Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Малкото трамвайче - един спомен
Израснах в района на малкото трамвайче. Живеехме на улица  "Криволак"  в една двуетажна неизмазана къща. Тя имаше малка тераса към улицата, неголям двор и много добри и разбрани хазяи. През лятото на '97 минах оттам, беше така красива и кокетна с новата си бяла мазилка, малките дискретни лампички в разцъфналия двор и хубаво боядисаната си ажурна ограда. Една жена излезе на терасата и ни заговори. Бяхме с брат ми, търсехме дирите на нашето детство, искахме да се закачим за нещо, макар и незначително. Не го намерихме, но тази среща ни върна в миналото.

Казахме и кои сме, от онова време бяха изминали четиридесет години. Жената ни покани в къщата, седнахме в големия хол, обзаведен със стилни и масивни мебели. Беше запазила толкова добри спомени за цялото ни семейство. Тогава, в детството, тя е била малко по-голяма от нас, сигурно ни е ръководила в детските игри. Разказа ни за семейството си, за старите си родители, които като нашите вече не са между нас. И за момент не почувствах някакво озлобление, че на тях им  е било наложено да живеят с наематели, които явно са от редиците на онази, новата власт. Спомням си отказа на дядо ни да вземе един голям апартамент на булевард  "Витоша"  и така да разреши проблема за всички ни, все пак бяхме седем души, макар и с брат ми да бяхме още малки дори за училищния чин. "Вашият дядо беше друг, различаваше се от  съпартийците си" - каза ни едновремешната ни хазяйка. А че беше друг, това го разбрахме няколко години след като той си построи апартамент  и всички вече бяхме напуснали къщата. Толкова бе млад за пенсионер, явно идеите му са се разминавали силно с новия живот и това го бе накарало да се оттегли толкова рано от активния живот. Остана му само спомена за онези години, в които бе стигнал като политкомисар до река Драва. По цели дни пишеше с химическия молив по листите, търсеше уединение в поляните на Витоша за своите скъпи спомени. Накрая се роди книгата му, последните бройки от която подаряваше на приятелите си, които така като него не бяха се пригодили към новия живот и страдаха за изопачените идеи на младостта си.

Малкото трамвайче беше толкова романтично. То имаше само три спирки, средната бе спирка"Вишнева". Големият трамвай - двойката, обръщаше в началото на улица "Елин Пелин", където липите цъфтяха с тежката си и замайваща миризма всяка пролет. А тези, които искаха да прекосят гората по тесните му релси и така да почувстват боровия дъх на гората, бяха малки и големи. Мотрисите бяха две и се изчакваха, за да се разминат. Зеленото трамвайче - с дървените пейки и кожените дръжки, за да не залитат пътниците по завоите, скърцането на релсите и вятъра в надвисналите навън глави, за да почувстваш по-силно скоростта - това не се забравя.

Или пък летният театър от другата, източната страна на гората. Алеята, която водеше до него, беше насипана с малки гладки камъчета. По средата и имаше чешма с толкова студена и чиста вода! А в каменното и корито спокойно  плуваше  голяма видра, на която най-много се радвахме ние, децата. Високите борове в началото на гората, малкото игрище и люлките - всичко бе толкова чисто и красиво.

Бързо отминаха годините, толкова неща се промениха... Мястото си е същото и ние сме същите, макар и толкова различни. Само спомена си остава така красив, както беше видрата, боровата гора и цъфналите липи.

Спомен за толкова скъпото ни и единствено детство, това, в което освен игрите  имаше и едно винаги вълнуващо пътуване с незабравимото наше малко трамвайче.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: zaharisa (24 ноември 2008 10:30)
Едва-едва помня малкото трамвайче, но със сигурност е било любимо на всички деца. Спирката на Вишнева е със старата къщичка до ден днешен, но в гората отдавна ги няма сърните, които живееха там. 
За мен това беше горският трамвай, който ни изкачваше до Двореца на пионерите, откъдето се прекачвахме на автобуса за Симеоново (вилната зона).
Незабравими пътувания, през които баба ми отговаряше на всичките ми въпроси търпеливо и подробно.
Впрочем такъв беше и трамваят до Княжево.

 
 
№2 от: mia.yaneva (25 ноември 2008 17:43)
Благодаря за милите спомени! Разкри ми една тайна от детството ми ...
Аз съм израстнала на "Любен Георгиев" (сега "Равнец") и винаги като минавах покрай тази къща, по няколко пъти на ден, тайно завиждах на хората, които живеят вътре. Виждаше ми се много романтично и винаги беше загадъчно. Никога никой не се показваше. За 20 години един човек не видях там... Татко се чудеше как не са я взели от собствениците... Сега наистина е прекрасна. И пак тайнично завиждам като минавам оттам :)  

 
 
№3 от: Любомир Николов (26 ноември 2008 19:51)
Хм, интересно. На времето, когато живях там, в тази къща долу на приземния етаж бе млекарница. Киселото мляко го продаваха от едни легени, режеха го с нож едва ли не.
Минало, за нас и мен незабравимо.

 
 
№4 от: vasil (1 юни 2009 05:28)

Да, макото трамвайче със звън.... този символ на София, скъп спомен на толкова хора, защо не го запазиха... !!!  


 
 
№5 от: Любомир Николов (28 юли 2009 21:30)

Много неща още можеше да се запазят, VASIL,  но за съжаление ...


 
 
№6 от: Лилия (19 ноември 2010 09:26)

Аз живеех на "Гороцвет". Помня киселото мляко в легени, което купувахме на кило и топъл, уханен ръчен хляб, от който изяждах четвърт, докато си стигна в къщи.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?