родови връзки и обръщения, а 
em_41 Ако са свързани с БГА "Балкан", давай. em_110

 
 
№13 от: mchukanov (1 септември 2010 21:25)
  Ми да, пък и ти ги подкара, Паша em_1



--------------------
 
 
№14 от: катя милушева (1 септември 2010 22:53)
 Много затрогващо и мило! Защо ли сега не откриваме нищо ново българско,em_15 ? Дали не ни требва "ТРИБЕСТАН",та повсеместно да дигнем самолета...?Малко ми е тъжно като гледам,колко красиви реклами сме имали!

 
 
№15 от: Simpra (1 септември 2010 23:25)
Това е история, свързана с хиляди по-малки истории и историйки... Спомням си куфара - кожен, тъмно-винено-червен с две големи катарами, под които се криеха внушителни ключалки, ключетата за които бяха съвсем малки... Натъпкан с хавлии и дрехи за една смяна, затворен в последния момент на магия - обикновено сядах отгоре, докато майка ми се мъчеше да щракне закопчалката и да завърти ключето. На дръжката на куфара имаше кожено калъфче, в което пишеше името на майка ми на латиница. Подобни на нашия куфар често се срещаха на пътечката - имаше зелени и сини такива. Обикновено хващахме такси до летището, за да не изпуснем полета. В голямото фоайе се подреждахме под големите черни табла, които се въртяха при всяка смяна и един равен глас съобщаваше новината - кацнал е!  Майка ми пали цигара. Чакаме да ни повикат. След десетина минути влизаме. Усмихната другарка ни посреща - взима билетите, гледа в някакъв екран, слага куфара на едни ролки, залепва на дръжката му една лепенка с номера на полета и той тръгва по черната лента към една дупка с ресни... Продължаваме към чакалнята, откъдето се виждат кацналите самолети. Изпивам две розови хапчета "Аерон" против виене на свят и зачакваме да дойде автобуса, които ще ни закара до самолета. Най-после! Всеки път се чудя защо го чакаме, като ей го къде е самолета. Все ми се струва, че по-бързо ще стигнем пеш. Отправяме се към стълбата, на върха на която с усмивка ни посреща една от стюардесите. Вдишвам миризмата на търбуха на голямата птица. Няма друга такава миризма! На циркулирал въздух, примесен с някакво гориво и седалки. На всяка облегалка има бяла кърпа със самолетчето на "Балкан". Накрая на всеки полет стюардесите ги сменят. Сядам до прозореца. Понякога той се пада между две седалки, но когато ми се падне само на мен със задоволство гледам безкрая цели 40 минути. Щраквам сребристата закопчалка на колана и малко го затягам. Смъквам малко седалката назад. Чува се гласа на пилота. Пожелава приятен полет. Стюардесите напомнят за коланите, но аз вече съм готова. Чакам да чуя познатото глухо бучене. Ето го! Усилва се... и самолета бавно тръгва. После бавно завива и се насочва към пистата. Засилва се. И още и още... Бученето се усилва още повече. Дебна онзи миг на олекване, при който крилете хващат въздуха и носът се вдига нагоре. Земята става все по-малка и по-малка... Най-напред се смаляват дърветата в далечината, после блоковете и накрая всичко се превръща в един голям макет, огрян от слънцето. Минаваме през нещо като бял памук. Издигаме се. Изплуваме като подводница над морето от мъгла. После усещам как пилотът изравнява и се озоваваме на Горната земя с причудливи форми от облаци, където е толкова невероятно да повярваш, че не може да се ходи. Слънцето като чели не е горе, а е в далечината - малко да се затичаш и си го стигнал. От време на време облаците се разкъсват от дупки, през които прозира земята. Едни такива малки геометрични фигури - ту зелени, ту жълтеникави. Тук-там се вижда някой път. Ако се напрегна ми се струва, че ще видя някоя кола, но ми се замайва главата и спирам. Поглеждам навътре в самолета - ето ги стюардесите! Бутат една количка и пак се усмихват. Предлагат кафе, някакъв алкохол... На мен ми дават зелено бонбонче с изгарящ вкус. Няма как - ако искам да не повърна, трябва да го изсмуча. Пликчето е пред мен - в готовност да спаси тапицерията. Още малко. Само да не бяха тези ями! Тъкмо ми се стабилизира главата и пак пропадаме. Гледам навън, за да запечатам спомена от този приказен свят... Отново гласът на стюардесата.. Да затегнем пак коланите. Всеки момент ще ми заглъхнат ушите. Преглъщам. Съобщават какво е времето в Бургас. Пилотът започва спускане. Поглеждам крилото - елероните се повдигат. Продължавам да преглъщам. Спуснаха и колесника. Струва ми се, че кацането е два пъти по-дълго от излитането... Най-после - друсва, леко отскача и вече твърдо стъпил на пистата самолетът започва да спира. Пожелават ни приятен престой и всички бавно се насочват към изхода, където усмихната стюардеса се сбогува с нас. Стъпвам на стълбата и мириса на водорасли, изпълва дробовете ми. Още една моя любима миризма!
Благодаря за прекрасния спомен! em_44



--------------------
 
 
№16 от: mchukanov (2 септември 2010 02:08)
  Не бях летял със самолет до 20+ години - единственият ми спомен за летене е свързан с един въртолет над селския стадион - поставяха високовилтовите стълбове по баирите и Пилотът качи групата любопитни хлапетии в търбуха на - може би - същата машина, която носи стълбовете на снимката горе... Бучене, грохот, тракане, тропане - и в следният момент - ЛЕТИМЕЕЕЕЕЕ em_83 em_83 em_83
  Симпра, така го изсмуках този зелен бонбон... em_125 em_121



--------------------
 
 
№17 от: Цонка (2 септември 2010 09:07)
Цитат: Дилбер Танас
бай Тошо има уникална прическа на една от първите снимки

em_75 em_75
Третата картинка ли имаш предвид?  em_75 Струва ми се, че зад него има цвете, заради това прилича на Лукчо.



--------------------
 
 
№18 от: undo (2 септември 2010 09:45)
Симпра, комплименти за невероятно точното описание на изживяването em_121

 
 
№19 от: isi (2 септември 2010 10:51)

Все още изобщо не съм летяла със самолет - на 30+ години...  em_1 Simpra, това ли ще изпитам, ако пробвам някой ден? Дали?
Или за мен влакчето ще си остане моята "история, свързана с хиляди по-малки истории и историйки... "




--------------------
 
 
№20 от: катя милушева (3 септември 2010 00:58)
  Сигурно ще се повторя, но никога не съм летяла със самолет. Единственното подобно /може би на летене/ изживяване съм имала на влакчето в "Софияленд"..
Подейства ми пречистващо /не физиологично - духовно./

 
 
№21 от: Krista (6 септември 2010 12:26)
Хм, да се присъединя и аз към групата на не летели никога със самолет, няма да е съвсем вярно. Било е някога, в съвсем невръстната ми възраст, от която нямам спомени. Леля живее във Видин и сме и ходили на гости със самолет. Сега като гледам, си мисля, че е удивително колко световни дестинации сме имали, че и вътрешни. А с днешна дата... em_3

 
 
№22 от: Anakin Skywalker (15 септември 2010 00:19)

Каквото и да кажа, след поетичното описание на Милена ще бъде излишноem_2  Преживял съм го толкова много пъти това и пак не мога да се изкажа с толкова богати изразни средстваem_44




--------------------
 
 
№23 от: stoev73 (15 август 2011 22:46)
Ееехеее върнахте ме в детството ми. Майка ми се пенсионира на летище София и като дете, когато нямаше какво да правя, ходех при нея и висях по цял ден там. А като ме вкараха в кабината на ту-154 направо бях онемял. Няма и да забравя когато бяха ме качили на кулата и пред очите ми при излитане се разби в коритото на Искъра Як-40. Мир на праха им на всички пъници от този трагичен полет.

 
 
№24 от: Anakin Skywalker (10 април 2013 18:09)

Цитат: stoev73
Няма и да забравя когато бяха ме качили на кулата и пред очите ми при излитане се разби в коритото на Искъра Як-40.

 

Седмица по късно - 9 август 1988г аз летях за Бургас със същия тип самолет. Сега си давам сметка какво им е било на нашите, по специално на майка ми, когато ме изпращаха на летището.




--------------------
 
 
№25 от: Radostina (21 август 2013 11:55)

Да, това е Мария Атанасова. smile


 
 
№26 от: Юлиан Димитров (30 ноември 2013 07:34)

Да споделя и аз малко спомени. Всяка година пътувахме със самолет до морето,защото нямахме кола. Винаги ме беше яд,защото моите приятели пътуваха по цяла нощ с кола а аз само за няма и час и хайде на морето. Наистина имаше една особена миризма в салона на самолета,няма да забравя и специфичния вкус на бонбоните,които даваха. Най обичах да летя с Ту-154 за 35 мин. стигаше във Варна. Ту-134 за 45 мин. А Ан-24 за 60 мин. и много друсаше. :))))


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 30
Потребители: 1
Гости: 29
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!