Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Март 2021 (2)
Февруари 2021 (6)
Януари 2021 (9)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Велико Търново през 80-те
14-05-2008, 22:39 | Автор: chavop | Категория: Светът на възрастните / Градовете тогава
Много хубав сайт сте спретнали. Поздравления!
Нека да разкажа малко спомени от родния ми град. За старт започвам от училището под Царевец - ЕСПУ "Кирил и Методий". Тръгваме нагоре към Царевец. Оттам вариантите са два - "Никола Пиколо" или "Адвокатска" (Фас). По "Пиколо" нямаше кой знае какви забележителности, освен кръчмата "КАЦАТА" :) Ех, каква кръчма може да се заформи там сега... Малко преди нея имаше нещо като зелена площ (още го има), където имаше много джанки (кумбулки) и ги атакувахме през април-май.
По Фас веднага след ОбНС имаше метълска кръчма фургон - "Китка". След нея нямаше кой знае какви неща до Катедралата. Точно на площадчето срещу Конака имаше сладкарница "Роза" със страхотни сладкиши подобни на еклери - викахме им румита. Конака беше .... детска градина, в която изкарах една година, преди да решат да го реставрират и направят на музей. Малко по-нагоре по Фас имаше (и още има) църковен магазин, от който си купувахме дървени яйца, за да чупим "борците" в даскалото. Оттам нагоре имаше различни магазини - РЕП, книжарница, зеленчуков магазин. Имаше и магазин Полуготови стоки, в който се продаваше руска салата! Там където сега има някаква банка (срещу хотел Балкантурист), имаше баничарница. Веднага след разклона за Русе имаше магазин за животни - птички, рибки и т.н., а след него - Полски център! Оттам нататък пак магазини и култовата Шкембеджийница. Следваше кино "Девети септември", което събориха и сега правят поредния Мол :(. Паметника на Димитър Благоев, след него на спирката - много стар монетен апарат - кантар, който отпечатваше теглото на картонче и ти го пускаше. Нататък - пак магазини, сградата на незавършен ГУМ (вече е завършен). Точно зад Паметника на Обесените - КВК или Кино Видео Клуб. Там гледахме западни филми - Челюсти и т.н. По нататък - магазини, Руска Книжарница (тогава в града имаше цели 2), пощата, кино "Полтава", паметника Майка България (без коронка). След паметника - в посока старото военно училище имаше Дискотека "Банята", с след нея КОРЕКОМ, на чийто витрини висяхме и гледахме хубавите неща вътре. Нагоре в посока Пазара - пак магазини, "Славяни" (дискотека!), кино "Искра", пазара и общо взето интересното свърши :)
Много често ходихме на Трапезица, Гарга Баир, Света Гора, Стрелбището на Варуша, Ксилифор. Сега като гледам там никой не стъпва - всички са в Мола.....
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: eli (15 май 2008 10:53)

Страхотен гид си, Chavop! В Търново ни водиха от училище, трябва да съм била в 6-ти клас. Имам чувството, че съм минала точно по тези места. (Всъщност помня основно многото стълби НО пък беше красиво)
Откъде се намножиха тогава тези Полски центрове? И тук имаше и си беше направо соц Кореком? А руската салата (никога нямаше да ми хрумне да я нарека тъкмо полуготова стока ) в тавите, класика


 
 
№2 от: Бяло (15 май 2008 12:58)
Ей, този израз "по фас" не съм го чувала. Освен употребен за снимки... Иначе много се впечатлих от кантара с бележките. Представих си го в цвят военно зелено, нещо средно между зеленчукарски кантар и машина за кока-кола. Ха ха, ако само можехте да го видите... Иначе в Търново съм била два пъти, и аз го харесвам, има такива тихи местенца и едни гиздави балкончета отрупани с нацъфтели цветя в саксии... и хиляди стълби... Има един лаф, че в Търново имало само три посоки - нагоре, надолу и... третата не я помня

 
 
№3 от: zverche (16 май 2008 10:28)
Аз така и не разбрах какво означава "по фас".
В Търново съм ходила само 3 пъти като дете. За съжаление не мога да кажа, че познавам града, защото автобусите или колите ни спираха пред Царевец, разглеждахме го и отпрашвахме за другоо място. Спомням си, че така се бях зазяпала в Балдуиновата кула, опитвайки се да си представя как се е чувствал той, затворен в нея и след това, като е скачал..., че в един момент се намерих на сантиметри от една разкопана и необезопасена дупка.

 
 
№4 от: Бяло (16 май 2008 11:45)

Според мен значи "направо/отпред"... Аз по-скоро съм любопитна защо не използва разговорни изрази/думи, ами такива... специализирани.


 
 
№5 от: chavop (21 май 2008 17:28)
"Фас" беш неформалното име на улицата, която слиза към Царевец. Също беше известна като "Адвокатска" защото навремето там е имало много адвокати. Иначе истинското име на улицата така и не го знам.

 
 
№6 от: natjiv (31 юли 2008 12:16)
благодаря за прекрасното напомняне за Велико Търново! Имах щастието първите години да израсна там и този вълшебен град винаги ще остане в сърцето ми :) макар и сега усилено да се опитват да го развалят...
баща ми ме разхождаше из всички възможни хълмове наоколо, прекрасни разходи за минзухари и синчец или за игра на Ксилифор или най-любимото - Виенското колело на Света гора :) помня един прекрасен и усмихнат дядо, който ни въртеше колкото искаме, докато ни писне или прилошее :) спираше ни като бяхме горе и се наслаждавахме на великолепната гледка :) и цялото това незаменимо удоволствие за една шепа стотинки... :) години по-късно видях обява във вестника, че се продава колелото...бях дете и мечтаех да го купим :)

 
 
№7 от: freja (31 юли 2008 13:10)
Според мен "по Фас" означава "по улица "Адвокатска"" - поне така ми изглежда от описанието, което chavop дава - обаче не знам коя точно е тази улица (макар че имам подозрения за една уличка от Художествената академия надолу към реката и моста; всъщност "Художествената" академия ли е или друг вид ВУЗ?... ). Имах удоволствието да уча един семестър във ВТУ и наистина много ми харесваше този град. Само където го осъзнах чак, когато го напуснах на бегом, защото нещо специалността не ми допадаше. Като си тръгвах, баба ми мърмореше, че един ден ще съжалявам. Права беше, ех... Сега искам да отида и да се разходя нагоре-надолу из уличките, обаче все не намирам време. А как ми е жал за града с всички безобразни строителства, които показват по телевизията...

 
 
№8 от: isi (31 юли 2008 14:12)
То, Freja, във Велико Търново "към реката" е много относително понятие - такива меандри има Янтра! А chavop, мисля,  има предвид точно улицата от Царевец нагоре към центъра на града, т.е и художественият факултет на Търновския университет е на нея. По описанието аз така разбирам, не съм я наричала така, но аз все пак познавам моя втори роден град Велико Търново през 90-те, т.е. вече с малки промени. От 1990 до 1995г учих там в математическата гимназия и ми е много мил! И сега при всяко завръщане в родния край правя задължително посещение на Търново!




--------------------
 
 
№9 от: pepino (30 септември 2008 22:58)
Велико Търново е наистина магичен град. Трябва да си от камък, за да не почувстваш нещо отвътре да те свива и в същото време да те изпълва с желание за живот, когато ходиш по улиците му. И доста ще трябва да се потрудят хората, ако все пак са решили да го развалят - трудно се руши такава красота.

 
 
№10 от: Любомир Николов (24 януари 2009 16:06)

Кръчма "Кацата" бе голяма работа. Народно заведение.
Ресторант "Света гора" - прекрасна панорама към града, навсякъде около теб природа, бира и кебабчета, какво му трябва на човек! Сега е развалина.
Кантарчето пред кино "Девети септември" . Що пъти сме се качвали на него с жена ми, безчет. Още пазим някъде онези картончета, където дава теглото ти доста точно.
Полския център, Антикварният магазин и Кореком - най- хубавите стоки бяха там.
Видео-клуба и кино Полтава - едно място, където се стичаше целият град.
Минало!


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 9
Потребители: 0
Гости: 9

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: