Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930 
 
 
Архиви
Ноември 2018 (1)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Малки глапаци на театър
24-10-2011, 20:52 | Автор: mchukanov | Категория: Светът на възрастните / Наука, спорт, изкуство

  Следобедното слънце огряваше наскоро реставрираната фасада на Народния Театър "Иван Вазов"

Малки глапаци на театър

... и тогава ме озари онзи спомен, който винаги предизвикваше безумен кикот, колчем припарехме до Театъра. "А ти знаеш ли че пишката на ангелчето на фасадата е позлатена, хи-хи-хи", се шушукаше сред групата дечурлига, вперили съсредоточен поглед нагоре...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: рошав заек (24 октомври 2011 21:21)

Хихихихи, Младене, ама и на мен това ми е първият спомен от Народния театър! Доведоха ни на екскурзия в пети клас, развеждат ни да гледаме - Университета, Народното събрание, Александър Невски, Двореца, Мавзолея (в който категорично отказах да вляза и стана голям скандал) и после хоп - Народния театър. И вместо да се впечатля от архитектура и култура, първото нещо, което забелязах и изумях, беше на амурчето златния атрибут! И не бях самичка. Пет класа петокласници в един момент почват да се ръчкат и кикотят. Другарките накрая се отчаяха и бързо-бързо ни помъкнаха към следващата забележителност. После поне месец в училище станеше ли дума за екскурзията до София, коментирахме главно това.
Попаднах вътре в Народния театър чак като студентка в първи курс. И що да видя - ами, и вътре амурчетата с позлатени таквоз.
Не знам кой е авторът на таз гениална хрумка, ама ще се разтърся за информация.




--------------------
 
 
№2 от: Simpra (24 октомври 2011 21:23)

em_114 Да отидем до Музея на Народния театър, който се помещава на V-тия етаж на административната част на сградата, където се пазят материали за строежа и реконструкциите на сградата - писма, чертежи, снимки. Работното време е от вторник до петък: сутрин от 9.00 до 12.30 и следобед от 14.00 до 16.30 часа. Не може да нямат информация




--------------------
 
 
№3 от: Pavlina Iossifova (24 октомври 2011 23:29)

Тъй, тъй, а на театър поне ходихте ли? em_11




--------------------
 
 
№4 от: рошав заек (24 октомври 2011 23:51)

Да, но в Музикалния! Гледахме "Лелята на Чарли" с Видин Даскалов




--------------------
 
 
№5 от: Pavlina Iossifova (25 октомври 2011 00:09)

Зайо, Музикалния не се брои. em_18 Иииии... то па една леля em_11 Ха, сега чак видях, че сме имали емотикон баш за тая статия em_27




--------------------
 
 
№6 от: рошав заек (25 октомври 2011 11:16)

Е защо пък да не се брои, театър си е! Пък и аз обичам оперета. Но после в училище, за съжаление, твърде малко обсъждахме спектакъла. Обсъждахме главно... em_27. Ми петокласници, толкоз ни е акъла, кво да ни правиш...
Все пак, em_27 беше къде-къде по-жизнерадостно зрелище от балсамирания труп на Георги Димитров. И, колкото и странно да може да прозвучи на някого, къде-къде по-уместно за петокласници.




--------------------
 
 
№7 от: boysta3 (25 октомври 2011 12:46)

Цитат: рошав заек
Все пак, беше къде-къде по-жизнерадостно зрелище от балсамирания труп на Георги Димитров. И, колкото и странно да може да прозвучи на някого, къде-къде по-уместно за петокласници.
Ами вярно е , че не е толкова жизнерадостно, но аз дори не съм си и помислял , че мога да не влезна в Мавзолея. Просто обикаляме Софията, минахме и през Музея с препарираните животни, и през Народния театър и др. места около Парламента, Министерски съвет, и ЦУМ супер кефско да пробваш ескалаторите, и особено като ни свиха сърмите набързо, че си играехме на качване и слизане с него , а хората ни гледаха странно отстрани, все едно сме полезни изкопаеми и ни разпитваха от къде сме... явно е правило впечатление, че сме все едно слезли от гората (балкана). Аз за мумията с балсама, мога да кажа само , че като излезнахме (били сме 4ти или 5ти клас) някой пусна слуха че е видял лицето да помръдва и започнаха да се обсъжда тая тема като нещо паранормално, а тогава 1989 или 1990, имаше бая вестници на тая тема, феномени, космос и др. А и по тв-то пускаха Чоки, Сириус и др. филми. Ми това е. На мен ми е останало само чувството на бавно вървене в мраморна студена зала, а по средата й, стъклен саркофаг с положено тяло на Вожда ГД. Не съм се замислял много по въпроса, че това е доста перверзно усещане и ненормално да показваш мъртвец от 40 г. на деца 10-11 годишни. Общо взето минаваш за 4-5 мин  и излизаш. Беше си доста формално посещение, без много разяснения от учителката ни. само трябваше май да се спазва тишина. Помня и как се радвахме на момчетата в униформи пред входа на Мавзолея.


 
 
№8 от: zaharisa (25 октомври 2011 15:38)

Цитат: Simpra
Да отидем до Музея на Народния театър
 

Не съм сигурна за обяснението, но помня от разговорите на възрастните след големия ремонт в средата на 70-те (естествено интересът да се видят обновленията беше голям), че се говореше на тази тема em_27и това, което никой не пропускаше да подчертае бяха позлатените пишоци. Заради което допускам, че е свързано с този именно ремонт.
Споменът ми за обяснението е свързан с иронизиране на символи, които не отговарят на тогавашната концепция em_22 но пак казвам, не твърдя със сигурност.
 


 
 
№9 от: Гергана (25 октомври 2011 21:33)

По повод на случката с позлатяването на някои нещица на херувимчето, прочетох някъде в мрежата... По време на една реставрация на фриза един зевзек от реставраторите се хванал на бас за каса бира с останалата част от групата, че ще позлати нещо, което всички ще гледат, но никой няма да вижда. И така се получили тези златни подробности, които явно привличат най-вече детските  любопитни погледи. em_7 Наистина са много симпатични статуите на тези голи ангелчета или момченца. em_27 Това ме подсети за един от символите на поморийските дечица, бронзова статуйка на момченце, държащо чепка грозде в ръка. За съжаление то  безследно изчезна в средата на 90-те години. Някои хора дори направиха издирване. Установиха, че бронзовата фигура на момченцето се намира в общински склад, но след това вече наистина е изчезнала и я няма. em_15  Ето го поморийското момченце:



Тази статуя, беше любима на всички деца и почти няма дете, което да няма снимка до нея.:)


 
 
№10 от: mchukanov (25 октомври 2011 22:37)

... хм, въобще онова каре, около градската градина, ще да дойде пълно с мистификации и градски легенди - ей го и едно жълто паве, уж произведено в Унгария em_41 




--------------------
 
 
№11 от: admin (25 октомври 2011 23:06)

Който на каквото му правило впечатление... Аз като детски спомен помня една чудесна постановка в този театър (6 или 7 клас) - "Големанов". Мисля, че ме заведе тетка ми и/или евентуално съпруга и. Хъм, да - обръщал съм и тогава внимание на екс- и интериора - мен ми е направило впечатление други неща: красотата на сградата, спокойствието на градинката пред театъра, почти тържествената обстановка вътре... Да не говорим за най-важното - актьорските изпълнения... Чудя ви се понякога!




--------------------
 
 
№12 от: катя милушева (25 октомври 2011 23:08)

Цитат: mchukanov
въобще онова каре, около градската градина, ще да дойде пълно с мистификации
 

Градските легенди правят един град интересен:)))!


 
 
№13 от: Лилия (26 октомври 2011 00:11)

И аз ви се чудя как забелязвате такива неща... em_114  Помислих си, че нещо в мен не е наред - уж тук живея и безброй пъти съм минавала покрай театъра, пък да не видя, докато Влади писа по-горе и се успокоих... 


 
 
№14 от: рошав заек (26 октомври 2011 00:30)

Е, аз винаги съм предпочитала веселите глупости пред тържествеността em_11 И имам набито око за тях от малка! И аз помня играта на Видин Даскалов в музикалния, ама на, помня и златните чурки em_11 em_27 em_11 . И още са ми смешни!!!




--------------------
 
 
№15 от: admin (26 октомври 2011 00:37)

Лилия, не е проблема в теб, сто процента! Мен ми се струва, че някои другарчета си бъркат спомените (дали е нарочно - друг проблем). У нас в Берковица имаше невероятна статуя - прекрасна, повярвайте! Аз на нея съм си играл хиляди (както се казва) пъти. Като възрастен мога да преценя колко е била "нецензурна" - всъщност нищо кой знае какво: две голи - женско и мъжко тяло протегнали ръце напред. Тя се намираше в детска градина.  Ми, с камъни ме пребийте, но нито аз, нито приятелчетата с които сме си играли там (беше лесна за катерене, и изобщо достъпна, готина статуя за прехвърляне наляво надясно - не, като да кажем разни паметници) тогава изобщо сме се замисляли за това, че хората са голи. Кой за каквото си е мислил, както споменах. Знам ли ви, може би сте пораснали предварително... Ако е така: жалко!


Зайче, сега само да не кажеш, че театъра и изобщо всяко ПРЕДСТАВЛЕНИЕ, което може да каже нещо сериозно не трябва да е сериозно. Хумора е чудо, но понякога трябва и сериозност, все пак - тъй мисля.




--------------------
 
 
№16 от: ashtree (26 октомври 2011 01:20)

Цитат: mchukanov
хм, въобще онова каре, около градската градина, ще да дойде пълно с мистификации и градски легенди - ей го и едно жълто паве, уж произведено в Унгария em_41
 

Ми щом са нашенски, би трябвало да може да се възстанови производството, поне някаква документация трябва да е останала. А казваха колко сложно било да се направят нови жълти павета- "фабриката в Унгария" отдавна фалирала, итн ... Освен това павета с цветна глазура  има и на сума ти други  места из Европа - най се славят с тях холандците. Но всичко опира до въпрос на желание на някои общински чиновници....


 
 
№17 от: рошав заек (26 октомври 2011 10:32)

И мен като малка голите статуи не са ме впечатлявали точно с голотата си. Тъй де, голи, облечени - все тая. Малките деца са така и на плаж, където има нудисти - чисто голите хора не им правят и грам впечапление, докато някой добър чичо или леля не им внуши, че това е аууу, колко лошо нещо (лично наблюдение).
Ама гола статуя е едно, златна чурка на малко момченце, пък било то и с крилца -  съвсеееем друго em_11 em_27. У пет-шестгодишно би предизвикало може би само любопитство,или дори никаква реакция. У 12 - 13-годишен начинаещ пубер - бурен кикот. И това е съвсем нормално.

А дозата сериозност в живота, Влади, е нещо строго индивидуално и всеки сам си я определя. И сериозност трябва, но едни имат повече нужда от нея, други по-малко... И друг път съм ти казвала - различни сме, и това е хубаво em_2




--------------------
 
 
№18 от: mchukanov (26 октомври 2011 12:20)

Цитат: Лилия
И аз ви се чудя как забелязвате такива неща...
 

... аз, пък, напоследък, се чудя колко много неща не забелязваме, а разни и много хора са ни ги оставили да им се радваме, смеем, гордеем ... на нас са ни ги оставили, така да се каже, пък другото... историята с басът на реставраторите ми пасна много - дали има и други такива забавни останки на анонимни зевзеци по Българските улици em_18




--------------------
 
 
№19 от: Krista (29 октомври 2011 12:57)

Пффф, мен пък ме засрамваше това откритие. em_13  И изобщо не ми беше до смях - сигур,  щото съм била задръстена. em_18 
Внушителната сграда на Народния, ме впечатлява и до днес с архитектурата си. И с носталгия си спомням за стария фонтан пред него - беше толкова мощен и хубав...Не като сегашния. em_3  
ПП. Младене, на мен тази думичка "глапаци" ми звучи като разваления  български на  руснак. em_74 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!