Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Януари 2021 (9)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Влак, напред лети, лети!...
12-10-2009, 14:35 | Автор: mchukanov | Категория: Светът на възрастните / Техниката
 
Но машината сама
не върви –
трябва пара.
Кой я кара? –
Машиниста и огняра.

Н.Вапцаров

Влак, напред лети, лети!...
посрещането на Първият дизелов Локомотив 04, 8 март 1963 г.

   ДИН-ДОНН - дали го помня - бася лов на квото искаш, че беше - ПЪТНИЧЕСКИЯТ ВЛАК ЗА КУРИЛО, ВЛАДО ТРИЧКОВ, РЕБРОВО, СВОГЕ, ЦЕРОВО, БОВ И ЛАКАТНИК,(ЗВЕРИНО, МЕЗДРА, ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЛЕВЕН, ЛЕВСКИ, ПАВЛИКЕНИ, ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ШУМЕН И ВАРНА) ИЛИ (МЕЗДРА, ВРАЦА, БОЙЧИНОВЦИ, БРУСАРЦИ, ЛОМ И ВИДИН) - ех, тия северни трасета... ЗАМИНАВА ОТ 6ТИ ЧЕЛЕН КОЛОВОЗ, ЗАПАДНА СТРАНА НА ГАРАТА...

Влак, напред лети, лети!...

   Магията на ВЛАКА - пуфтящата сила, униформата на чиновниците, фуражката на Машиниста, хаотичната мощ организирана с почти перфектна точност, часовниците по гарите, дзъннн-дзъннн - гаровия служител звънти по колелата - Давааай...- всичко е наред. Пътнишки, Бързи, Експреси, Товарни, рампи, гари, перони, магазии,

Влак, напред лети, лети!...

 фургони...трака - трак, тутуф--ту-туф, тракат колелата на Железния кон, ти доволно се катериш по радиаторите в коридора и провесваш глава през прозореца - вятъра те заслепява, ти жумиш, мушици се вплитат в косите ти...

Влак, напред лети, лети!...

тутуф-ту-туф...на завоя виждаш цялата композиция с червения Локомотив - Фиууууууууууу - свири с тънката свирка - разминава се с друг влак -

Влак, напред лети, лети!...

 Машинистите се поздравяват, преди тунела мощната сирена те стряска и възбужда - колко е дълъг този тунел...прибери се, в тунел е опасно да се показваш през прозореца -

Влак, напред лети, лети!...

 някога, когато Машините бяха парни, ако прозореца стои отворен, ставаш черен като негър, саждите още са по стените, така че се прибери, - Дядо ти е стар ЖП-еец и ги знае

Влак, напред лети, лети!...


   Този е най-дългия тунел по северната линия - италианци са го строили и са яли змии, хората помнят...Тутуф-ту-туф, след тунела мост -

Влак, напред лети, лети!...

Искъра се вие през дефилето, а Влакът го придружава - Реката и Железницата...

Влак, напред лети, лети!...

Влак, напред лети, лети!...

Иииииииии - на малката кокетна гара Влакът спира

Влак, напред лети, лети!...

- слизат и се качват хора, глъчка - подвикват и се шегуват. В съседното купе играят карти и попържват. Няква баба пита - ма Другарю, не е ли рано за тия овошки, друга плете и хока палавото внуче, което вече не го свърта. Други отворили вестниците - те големи и пречат на съседите им - купето вече е тясно, разказват се истории, зевзеци се шегуват, с някой дет се връзва - ама верно ли това...

Влак, напред лети, лети!...

   "Каартиии и билеетиии..." - Кондуктора - с ония клещи дупчи картонените билети с жестове на магьосник - так-так - винаги по 2 дупки, за детето - половин билет - 1 дупка, от клещите виси дървена или кокалена свирка, кожената чантичка през рамо е пълна със всякакви книжа и ония жълти знаменца



 - с тях си говори с Машиниста от далеч - Даваааай, даваааай, свири с кокалената свирка, леко криви фуражката, доволен, че е предизвикал вниманието ти - Като пораснеш, искаш ли и ти....Фиуууу хората търсят места, редят багаж, ругаят и се смеят, а Влакът набира - той пътя си го знае, няма къде да му избяга...редуват се тунели, мостове, укрепващи зидове от дялан камък - като крепостни стени, да пазят Влака, тутуф-ту-туф - тракат колелетата и задрямваш в музиката на метала...

Влак, напред лети, лети!...

   Сепва те ускореното тракане и поклащането - стрелките - влизаме в гара, голяма гара. И пак хора - слизат и се качват, фиуууууу -

Влак, напред лети, лети!...

Даваааай...движението и суматохата не спират, вагоните са пълни с народ, някъде засвири китара, тези тук извадиха кюфтетата от вестника, аххх - как миришаааат...- зЕми си, зЕми, мъжко си...Торби, раници, куфари, дисаги - човек се опакова с интересни неща - всеки носи нещо, ха - кашон с кокошки - пробили са им дупки да дишат и една се мъчи да си подаде главата...Тутуф-ту-туф - скалите надвисват над линията, пак тунел и пак мост - яяяя - къщичка в скалите и пещери -

Влак, напред лети, лети!...

Влакът е достигнал последната си гара - този Влак - друг пътува нанякъде, хора, товари, всичко се движи
   - Като кръвта в нас е, казва Дядо, спре ли...

Влак, напред лети, лети!...

изпращането на един от последните дизелови Локомотиви от серията, преди няколко години...

Браво, браво вам, безбройни,

вам, безименни герои!

Вам, които тук ви нема

в тази мъничка поема,

без които кой знай как

би пътувал всеки влак.


Н.Вапцаров



  



За унагледяване на статията, използвах картинки на VESO и ПЖИ43в  от http://www.90minuti.info/bgrail/
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (12 октомври 2009 20:03)
mchukanov, след като ни разходи на север, аз да пробвам на изток, Гарата е Калитиново и играе роля на разпределителна гара на Стара Загора.
Думата е маневра. Най-често товарните влакове маневрират. Подкарва бавничко напред, а после бавничко назад, като сменя местоположението си и от един коловоз се появява в друг. Ако пък е по-дълъг и тялото му е от другата страна на пътя, бариерата стои пусната и по половин час, а може и повече. Никакво преминаване! Влакът прави маневра! Брашно, газьол, обикновените червени товарни вагончета... Пък има и релси до завода, по тях карат суровини за него. Подлези, дъъъъъъъъъълги, в които ехти гласът ти, няма начин да не пробваш с едно ехоооооо или някой индиански вик, И почти като легенда са разказите на родителите ми за изтървания влак. Свирката му се чува отдалече, ужасно пронизително, а кантонерите и началник гарите си препредават по телефона: Изтърван влак, изтърван влак... Веднага се отклонява по свободен коловоз и му се дава път с предимство. А по пътищата на колите се пускат бариерите. И така докато стигне до естествено нанагорнище след доста профучени километри и забави скоростта си.
Пък влаковете, които возят хора - пътнически, бързи, експреси. Стоиш край линията и махаш на хората във влака, пък те даже понякога не те забелязват, улисани в техните си мисли. А пък вътре купетата със зелената изкуствена кожа, табелките с номерцата, от едната страна картина, от другата огледало. И ако едно от двете неща ги няма, гледаш направо в другото купе. Ама това май е от по-ново време. Иначе оборудването си е марково - пепелници, пътеки, пердета с емблеми БДЖ. И всичките глупости, които си говорехме, че означава това съкращение, Бягайте дерат жаби! И други подобни,

 
 
№2 от: ive (12 октомври 2009 20:05)

Влакът беше и си остава моето любимо превозно средство. Звукът, който издава когато се движи, полюшкването.  Пътуването с влак беше така интересно. И в него никога не ми стана лошо.


 
 
№3 от: Pavlina Iossifova (13 октомври 2009 00:19)
Предполагам, че първата майчина кърма, когато са ме донесли от родилния дом в първото ми жилище, съм поела с ритъма на тракащ влак. Един от първите ми картинни спомени е: със залепен на прозореца нос чакам профучаването на влака и цялата трептя напрегнато този път да видя повече от него през колоните на дървото, което така ужасно ми пречи да видя изнизването на целия влак. По-късно, когато в спомените ми се появяват мисли и чувства, знам, че пред нашата къща влакът вече тъкмо наистина набира скорост, защото е излязъл от района на града, макар още да не зная, че живеем в самия южен край на Габрово. От релсите ме разделят само градината и нейната Прекалено висока ограда. Знам също, че релсите са опасни и без мама "в никакъв, ама в никакъв  случай" не трябва дори да се доближавам до буренясалата задна портичка на градината. Най-интересни са товарните влакове, толкова дълги и толкова тракащи. Е, още по-късно научавам, че от Габрово не заминават дори истински пътнически влакове, само едни такива къси "мотриси" до Върбаново. От Върбаново (сега и преди моето съществуване Царева ливада) започва истинският свят на влаковете. А после .... "Гара Горнаааа" с чичкото със сладоледената кошница и другия чичко с хлебчетата с "гарски наденички".  Дали този път ще има сладоледи във вафлена кофичка? Ето това е щастие - седнала си в бързия влак до прозореца (ако татко е имал късмет да хване точно това място), до теб и срещу теб са мама и татко и пътуваш. Всъщност татко почти през цялото време е в коридора, пуши и си говори с разни чичковци или дядовци, които също пушат и никой не им забранява да си подават главите през отворения прозорец. Е, ти пък загребваш внимателно с дървената лопатка от сметановия "ванилов" сладолед, в който има истински жълтъци. Това за жълтъците го научаваш доста по-късно, когато всеки път, с още една последна надежда си поръчваш сладолед ванилия и той пак не е онзи от гара Горна. След сладоледа идва ред на опияняващото и понякога приспиващо зяпане през мръсния прозорец. Дървета, поляни, току що позеленели или натоварени с урожай ниви, села в далечината. Изпитващ единствено наслада и сладката тръпка на очакването. Очакването на мига, когато някой в купето ще произнесе "Айде, Павликени". Същата тръпка ще усещаш и след 20 години, независимо дали си тръгнала от гара Габрово, Русе, София или Варна. Павликени е Твоята гара. Там се среща и изпраща Твоя свят в продължение на цели 30 години...Ох, трябва да спра, защото след Павликени ще дойдат и другите гари и моите влакове, и маковете между релсите и сайтът няма да ми стигне.

Благодаря ти, Младене! (Прочетох май в някакъв коментар, че така се обръщат към теб по-знаещите)
Както винаги, чудесно написано. И на теб, Дона, за прекрасното допълнение в същия стил!



--------------------
 
 
№4 от: isi (13 октомври 2009 01:03)

Аз не мога да разкажа , не знам кое ... толкова много обичам влаковете! И така се преливат, озвучени с  "ту-ту,  ту-ту"  моето детство, моето село, моето единствено пътуване до чужбина , царевицата ни край линията, моите студентски години, запознанството с мъжа ми във влака, нашите пътувания до малки гари за двама ...  И моята голяма Гара Горна ... И моите първи снимки - в квартирата ни край линията на гара Горна ...
И скоростта на моята душа  (Павлинке, благодаря отново за това мое прозрение преди време тук :))  -  скорост на стар пътнически влак ...

Та ето това пък е моята гледна точка :

Пътническият влак - Джани Родари





--------------------
 
 
№5 от: ХриС (13 октомври 2009 09:38)
А ние живеехме почти до гарата, а на метри от блока минаваше жп линията. Като бях малък майка ми все бързаше между разписанията на парния влак да простре прането. Такава чернилка се вдигаше, че сещате се на какво приличаше Като пораснах ходех на училище покрай линията. Два километра без да слизам от релсата. Като на греда, но тясна gag

 
 
№6 от: Надя (13 октомври 2009 10:58)
Не знам какво ми е..нещо средно между Дядо Йоцо..... един филм "От нищо нещо" и гарата в Кълново...един друг филм - американски "Stand by me" ..."Гара Ляскуиц койт ша сляя да сляяяя"....пусееща и рушаща се гара, от както на нея не спират влакове...селския Мунчо от с. Пролазница, който викаше на дядо ми "Я еднък да се окачим, чича Борисе, па да ми писне онуй машину, фиууууууу.."....дядо Антон и дядо Иван, железничарите с лъскавите копчета....една експедиция пеш по линията Ресен - Поликрайще и ...пътуване по онази северната, с последна спирка гара Орешец - баби, бохчи, животни, кошници, куфари, щайги, деца, войници......стотинки на линията....ЖП прелез......РСВ миризливи кебабчета и стомашни проблеми по линията за Хисаря.........Баш майстора и екскурзия до Унгария...Бай Ганьо...каубойски филми и влакови обири...
Другото май..другото май е вече в другата ми възраст, не детската.
Има нещо много детско във влаковете, дори и сега, когато пътувам, все по-рядко вече, виждам децата във влака омагьосани от него, със залепнали лица на стъклата.
И още един специален влак: http://detstvoto.net/index.php?newsid=977

 
 
№7 от: Cvetan (13 октомври 2009 11:12)
Ех,влака...Винаги ми е било любимо возенето на влака,самата подготовка,качването,возенето,запознаването с разни хора в купето,всяка гара,на която спира(малка или голяма)и т.н.
За мен влака винаги е бил "Голубой вагон"
 http://detstvoto.net/index.php?newsid=580

 
 
№8 от: zaharisa (13 октомври 2009 11:37)

Чудесна статия ! Много ми хареса и задрямването в музиката на метала))).
Макар че съм родена над трамвайните релси - позната ми е и песента на влаковите.
БДЖ - магнетична абревиатура с много версии, ама тая за дрането на жаби не бях я чувала )))
Една година съм работила в железничарския квартал Банишора - Фондови жилища и още помня хората. Не бяха се загубили в анонимността на големия град. Поклон на старите железничари !


 
 
№9 от: Зико (13 октомври 2009 12:43)
Еха, mchukanov, чудесно ги го написал отново. ok2
ive, на мен също никога не ми ставаше лошо във влак, за разлика от съветския ни автомобил. 
Беше толкова широко и сравнително малко друсаше. Можеше да ставаш и да излизах в коридора, да гледаш през прозореца...

Ето тук има едно интересно филмче на National Geographic от 80-те години. Субтитрите: тук.

 Има и още. Потърсете "Railway" в kolibka.com и ще видите за какво става въпрос.
Йохохо и бутилка ром.   Нали няма да ме изключат от пионерската организация заради пиратство?

 
 
№10 от: Айви (13 октомври 2009 15:55)
   Ееех, влакът!
   Сред най-ранните ми детски спомени аз и родителите ми се возим с влака от родния ми град до съседно на нашето село. Толкова е вълнуващо! Чичко кондуктор ще мине и ще каже: "Моля, бетите!" (т.е. билетите). Аз с гордост ще му ги подам и той ще ги поеме с усмивка. След кратко возене ще слезем на малката селска спирка и поемаме пеш три километра до нашето село. По пътя е страшно весело! Берем полски цветя, гоним се, играем на различни игри... А като стигнем до нашето село там  с нетърпение ни очакват баба и дядо...
   А сега ВЛАКЪТ В РОДНИЯ МИ ГРАД Е СПРЯН!!!angry2 Спирката в съседното селце е запустяла, ако не е вече съборена. Нашата къща е продадена, баба и дядо ги няма... Остана само споменът!

 
 
№11 от: mchukanov (13 октомври 2009 20:31)
   Странна работа - в днешните новини се говори за протест на железничарите - дали пак е случайно . Научавам, че железният път и влаковете вече не са под обща шапка - имаме си БДЖ и НКЖИ (национална компания железопътна инфраструктура)... Винаги съм си мислел, че ценността на Влака е във факта, че цялата структура е изградена с гигантските мега-хипер-ултра...какво още за по-по-най - усилия на множество хора, обединени в обща благородна цел...а сега какво - ще ги делим ли...Ужаааас, ужас - нали знаете историята на дългите ЖП и пътни завои - понеже някой си не е пожелал Пътят да му мине през имота, Той заобикаля, кой да заобиколи сега Влака uuux
   За пореден път остава Споменът - ооох, колко неща помняяя...



--------------------
 
 
№12 от: Зико (13 октомври 2009 20:57)
Така е, БДЖ и НКЖИ имали много дългове и... Сега съкращават 1330 човека, а след още 3 месеца - нови 700. tup1
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/10/13/798915_bdj_sus_150_mln_leva_zaduljenii
a/


 
 
№13 от: isi (14 октомври 2009 01:12)
Майка ми и баща ми са и цял живот ги помня само железничари. Цялото ми детство (освен първите ми 2 години в къщичката до релсите, през градинка от  ЖП секцията, където работеше мама)  премина в Железничарския блок -  всички мои комшии работеха в ЖП-то - машинисти,  кондуктори, строителни техници, инженери, касиерки, началници ... Баща ми беше управител на най-хубавата ЖП станция на света!  Новините, за които  пишете, от дълго време са реалност за моите родители 



--------------------
 
 
№14 от: mchukanov (14 октомври 2009 02:01)
   Има ли нещо оттогава, за което да стане дума, и да няма тъга... И не по отминалото, не за ръждивият Локомотив, който е возил всеки един от нас поне няколко пъти, не за такива неща... Блокът, в който живеехме нявга, във входа на пода си имаше герб - онова познато желязно колело с крила и година - 1953. Цели 8 години след войната..
   Ей, Иси, коя е най-хубавата ЖП станция на света, на тази, която знам аз има плочка с кота 513 м. - да не е същата. Има и един прекрасен звънец, който някога се е задвижвал с механизъм с топуз и е звънял, когато влакът е тръгвал от предната гара. Къщичката е строена от червен пясъчник, има кладенче в двора с мушмули, дюли и люляци, много гущери, а пък розовите картонени билети стоят в едни метални шкафчета, чинно наредени и изтиквани с пружини. Касиерката отбелязва датата на един много странен уред, дето тропа глухо и не си помни годините. И винаги мирише на кюмюр в чакалнята - няма лете, няма зиме. Всички дървени части са полирани от дългогодишната и вярна служба, и не знам защо, ама съм сигурен, че това ще си остане вечно. Въпреки, че бетонните траверси не миришат както старите дървени през лятото. На тая станция няма часовник, има само звънец, сега не работи, ама го замерваме с камъчета и звъни. А малко по-нагоре Дядо Йоцо и мнооого Други гледат...



--------------------
 
 
№15 от: freja (14 октомври 2009 04:36)
Чудесен разказ, чудесни коментари, чудесно пътуване, а влакчето трака ли, трака... И най-вълнуващ е маршрутът до София, с тунелите, много тунели - 12 ли бяха, повече ли... А кой беше най-дългият? Седмият?

През зимата на моя 4-ти клас отивахме да видим дядо в санаториума в Хисаря. Бяхме с майка и леля, а те знаеха точно кога влакът трябва да пристигне на гарата. Знаеха часа, но никога преди не бяха пътували до там. И часът наближи, обаче гара не се виждаше на хоризонта. Майка и леля започнаха да се паникьосват дали сме на правилния влак, когато той изведнъж намали и спря. Те, зарадвани, грабнаха багажите и отвориха едната врата. Гара все така не се виждаше наоколо - само релси, камънаци и трънаци, а пък и други мераклии да слизат нямаше, но възрастните ни придружителки решиха, че сигурно няма специална гара за Хисаря и ще трябва да повървим по линията, докато стигнем. Първо скочи едната - а височината беше внушителна, почти колкото моя ръст - после и другата, после поеха сестра ми, багажите, после трябваше и мен да вземат, но влакът се разлюля, разтрака и показа признаци на тръгване. Точно в този момент се появи един чичко-кондуктор зад мен и се хвана за главата, защото това било някакво случайно спиране преди Хисарската гара... А колелата  се завъртяха, бавно-бавно, а пък аз - на вратата, роднините ми - долу... Виждах се вече как заминавам в неизвестна посока, без родители, без пари и направо бездомна. Кондукторът, какво да прави човекът, ме грабна и ме провеси, майка ме пое вече в движение, а за десерт после трябваше да вървим поне половин час по линията, за да стигнем желаната цел... Пристигнахме при дядо изморени, измокрени и премръзнали, а той дълго след това се караше на дъщерите си как са могли така да се скопосат...

 
 
№16 от: mchukanov (14 октомври 2009 17:25)
   Ей, Фрея, откъде пътуваш, тунели има много - много между София и Червен бряг - 22 или 23 някъде, зависи в коя посока пътуваш, но най-дългият от тях е първият/последният от/към София, между гара Владо Тричков и спирка Ромча. Докато пътуваш, взимаш джобния часовник и засичаш - има километрични камъни през 100 метра, вкарваш формулата S=vt, бързичко яде разстоянията между тунелите. А пък ако се случи да пътуваш от София за Бургас през Карлово - как се замайваш от безкрайното броене на секундите в предългите тунели на Козница и Гълъбец (уф, строени са около 195и някоя,..)
   А когато сняг забръска - честит да ни е - Влакът хрупа сняг повече от нас, става тих и се чува едно сссссссс...и бззззззз....като се движи.. Локомотивите имат някакво усещане за лице - веднаж навъсени, дръг път весели, понякога строги...
   Песничката за голубой вагон - не са ли я писали за експрес Синия Дунав, или Диана, или Янтра (той ли имаше кино-вагон)...





--------------------
 
 
№17 от: gamina (14 октомври 2009 17:41)
А някога на гарата в Мездра имаше една джаджа - разписание на влаковете. С едни големи бутони с букви, натискаш дадена буква, джаджата прави "бррррррррррррррфффффф" и прелиства разни листи. После ти отваря първия град с буквата, може да прелистиш и на следващата гара с тази буква. Имаше всички големи гари и някои по-малки. С разписания и снимка на гарата.

Аз много обичах влаковете, обаче винаги пътувахме до село с колата Толкова завиждах на братовчед ми когато пътуваше с електричката до Мездра, после се прехвърляха на "пътнишкия" влак за село... Истински празник си беше да отида с баба ми до Мездра с влака - тея 17 минути си бяха цяло приключение за мен. А когато през лятото за трети клас пътувах с влак чак до Русе, бях най-щастливото хлапе на земята.

И сега предпочитам да пътувам с влак, вместо с автобус. Лятото за Каварна - задължително с нощния влак до Варна, до Солун ходих с влак миналата зима, до Враца пак предпочитам с влак да пътувам.

 
 
№18 от: mchukanov (14 октомври 2009 17:49)
   Иии, Гамина, подсети ме за гарата на Враца - някъде към гардероба седеше една велика табела БОРБАТА ЗА ТРЕЗВЕНОСТ - БОРБА ЗА СИГУРЕН ТРАНСПОРТ
А чудничкият девиз (не слоган) - Бързо, Удобно, Приятно...



--------------------
 
 
№19 от: gamina (15 октомври 2009 12:28)
Тая табела не я помня hmmm
Ама аз врачанската гара започнах да я посещавам доста след промените, преди това, както вече се оплаках - главно с Жигулата...

 
 
№20 от: mchukanov (25 ноември 2009 00:21)
   Я виж ти, кой е нарисуван на 15та страница на Буквара hiphip http://detstvoto.net/index.php?newsid=141



--------------------
 
 
№21 от: Krista (29 ноември 2009 20:27)
Влакчето, влакчето, най- любимото!
Толкова спомени, свързани с вълнения и преживелици....на път до леля, която живее във Видин, на концерти с "Връзките" до Пловдив, Шумен, Русе, Благоевград, Сливен, Толбухин, Плевен...на път за морето, на екскурзия с класа, на бригада в Петрич и Костенец...еееех,...
Няма нищо по-вълнуващо от онзи миг, когато влкът  "отлепя" неусетно от перона на Софийската гара, отнасяйки ме нанякъде, където ме очакват незнайни приключения и преживявания, напред, в неизвестното.  И...колко тъжно, когато пристигам отнякъде, отново на същия този перон...
Онзи особен тропот на колелата - като съвсем малка все си виках, че влакчето, сякаш пее: "недей - недей", "недей - недей", "недей - недей".  Помня чистите купета, перденцата на прозорците....В ескпресите, дори имаше килимчета в купетата и коридора на вагона, а от високоговорителя звучеше музика. Ух, че екстра, да пътуваш с експреса!!! А пък първа класа? Червени плюшени седалки с бели кърпи на възглавничките! Няма правостоящи там. Чисто, уютно и спокойно се пътува така.   Едни морни чичковци бутат количка препълнена с едни мнооого специални хлебчета, едни такива мънички бели симидчета, много вкуснички,  сандвичи със сух салам, луканка и кашкавал,  увити в найлонови пликчета, на които върху син фон пише "РСВ" - съкратено от "Ресторанти и спални вагони". Термус с топла вода, пластмасови чашки за кафе и пакетчета с разтворимо кафе, пликчета с чай, бутилки с бира и швепс...
Тунелите...ех, че приключение в тъмното smile24  Стояла съм на отворен прозорец в тунел....не станах негър, но пък, купето се напълни с "отлежали" сажди - нещо като черен пясък - едни твърди, черни частици, остатък от парните локомотиви....
А най - вълнуващото пътуване беше до Толбухин - в спален вагон. И още няколко пътувания в спален вагон имам. 
Толкова обичах да пътувам с влак, че в един момент, дори ми минаваше  идеята да стана машинист или поне шафнер...
А днес? По-малкото от децата ми, все още няма представа какво е да пътуваш с влак. Трябва да попълня този пропуск, но, за жалост  .... днешните железници, нямат нищо общо с онези, от нашето детство.tz ...... Така и не успях да се повозя на онези двуетажни вагони, показани на две от снимките, а много исках....Такава композиция от двуетажни вагони е пътувала от София за Банкя (пък нали е преминавала и през Божурище, де) и от София за Калотина и Станянци, но е било поне преди 35- 36г.

 
 
№22 от: mchukanov (29 ноември 2009 20:56)
   Еее, Кристаааа
двуетажните вагони си бяха такава атракция nomer1 До по-скоро пътуваха, 15тина години podsmruk Такива красиви, силни и живи товарни коне, на вторият етаж прозорчетата се отваряха като на автомобил - с ръчка, подпираш се и вятърът те бруууули



--------------------
 
 
№23 от: Anakin Skywalker (25 март 2010 14:00)
Младене, Люси, Албена, в какви спомени ме върнахте за експреса, за първата класа, за малките хлебчета  симидчета, за другите лакомства покрай тях.
С влак съм пътувал с експресите "Тракия" и" Диана" до Пловдив, по късно и с експрес "Пловдив"(Бялото конче както го наричах)само с първокласни вагони.
Пътуващо София -Пловдив за 1 часи 45мин. а сегаbelay sad ....
влаковете се тътрят със скорост от предвоенните години за жалост.
ЖП лините са в плачвено състояние и има серозни опасности от дерайлиране на много места. Локомотивите са с нискоскоростни редуктори и не развиват повече от 80км/ч. А помня в средата на 80те  как и до Бургас се стигаше за 4 часа и половина през Карлово, по Подбалканската линия през тунелите. Голям купон си бяха и тези пътувания. Като не успявахме да се доредим за самолетни билети, хайде в първа класа на "Чайка" -та на плюшените червени кресла и през тунелите. Цяла тайфа в купето, и...wink 
Тръгваше в 16.15ч от Централа гара и 20.45ч беше на Бургаската гара. Спираше само на Карлово, Казанлък и Сливен за по 90 секунди и пак напред.
А на първата снимка не е тунела Козница, а Гълъбец, втория по дължина тунел(3085м) между Долно Камарци и Буново, и високия мост веднага след тунела, нашумял през последните години покрай бънджи скачачите. Козница е понататък и е най дълъг в БГ, а може би на Балканите, почти 6 км(5906м) между Копривщица и Стряма, като цялото медугарие е в тунел. За разлика от Гълъбец, който прави лек завой, Козница е прав като тръба(казват че ако застанеш в средата му в далечината се вицдали двата края. И там Чайката с е движеше със 140км/ч, и на много още участъци от трасето скоростта беше над 100км/ч ...110 -120км/ч...Налегна ме носталгия по онези години. В БГ на влак последно се возих през 1995г , по обясними прични...



--------------------
 
 
№24 от: mchukanov (26 март 2010 15:07)
   Ей, Анакин, какви са причините да не се качваш на Влак uuux
Преди седмица се качих точно по описания маршрут, дори не бях изненадан от консервативната еднаквост, която цари в Железницата - всичко, с много малко изключения, си е същото hiphip Липсва ароматът на траверси, ама то е рано за него
  На Великден, вероятно, ще пътува Парен Влак по линията за Копривщица - ако някой има възможност да го снима, ще си имаме и Парна Машина
 hi hi hi



--------------------
 
 
№25 от: gamina (26 март 2010 15:15)
Бялото Конче си го има. Май всички така сме го наричали :) Експрес Пловдив - Пловдив-Враца-Пловдив.
Обикновено с него пътувам Враца-София
Още си е бяло и още е само първа класа, но вече няма стюардеси и кафета в него, даже радиото не пускат. Обаче ми е много удобно, слизам на Подуене и за 5 минути съм пеша вкъщи.
И все още пътува прилично бързо. Враца-София го взима колкото автобус, щот не спира никъде ok2

А тоя Гълъбец, пуснаха ли го? Цяло лято се прекачвахме там на автобуси - между Буново и Камарци.

 
 
№26 от: mchukanov (31 март 2010 20:12)
  Добавих картинки от последното си пътуване pionerche
  Гамина, оказа се, че Бялото Конче е влязло в кадър - онуй долу, в ниското е то hiphip



--------------------
 
 
№27 от: Anakin Skywalker (2 април 2010 17:34)

Младене, ами през последните 2-3 петилетки си имам собствен превоз, така и не ми се наложи да пътувам с влак, но за Бургас наистина е удобно с експреса от 16.15ч. Гълъбец мисля че вече работи, някъде след Нова година го пуснаха. 
Септември бях на гости на вилата на приятели в Макоцево, разходихме се и до Долно Камарци, спецално отидох до гарата да видя как полагат новия модел релси, да се надяваме скоростта по този лот, а и по цялата линия да нарасне.
Сега за колко се пътува от София до Бургас по този маршрут?
Знае ли някой? Иначе, Люси с Бялото конче последно пътувах именно през дефилето през 1995г при първата ми командировка. София - Враца - София.
Отидох свръших си задачките и се върнах същия ден. Имах някъде и снимки на подбалканската линия. може да пратя yess




--------------------
 
 
№28 от: gamina (2 април 2010 21:53)
Аз последно пътувах с него на 7ми март smile24
Толкова години постоянно съм по влаковете из дефилето, а кьорава снимка нямам uuux
Ще гледам още в неделя да оправя тоя пропуск pionerche
За Гълъбец - миналата година доста ходене из Балкана се събра, а все така ставаше, че се прибирахме или тръгвахме от юг - я Розино, я Клисура или Карлово... голяма досада беше това прекачване... Особено пък като си тръгнал с влака в 6.06 сутринта от Централна Гара и вместо да спиш 3 часа до Клисура, на Камарци те разритат да слизаш...

 
 
№29 от: Anakin Skywalker (3 април 2010 19:40)
Еее, това наистина е гадно, belay
да те будят....
сега вече се пътува през Гълъбец



--------------------
 
 
№30 от: Anakin Skywalker (28 юни 2010 13:20)
Ето и едно клипче в добавка(за жалост не мое) което показва тунелите около гр. Клисура в последователност посока София.

http://www.youtube.com/watch?v=lYQOOQ5Zwz8

От видеото:
Първият тунел е Гендера 588 м
Вторият - Вишнева курия 292 м
Третия - Грашевица 256 м
Четвъртия - Ралча 575 м
Петия - Зли дол 1850 м
Шестият на който се вижда само входа и където клипа свършва е Хумник
След Хумник, следва гара Стряма и тунел Козница 5906м



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 3
Потребители: 0
Гости: 3

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?