Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Октомври 2019 (2)
Септември 2019 (4)
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Училищен театър

Скъпи деца,

Играят ли се още пиески в края на учебната година? Има ли балет с букви и Царица на буквите с корона на главата? Искам да споделя моя спомен за приключването на учебната година в първи клас, който помня много ясно, все едно че беше вчера.

 

***
След дългото боледуване от скарлатина в първи клас, тръгнах отново на училище по време, когато започваше подготовката за училищното представление в края на годината.

Наближаваше 24-ти май – най-големият празник от детските ми спомени! Училището ни беше „Кирил и Методий”, разположено бе на голям площад със същото име и отсреща бе църквата „Св.св. Кирил и Методий”.

За празника на площада се събираха много хора. Беше весело. Свиреше духова музика, виеха се хора.

Не си спомням дали през тази година /1947/ вече имаше манифестация. Мисля, че на 24-ти май беше „годишният ни изпит” и тържеството – а може да е било някой и друг ден по-късно, но в съзнанието ми двата празника са свързани.

Вече се очертаваше кои са „по-силни” и „по-слаби” ученици, но все пак се безпокоях за първото си свидетелство, защото много бях отсъствала. Общо взето минавах за „силна” ученичка, бях и послушна. Това се подразбираше от отношението на майките на съученичките ми. Започнах да чувам при среща:

 - Я виж колко добро дете е Бистра! Трябва, мама, да станете приятелки!

Не исках да ставам приятелка с повечето от тях. Вече си имах приятелки – едната беше Елка, която първа застана на моя страна и ме защити, а другата, колкото и чудно да беше, стана тази, която ме изгони първия ден от училище. Казваше се Райна – Рени.

Последният учебен ден щеше да бъде изпитен. После щяхме да изиграем една малка пиеска, а най-накрая – тържественият момент на раздаване на свидетелствата.

Не си спомням много добре съдържанието на пиеската, но помня, че имаше четири главни роли: едно момче – първолак, майка му, баба му и Царицата на буквите – „А”.

Най-много харесвах ролята на Царицата на буквите. Всички букви играеха балет, а буквата „А” с корона на главата бе солистка и в балета, и в песните. Но точно по тази причина не бих могла да изпълня ролята - не можех да пея хубаво, а да танцувам – още по-малко. Колкото повече осъзнавах, че съм неподходяща за ролята, толкова повече я желаех. Естествено, не я получих. Нашата учителка, г-жа Димитрова, беше обективна и безкомпромисна. Не го преживях трудно, защото получих друга централна роля – тази на майката. За Царица на буквите бе определена Елка. Едва ли можеше да има по-подходяща изпълнителка от нея. Тя беше нежно и хубаво дете, пееше и танцуваше добре. И беше най-добрата ми приятелка! Ролята на бабата беше дадена на Рени, другата ми приятелка.  Момчето-първолак щеше да бъде Петьо Градев, към когото също изпитвах симпатия.

Доволна от разпределението на ролите, научих текста бързо и лесно. За репетиции след часовете оставаха най-много „буквите” от балета. Ние с Рени редовно чакахме Елка, въпреки че живеехме в три различни посоки. Рени живееше зад Пощата, Елка – до „Немското училище”, а аз – в Пристанището.

Най-голямото ми притеснение беше с каква рокля щях да бъда на изпита. Мама успяваше да ни облече двете със сестра ми достатъчно прилично, но аз исках нова, и то хубава рокля. Платове трудно се намираха и не можех да имам големи претенции, пък и не смеех. Явно и мама е мислила за същото, търсила е начин и е споделяла с татко. Най-неочаквано по такъв битов въпрос решението дойде от него. Татко работеше в Морска строителна секция Бургас – строяха пристанища, кейови стени, мостове и гари. Гордеех се, че работата му е значителна и важна. Оказало се, че в архива има стари чертежи, останали от немците. Те били на копринена основа. Чертежите били за бракуване. Татко предложил да ги раздадат на служителите. После хартията се перяла не знам точно как, но резултата го видях. Получи се хубава бяла коприна. Мама уши чудни рокли – и на мене, и на сестра ми – с къдрички,  дори остана плат за големи панделки. Всички момиченца, чиито бащи работеха с татко, имаха рокли от същия плат. От нашето отделение никой нямаше такава, така че щастието ми беше пълно.

За ролята ми на майка в пиеската мама приспособи една нейна рокля. За изпитния ден тръгнахме тържествено мама, сестра ми и аз. Двете със сестра ми в разкошните копринени рокли, с големите бели панделки, аз носех букет от рози за учителката, мама носеше дрехите за пиеската.

Всички бяха много празнични – и в облеклото, и в усмивките. Изпитът мина добре. Почти всички отговориха правилно, нямаше особено критични моменти. Изпитваха ни по смятане, по четене, задаваха различни въпроси. Някои деца рецитираха стихотворения. Според мене най-добре от всички декламираше Тошко Бояджиев, защото отвреме навреме си притваряше очите – това за мене беше проява на силно чувство и вживяване.

Дойде ред и на пиесата. Вече изпитвах сценична треска, вълнувах се и бях забравила всичките си думи. Мама и тя явно се притесняваше, защото трескаво ме обличаше.

Пиесата започна. Първо излезе Рени. Тя веднага обра овациите на присъстващите. Беше много смешна баба, облечена с вълнена селска пола и престилка, с кърпа на главата и с очила. Пригърбена, пристъпваше едва-едва и говореше със старчески глас. Също като истинска баба, толкова добре си изпълняваше ролята. Много ръкопляскаха. Най-хубава от всички, както се и очакваше, беше Елка. С къдрава балетна рокля и с корона, обсипана с разноцветни „злата”, пробляскващи като истински скъпоценни камъни – наистина изглеждаше като царица.

Дойде и моят ред. Публиката започна да се смее. Мама ми сочеше нещо на главата. Нищо не можех да разбера, започнах да се паникьосвам. Оказало се, че съм необичайна майка, с голяма бяла панделка в косите. Обаче Рени – моята майка от пиесата – най-спокойно ми я развърза и представлението продължи, вече безпрепятствено.

А колко голяма бе след това радостта ми – минавах за II-ро отделение със „6”. С шестица минаваха и Елка и Рени.

 

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: 9585 (24 май 2014 00:55)

Много ми хареса разказа. Обичам да слушам (чета) такива истории. 
И ако бях аз, щях да си помисля същото за Тошко Бояджиев.

Понякога много ми се иска да съм живяла в тези времена ... 

Спомних си за баба Живка, тоест прабаба ми, майка на баба Ганка. Тя беше шивачка. Веднъж, дори нямаше събитие, а просто много я помолих, ми уши бяла рокля, страхотна, прекрасна, като на принцеса. Тогава баба и дядо често ходеха на кафе в Младежкия дом, където по мои спомени имаше нещо като двор-градина, не знам точно какво, но беше широко и можеше човек да се върти, че роклята му да се издува като на танцорките от телевизията. Трябва да съм била около 8 годишна. Според мен съм била много красива с роклята, или поне така казаха баба и дядо :)

Благодаря за всички хубави разкази ! 


 
 
№2 от: Anakin Skywalker (24 май 2014 15:11)

smile Чудесен разказ! bravo2

 

Честит 24 май на всички другарчета! И на нашите учители! smile

 

П.П. Нека добавя и Честит Рожден ден на мама, която е родена на най хубавия български празник!  smile




--------------------
 
 
№3 от: bat_mitco (24 май 2014 20:52)

Цитат: Anakin Skywalker
Честит 24 май на всички другарчета! И на нашите учители!

 ...И НА ДРУГАРЧЕТАТА...КОИТО СА УЧИТЕЛИ fellow

А ИНАЧЕ ВСИЧКО СИ ИМАМЕ В УЧИЛИЩЕ...И ТЕАТЪР, И БАЛЕТ,И ИЗЛОЖБИ И УЧИЛИЩНО КИНО...И ВЕНЦИ ИЗПЛЕТОХМЕ...




--------------------
 
 
№4 от: regina (24 май 2014 21:01)

Честит празник, Бат Митко! Да си жив и здрав да радваш учениците и те да те радват!


 
 
№5 от: Anakin Skywalker (24 май 2014 21:27)

Цитат: bat_mitco
...И НА ДРУГАРЧЕТАТА...КОИТО СА УЧИТЕЛИ

 

yess  То се подразбира, Бат Митко! В известен смисъл ти си нашият учител!




--------------------
 
 
№6 от: Цонка (25 май 2014 09:27)

Започвам силно да се влюбвам в разказите ти, Бистра!!!  surtze
Почти няма абзац, в който да не съм намерила нещичко силно впечатляващо и запомнящо се.
Първо ме изненада приятелството с Рени! smile 
После ми хареса това:

Колкото повече осъзнавах, че съм неподходяща за ролята, толкова повече я желаех.

После немските копринени чертежи!!! lol   printzesa2  surtze
После стилът на Тошко Бояджиев...  winked  wink
Накрая голямата бяла панделка xaxa2 ... и изобщо целият забавен, сериозен, топъл и истински разказ!!!
Благодаря! 




--------------------
 
 
№7 от: незнайко незнамов (26 май 2014 13:44)

рокля от немски чертежи - ехааааааааааааа!  malee2 фантастично! bravoo


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!