mchukanov, след като ни разходи на север, аз да пробвам на изток, Гарата е Калитиново и играе роля на разпределителна гара на Стара Загора.
Думата е маневра. Най-често товарните влакове маневрират. Подкарва бавничко напред, а после бавничко назад, като сменя местоположението си и от един коловоз се появява в друг. Ако пък е по-дълъг и тялото му е от другата страна на пътя, бариерата стои пусната и по половин час, а може и повече. Никакво преминаване! Влакът прави маневра! Брашно, газьол, обикновените червени товарни вагончета... Пък има и релси до завода, по тях карат суровини за него. Подлези, дъъъъъъъъъълги, в които ехти гласът ти, няма начин да не пробваш с едно ехоооооо или някой индиански вик, И почти като легенда са разказите на родителите ми за изтървания влак. Свирката му се чува отдалече, ужасно пронизително, а кантонерите и началник гарите си препредават по телефона: Изтърван влак, изтърван влак... Веднага се отклонява по свободен коловоз и му се дава път с предимство. А по пътищата на колите се пускат бариерите. И така докато стигне до естествено нанагорнище след доста профучени километри и забави скоростта си.
Пък влаковете, които возят хора - пътнически, бързи, експреси. Стоиш край линията и махаш на хората във влака, пък те даже понякога не те забелязват, улисани в техните си мисли. А пък вътре купетата със зелената изкуствена кожа, табелките с номерцата, от едната страна картина, от другата огледало. И ако едно от двете неща ги няма, гледаш направо в другото купе. Ама това май е от по-ново време. Иначе оборудването си е марково - пепелници, пътеки, пердета с емблеми БДЖ. И всичките глупости, които си говорехме, че означава това съкращение, Бягайте дерат жаби! И други подобни,

Предполагам, че първата майчина кърма, когато са ме донесли от родилния дом в първото ми жилище, съм поела с ритъма на тракащ влак. Един от първите ми картинни спомени е: със залепен на прозореца нос чакам профучаването на влака и цялата трептя напрегнато този път да видя повече от него през колоните на дървото, което така ужасно ми пречи да видя изнизването на целия влак. По-късно, когато в спомените ми се появяват мисли и чувства, знам, че пред нашата къща влакът вече тъкмо наистина набира скорост, защото е излязъл от района на града, макар още да не зная, че живеем в самия южен край на Габрово. От релсите ме разделят само градината и нейната Прекалено висока ограда. Знам също, че релсите са опасни и без мама "в никакъв, ама в никакъв  случай" не трябва дори да се доближавам до буренясалата задна портичка на градината. Най-интересни са товарните влакове, толкова дълги и толкова тракащи. Е, още по-късно научавам, че от Габрово не заминават дори истински пътнически влакове, само едни такива къси "мотриси" до Върбаново. От Върбаново (сега и преди моето съществуване Царева ливада) започва истинският свят на влаковете. А после .... "Гара Горнаааа" с чичкото със сладоледената кошница и другия чичко с хлебчетата с "гарски наденички".  Дали този път ще има сладоледи във вафлена кофичка? Ето това е щастие - седнала си в бързия влак до прозореца (ако татко е имал късмет да хване точно това място), до теб и срещу теб са мама и татко и пътуваш. Всъщност татко почти през цялото време е в коридора, пуши и си говори с разни чичковци или дядовци, които също пушат и никой не им забранява да си подават главите през отворения прозорец. Е, ти пък загребваш внимателно с дървената лопатка от сметановия "ванилов" сладолед, в който има истински жълтъци. Това за жълтъците го научаваш доста по-късно, когато всеки път, с още една последна надежда си поръчваш сладолед ванилия и той пак не е онзи от гара Горна. След сладоледа идва ред на опияняващото и понякога приспиващо зяпане през мръсния прозорец. Дървета, поляни, току що позеленели или натоварени с урожай ниви, села в далечината. Изпитващ единствено наслада и сладката тръпка на очакването. Очакването на мига, когато някой в купето ще произнесе "Айде, Павликени". Същата тръпка ще усещаш и след 20 години, независимо дали си тръгнала от гара Габрово, Русе, София или Варна. Павликени е Твоята гара. Там се среща и изпраща Твоя свят в продължение на цели 30 години...Ох, трябва да спра, защото след Павликени ще дойдат и другите гари и моите влакове, и маковете между релсите и сайтът няма да ми стигне.

Благодаря ти, Младене! (Прочетох май в някакъв коментар, че така се обръщат към теб по-знаещите)
Както винаги, чудесно написано. И на теб, Дона, за прекрасното допълнение в същия стил!

Аз не мога да разкажа , не знам кое ... толкова много обичам влаковете! И така се преливат, озвучени с  "ту-ту,  ту-ту"  моето детство, моето село, моето единствено пътуване до чужбина , царевицата ни край линията, моите студентски години, запознанството с мъжа ми във влака, нашите пътувания до малки гари за двама ...  И моята голяма Гара Горна ... И моите първи снимки - в квартирата ни край линията на гара Горна ...
И скоростта на моята душа  (Павлинке, благодаря отново за това мое прозрение преди време тук :))  -  скорост на стар пътнически влак ...

Та ето това пък е моята гледна точка :

Пътническият влак - Джани Родари

А ние живеехме почти до гарата, а на метри от блока минаваше жп линията. Като бях малък майка ми все бързаше между разписанията на парния влак да простре прането. Такава чернилка се вдигаше, че сещате се на какво приличаше Като пораснах ходех на училище покрай линията. Два километра без да слизам от релсата. Като на греда, но тясна

Еха, mchukanov, чудесно ги го написал отново.
ive, на мен също никога не ми ставаше лошо във влак, за разлика от съветския ни автомобил. 
Беше толкова широко и сравнително малко друсаше. Можеше да ставаш и да излизах в коридора, да гледаш през прозореца...

Ето тук има едно интересно филмче на National Geographic от 80-те години. Субтитрите: тук.

 Има и още. Потърсете "Railway" в kolibka.com и ще видите за какво става въпрос.
Йохохо и бутилка ром.   Нали няма да ме изключат от пионерската организация заради пиратство?

   Ееех, влакът!
   Сред най-ранните ми детски спомени аз и родителите ми се возим с влака от родния ми град до съседно на нашето село. Толкова е вълнуващо! Чичко кондуктор ще мине и ще каже: "Моля, бетите!" (т.е. билетите). Аз с гордост ще му ги подам и той ще ги поеме с усмивка. След кратко возене ще слезем на малката селска спирка и поемаме пеш три километра до нашето село. По пътя е страшно весело! Берем полски цветя, гоним се, играем на различни игри... А като стигнем до нашето село там  с нетърпение ни очакват баба и дядо...
   А сега ВЛАКЪТ В РОДНИЯ МИ ГРАД Е СПРЯН!!! Спирката в съседното селце е запустяла, ако не е вече съборена. Нашата къща е продадена, баба и дядо ги няма... Остана само споменът!

   Странна работа - в днешните новини се говори за протест на железничарите - дали пак е случайно . Научавам, че железният път и влаковете вече не са под обща шапка - имаме си БДЖ и НКЖИ (национална компания железопътна инфраструктура)... Винаги съм си мислел, че ценността на Влака е във факта, че цялата структура е изградена с гигантските мега-хипер-ултра...какво още за по-по-най - усилия на множество хора, обединени в обща благородна цел...а сега какво - ще ги делим ли...Ужаааас, ужас - нали знаете историята на дългите ЖП и пътни завои - понеже някой си не е пожелал Пътят да му мине през имота, Той заобикаля, кой да заобиколи сега Влака
   За пореден път остава Споменът - ооох, колко неща помняяя...

Така е, БДЖ и НКЖИ имали много дългове и... Сега съкращават 1330 човека, а след още 3 месеца - нови 700.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/10/13/798915_bdj_sus_150_mln_leva_zaduljenii
a/

Майка ми и баща ми са и цял живот ги помня само железничари. Цялото ми детство (освен първите ми 2 години в къщичката до релсите, през градинка от  ЖП секцията, където работеше мама)  премина в Железничарския блок -  всички мои комшии работеха в ЖП-то - машинисти,  кондуктори, строителни техници, инженери, касиерки, началници ... Баща ми беше управител на най-хубавата ЖП станция на света!  Новините, за които  пишете, от дълго време са реалност за моите родители 

   Има ли нещо оттогава, за което да стане дума, и да няма тъга... И не по отминалото, не за ръждивият Локомотив, който е возил всеки един от нас поне няколко пъти, не за такива неща... Блокът, в който живеехме нявга, във входа на пода си имаше герб - онова познато желязно колело с крила и година - 1953. Цели 8 години след войната..
   Ей, Иси, коя е най-хубавата ЖП станция на света, на тази, която знам аз има плочка с кота 513 м. - да не е същата. Има и един прекрасен звънец, който някога се е задвижвал с механизъм с топуз и е звънял, когато влакът е тръгвал от предната гара. Къщичката е строена от червен пясъчник, има кладенче в двора с мушмули, дюли и люляци, много гущери, а пък розовите картонени билети стоят в едни метални шкафчета, чинно наредени и изтиквани с пружини. Касиерката отбелязва датата на един много странен уред, дето тропа глухо и не си помни годините. И винаги мирише на кюмюр в чакалнята - няма лете, няма зиме. Всички дървени части са полирани от дългогодишната и вярна служба, и не знам защо, ама съм сигурен, че това ще си остане вечно. Въпреки, че бетонните траверси не миришат както старите дървени през лятото. На тая станция няма часовник, има само звънец, сега не работи, ама го замерваме с камъчета и звъни. А малко по-нагоре Дядо Йоцо и мнооого Други гледат...

Чудесен разказ, чудесни коментари, чудесно пътуване, а влакчето трака ли, трака... И най-вълнуващ е маршрутът до София, с тунелите, много тунели - 12 ли бяха, повече ли... А кой беше най-дългият? Седмият?

През зимата на моя 4-ти клас отивахме да видим дядо в санаториума в Хисаря. Бяхме с майка и леля, а те знаеха точно кога влакът трябва да пристигне на гарата. Знаеха часа, но никога преди не бяха пътували до там. И часът наближи, обаче гара не се виждаше на хоризонта. Майка и леля започнаха да се паникьосват дали сме на правилния влак, когато той изведнъж намали и спря. Те, зарадвани, грабнаха багажите и отвориха едната врата. Гара все така не се виждаше наоколо - само релси, камънаци и трънаци, а пък и други мераклии да слизат нямаше, но възрастните ни придружителки решиха, че сигурно няма специална гара за Хисаря и ще трябва да повървим по линията, докато стигнем. Първо скочи едната - а височината беше внушителна, почти колкото моя ръст - после и другата, после поеха сестра ми, багажите, после трябваше и мен да вземат, но влакът се разлюля, разтрака и показа признаци на тръгване. Точно в този момент се появи един чичко-кондуктор зад мен и се хвана за главата, защото това било някакво случайно спиране преди Хисарската гара... А колелата  се завъртяха, бавно-бавно, а пък аз - на вратата, роднините ми - долу... Виждах се вече как заминавам в неизвестна посока, без родители, без пари и направо бездомна. Кондукторът, какво да прави човекът, ме грабна и ме провеси, майка ме пое вече в движение, а за десерт после трябваше да вървим поне половин час по линията, за да стигнем желаната цел... Пристигнахме при дядо изморени, измокрени и премръзнали, а той дълго след това се караше на дъщерите си как са могли така да се скопосат...

   Ей, Фрея, откъде пътуваш, тунели има много - много между София и Червен бряг - 22 или 23 някъде, зависи в коя посока пътуваш, но най-дългият от тях е първият/последният от/към София, между гара Владо Тричков и спирка Ромча. Докато пътуваш, взимаш джобния часовник и засичаш - има километрични камъни през 100 метра, вкарваш формулата S=vt, бързичко яде разстоянията между тунелите. А пък ако се случи да пътуваш от София за Бургас през Карлово - как се замайваш от безкрайното броене на секундите в предългите тунели на Козница и Гълъбец (уф, строени са около 195и някоя,..)
   А когато сняг забръска - честит да ни е - Влакът хрупа сняг повече от нас, става тих и се чува едно сссссссс...и бззззззз....като се движи.. Локомотивите имат някакво усещане за лице - веднаж навъсени, дръг път весели, понякога строги...
   Песничката за голубой вагон - не са ли я писали за експрес Синия Дунав, или Диана, или Янтра (той ли имаше кино-вагон)...

А някога на гарата в Мездра имаше една джаджа - разписание на влаковете. С едни големи бутони с букви, натискаш дадена буква, джаджата прави "бррррррррррррррфффффф" и прелиства разни листи. После ти отваря първия град с буквата, може да прелистиш и на следващата гара с тази буква. Имаше всички големи гари и някои по-малки. С разписания и снимка на гарата.

Аз много обичах влаковете, обаче винаги пътувахме до село с колата Толкова завиждах на братовчед ми когато пътуваше с електричката до Мездра, после се прехвърляха на "пътнишкия" влак за село... Истински празник си беше да отида с баба ми до Мездра с влака - тея 17 минути си бяха цяло приключение за мен. А когато през лятото за трети клас пътувах с влак чак до Русе, бях най-щастливото хлапе на земята.

И сега предпочитам да пътувам с влак, вместо с автобус. Лятото за Каварна - задължително с нощния влак до Варна, до Солун ходих с влак миналата зима, до Враца пак предпочитам с влак да пътувам.

   Иии, Гамина, подсети ме за гарата на Враца - някъде към гардероба седеше една велика табела БОРБАТА ЗА ТРЕЗВЕНОСТ - БОРБА ЗА СИГУРЕН ТРАНСПОРТ
А чудничкият девиз (не слоган) - Бързо, Удобно, Приятно...

Тая табела не я помня
Ама аз врачанската гара започнах да я посещавам доста след промените, преди това, както вече се оплаках - главно с Жигулата...

   Я виж ти, кой е нарисуван на 15та страница на Буквара http://detstvoto.net/index.php?newsid=141

Влакчето, влакчето, най- любимото!
Толкова спомени, свързани с вълнения и преживелици....на път до леля, която живее във Видин, на концерти с "Връзките" до Пловдив, Шумен, Русе, Благоевград, Сливен, Толбухин, Плевен...на път за морето, на екскурзия с класа, на бригада в Петрич и Костенец...еееех,...
Няма нищо по-вълнуващо от онзи миг, когато влкът  "отлепя" неусетно от перона на Софийската гара, отнасяйки ме нанякъде, където ме очакват незнайни приключения и преживявания, напред, в неизвестното.  И...колко тъжно, когато пристигам отнякъде, отново на същия този перон...
Онзи особен тропот на колелата - като съвсем малка все си виках, че влакчето, сякаш пее: "недей - недей", "недей - недей", "недей - недей".  Помня чистите купета, перденцата на прозорците....В ескпресите, дори имаше килимчета в купетата и коридора на вагона, а от високоговорителя звучеше музика. Ух, че екстра, да пътуваш с експреса!!! А пък първа класа? Червени плюшени седалки с бели кърпи на възглавничките! Няма правостоящи там. Чисто, уютно и спокойно се пътува така.   Едни морни чичковци бутат количка препълнена с едни мнооого специални хлебчета, едни такива мънички бели симидчета, много вкуснички,  сандвичи със сух салам, луканка и кашкавал,  увити в найлонови пликчета, на които върху син фон пише "РСВ" - съкратено от "Ресторанти и спални вагони". Термус с топла вода, пластмасови чашки за кафе и пакетчета с разтворимо кафе, пликчета с чай, бутилки с бира и швепс...
Тунелите...ех, че приключение в тъмното   Стояла съм на отворен прозорец в тунел....не станах негър, но пък, купето се напълни с "отлежали" сажди - нещо като черен пясък - едни твърди, черни частици, остатък от парните локомотиви....
А най - вълнуващото пътуване беше до Толбухин - в спален вагон. И още няколко пътувания в спален вагон имам. 
Толкова обичах да пътувам с влак, че в един момент, дори ми минаваше  идеята да стана машинист или поне шафнер...
А днес? По-малкото от децата ми, все още няма представа какво е да пътуваш с влак. Трябва да попълня този пропуск, но, за жалост  .... днешните железници, нямат нищо общо с онези, от нашето детство. ...... Така и не успях да се повозя на онези двуетажни вагони, показани на две от снимките, а много исках....Такава композиция от двуетажни вагони е пътувала от София за Банкя (пък нали е преминавала и през Божурище, де) и от София за Калотина и Станянци, но е било поне преди 35- 36г.

   Еее, Кристаааа
двуетажните вагони си бяха такава атракция До по-скоро пътуваха, 15тина години Такива красиви, силни и живи товарни коне, на вторият етаж прозорчетата се отваряха като на автомобил - с ръчка, подпираш се и вятърът те бруууули

Младене, Люси, Албена, в какви спомени ме върнахте за експреса, за първата класа, за малките хлебчета  симидчета, за другите лакомства покрай тях.
С влак съм пътувал с експресите "Тракия" и" Диана" до Пловдив, по късно и с експрес "Пловдив"(Бялото конче както го наричах)само с първокласни вагони.
Пътуващо София -Пловдив за 1 часи 45мин. а сега ....
влаковете се тътрят със скорост от предвоенните години за жалост.
ЖП лините са в плачвено състояние и има серозни опасности от дерайлиране на много места. Локомотивите са с нискоскоростни редуктори и не развиват повече от 80км/ч. А помня в средата на 80те  как и до Бургас се стигаше за 4 часа и половина през Карлово, по Подбалканската линия през тунелите. Голям купон си бяха и тези пътувания. Като не успявахме да се доредим за самолетни билети, хайде в първа класа на "Чайка" -та на плюшените червени кресла и през тунелите. Цяла тайфа в купето, и... 
Тръгваше в 16.15ч от Централа гара и 20.45ч беше на Бургаската гара. Спираше само на Карлово, Казанлък и Сливен за по 90 секунди и пак напред.
А на първата снимка не е тунела Козница, а Гълъбец, втория по дължина тунел(3085м) между Долно Камарци и Буново, и високия мост веднага след тунела, нашумял през последните години покрай бънджи скачачите. Козница е понататък и е най дълъг в БГ, а може би на Балканите, почти 6 км(5906м) между Копривщица и Стряма, като цялото медугарие е в тунел. За разлика от Гълъбец, който прави лек завой, Козница е прав като тръба(казват че ако застанеш в средата му в далечината се вицдали двата края. И там Чайката с е движеше със 140км/ч, и на много още участъци от трасето скоростта беше над 100км/ч ...110 -120км/ч...Налегна ме носталгия по онези години. В БГ на влак последно се возих през 1995г , по обясними прични...

   Ей, Анакин, какви са причините да не се качваш на Влак
Преди седмица се качих точно по описания маршрут, дори не бях изненадан от консервативната еднаквост, която цари в Железницата - всичко, с много малко изключения, си е същото Липсва ароматът на траверси, ама то е рано за него
  На Великден, вероятно, ще пътува Парен Влак по линията за Копривщица - ако някой има възможност да го снима, ще си имаме и Парна Машина

Бялото Конче си го има. Май всички така сме го наричали :) Експрес Пловдив - Пловдив-Враца-Пловдив.
Обикновено с него пътувам Враца-София
Още си е бяло и още е само първа класа, но вече няма стюардеси и кафета в него, даже радиото не пускат. Обаче ми е много удобно, слизам на Подуене и за 5 минути съм пеша вкъщи.
И все още пътува прилично бързо. Враца-София го взима колкото автобус, щот не спира никъде

А тоя Гълъбец, пуснаха ли го? Цяло лято се прекачвахме там на автобуси - между Буново и Камарци.

  Добавих картинки от последното си пътуване
  Гамина, оказа се, че Бялото Конче е влязло в кадър - онуй долу, в ниското е то

Аз последно пътувах с него на 7ми март
Толкова години постоянно съм по влаковете из дефилето, а кьорава снимка нямам
Ще гледам още в неделя да оправя тоя пропуск
За Гълъбец - миналата година доста ходене из Балкана се събра, а все така ставаше, че се прибирахме или тръгвахме от юг - я Розино, я Клисура или Карлово... голяма досада беше това прекачване... Особено пък като си тръгнал с влака в 6.06 сутринта от Централна Гара и вместо да спиш 3 часа до Клисура, на Камарци те разритат да слизаш...

Еее, това наистина е гадно,
да те будят....
сега вече се пътува през Гълъбец

Ето и едно клипче в добавка(за жалост не мое) което показва тунелите около гр. Клисура в последователност посока София.

http://www.youtube.com/watch?v=lYQOOQ5Zwz8

От видеото:
Първият тунел е Гендера 588 м
Вторият - Вишнева курия 292 м
Третия - Грашевица 256 м
Четвъртия - Ралча 575 м
Петия - Зли дол 1850 м
Шестият на който се вижда само входа и където клипа свършва е Хумник
След Хумник, следва гара Стряма и тунел Козница 5906м