> Градовете тогава / Из мрежата > Лято в Балчик

Лято в Балчик


16-03-2011, 13:44. : Веселина Маринова

източник: интернет

"Белият град"-едно красиво кътче от България. Емблематично за град Балчик е "Двореца" и "Ботаническата градина". Самата Мария изрича думите:"Балчик! Сребристият склон" /така казва "историята"/

“Двореца" – бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария е разположен на около 2 км югозападно от град Балчик. Годината е 1924-та. Кралицата на Румъния – Мария Александрина Виктория де Единбург се влюбва от пръв поглед в малкото късче българска земя, разположена на брега на Черно море.Местността, в която е издигнат “Двореца", се криела между балчишките бели скали и морето - една истинска частица от рая. На това място, в уединение и покой, кралицата прекарала най-хубавите си мигове. Вековните дървета, полските цветя, ручеите и птиците, дори заглъхналите стари воденици и пресъхналите каменни чешми омагьосали първата дама на Румъния и тя пожелала след нейната смърт, сърцето и да остане завинаги тук.

Може би някой от вас е ходил в Балчик.

Ето и малко история :

Италианските архитекти Америго и Аугустино завършили през 1924 г. проектирането на лятната резиденция на кралицата и строителството можело да започне. Мария имала строго изискване - сътвореното от човешка ръка не бивало да нарушава красотата и великолепието на местността, пленила сърцето й. Най-голямата природна благодат била изобилната, кристалночиста вода от изворите "Ак бунар" (Бял кладенец) и "Чатал чешма". Тя протичала през малка долина до двореца и задвижвала воденичните колела на мелниците в местността. Архитектите променили стръмния морски бряг, изграждайки красиви праговидни тераси. През тях, в специални каменни канали, водата тече и прелива във водни огледала. Тази живописна картина се допълва от високи водопади. Третият извор -"Данак гьоз"(Телешко око), инженерите каптирали, за да отведат водите му до приказните чешми на Двореца. Старите мелници били реставрирани, а каменните им колела превърнати в декоративни детайли. Новите постройки следвали стила на заварените. Първите им катове били вдигнати от балчишки камък и покрити с турски керемиди. Така бил запазен живописният контраст на белите скали и червените покриви, характерен за града. Били изградени византийски православен параклис, римско-арабска ротонда - Нимфеум, сгради обрамчени с колонади и вътрешни дворове в мавритански стил. Типично българската къща с чардаци била декорирана с минаре в естествени размери. Старият кладенец Гюмюш бунар (Сребърния кладенец) бил покрит според традициите в Трансилвания. Множеството чешми били украсени с изящни мраморни медальони с митологични персонажи. До постройките се стигало по многобройни каменни стълбища, през железни порти и лабиринти от плитки канали и водни огледала. Най-трудна била задачата на градинаря. Той трябвало да допълни без да изменя видимото очарование на природата, както и да запази всичко даденото от нея. За да осъществи тази своя романтична мечта кралицата поканила швейцареца Жул Жани. До революцията в Русия той бил главен градинар на император Николай ІІ. Под негови грижи било парковото стопанство на дворците в Царско село край Петербург. В Балчик Жул Жани разработил парка по протежение на крайбрежието, източно от същинската сграда - дворец. Ивицата има 60-70 метра ширина и е дълга повече от 400 метра. В силуетите на сградите и пъстротата на градините са вплетени екзотиката и романтизма на Балканите. Дворецът е своеобразна архитектурна интерпретация на стремежа на кралица Мария към красота и хармония. Едно романтично бягство от реалността във вълшебството на природата. Място, където се чувства истински у дома.