Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (5)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
ПиЯното стана фортеФортисссимо

Посвещава се на Сиянчето и нейните първи уроци по пиЯно!

Динамиката на детството ми със сигурност беше форте, а много често и фортефортисимо. Обаче се наложи да свиря на пиано. Добре, че никой никога не поиска от мен да мисля в пиано, а най-паче в пианопианиссссимо.

ПиЯното стана фортеФортисссимо

Започна се с някаква песничка за Кирил и Методий. Aма не "Върви народе възродени». Някаква друга, дето все не можех да й запомня мелодията. И не я бяхме учили в предучилищната. Мама я измъкна от някъде. И много си я харесваше. Да, ама не тя, ами аз ще ходя на прослушване в школата, за да свиря на цигулка. На какво ще свиря и дали изобщо ще свиря, ми е все тая, и с мама не споря. Така или иначе акордеонът отпадна, пък съм виждала само него на живо. Защо отпадна акордеонът ли? Ами мама е свирила на акордеон и още я боли рамото. Затова ми е избрала цигулка: лекичка, красива, можеш да си я носиш навсякъде, както вуйчо Андрея си носи винаги гъдулката като ходи на гости. Цигулката малко прилича на гъдулка и започвам да си я представям. Но колкото повече си представям, че може да я взема в ръце и да трябва да извадя от нея мелодия, толкова повече ме хваща страх. Щом толкова трябва да свиря на нещо, нека поне да е пиЯно, на него всичко му виждаш. Аз живо пиЯно не съм виждала, само на телевизора, ама по ми харесва. Някак си е ясно какво и как да правя на него, че да се изсвири музика.

Мама ме заведе на предпрослушване при бате Асен от Върбовка, който току що е завършил консерватория и щеше да преподава цигулка в школата. Какво общо има свиренето на нещо с консервите изобщо не ми е ясно, ама може накрая да излезе, че съвсем нищо общо няма. Откак ще тръгвам на училище и на музикална школа, големите такива думички приказват, дето съвсем не им разбирам, ама и не питам, щото все някой ден ще стане ясно. Да става каквото ще, и да се почва вече, щото ми писна от тия ПРЕД- и ПОД-. ПредУчилищна, предПрослушване, подГотвЯне...

И до сега се чудя как ли мама щеше да осъществи програмата си за нашето всестранно образователно и културно развитие ако из всички пресечни пунктове на науката и културата в страната не се намираше по някой върбовчанин, който да си каже тежката дума или да даде подслон за подготвителни курсове и уроци. Та, прЕслуша бате Асен тия сложни, ниски и високи "Кирил и Методий» и рече благо:

- Абе тя тая песен е малко сложна за нея, како Сийке. То гласчето още неоформено, я й избери някоя по-лесничка. Имам тук една "Кукувичка», веселичка, лесничка, ще й пасне. Пък за цигулката..... (паузата ще е била дългичка), мен ако питаш, пианото е за нея. Детето е музикално и артистично, ама за цигулката трябва почти идеален слух....

"чири кука кукувица, тя е прелетна, е птица

тя идва всяка прооОлет

и кука тук през май:

'Ку-кууу, ку-кууу!»... как почваше и как свършваше, не помня.

После бате Асен смотолеви нещо, че гласът се изграждал по-късно, а пък слухът със сигурност можел да се развие с упражнения и т.н. Пък аз оттогава си знам, че когато много искам, всичко чувам, когат не искам – нищо не чувам. Със слушането – същото. Абе, възползвам се от предимствата на неИдеалния слух както мога.

Струва ми се, че до края на май, докато излязоха резултатите, основното безпокойство на мама не беше дали ще ме приемат в школата, а дали и кога ще могат да купят пиано. Както винаги, икономическите й страхове успокои татко. Тъй като току що се беше родила сестра ми, татко рече:

- E, значи и двете ше ги напрайш пианистки. Едно пиано, ми то си струва колкото две цигулки, даже май на далавера ше излезем.

И се започна една мътна и кървава. Ботевско силно любене и мразене, и така цели 7, повтарям: сеее-дем години! Хем гледах другарката Скопалек с увиснало чейне като засвиреше и всеки звук, който като чукченце излизаше изпод дългите й пръсти ме оПиЯняваше, хем ме обхващаше пълно безсилие, че аз никога, ама никога, няма да мога така. Хем ми се искаше да целуна всеки клавиш от слонова кост, хем да се завра цялата вътре в търбуха на "Щайнера» и да натупам чукчетата срещу струните, които да изрежа с татковата ножка отдолу и отгоре, за по-сигурно. Хем се виждах пораснала и с пръсти по-дълги от на другарката Скопалек как карам рояла в залата на Културния да скача по сцената, хем исках преди продукция сцената да се разтвори и роялът да пропадне в дън земя. Добре, че другарката Скопалек във втори клас отиде да ражда и дойде другарката Лазарова. Нейните пръсти не бяха толкова дълги (значи и аз имах шанс), свиреше мило и някак уютно, и все намираше за какво да ме похвали по време на урок. Ако хич не ми се отдадеше да разчета новото парче или вече трета седмица не можех да изсвиря точно някой трилер от "Тетрадката на Ана Магдалена Бах» другарката Лазарова изведнъж забелязваше на тръгване, че съм с много хубав нов пуловер и поръчваше да помоля мама следващия път да й прати моделчето за плетката. Интригантският ум на мама, който тя умело използваше и с възпитателни цели, много бързо схвана, че по-скоро ще изневеря на Оцеола и всякакви там Бели вождове, Конници без глави и Синове на велики мечки, отколкото да срещна всеопрощаващото неодобрение в очите на другарката Лазарова.

Колко ли пъти през годините, когато хвърлях някоя тежка книга от библиотеката зад пианото по клавишите в безсилен яд, че не ми се получава еди кое си, или просто щото ужасно ме мързи, мама тихичко казваше:

- Добре де, Павлинче, като толкова те мъчи, ами откажи се. Нали се разбрахме вече, че няма да ставаш пианистка.

Кой, аз да се откажа, и другарката Лазарова да си помисли, че "Не Мога»?!? Не сте позналиииии!!!

И хайде пак: гами до спукване, акорди, докато ми се разчекнат пръстите, етюдите на Черни (черен опустял), скучните фуги на Бах...., ииии... да си дойдем на наградите пред строя: сонатини и сонати сладки, мили, с припеви и вариации, с много алегро и алегриссссссимо, на Клементи, на Диабели, на Бетовен, Турския марш на Моцарт, Годишните времена на Чайковски... иииииииии: ултимативният ми "Гол» от закриването на първенството от световното на Детската музикална школа "Емануил Манолов» Габрово, випуск 76: "Хумореската» на Панчо Владигеров. Този път наградата, обаче, не беше в погледа и прегръдката на другарката Лазарова след концерта. Беше спрялата се сянка на татко, паднала върху нотите, когато се беше спрял в коридора, докато "хуморествах» върху старото морско пиано, купено трета ръка от Варна, и което дори след подмяната на еленовите кожички на чукчетата не засвири по-звънко, и запази приглушения звук на корабен бар, а при смяна на динамиките сякаш чакаше келнера да допълни чашата с ром на пианиста. Докато вечеряхме малко по-късно, татко изведнъж, вдигайки небрежно чашката с ракия, рече уж мимоходом: "Хм, дриблира, дриблира седем години, ама накрая го вкара с къс пас!»

Цели седем години бях убедена, че моят баща може би не презира чак класическата музика, но му е дълбоко безразлична. Той не дойде на нито една опера или концерт с мама, мен и Маргаритка, не стъпи на нито една моя продукция в школата. Вярно, на 1 януари беше първи курдисан пред телевизора да слуша и гледа концерта на Виенската филхармония, ама все си мислех, че е само заради "На хубавия син Дунав» и "РадецкиЯ марш». А каква класическа музика можеха да бъдат те, след като даже върбовската духова музика ги докарваше по желание на публиката преди "Дунавкото».

Години по-късно мама разказа как татко един единствен път "се отговорил» на майка си. Баба мрънкала, че "как ше ви стигнат парите за кола кат купувате пиЯна» и, разбира се, гледала под вежди мама. Татко пък погледнал нея под вежди и рекъл: "Майко, не се бъркай в работи дет не ги разбираш»

Още по-късно, когато племенникът ми сърдито тропаше с лъжицата в купичката си от попарата и викаше с пресипнал, може би бъдещ баритон: "няма пък да ви свиря на пиЯно», татко рече:

- Ше свириш, и песен ше пееш. И се казава пиАно, това значи "тихо» на италиански, а не пиЯно. Тъй, че, не викай. Ама на тебе и топката няма да ти се размине. Да не мислиш, че е по-лесно!

Може би точно в оня момент съм си спомнила една минала в детството покрай ушите ми таткова реплика. Мама за пореден път го моли да дойде с нас на опера, демек цялото семейство на културно мероприятие. А той:

- Сийче, Сийче, аз когат бях абониран за първа ложа отдясно на русенската опера с Кюмюрджията, ти още нотите не си знаела. Ай тръгвайте, че ше закъснейте.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (8 февруари 2011 23:06)
Цитат: Таткото на Павлинка
"... не се бъркай в работи дет не ги разбираш»

Така си и знаех: хем е страшно, хем е сложно. Изобщо... страшно сложно. Защо ли ми трябваше да му купувам на Сианчето пиано. Трябваше да си кара с акордеончето и хич да не го мисля.
Писмо до Павлинка от Веспасиана:
"Скъпо другарче  Павлинка!
Благодаря ти, че ми разказа какво ме чака в школата по пиано, дето мама иска да ме запише. Тя сигурно е същата школа, където свириш и ти. Нали? Всички деца ходят на една и съща школа, нали?Може да се виждаме там и даже заедно да свирим понякога. Аз мисля да си нося там акордеончето, защото на него мога да свиря много мелодии, а на пианото нищо не мога да свиря. Само котешкия марш и разни други... И метрономът се развалии... Те там ще ме карат да пея ли първо? Тебе те караха. На мама казах, че искам сама да си се науча на пианото, пък тя не дава. Татко казва, че е малко повече амбициозна от необходимото, но тя отрича. Аз не ща да ходя на школа. Ама щом и ти си там... Може. Пък ако не ми хареса... Ама пък ако ми хареса... Но това щяло да стане чак наесен, за следващата учебна година. Дотогава ще търсят учителка да ме ПРЕД ПОД готви. ЧаЛ засега. Твое приятелче: Веспасиана."



--------------------
 
 
№2 от: Pavlina Iossifova (8 февруари 2011 23:48)
"Мило другарче ВеспасиЯнче,
Много, ама много се радвам, че и ти ще си в школата догодина. Изобщо да не те е страх. Аз само така написах, да не си мисли мама ако прочете писмото, че чак пък толкоз много ми харесва да ходя на школа. Ако искаш, ще помолим другарката Пръвчева, тя е директорка на школата да ни запише една след друга на уроци. Тук няма значение в кой клас си за реда на уроците. Тази година преди мен беше Надето Мандалиева, а тя е в 5 клас и през вратата, докато чакам да ми дойде реда толкова хубаво се чува, че чак нямам търпение да се науча да свиря като нея. Освен това ако те запишат при другарката Аленакова, тя е в съседната на другарката Лазарова стая и даже можем да ходим по едно и също време. Уроците са два път в седмицата, по половин час, може понеделник и четвъртък, вторник и петък или сряда и събота. В събота е малко гадно, ама те после разместват, за да е справедливо.

Не си носи акордеончето, в школата има много акордеони. Всякакви размери. Освен това на пиано се свири по-лесно от акоредеон. Честна дума. И въобще, ти пък от какво се страхуваш, след като можеш да свириш котешкия марш. Аз като започнах, въобще не бях пипала пиано. Дори още нямам, упражнявам се у едни познати на мама и татко, които живят на съседната улица. Тяхната дъщеря е студентка в консерваторията в София и пианото им е свободно. Нашите сега търсят да ми купят пиано на старо, защото нямат пари за ново.

Това с пеенето също не е страшно. Не е като в хора. Освен това другарките помагат с пианото. Прослушването е много лесно, изпяваш си песничката, после другарката чуква някакви клавиши и ти трябва да повториш с "лааа". Това не е нотата "ла". Нотите ще ги научиш после по солфеж. Ще имаш и нотна тетрадка, даже 2. Едната за домашно. По солфеж няма да сме заедно, защото аз ще съм във втори клас. Ама другарката Белчева е една за всички класове, тя е много добричка, май е най-добрата в школата. Е, и другарката Лазарова. Освен това по солфеж можем да си приказваме между пеенето, диктовките и писането на ноти. На мене са ми най-трудни диктовките, ама оценката е обща и накрая все имам общо 5. Стига ми.
Моята майка също е много амбициозна, ама татко я стяга от време на време и даже малко я будалка. Е, после стяга и мене, ако не съм си научила.
Ама най-най-хубаво е след изпитите накрая на годината. Тогава са продукциите. В залата свирят всички деца, от всички класове. Мене много ме беше страх като излязох на сцената, да не си забравя пиеската. Пък и другарката Лазарова не седеше до мен да ми подсказва. Ама пък се оказа права: като си си я научила хубаво, тя пиеската ти е влязла в пръстите и сякаш сама се свири на големия роял.
Хайде, чакам те с нетърпение догодина. Ще ти хареса, сигурна съм.
Твое приятелче: Павлинка

П.П. Забравих да ти кажа, че след солфеж ходим да ядем тулумбички в сладкарницата до школата. Много хубаво ги правят.
Пак Павлинка
П.П.П. Ако сме една след друга или по едно и също време на пиано, можем след това и на люлките до школата да се полюлеем.
И пак Павлинка
"



--------------------
 
 
№3 от: tivesto (8 февруари 2011 23:59)
Чуднооооооо! И статията и коментарите са прекрасни! Сигурен съм, че приятелството между двете момичета ще продължи дълги години! Колко е хубаво, че можем да прочетем тази интересна кореспонденция! em_37



--------------------
 
 
№4 от: Айви (9 февруари 2011 00:29)
Много интересна статия, Павлинка! em_82
    А кореспонденцията... просто ... em_81, em_82, em_83!!!

 
 
№5 от: Цонка (9 февруари 2011 10:52)

"Скъпо другарче Павлинка!
Показах на мама писмото ти. Тя ужасно много се зарадва. Каза, че ще бъде хубаво да не съм съвсем сама в школата и да си имам приятелчета там. Каза да ти пиша, че и тя иска плетката на новия ти пуловер. Аз един път я чух, като каза на леля Дора, че много искала един ден да й свиря... уф... как беше... едно такова много дългооо... Как бешее... тогава много пъти го повторих, да не го забравя... Нокт... а, сетих се, ноктюрното нашопен. Много го обичала. Само че не знам дали трябва да имам дълги нокти, за да го свиря. Защото мама ми ги реже с голямата ножица до червено и може да не стават. Ти можеш ли да свириш ноктюрното нашопен? Защото, ако дойда някой път в школата, аз мога да се науча да го свиря и да го изсвиря после на мама, и повече да не ходя в школата. Нали може? Само ще си оставя ноктите да пораснат. Седем години са много дълго време. Цял живот. Аз съм почти на осем вече. Скоро ми е рожденият ден. Ако мама ме беше записала на школа по-рано, например когато съм била на една, сега вече щях да завършвам школата и да си свиря каквото си поискам на пианото. Ама не се сетила по-рано. Татко също се радва, че ще си имам там другарче. ЧаЛ. Пращам ти картинка от дъвка и станиолче от "Чайка".
Твое приятелче Веспасиана."




--------------------
 
 
№6 от: Pavlina Iossifova (9 февруари 2011 14:40)
Мило другарче Сиянче,

Може ли да ти казвам така?
Ама как така ще свириш с дълги нокти? Не може да се свири на пиано с нокти. Ако забравя да си изрежа хубаво ноктите, другарката Лазарова все ми се смее: "Искам да слушам музика, а не чукането на кълвача!" Само че кажи на майка си да не ги реже до червено. Да оставя една тъъънка лентичка. Така ще можеш да чуваш, ако си обръщаш пръстите прекалено навътре и чукаш с ноктенца, и после да си поправиш постановката на пръстите. Свири се с добре заоблена, събрана, леко отпусната китка. Пръстите също са заоблени, като че ли искаш да едновременно прегърнеш и помилваш всеки клавиш.
Ноктюрното на Шопен, той е един много хубав композитор, е наистина чудесно. А като видиш портрета на Шопен в коридора на школата, съвсем ще ти се прииска да го свириш. Въобще като видиш целия ред портрети на композиторите сама ще поискаш да изсвириш поне по едно нещо от всеки. Аз като чакам да влеза на урок, все си преброявам от кого каква пиеска съм свирила. Така седемте години минават много бързо. Хаха, какви ги приказваш? Да свириш на пиано от една годинка. Ами как ще стигаш с крака педалите? Знаеш ли колко е интересно като започнеш да слагаш и педали? Е, то в живота педали не се слагат, ама като разучаваме нова пиеса, другарката така казва: "сега ще сложим и педали". Единият е за удължаване на тона, а другият, за да звучи по-меко. Сега отивам да уча "Пролетта" на Чайковски, че ще имаме концерт за баба Марта и аз ще свиря това. Концерта не е като продукция. На продукцията свирят всички деца от всички класове на една другарка. А на концерта свирят деца пак от различни класове, но и от всички инструменти. И само най-добрите. В нашата школа имаме пиано, цигулка, акордеон и флейта. А накрая на концерта свирят цигулковия оркестър на другаря Гочев, и акордеонния на другаря Чамуров. В акордеонния свири и Методи от моя клас в училище. Той е много добър и понякога е солист дори, въпреки че е малък.
Благодаря за картинката и станиолчето. Тази картинка я нямах. Пък аз ти пращам прерисуваното моделче на пуловера. На втория лист е модела на бродираната на джобчето роза. За нея трябва да помогнеш на майка си или баба си, която там ще плете, защото става много бързо ако й подбираш цветовете и й ги подаваш.
Хайде идвай по-бързо в школата!!!
Твое приятелче Павлинка



--------------------
 
 
№7 от: катя милушева (9 февруари 2011 21:52)
Павлинка, Сиянче.... em_83Това 18 серия на Филма ли е???Направо сте   ФърхъТ em_125 em_125

 
 
№8 от: Pavlina Iossifova (9 февруари 2011 23:52)
Аааа, няма такива работи, Кате! Филма си е филм, кореспонденцията си е  корепонденция! Влязохме малко в архивите и зад кулисите просто. Или както руснаците напоследък правят: "Фильм о фильме". em_40



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: