Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
Април 2019 (12)
Март 2019 (15)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
За първата ми любов - почти като на изповед
19-04-2011, 23:12 | Автор: Dolli | Категория: Светът на възрастните / Те, големите...

ТОЙ.

Беше с цели два месеца по-малък от мен.

АЗ.  

Бях почти на осем...

НИЕ живеехме в съседни входове. Учехме в съседни класове.

Харесвах му всичко. .. Харесвах това, че е в „а"-клас. Харесвах неговата „другарка".  Харесвах накриво подстригания му бретон. Харесвах да ме изпраща до нашия вход. Харесвах да ми носи чантата...

Спуках се от рев когато моята „другарка" дойде вкъщи и дълго говори с нашите, а после на мене ми забраниха да говоря с НЕГО.

После беше истинско мъчение да мълча докато ТОЙ ме изпраща, казвам ви!

После ми забраниха ТОЙ да ме изпраща. Връщах се сама и чаках пред входа докато ТОЙ ми донесе чантата...

После ми забраниха да ми носи чантата и вече  можехме да се връщаме от училище едновременно: ТОЙ - на левия тротоар, АЗ – на десния. Естествено, че отивахме на училище по моя  тротоар –  просто отиването никой не се сети да ми го забрани.

И така до онзи паметен ден когато моето бабче разчувствано плесна с ръце и рече:

-  Доли, душко, то било много хубавко това твоето момченце!  Вакличко и черноочко като циганЕ!

И... КРАЙ.

А днес онова малкото с вечно разплетената дясна плитка, което до сега така удобно кротуваше дълбоко в мен, си избърса сълзичката и седна да пише.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: 9585 (20 април 2011 16:19)
Eeeee, това със забранената любов ... ми е любима тема. Кажи, кажи какво стана после, имаше ли продължение? Тези възрастни, с техните разбирания ... могат да развалят такива прекрасни хм ... прекрасни, прекрасни ... не мога да намеря думи em_3

 
 
№2 от: Krista (20 април 2011 16:22)
Оххх, много трогателно си го написала. em_125 
И на мен ми забраняваха да си играя с единственото дете, което живееше до нас. Щото било момче и с три години по- голямо от мен. em_117  Това нямаше нищо общо с любовта, но помня как сърцето ми се късаше, когато го виждах през оградата в техния двор, а аз не трябваше да го забелязвам. Е, понеже редовно нарушавахме забраната, оставяни на грижите на бабите  ( ооо, какви интересни игри си измисляхме двамата!), често ми се караха, че пак съм си играла с него. Уффф, беше ми много тежко. em_79  До следващия път...:)

 
 
№3 от: anni (20 април 2011 18:53)

Ех, Доли, моята първата беше с година по-малък от мен и живееше в съседния апартамент.Всъщност нашите две семейства бяха едно цяло -влизахме си и излизахме по всяко време от апартамент в апартамент без условности , така че никой не разбра за моите тайни чувства.Щото те си бяха тайни и ето сега чак ги споделям с вас.Сега моят красавец е коафьор бих казала доста добър.Който иска мога да му уредя час на момента.




--------------------
 
 
№4 от: Cvetan (20 април 2011 19:14)
Доли, трогателна история  и по детски истинска любов.
"Просто отиването никой не се сети да ми го забрани!"
Специално за теб поздрав с песничката от тази статия:
http://detstvoto.net/index.php?newsid=2424



--------------------
 
 
№5 от: regina (20 април 2011 21:02)
Ха-ха! Ролята на "бабата" в моя случай се играеше от брат ми - седем години по-малък /ставало е дума за него тук/. Той бдеше зорко над моите "забежки" и винаги намираше какво смешно да каже за моите "избраници на сърцето" - единият бил клепоух, другият не знам какво си...И ... КРАЙ. Който искаше да се пребори за сърцето ми, трябваше да спечели това на брат ми. Тази мисия обаче беше невъзможна.

 
 
№6 от: Simpra (20 април 2011 21:03)
Ех, тези родители пълни със забрани нечовешки em_26



--------------------
 
 
№7 от: катя милушева (20 април 2011 21:10)
Dplli,поздравявамте за разказчето/преживяна история/ em_66

http://www.youtube.com/watch?v=tzepgThB9TE

 
 
№8 от: a4koto (20 април 2011 21:38)
И казвам ви може! Може едно осемгодишно дете да изпитва любов.Колкото пъти съм споделяла вече с възрастните ми приятели,че това е точно ЛЮБОВ и нищо друго,толкова пъти ми се смеят.Ама умират си от смях!Сега поне знам,че има човек,който ще ми повярва.Това си ти ,Доли!



--------------------
 
 
№9 от: 9585 (20 април 2011 22:00)
em_19 Ми чакай да докладвам тогава:

Колкото пъти бях влюбена, толкова пъти баща ми строго казваше "НЕ". Не и точка. Ама еййй такава голяма. Аз, с присъщата за Стрелеца невинност, не можех и не можех да разбера защо ... Ама ЗАЩО? em_94 Отговор така и не получавах, просто баща ми и до ден днешен си е такъв ... Издава забраната и толкова. Ако искаш се сърди, ако искаш се тръшкай. em_30 Аз си знаех моето и както знаете, всяка забрана те човърка и човърка да продължиш ... Е, счупих си главата не един път, с татко ми се карахме също не един път, повечето пъти си признах, че е имал право, освен веднъж, но това е друга история em_2
Тааа, много добре разбирам как си се чувствала ...
И както a4koto каза, да, това е ЛЮБОВ ... истинска, а тези, които се смеят, не са го преживяли em_80

 
 
№10 от: Dolli (20 април 2011 22:37)
Цитат: 9585
... Тези възрастни, с техните разбирания ... могат да развалят такива прекрасни ...

Така е...
Моето поколение живя в какви ли не абсурдни забрани. Аз малко или много се научих да им противостоя успешно.
Само безценното ми бабче знаеше КАК (без „да дърпа за опашката" моя легендарен инат) с едно възторжено плясване с ръце да ме накара аз САМА да взема едно или друго решение.

Така скоропостижно приключи тази детска история, 9585.

Уж аз сама се отказах от елегантното внимание на това толкова фино дете – заради едната външна прилика с друг етнос...

Не, че беше безболезнено, но поне не чувствах принуда и не се усещах безпомощна.

Цитат: KRISTA
... Уффф, беше ми много тежко...

Ех, Krista, значи знаеш... И съм сигурна, че не си повторила грешките на родителите си.

Цитат: ANNI
... никой не разбра за моите тайни чувства. Щото те си бяха тайни и ето сега чак ги споделям с вас...

А такаааа! Я хайде всички тука под строй на изповед!!!

Без офлянкване!

Цитат: CVETAN
… Специално за теб поздрав с песничката…

Размекна ме съвсем, Цветане! Толкова е МОЕ всичко за което пее това детенце!

Честно, ако знаех, че съществува такава песен, нямаше да има нужда да разказвам тази история. То там всичко казано далеч по-вълнуващо. Освен това гледам, че е качена баш на рождения ми ден и още по-специално ми стана на душата.

Много ти благодаря.

Цитат: REGINA
Ролята на "бабата" в моя случай се играеше от брат ми - седем години по-малък

Ох, голям смях! Да ти имам малкото братче аз

SIMPRA,
по същия начин Цицерон възкликнал: "O tempora, o mores!"
КАТЕ,
тази песен я знам - тя по-оптимистична, за щастие

Ах, a4koto, детската любов е нещо неизбежно и много красиво, според мен.
Всъщност първата любов е винаги трогателно невинна.



Владиииииииииииииии, бе помощ, бе!
Бъгна се този сайт нещо от желанието ми да цитирам 7-8 човека в един единствен коментар...
Какви са тез команди дето ми се появяват в началото на поста, а не съм ги писала аз?!



--------------------
 
 
№11 от: admin (20 април 2011 22:46)
Готово, Доли - оправих нещата (явно бяха останали разни работи от Уърда) - няма страшно.... А историйките ти са прекрасни em_81



--------------------
 
 
№12 от: Dolli (20 април 2011 23:06)
Боже, Влади, как обичам някой да ми върви по петите и да ми оправя бакиите!!!
Опасявах се, че е от Уърда...
Хубаво - друг път ще те слушам и ще си пиша черновите в Нотпад.


И... Влади, мерси за комплимента!




--------------------
 
 
№13 от: admin (21 април 2011 00:10)
Ама, Доля, то не е точно комплимен em_13 - комплимента е повечето случаи "лъжовен". Аз такова.. просто ми харесвата такива работи (видно и на другите другарчета em_2 ). А ти - пиши, пиши, както можеш; за останалото - ако се наложи - ще се погрижа, нали за това съм "админ", ама ха! (пък ии без туй напоследък нещо си не изпълнявам ролята) em_2



--------------------
 
 
№14 от: Pavlina Iossifova (21 април 2011 13:55)
Нддда, че е искрена и неподправена, незатормозена от никакви предразсъдъци - да, такава е детската любов. Първата, може би втората... А после години, може би цял живот ни трябват, за да се научим отново да я разпознаваме, да не се страхуваме от нея, от Любовта, да преборваме натрупаните от роднини, съседи и приятели предразсъдъци, (кога успешно, кога не), обичаме на инат и против собственото си Аз, и все пак никога не преставаме да я търсим - Онази, Истинската, която ни катра да летим.

Чудесно си го написала, Доли! Словото ти е точно, омайващо и дълбоко! Чакам следващите истории с нетърпение! em_121

За новите другарчета, които не са имали време да се ровят из сайта ето няколко линка към темата за първата, а и едни други първи детски любови:

http://detstvoto.net/index.php?newsid=327

http://detstvoto.net/index.php?newsid=2370

http://detstvoto.net/index.php?newsid=2264




--------------------
 
 
№15 от: Кот (6 май 2012 19:03)

Гадно нещо са възрастните, да ви кажа.

Моята първа любов никой не я преследва, ама удари на камък нещо... Бях във втори клас (или първи) и трябваше да си даваме подаръци на нова година, а на мен се падна да давам на една Пенка... Не че беше лоша, ама не я харесвах тая Пенка. Бях възмутен на съдбата. Все пак й дадох подарък, но дадох и на моята несподелена любов. Хм, какво стана тогава, така и не разбрах съвсем, но в крайна сметка не стана нищо. После ни разпиляха класа, че бил малък.

За куриоз мацето го видях на един курс два пъти, като бях последна година в гимназията, обаче и тогава греда. Живял съм на 16-17 места в два града и сега се оказах близо до място, където работи "първата ми любов", все тъй хубава и стройна :). Минавало ми е през ума да отида и да зачекна темата - след има-няма 30 години, но нещо винаги съм оставал с впечатлението, че е дърво и много не ми се ще. От друга страна, мъчи ме тоя въпрос тя ли беше (е) дърво, или аз пън?

Та така на тая загадка от втори клас, или беше първи, още не мога да си отговоря. Пуста първа любов...


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!