Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (9)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Очакване
21-02-2010, 15:32 | Автор: mchukanov | Категория: Светът на възрастните / Те, големите...
   Какво ли не съм чакал като дете...
   Нова Година и РД, по разбираеми и чисто меркантилни причини. Великден - заради козунаците и боядисването на яйца, 24 май - заради събора в Костинброд - с всичките му въртележки и дрънкулки, захарен памук и срещата с родата...
  Ама други едни очаквания имаше - я преровете паметта си и ми кажете - помни ли някой предварително обявената дата на идването на
КОМУНИЗМА
в България - за мен то е свързано с конкретната 1985 година - когато, освен КОМУНИЗМЪТ, трябваше да се изчисти и река Искър (тогава беше един зловонен канал) ((пък се чудех какво толкова говорят за мръсотията на Рейн, ама туй друг въпрос))
 
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Pavlina Iossifova (21 февруари 2010 16:16)
Съобщение по програма Время:

Дорогие друзья, в 1980 году, в Москве, вместо объявленного Коммунизма состоятся Олимпийские игры!



--------------------
 
 
№2 от: Simpra (21 февруари 2010 16:36)
Най-очакваното за мен си остават ваканциите. Тогава се качвахме с баба и дядо на вилата в Панчарево и цяло лято кръстосвах баирите. Берях цветя, събирах камъни, правехме къщи, колиби, палатки, скривалища, наблюдателници, капани и пр. фантастични неща - част от нечии план за нещо велико. Копаех с дядо ми в градината. Любимо ми беше поливането с маркуч в началото, а после като забраниха да се полива, влачехме кофи. И досега седи там един варел и събира дъждовна вода. С братовчед ми стреляхме с истински лъкове от леска - правеше ни ги баща му, а стрелите си ги дялкахме ние. Целехме дърветата и си представяхме, че сме индианци. Чаках с огромно нетърпение и отпуската на майка ми, за да ходим на Черно море, забележете - със самолет! Билета струваше ако не ме лъже паметта нещо от порядъка на 21-25 лева. Летяхме с АН-чета с перки отпред. Ставаше ми лошо в самолет, но обожавах да летя, заради гледката, която се откриваше пред очите ми - облаците, слънцето, земята като една човешка длан отдолу. За да не ми става зле пиех Аерон (малки розови хапченца със сладникав вкус) и смучех лукчета. Как само ухаеше въздуха като кацнеш на Бургаското или Варненското летище! Умирам за мирис на водорасли! И първия сняг чаках с нетърпение, заради предстоящото вълнуващо за мен подреждане на елхата и роднините, които се събираха накуп, а сред тях и братовчедите ми - мои връстници, с които винаги си прекарвах страхотно. Чаках и бананите за Нова година да пуснат. Идването на комунизма не помня да съм го чакала.



--------------------
 
 
№3 от: катя милушева (21 февруари 2010 16:36)
Очакване или О-чакане! Чисто психологичеки то е свързано с предварителни представи за нещо, което често се разминава с реалността. Следват разочарования и пренасочване на желанията.
Но трепета на самото очакване е велико изживяване, несравнимо с нищо друго, освен с първата любов.

 
 
№4 от: tania (21 февруари 2010 16:43)
... Очакването на края на учебната година... както и началото... като ти омръзне вече ваканцията. Очакването да отидеш на море с родителите, на лагер от училище... И друго - с примряло отстрах сърце чакаш и се молиш да бие звънеца и да ти се размине и този път изпитването по някой "страшен" предмет... А също и трепетното очакване на поздравителните картички за Нова година, 8 март и др. в пощенската кутияposhta, докато я отключваш с малкото ключе... Ах, сетих се - очаквах с нетърпение и поредното писмо от някое от съветските си другарчета... Очаквах с радост и колетите от село - за мен там винаги имаше по нещо вкусно (спомням си онези бонбони, които леля ми ВИНАГИ ми пращаше - едни такива, приличащи на големи буци, груби и с неправилна форма... мммм, бяха ми много вкусни, а и понякога бяха толкова големи, че едва се побираха в устата... Но не помня как се казваха). Все дреболии, които обаче са правили детските ни години интересни и вълнуващи

 
 
№5 от: mchukanov (21 февруари 2010 17:12)
  Към очакваните с нетърпение неща бих добавил - да порастна, ама да не си помислите, че много ми се е ходело на работа, или гледали деца - НЕ! - интересно ми беше как се вижда Света от една по-голяма височина - около 190 см.
  Ааа - само аз ли имам спомен за приказките в началото на 80те за идването на Светлия Строй. Трябваше в заблудите да попитам Което ме подсети за легендите за Края на Света през 2000та година - тез, новите сега, пък ги баламосват с някаква друга дата... Въобще, масовите очаквания ме глозгаха този следобед. Как се очакваше Конгрес или Национална Партийна Конференция - понякога от туй зависеше цената на киселото мляко, ееех - или поне така се говореше Тез, големите, са ми били трудни за разбиране винагиpirat



--------------------
 
 
№6 от: Милен Иванов (21 февруари 2010 17:13)
Чакането обикновено е неприятно усещане. От един момент нататък обаче се научих да чакам. Научи ме една от книгите на Богомил Райнов за българския разузнавач Емил Боев. В тази книга имаше няколко страници, посветени на "изкуството да чакаш". Помня, че и самата книга започваше приблизително така: "Една странна история като тази може да започне по хиляди различни начина. Тази специално започна с чакане..."
 А иначе освен подаръците, които съм очаквал, най-дългото и мъчително очакване беше да стана поне по-висок (защото бях и по-малък) от едно момиче, за да му се обясня в любов. Цифром и словом чакането продължи около 9 години, но за това вече писах



--------------------
 
 
№7 от: yulmana (21 февруари 2010 17:37)
А аз чаках лятната ваканция  и да си дойде моята приятелка  Нора.Отивах си в моето любимо градче и там изкрвах най-вълшебните дни.Очаквах пролетта и люляка ,сините пухени облъци и лекия ветрец.............

 
 
№8 от: Дяволчето Фют (21 февруари 2010 18:02)
Очакването.. - с двете му измерения: да дойде желаното, да се случи и да спре времето и мигът да продължи още мъничко поне...В количествено отношение категорично първенството е на първия вид очакване.
   Очаквах - да падне първият сняг, баба да ми разреши да си взема в един супник две шепи от него и да майсторя на мивката замъци, планини, пътища..малки снежни човечета...Очаквах Нова година с неповторимата миризма на борова смола, която нахлуваше в стаята заедно с купената елхичка. Е, и подаръците очаквах, и още как?! Но тях винаги ги откривах предварително, скрити някъде из "потйните" места на къщата ни. Разглеждах ги и после пак ги оставях на мястото им.
  Поради изнервящото ми нетърпение за Дядо Мраз, баба ми беше направила календар само с дните до Нова година, като трябваше всеки ден да зачерквам по една дата. Хитрувайки, понякога задрасквах по две наведнъж, но той, старецът, си знаеше работата. И винаги идваше точно на 31.
  Преди да имаме телевизор, чаках с нетърпение радиопиесите по голямото тромаво радио, с огромни клавиши-цвят "слонова кост", до което се сгушвах притихнала. Такива радиоекспонати последно съм виждала в един ресторант към  почивна станция на морето. Май беше цяла сбирка от подобни антики.
    Мисля, че в очакването има много повече красота и надежда, отколкото в онова, към което се стремим и желаем. Очакването е мечта, а мечтите  не носят разочарования.
   Така се случи и с комунизЪма. Очаквахме го да си иде и  той всъщност си отиде, ама не съвсем...


 
 
№9 от: anni (21 февруари 2010 19:43)
Аз пък си мисля, че ние живеехме в един умален вид комунизъм, така че какво точно ни очаквахме.никой не знаеше. Но това е друга тема. Аз чаках Синьо лято и Студио Х всяка събота вечер по втора.Чаках с нетърпение писмата от руските ми другарчета, които ми изпращаха толкова красиви картички. Чаках Нова година, защото не знам по каква причина това ми беше любимият празник.Тогава се изпращаха най-много честитки , готвеха се най-много вкусотии и се излъчваха най-чаканите празнични програми. Освен това чаках Олимпийските игри и световните по футбол. Ех , че готино беше тогава.Светът се въртеше около една топка. Въобще спортът носи една очарователна магия. Чаках и да започнат ваканциите, за да си ида на село. А там кака Ели имаше най. великолепната бибилиотека. Чаках разбира се и Данчо стълбицата , защото класацията се следеше години наред,а предаването на Стефан Данаилов, пардон, на Ален Делон(ах, този син балон) дали някой го помни?!
Такива ми ти работа, дами и господа, въобще за мен очакването е нещо очарователно, прекрасно, та дори и да  се окажеш разорарован накрая.



--------------------
 
 
№10 от: Rosalini (21 февруари 2010 20:04)
Чакахме... да станем пионерчета, да ни вържат връзките, да запеем "Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител - Димитров", която толкова усърдно репетирахме в часовете по музика, а дойде... 1989 и стихотворението, публикувано от дъщерята на Христо Проданов във вестник "Септемврийче": "Днес ми отнеха червената връзка", което звучеше искрено и разбираемо... Не знам защо спомените тръгнаха в тази посока, но просто много ярко ми се откроиха тези моменти... След тях дойде чакането за хляба пред фурната, малко по-късно - за дъвки и (с повече късмет) дънки от Турция, след това за виза пред френското посолство,  за първия полет със самолет, а сега... поредното очакване да се кача на самолета и да видя нови хора на не съвсем ново място:))

 
 
№11 от: mchukanov (21 февруари 2010 21:37)
 
Цитат: Rosalini
а сега...поредното очакване да се кача на самолета и да видя нови хора на не съвсем ново място:))

  ... дори не искам да хващам самолета. Както и очаквам мигът, в който децата няма да очакват илюзиите на възрастните, а само своите собствени мечти - колкото и безобразни да са те.



--------------------
 
 
№12 от: bat_mitco (21 февруари 2010 21:49)
     МОРЕ ТАНАСЕ, ОНЯ МАЧ СЕ ИГРА В НАЧАЛОТО НА ЮНИ, НЕ ПРЕЗ АВГУСТ... 3 ИЛИ 4 ЮНИ...



--------------------
 
 
№13 от: Дяволчето Фют (21 февруари 2010 21:55)
Дилбер Танас, ти едва ли помниш  заставката отпреди: "Радиотеатър за младия слушател представя..."?
    Не зная точно какви  техники се използават сега за ефекти в радиопредаванията, но в онези, детските години, бяха ненадминато въздействащи. Шумове, предизвикващи представи като в триизмерно кино, т.е. имаш усещането, че си там, насред действието,  участник, потопен в атмосферата на ставащото.
 А кой може да забрави гласовете на Големите (Апостол Карамитев, Григор Вачков)?

 
 
№14 от: mchukanov (21 февруари 2010 22:03)
  Еха, Бат Митко - Септември бил е Май, Август що да не е Юни
Юхууу - знам си аз, че кален-дар не ни лови hiphip



--------------------
 
 
№15 от: Rosalini (21 февруари 2010 22:27)
Не разбрах какво му е лошото на самолета, но  за мен той е начин да осъществявам мечтите си да пътувам и затова продължавам да съм в очакване...

 
 
№16 от: mchukanov (21 февруари 2010 22:42)
  Росалини, аз съм нетърпелив човек - искам всичко сега и наоколо - самолетът си е чуден



--------------------
 
 
№17 от: anni (22 февруари 2010 08:46)
Сега разбирам, че е имало анимации за Билбо и Властелинът на пръстените, и то от 70 години.  Я дай малко повече информация - отде го изрови туй чудо? Сега се сетих за един тв театър, който често даваха по тв и очаквахме с нетърпение цялото семейство -' 'Обличането (а може би беше Събличането) на Венера''

- Пепи, кажи кой ти купи жабчето?
- Дай 5 лева и щ'ти кажа.

ХАХАХАХААХА



--------------------
 
 
№18 от: Боряна (22 февруари 2010 09:34)
Хихи, отговорете на човека,  бе хора! Аз лично много добре си спомням кога го чакаха да дойде комунизЪма - "В КРАЯ НА ТАЗИ НАЙ-УСПЕШНА ПЕТИЛЕТКА". Виж за коя от всичките е ставало въпрос - това не мога да кажа. Ама щяха да потекат едни реки от мед и швепс  - майкуууу! И ще раздават безплатно поне по три снежанки на ден - ура!
Абе още тогава мислех, че има нещо гнило в цялата работа, но много - много не разсъждавах по въпроса, защото и аз чаках едни по-различни работи.



--------------------
 
 
№19 от: gamina (22 февруари 2010 12:14)
Най-голямото чакане... нямаше такова чакане... още си спомням ясно тръпката...
Било е към 1986 най-вероятно, лятото. Предишното лято бяхме ходили с баба и дядо на море в Несебър. Един от най-ярките ни спомени от там бяха лодките на въздушна възглавница, които плуваха в разни изкуствени басейнчета. Нещо като блъскащи колички на вода. Аз бях твърде малка тогава за да ме пуснат на такова нещо, а братовчеда не го пуснаха заради мен. Обаче тея лодки се превърнаха в някаква фикс идея и на следващото лято баба и дядо заминаха на екскурзия в ГДР. За нас това означаваше, че отиват да ни вземат лодки! И тогава започна чакането, когато се върнаха без лодки, с обяснението, че били свършили малко се разочаровахме, но чужбинските шоколади позамазаха нещата.
Следващото лято отново имаше чакане на лодките. Дядо беше в командировка в Михайловград. Цял ден (вече малко по-големи) копаехме тайно басейн за лодки в градината. Привечер седнахме пред къщата и зачакахме дядо с лодките. Когато се зададе служебната кола съвсем изперкахме - щом идва с кола, значи носи нещо голямо, а какво може да ни носи, освен лодки!
Лодки отново нямаше, но тоя път дядо ни беше донесъл по един надуваем басейн. Чудо невиждано по онова време! Разбира се, басейните бяха предназначени за лодките, които на всяка цена щяхме да получим следващото лято! Следващото лято обаче май вече бяхме позабравили за тях...

 
 
№20 от: Pavlina Iossifova (22 февруари 2010 15:20)
Аз съм едно живо олицетворение на един Дочакан Комунизъм. Не се смейте, сега ще ви разкажа... Родена съм през юни 1962. Което показва, че съм зачената биологически някъде през октомври 1961, заедно с провъзгласяването на дългосрочната Програма за строителството на социализма от XXII конгрес на КПСС (17 до 31 октомври 1961 г.) В тази програма черно на бяло е написано, а по-късно непрекъснато разгласявано и напомняно, че към 1980 г. съветският народ ще живее при комунизма. В годината на раждането ми, през ноември БКП провежда своя особено исторически VIII конгрес, на който се приема подобна дългосрочна програма и за настъпването на българския комунизъм, но с хитрата уговорка, че той ще настъпи СЛЕД съветския.

Та много си прав, Младене, таман към 1985 го чакахме едва ли не всеки ден. Само че аз тогава вече учех за изпит по научен комунизъм в университета и си спомням какъв смях падна като стигнахме (щото учехме на групички да ни е по-весело, че иначе тази материя не се запомняше) до една фраза в учебника на проф. Димитър Филипов как ще се събудим една сутрин, навън ще пеят птички и ще грее слънце и изведнъж ще осъзнаем (като божие просветление, бел. моя), че КомунизЪма е настъпил. Не знам дали професорът вече беше влязъл в своя ранноутринен комунизъм, но на изпита писа на всички само 5 и 6, без да задава допълнителни въпроси и без да ни слуша, дремеше си човекът в комунизЪма.

Назад към домашното Окакване и Дочакване. Баща ми, макар че иначе беше доста практичен човек и не е бил в никакви партийни формации, дали от общата еуфория на новите пари (нали помните, че парите на Нашето Детство, които съпътстваха и погребаха социализма и комунизма са емисия 1962), дошли с първородната му дъщеря и обявения към нейната зрелост Комунизъм, започнал да свирка с уста и да щрака с пръсти.  За ужас на майка ми, която всеки ден го питала кога ще се заеме с включване в строителство на апартамент. Той й отговорил, че вече няма нужда, щото като дойде комунизма на всички ще раздават безплатно жилища. Е, тя пък му казала, че ако почака още няколко месеца своя комунизъм, тя си зима детето и отива при мама и тати, пък той да си чака комунизма колкото иска.

На старите му години, когато изведнъж се случи така, че станах единствена и животоспасяваща опора на баща ми, той често иронично казваше: "Ох, Павлинке, Павлинке, ние се смеехме, ама ти наистина се оказа моя личен комунизъм".

Та, според мен, Младко, всеки дочака Нещо голямо и светло през 80-те - я мечтано дете, я Голяма любов, я любима работа, я пътуване, я лодка... Страшното настъпва, когато престанем да чакаме каквото и да било Голямо и Светло или всичко ни се вижда малко и нищожно. А може би тогава, когато сме чакали колективно То ни се е открило поединично, в един единствен МИГ-изтребител в една единствена прекрасна утрин, когато много от нас са спали още, други са бързали да не изпуснат автобуса за работа, трети са се карали с домашните си, а четвърти са били махмурлии и т.н. ... И така са изпуснали Началото на Голямото и Светлото, без значение как му е името.
Затова се връщам на стария виц, който написах в по-предния си коментар тук: "През 1980 в Москва, вместо обявеният Комунизъм, ще се състои Олимпиада!" И каква Олимпиада беше само!!!.

Справка от руското Вики:
XXII съезд КПСС состоялся 17 октября — 31 октября 1961 года в Москве.

XXII съезд Коммунистической партии Советского Союза принял:

Устав КПСС, который, в частности, содержал Моральный кодекс строителя коммунизма Программу КПСС, в которой, в частности, утверждалось, что к 1980 году Советский народ будет жить при коммунизме.

Съезд избрал ЦК КПСС в количестве 175 членов и 155 кандидатов и Центральную ревизионную комиссию в составе 65 членов.

Съезд усилил меры борьбы с культом личности Сталина, начатые XX съездом в 1956. Именно после XXII съезда были переименованы города и объекты в СССР, названные в честь Сталина (в Восточной Европе этот процесс начался раньше), сняты памятники (кроме памятника на родине — в Гори), а его тело вынесено из Мавзолея.





--------------------
 
 
№21 от: Pavlina Iossifova (23 февруари 2010 02:48)
И все пак не мога да се въздържа да не споделя с вас какво НЕ намерих днес, като не можах да се сетя по памет кой точно номер конгрес на БКП утвърждава дългосрочната програма на КПСС за построяването на комунизма. Това че конгресите и програмите им ги има само частично в нета не ме учуди, поне БКП я има във Википедия, но без конгреси, програми и решения. Тогава си казах, я стига с тоя нет, нали си имаш новата енциклопедия на БАН от 1999.

Е, да, ама не, мили деца. Според тази енциклопедия не само конгреси няма, няма БКП изооообщо. Няма и БРСДП. Странното е, че има РМС и БМС. Поне младежи комунисти е имало. Но да знаете, БКП НЯМА и не е имало! Ха сега де! pionerche



--------------------
 
 
№22 от: mia.yaneva (23 февруари 2010 06:10)
Ха, и таз добра! 

Защо ли ме избива на лексиконски хумор и точно по този повод се сещам за това: "И все пак нещо трябва да остане, дори това да бъде пепелта, защото всичко силно и голямо оставя някаква следа" :) Е, тук не ставаше дума за Партията, ма нейсе   


А БАН има ли в таз енциклопедия? Да вземе да се впише, че току-виж наред с БКП след няколко години и него забравили наследниците да го напишат там :)

 
 
№23 от: anni (23 февруари 2010 18:29)
Я, Билбо! Ура! ДА ЖИВЕЕ НЕТА!!! Бре, Танасе, знаеш ли, че Властелина ми беше настолна книга - чела съм я 'нам си колко пъти, а за филма да не говорим. Ама отде да знам, че имало и анимация! Благодаря ти за удоволствието!! А този твой Филип Марлоу си го спомням много добре. Имаше страхотен тембър на гласа, изглеждаше неприлично добре и... хм, май бях малко влюбена в него.
Хааааа, детски му работи.



--------------------
 
 
№24 от: anni (23 февруари 2010 18:40)
Ами тогава май не искам да го виждам - що да си развалям пясъчните замъци?



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 3
Гости: 16
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?