Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Октомври 2019 (2)
Септември 2019 (4)
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Голяма-мама

Ако можеше да се измерва любовта между близките хора, то за мене би било вярно следното: татко обичаше най-много мама, мама обичаше най-много сетра ми Пепи, а Голяма-мама обичаше най-много мене. Тя винаги го показваше ясно и безспорно, без да се интересува особено от мнението на другите от рода. Нямам представа на какво се дължеше нейното отношение – нито бях първото внуче, нито дори първото, което носи нейното име.

Аз се отплащах със същата обич и си мисля, че моята истинска същност, характер и поведение са формирани много повече от Голяма-мама, отколкото от всеки друг. Не живеехме заедно с нея, дори не в един и същи град, но аз бях при нея при всяка най-малка възможност и най-ярките ми детски спомени са свързани с нея и пребиваването ми при нея.

Голяма-мама живееше сама във Варна. Нито едно от децата не беше при нея. Изглежда не я обичаха много. Мисля, че за това е бил виновен дядо ми, който е бил много по-възрастен, „носел я на ръце”, и съзнателно или не е отдалечавал децата от нея. По традиция на руското аристократично възпитание научил децата да говорят на „Ви”, не допускал да я занимават с проблемите си и в крайна сметка децата станали по-близки с него. Татко и лелите ми си спомняха за баща си с по-голямо умиление, отколкото за Голяма-мама.

Голяма-мама минаваше за студен човек, но и тя се нуждаеше от любовта на другите колкото всеки един от нас, без да го показва. Дали защото татко се беше оженил за много по-млада от него жена от бедно семейство, Голяма-мама е полагала усилия да не бъда отхвърлена от рода? Благодарение на нейните усилия и за мое щастие, тя стана най-близкият ми човек.

Голяма-мама живееше от пенсията си. Колко може да е била тази пенсия в следвоенните години, но все пак – сигурен доход. Не правеше излишни разходи, но не правеше и излишни икономии. Не беше успяла да задържи собственост, беше продавала къщите една след друга – дали от нужда или по желание на децата, но от богатите жилища със слуги и ординарци бе стигнала да живее под наем в приземния етаж на къщата на братовчедка си. И все пак живееше и изглеждаше като „дама”, каквато беше в действителност. За съжаление, точно това така и не успях да науча от нея.

В сутерена Голяма-мама бе наредила последните остатъци от хубавите си мебели, портретите на дядо ми в парадна униформа, портрета на чичо Петър със студентската шапка, портретчето на баща си с княжевската звезда и на майка си. Колко много искам да мога да се върна в тази маза, въпреки влагата и миризмата на мухъл, и да бъда същото онова дете, на което Голяма-мама четеше романи. Искам да се хвана за ръката на Голяма-мама и да отидем в сумрака на катедралата, където е хладно и в най-горещите летни дни и обещавам да не бързам да свърши църковната служба, а най-смирено да се моля, както ме учеше Голяма-мама.

Аз спях на една неудобна отоманка. Всяка вечер Голяма-мама четеше на глас. Не ми четеше детски книги, а жития на светии, които бяха по-интересни и романтични от приказките, четеше ми и романи. Тогава излизаха първите книги на Кронин. Още не можех да чета, когато Голяма-мама намери „Цитаделата”. След това дойде редът на Бромфийлд, на Мороа, на Моам. Четяхме и плачехме двете над перипетиите на героите, най-сериозно ги обсъждахме като равни.

Голяма-мама беше строга, не разрешаваше никакво глезене. Никога обаче не ми се е карала, а за удряне и дума не можеше да става. Рядко ми правеше забележки, в повечето случаи беззлобно ми се подиграваше: „А пък на нас не ни се ходи за хляб.” Не ми оставаше нищо друго, освен да взема мрежата и парите.

Голяма-мама готвеше много хубаво. Месо готвеше рядко, но всичко, което приготвяше, бе вкусно и изискано поднесено. Сутрин се събуждах от приятната миризма на палачинки. Примусът шумеше. Аз си мислех, че вали дъжд и никак не ми се ставаше, но отворила едното око виждах, че палачинките са завити с вишнево сладко и бързах да стана. Нямаше излишен лукс в храната, но всичко беше първокачествено. Например млякото пиехме с кафе, а не с ръж или леблебия, но пиехме рядко и едно пакетче стигаше за дълго време. Пиехме само черен руски чай, но за сметка на това Голяма-мама никога не купуваше колбаси и консерви. Казваше, че ги купуват само жени, които ги мързи да готвят.

Голяма-мама беше истински и дълбоко религиозна, но проявяваше търпимост към различните секти и религиозни течения. Беше учила в католически пансион и ме водеше понякога в католическата църква. Имаше много приятели, с които общуваше на духовна основа. По онова време аз бях заявила, че ще ставам монахиня. Голяма-мама не казваше нищо против това, но не ме и поощряваше. От нея научих, че вярата е лична работа и няма нужда от демонстрации и посредници. Тя четеше и превеждаше теософски книги, но за тях не ми говореше много, може би защото наистина бях малка.

Обичах да ми разказва случки от живота си и да си спомня за миналото, като и до днес имам чувството, че съм преживяла лично всички нейни спомени.


Много обичах Голяма-мама. Ще продължавам да я обичам докато съществувам, а докато аз съществувам, ще съществува и тя.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: kitten (22 май 2014 01:07)

Отново много хубав и трогателен разказ. hi




--------------------
 
 
№2 от: Бистра Асенова (22 май 2014 20:22)

Благодаря, kitten!


 
 
№3 от: Зико (22 май 2014 21:38)

Чудесно! Напомни ми на един сериал по Fox life, където става дума за монахини и дами. smile


 
 
№4 от: Бебо (23 май 2014 19:46)

И на мен ми хареса! hi




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 0
Гости: 18

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!