Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (11)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
НЕВИННО, ПО ДЕТСКИ
14-02-2011, 15:00 | Автор: рошав заек | Категория: Светът на възрастните / Те, големите...
 

Дядо ми беше весел човек, голям табиетлия и умееше да прави хубаво вино. Най обичаше да си наточи винце от бурето в мазето, да си нареди отпред едни богати мезета и да седне на масата. Само че без компания пият само алкохолиците. А баба ми почти не близваше. Така, че за сътрапезник се привличаше някое внуче, на което се сипваше един пръст тънко винце в някоя от най-красивите чаши вкъщи. Това си беше чиста проба препредаване на полезни житейски знания на следващото поколение. На три години аз вече умеех да различавам първо, второ и трето вино - по нашенски "първакът, вторакът и третакът" и отлично знаех кое с какво мезе върви. Но освен за придобиване на подобен род светски познания, тези трапези с дядо ми спомагаха и за духовното ни израстване, защото дядо беше и песнопоец и след втората половница започваше да реди песен след песен - започваше се с "Дуйни ми, дуйни, бел ветрец" и около три часа по-късно се стигаше до веселата част и "Пием, пеем, пушим, дамаджани сушим, да живеят тарикатите". Обожавах да му пригласям и изобщо, обожавах дядо си.

Цялото това действо през зимата се разгръщаше край бумтящата печка с дърва а през лятото - под лозницата в двора. Чудно си прекарвахме с дядо.

А на три години и половина за пръв път се напих.

Не, "напих" не е точната дума... До безпаметство се натрясках.

Но за това не беше виновен дядо, а лицемерието на възрастните.

Точно срещу нас живееше леля Дана - класическа махленска клюкарка, която зорко следеше какво става из махалата и си умираше да учи всички наред как да живеят. Та, нямаше начин да не ни види под лозницата с дядо ми. Гледала ни така една вечер, втора, трета, а на четвъртия ден ме излови на улицата и с много строг глас ми обясни, че било много грозно възрастните да гледат как децата пият.

Ха сега де!

От цялата й тирада единственото, което запомних, беше именно, че не е грозно децата да пият - грозното е възрастните да ги гледат. И това страшно ме притесни. Бях прекалено малка и за мен "възрастен" все още беше равно на авторитет. Все още не знаех, че леля Дана е махленската клюкарка, а този факт е достатъчен тя безапелационно да бъде изключена от списъка на всякакви авторитети. И че е грозно да надничаш какво правят чуждите хора в собствената си къща, а още по-грозно е да учиш чуждите хора как да живеят.

Този ден се случи дъждовен, и затова вместо под лозницата вечерта дядо нареди трапезата в хола вкъщи. Настани ме на масата както винаги, наля ми вино в красивата чаша... а мен думите на леля Дана продължаваха да ме глождят отвътре. Нали дядо ще ме гледа как пия, а пък това било грозно! Затова посочих неопределено към огромната библиотека, покриваща цялата стена зад гърба му, и изтърсих.

- Дядоооо, я виж какво има там!

Дядо се обърна и започна учудено да оглежда библиотеката, за да разбере все пак какво толкова има там. Пък тя голяма, и за гледане - много, иди, че разбери какво точно съм му посочила. А аз награбих каната и на един дъх я пресуших наполовина...

А колко му трябва на едно хлапе, дето още, както се казва, право ходи под масата!

Е, за по-нататъшния позор няма да ви разказвам. Пък и не мога да ви го разкажа от първо лице, защото това беше първото безпаметно напиване в моя живот.

Но първия махмурлук в живота си си го спомням, и още как.

Дядо искрено недоумяваше защо съм постъпила така и аз му разказах за леля Дана.

И тогава дядо ми даде още един много полезен житейски урок.

Обясни ми всичко за махленските клюкарки и за това какво представляват хората, които си врат носа в чуждия живот и се смятат за длъжни да учат всички как да живеят.

А после отново нареди трапеза под лозницата и ми сипа един пръст тънко винце.

Нея вечер изпяхме оная песен за тарикатите поне три пъти!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: bat_mitco (14 февруари 2011 15:56)
МНОГО СТРАННО...НА МЕН ТАЗИ ПЕСЕН МИ Я ПЕЕШЕ БАБА ЛЪСА...ЩЕ ДА Е БИЛА ВСЕБЪЛГАРСКИ ХИТ...С БАБА ЛЪСА СВЪРЗВАМ ДРУГА ЕДНА ПЕСЕН...И ЗА НЕЯ ЩЕ ВИ РАЗПРАВЯМ..."АМААА ДРУГ ПЪТ"...




--------------------
 
 
№2 от: рошав заек (14 февруари 2011 16:02)

Я, какво интересно име има тази баба Лъса! Бат Миткооо, моля ти се, кажи ми за песентаааа! Ако искаш, на ушенце ми я изпей, тайничко.
Като отвори дума за песни, се сещам аз как пак огребах шамарите веднъж. Дошли ни някакви гости, мен, както си му е ред, ме изправили отпред да изнасям литературно-музикална програма, и аз не пропускам да изпея новия си хит, на който ме е научил братовчеда:

Винпром - ракия сливова,
Винпром - ракия гроздова,
Частпром - всичко мешано!

И после недоумявах защо ми се караха, на гостите песента явно им хареса, много й се зарадваха... em_17




--------------------
 
 
№3 от: isi (14 февруари 2011 16:05)

Ех, тези любими дядовци! em_2

А за споделен пиянски детскиопит  em_69 се сещам ето ТУК  в белите на admin и ето ТУК  в коментарите след статията на Гери за друго едно нейно приключение  em_11




--------------------
 
 
№4 от: bat_mitco (14 февруари 2011 16:12)
БАБА СЕ КАЗВАШЕ ЕЛИСАВЕТА...ИНГИЛИЗИТЕ ВИКАТ ЛИЗА...А ПО НАС - ЛЪСА...А ПЕСЕНТА, И ТЯ Е КАТО ЗА ТОЗИ ДЕН...



--------------------
 
 
№5 от: рошав заек (14 февруари 2011 16:30)

В нашата фамилия три години и половина някакси се беше установила като възрастта на първото напиване. Направо обред за инициация! Гореспоменатият братовчед, четири години по-голям, от когото старателно вземах пример най-вече за калпазанлъци всякакви, също се напил за пръв път на три години и половина, и пак с дядовото винце. Издебнал дядо, когато той станал за малко от масата, и гаврътнал половницата почти на екс. Дядо ми го заварил да обикаля около масата със странно олюляваща се походка и да мърмори нещо, което на първо чуване приличало на някакви обредни заклинания. След малко успял да различи и някакви думи, а именно:
- Дедо Петъл... Джудженят... Капанът...
Тоест, братчеда се опитвал да преразкаже случката, разказана му преди малко от дядо - как съседът дядо Петър хванал с капана един пор, който по нашия край наричат със звучната дума "джуджень".




--------------------
 
 
№6 от: Мъри (14 февруари 2011 17:06)
Наздраве за празника!

Чудесен повод да си спомним за дядовците ни с уникалното домашно винце и още по-уникалните случки и лакардии разказвани от тях.
За разлика от Рошав заек ,при мен първите опити бяха не с чашка а с пръстче.
Дядо си пие винцето и по някое време ми дава да си топна пръстчето и да опитам.
Разбира се, баба се кара ,ама то "детито" трябва да опита,щото ако не е опитало и не знае
като порасне забраненото все ще го влече.

 
 
№7 от: рошав заек (14 февруари 2011 17:48)

О, винцето на дядо ми, това не беше винце, ами същинска поезия! Най-много обичах "вторакът" - второто вино. Хем беше по-сладко от първото, хем имаше една такава много приятна резлива жилка. "Третакът" беше вече съвсем тънък, направо си го докарваше на розе. Е, като пораснах, предпочитанията ми се наклониха към първака.
Дядо между другото пееше и една песен, на която й помня само първите два реда:

Ах, ти, винце кисело,
на лоза си висело...

Друга песен, за която се досещам, е уникалната песен "Крепи се, буцо" - всъщност, този ред представлява и единствения текст, и се повтаря на една протяжна мелодия на прибиране от кръчмата. А предпочитаната кръчма на дядо ми се казваше "Циркът". Водил ме е и мен. Съвсем обикновена махленска пивница, ама седне ли човек да се оглежда, особено човек с широко разтворените очи на шест-седемгодишно хлапе, то вярно си беше същински цирк... Бенгалски тигри, хималайски мечки... em_11 em_69




--------------------
 
 
№8 от: mchukanov (14 февруари 2011 19:40)
 
Цитат: рошав заек
о вярно си беше същински цирк... Бенгалски тигри, хималайски мечки...


 И Мунка, малката маймункаааа
em_11 em_37
"Тези мъки за добро са:
и не пали папироса,
и не носи джин и ром
Мунка в своя горски дом.
- Тача всяко трезво мнение! -
казва Мунка в заключение. "



--------------------
 
 
№9 от: Retroto (14 февруари 2011 20:02)
Песента на Тарикатите я има записана от Дуо Нове!

 
 
№10 от: anni (14 февруари 2011 20:24)
Всяка вечер дядо си наливаше в онази каничка, стъклената, дето е само за вино и първо на мен сипваше - съвееем мъничко, защото съм още малка, ама нека си пийне детето, да придобие цвят. Тази каничка задължително присъстваше на масата. Ама да ме е напивал - не помня.
Честит празник на всички !



--------------------
 
 
№11 от: катя милушева (14 февруари 2011 21:02)
ЕХА, em_69! Ха, наздраве! За искреността, която предизвиква лудото вино и за всички, които ни даряват и са ни дарявали с искрици любов.
"е грозно децата да пият - грозното е възрастните да ги гледат." em_11 em_71 Ами, като не сте се сетили да я почерпите барем веднъж, та да й затворите жадната устичка! То гледаш, гледаш... и чак ти иде да захапеш някого от скомина.

 
 
№12 от: рошав заек (14 февруари 2011 21:09)
Младе, пък като каза ром, първите ми опити да се правя на голяма бяха свързани точно с ром "Хавана клуб".  В пети клас вече бях почнала да се момея. Имах една братовчедка, девет години по-голяма, и на нейния рожден ден винаги се събираше в едната стая на къщата - родата, а в нейната стая - тя с нейните приятели. В пети клас ме поканиха при приятелската компания и аз бях ужасно щастлива - признание един вид, че вече не съм хлапе, ами госпожица! А преди това братовчедката ме гримира и лакира. И по едно време влиза майка ми в стаята на компанията, и що да види! 12-годишната й щерка преметнала крак връз крак, нацапотена и надига чашата с "Хавана клуб" като една съща мандама, само дето фаса от устата й не стърчи. Майка ми щеше да получи удар
em_72



--------------------
 
 
№13 от: Simpra (14 февруари 2011 21:14)
Пиехме червено винце винаги по празници. На мен ми сипваха в една малка чашка със столче (за ликьор), ама си дрънчеше като истинка чаша за вино. Стъпвах на колене на стола и вдигахме наздравица. em_72 Песента, която помня от такива вечеринки е ТАЗИ



--------------------
 
 
№14 от: катя милушева (14 февруари 2011 21:21)
Много задушевно стана:))))!А аз си спомням тази песен :
http://www.youtube.com/watch?v=PIpZ2XI_iUM

 
 
№15 от: dani (14 февруари 2011 23:03)

А мен ме напиха на сватбата на един мой роднина или по точно на "развалянето " й. Ако не знаете , по нашия край да "разваляш" някакъв празник значи да си допиваш и дояждаш след официалното хапване и пийване. Така и аз попаднах на трапезата на "развалящите" и понеже бях единственото дете наоколо, възрастните ми роднини решиха да се позабавляват, като ме черпят я този, я онзи,  по една -две глътки винце. Резултатът от това "невинно по детски" пиянстване си го спомням живо и до днес. После присъстващите на празника дълго време ми се смееха, задето съм употребил израза "тъпат ми краката".
И до днес не се сещам как точно съм измислил думата "ТЪПАТ", но тя трябва да е означавала онова за пръв път в живота ми усещане, че земята под мен много коварно иска да се извърне и да ме тресне по главата em_122  
После дойде истинския кошмар : цяла нощ не мигнах , а през половин час си "изкарвах черевата" (т.е. повръщах) в един леген, който нещастната ми майка ми поднасяше при всеки нов напън на пияния ми стомах.  




--------------------
 
 
№16 от: рошав заек (15 февруари 2011 02:51)

Дани! "Тъпат" е най-точният глагол, която изобщо някога съм чувала за това усещане!!!em_84
Иначе, приведената от теб концепция за "разваляне" много ми харесва, щото никак не обичам никакви други разваляния.em_68

Танасееее! Една от най-най-най хубавите песни на света е товааааа em_85 em_85 em_85




--------------------
 
 
№17 от: TRIXYY (15 февруари 2011 10:47)

Ние пък като деца бяхме голяма тайфа в двора. Лятото обожавахме да си организираме "балове". Купувахме безалкохолно, вафли... и купонът започваше. Озвучаването? Бабата на единия ми братовчед пазеше един много, много стар грамофон и две-три плочи. На едната имаше точно тази песен - "Пием, пеем, пушим..." Никой не пиеше, нито пушеше, но ни беше толкова хубаво да я слушаме.
Благодаря ти, Зайко! Толкова мило ми стана!


 
 
№18 от: tivesto (15 февруари 2011 18:44)
На мен като малък ми даваха глътка две бира! Още се сещам как дядо я купуваше по цяла тарга! Надигаше бутилките към слънцето и гледаше дали вътре плуват "парцали". Не беше трайна истинската бира, а не като сегашната "химия". Но спомен за малолетно напиване нямам! Иначе на по-късен етап се отрязах с водна чаша коняк на екс! Чудно ми беше какво чувстват възрастните като се напият! em_18 Е, не е за разправяне това чувсто, което се появи след този експеримент! em_70 em_122



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?