Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
 
 
Архиви
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Моята музикална техника (илюстрована биография)
14-12-2011, 12:52 | Автор: templar | Категория: Светът на възрастните / Техниката

Напоследък се забавлявам да издирвам картинки на вещите, които по някакъв начин са белязали миналото ми. Струва ми се, че някогашните предмети имаха свое излъчване и дух, някак си тежаха, за разлика от днешната пластмасова китайска конфекция. Тогава примерно музикалните уредби бяха тежки, с метални кутии, направени за да служат с десетилетия, като че ли имаха физиономия и присъствие в дома… Днес са леки паянтови черупки, които имат едно предимство – ако се развалят ги засилваш без капка милост и жал в кофата за боклук и купуваш следващия рупор…

Ще разкажа за пеещите сандъци, покрай които съм израснал. По мое време, музиката беше нещо особено важно. Тя изразяваше идентичност, протест, характер, помагаше в любовни мъки, беше дефцитна стока, понякога и забранена. Аз израснах без собствена стая (не от сиромашия, а по архитектурни причини) и слушалките са били начин да се изолирам от „италианското семейство“: компанията приятелки на майка ми в съседната стая, телевизора на баба ми или телефонните разговори, които баща ми води с чичо ми така, че могат да се чуват и без телефон.

Telefunken (mod.076wk – 1939) – едно от първите неща, които дядо ми е купил като глава на семейство със собствен доход. Като всичко немско от „мрачната епоха на хитлеро-фашизма“ е безкомпромисно качествен. Работи и днес. Кадифеният звук на ламповия усилвател, лекото пукане, когато въртиш скалата, меката светлина на „окото“ … и високият силует на дядо, който отива към кухнята – един от първите ми съзнателни спомени. Този исполин стоеше на почетно място върху скрина в хола. По-късно радиото беше първия урок по география, с имената на градовете, изписани по скалата…

 Моята музикална техника (илюстрована биография)

Моята музикална техника (илюстрована биография)

Грамофон „Респром“ с шаси Supraphon HC07. Един сравнително рядък грамофон. Класическото шаси на предвоенния Супрафон е монтирано на различни грамофони от соцлагера, вкл. тази серия на Респром, създадена преди българите да развият собствено производство на шасита. Любимата ми музикална техника, която работи и днес на скрина до брачното ложе (за прах и ужас на госпожата). Ето пълните данни:

Респром 1975/ шаси Tesla-Supraphon HC07/ доза VK4302/ усилвател ЕГСУ73 Корал АD161-AD162/ ОТ Алфа-еднолентови BE-1523 2х4w

До днес това е усилвателят ми с най-чист звуков фон. Има две дървени колони. В летните дни го слагаха на бюрото на баща ми, понеже е в северната стая и аз по цял ден пусках плочи с детски приказки. Имаше един момент от „Спящата красавица“, когато злата вещица се изкикотваше зловещо – него го прескачах, като премествах с ръка рамото . Пусках често и песента на Мими Иванова и Старт за вълка и седемте козлета. Вадех от чекмеджето на татко разни дреболии – част от химикалка, гума кох-и-нор, кламер… и  ги редях по плочата. Беше забавно как при сблъсък с иглата се чува скръъъъц… После строявах върху плочата пластмасовите си индианци… Плочите естествено приличаха на карта на луната.

Веднъж бях сложил „Патиланско царство“ да се записва на касета. Разбира се на микрофон. Пускам и заминавам да играя на двора. Когато след часове превъртях касетата и прослушах записа, онова което се чу беше:

- Бабо, излизам…туп-туп-туп (стъпки). След това около половин минута говори Стоянка Мутафова (Баба Цоцолана) После говори диктора и стига до момента:

… той врабци е гонил…скръц….той врабци е гонил…скръц…той врабци е гонил….скръц…

и така цяла страна на касетата с „той врабци е гонил…скръц“.

Когато днес реша да се пробвам да въвеждам накакви рационализации с цел мързел, жена ми се смее: „Той врабци е гонил…скръц“

Моята музикална техника (илюстрована биография)

UNITRA МК 122 Малък полски касетофон по лиценз на Томсън.  Вероятно на него е записвана касетката на която на 2 – 3 години рецитирам „синигер се женеше за врабчова дъщеря“ и разказвам за Винету и индианците.

Моята музикална техника (илюстрована биография)

„Новото“ радио на дядо. Grundig exportboy 206. Купен от Кореком с някакви случайно попаднали долари. Стоеше до леглото му, а лятото го носеше на море. С това радио най-добре се ловяха смущенията от минаващите под нас тролейбуси…фиу-у-у-у–ъ-ъ-ъм-у-пиу—..

 

Selena  „Кухненското радио“. Стоеше в кухнята, близо до печката и по тази причина беше покрито с дебел слой мазнина, превърната в лак. Никой не го пипаше, защото си беше настроено на „Хоризонт“ и само се включваше и изключваше с едно ключе на кабела. С това радио е свързан травмиращият спомен за студените черни сутрини, когато навън е още нощ, на мен ми се затварят очите за сън, майка ми опява да ям филия с „Крема“, а от радиото дудне „Песен за цар Иван Шишман“ и „България – дела и документи“. Както и онова ужасно петле на детския блок…

По-късно на същото радио слушах нощния блок, докато учех през сесиите. Имах навика да уча нощем между 23:00 и 3:00.

А най-ведрия спомен е за неделя по обяд: Асен Сираков и „12 плюс пляс“, който дъни здраво от кухнята, като фон цвърчат пържоли, които баба ми пържи на тиган, майка ми рендосва зеле, а в хола баща ми дудне, че това радио се чува чак до НДК-то… Вкусно радио беше….

Последният музикален образ от ранното детство е радиото на баба ми в Плевен. Японски транзистор Koyo, модел от 1962г. в кожена калъфка. Стоеше върхо витринката. Баба не слушаше радио. Затова споменът ми е за ритмичното тракане на настолния часовник, който беше съсед на транзистора.

След музикалните кутии на ранното детство – няколко думи за времето, когато започнаха трепети, мустаци, пъпки и … преход.

Моята музикална техника (илюстрована биография)

 

Unitra Finezja-1 Полски hi-fi дек по лиценз на Grundig. Много качествена машина с отделна регулация на всеки канал  (при запис и просвирване), филтри и какви ли още не чудеса. Аз обаче, с мизерният си тогава акъл не му се кефех, защото не може да се сложи грамофона върху него. Исках Хитачи с дръжка и антена… Е - нема Хитачи!

 

Спорт-2 Това радио някой го подари на баща ми безнадеждно строшено. Той го поправи и ми го подари (т.е. нарочихме, че ще бъде моето радио). Оказа се, че с вградената си антена и диапазона на скалата е идеално за слушане на „черни станции“. И така, всяка вечер (особено при режим на тока) всички седяхме на тъмно и през ужасните смущения и виене, които апаратурата на „патриотите“ създаваше, долавяхме реплики от „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“… питат-ли-ме дей-зората (инстр.) Аз не вдявах много за какво се говори, но нали бях посветен в страшната тайна – слушах и се чувствах важен…

На 10 ноември 1989 се върнах от рожден ден на съученичка (жълт швепс, торта с розички, ходене по чорапи върху мокет и музка на „Шортс“) към 21ч. Заварих майка ми, отворила широко прозореца към улицата, да слуша „Свободна Европа“. Само ми изшътка… През виенето на заглушителите Румяна Узунова обявяваше, че е паднал най-дълголетният комунистически диктатор… Навън прехвърчаше мокър сняг. По отсрещния тротоар мина подпийнал човек, който викаше „Тошо, Тошо, ти си ____ !. По едно време погледна към нас и извика „Христос Воскресе!“

Както вече казах, декът нямаше усилвател (като всеки дек) и го пусках през грамофона, което ми се струваше унизително. Освен това нямах стерео радио, от което да мога да записвам музика на касетки.

Тогава на витрината на музикалния магазин отсреща се появи този Респром 201. Прекарах около 6 месеца всяка вечер на прозореца да го гледам с дядовия армейски бонокъл (разстоянието е около 20 метра, улично осветление нямаше, а витрината светеше като слънце). На Коледа баща ми се появи с два кашона. Душевното ми състояние може най-добре да се опише с цитат от Мечо Пух:

„… Йори не чуваше нищо. Той вадеше и пускаше балона в гърнето, по- щастлив от всякога…“

Това прекрасно творение на късния соц представлява усилвател + добър тунер, и две колони и вади чудесен звук. Още свири прекрасно, само че днес е в кухнята. Правено е от умни и способни хора. Като включих към него грамофона и дека, сложих колоните в два съседни ъгъла и … плочата на DIO „The Last in Line“ (BTA12408)

Моята музикална техника (илюстрована биография)

Unitra – Grundig MK 232  Груди – за него разказах в хипарските спомени и няма да се повтарям.

През 1990 баща ми за пръв път биде допуснат да пътува на Запад – едноседмична командировка в Западна Германия. Тогава децата се деляха на такива, които имат уокмен и всички останали балъци… Казах му, че нищо друго не ща освен уокмен. От това свое първо пътуване зад завесата баща ми донесе една кутия, в която имаше страхотен черен уокмен с УКВ-тунер, две колонки, които се включваха в гнездото за слушалки и два комплекта алкални батерии. Понеже бързо скапвах батериите от превъртане, скоро татко ми направи изправител и вече бижуто свиреше на ток. Нямам го на снимка.Най-хубавото беше, че като подредиш касетофона и двете колони острани, изглеждаше като уредба – бонзай. Тогава се появи благословеното пиратство, купих си стотина касетки с музика от 60-те до 80-те и ги слушах докато четях в. Ритъм…и Карл Май

Дойде демократизацията, после демокрацията, по магазините започнаха да се появяват „корекомски“ стоки. Под колоните на пл Гарибалди имаше един голям магазин, към който се слизаше по стълби. (Днес там има офис на Токуда Банк.) Там видях една страхотна уредба Самсунг. Изглеждаше досущ като у някой баровец, или от страница на Квеле…

Габровски скътаните ми пари от суровакане за послените 10-тина години почти докарваха астронимическата цена на нещото. След няколко седмици мрънкане, няколко шестици в училище и други подобни мерзости изнудих семейството да додаде до необходимата сума и в една зимна привечер с баща ми прекарахме колата до площада и пренесохме три големи кашона в багажника.

 Моята музикална техника (илюстрована биография)

Моята музикална техника (илюстрована биография)

Моята музикална техника (илюстрована биография)

Samsung SCM7800 Вече имах всички екстри – двукасетъчен дек с опция за бързо записване, усилвател с еквалайзер, дигитален тунер, "лазарен грамофон" (демек СД), две талашитени трилентови колони, грамофон с автоматично рамо, дистанционно, часовник с будилник и таймер…

Всичко беше прекрасно и хармонично, докато една от фирмите за таксите не започна да използва за станциите си някаква честота, която активираше таймер-функцията на уредбата...както си спиш в 3 ч. през нощта изведнъж до главата ти гръмват 120 дб:

- Абе баце, виде ли ги Локото как осраха пейзажа, да …. ба…“ Намерих му цаката: жак за слушалки. Ха сега викайте!

След две години безупречна служба СД-то се повреди. В сервиза казаха, че не може да се поправи, трябва да се смени цялото чекмедже заедно с главата. Смениха го. И пак настана радост, Manowar , Europe и други работи.

След две – три години пак се развали… имаше вече какви ли не сапунерки из къщи, които вършеха работа…така че занемарих уредбата и я използвах рядко - за касети и радио.

Миналото лято обаче, ненадейно реших, да се запъна и да опитам да поправя тази уредба, и само ако няма начин, тогава да купувам нова. Занесох я в сервиз. Беше терсене да намерят глава и чекмедже (както обикновено) за нещо, модел 1991, но взеха че успяха. Стоплиха ми сърцето…. 100 лв.

… преди месец обаче, пущината пак започна да прескача. Уредбата е връстник нa прехода...  тъст ми и направи специален шкаф и сега на нея слушам грамофон в хола.

Повечето от тези приятели от детството са живи и здрави и положиха основата на голямата ми колекция от стари радиопарати a.k.a ."радиотата", за която ще ви разкажа друг път.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: bat_mitco (14 декември 2011 15:38)

  САМА ПО СЕБЕ СИ ТЕМАТА ЗА ТЕХНИКАТА МИ Е ПОВЕЧЕ ОТ СКУЧНА...НОООО...РАЗКАЗЪТ ТУК Е ОТВЪД МЕГАХЕРЦОВЕТЕ, ИМПЕДАНСИТЕ И ПРОЧЕЕ...ЧАК СЕ ВЪРНАХ В ШАПКАТА НА СТАТИЯ ЗА ДА СЕ УБЕДЯ,ЧЕ ТАМ НАИСТИНА ПИШЕ "ТЕХНИКАТА"...ЧЕСТНО КАЗАНО ОТДАВНА НЕ БЯХ ЧЕЛ ТУК НЕЩО ТАКА РАЗКАЗАНО...ТАКА КАКТО ОБИЧАМ...

ОСВЕН ЧУДЕСНИЯ СТИЛ НА ПИСАНЕ... em_90 ПОНЕ ДВЕ ОТ НЕЩАТА НА СНИМКИТЕ СА ЧАСТ И МОЕТО ЖИТИЕ-БИТИЕ, НО ЗА ТЯХ - ПО-КЪСНО...




--------------------
 
 
№2 от: Цонка (14 декември 2011 15:49)

Той врабци е гонил… скръц

em_75
Да не повтарям казаното от Бат Митко, но да знаеш, Темплар, че подкрепям мнението му за разказа ти на сто процента. Много се смях!!! Благодаря!




--------------------
 
 
№3 от: templar (14 декември 2011 16:10)

Ами Цонка обеща серия чак по празниците и реших да се самообслужа в НД, като се забавлявам с мои историики. Бях омазал правописа, та пооправях пълни членове досега. Бат Митко, то мк122 е като би-бит дъвките. Никому не е простил...


 
 
№4 от: Дилбер Танас (14 декември 2011 16:12)

Прекрасен разказ и супер словесни илюстрации, понеже и аз съм фен на радиото, бих искал да заснемеш радио-апаратите.....и при мен фазите бяха подобни, само дето не съм наблюдавал РЕСПРОМА с бинокъл, но всяка сутрин докато дойде автобуса ми му се любувах от витрината на фирмения магазин на радио завода в Търново.

"Тогава децата се деляха на такива, които имат уокмен и всички останали балъци"

хи-хи, а аз бях просто влюбен в уокмена и тъмните цайси на Челентано от "Innamorato Pazzo".  

Да ми се чуди човек на акъла - акълен...Даже по това време, по сергиите почнаха да продават  тъмни цайси с малка залепена върху стъклото ембемка със знамето и върху него написано ITALY или FRANCE

walkman


 
 
№5 от: Цонка (14 декември 2011 16:15)

em_75  Тогава отлагам серията за Великден. em_75
Получих първия си и единствен касетофон в живота - уокмен Томсън - чак на 18 /лятото на 89-та/. Много исках да имам касетофон, а все не ми купуваха. То аз и не врънках де. Един ден обаче ме огря най-неочаквано. Тогава си продъних мозъка да слушам Chi mai с "тапите" в ушите и звук усилен до край. em_122




--------------------
 
 
№6 от: Дилбер Танас (14 декември 2011 16:38)

Цитат: Цонка
Получих първия си и единствен касетофон в живота - уокмен Томсън - чак на 18


а моя първи беше един ВЕФ'СИГМА"-радиокасетофон-нов скок на братушките в популяризирането на  класиката"ЦЪкни ВЕФот"

Цитат: Цонка
аз и не врънках де. Един ден обаче ме огря най-неочаквано. Тогава си продъних мозъка да слушам Chi mai


аз пък ходех с ВЕФ-а даже на бостана и лозето с наще и докато берем дини или грозде нон стоп въртях " O, шери-шери " на Рики е Повери-  на батерии. Сякаш цялото поле и лозя се огласяха от този хит от родината на Верди и Паоло Роси хи-хи. Какво ли си е казвал дядо кат' ме гледа отстрани, докато куфея из лозето с Questo Souvenir D' Italy, сицилиански вечерни с една дума :em_1:

P.S Гаче ли онези батерии бяха по- издържливи? Но може би само идеализирам батериите на нащо детство.



 
 
№7 от: templar (14 декември 2011 17:04)

Цитат: Дилбер Танас
един ВЕФ'СИГМА"-радиокасетофон-нов скок на братушките


Танасе, това е на Тунджа 200:

Кассета унифицированная магнитофонная Ассофото МК 60



http://detstvoto.net/engine/modules/imagepreview.php?image=http://detstvoto.net/
uploads/posts/2011-12/1323874578_mk60.jpg


Kасета - кошмар! За разлика от нашите "драгорки", които бяха на доста прилично ниво.



 
 
№8 от: Гергана (14 декември 2011 17:15)

Чудесна статия!

Няма да забравя една зимна вечер в Бургас. Отидохме да пазаруваме и влизаме в един от големите тогава магазини, магазин "Велека" .Обикаляме и разглеждаме обзавеждане, пердета, техника, а татко си мълчи. em_96 Загледахме един два касетофона, той разпитва продавачката, а аз само подскачам около него : "Татко, касетофон ли ще купуваме?", след минутка пак "Татко, касетофон ли ще купуваме?" Той само се подхилва и нищо не казва. По едно време се обърна към жената зад щанда и го поръча. Почти същата Унитра Финезия , само че плъзгачите вляво бяха 5 на брой и не бяха прозрачни. Настана голяма суматоха и радост, имахме си касетофон! em_83 em_34 

А първата касета беше на Лепа Брена. После започвахме да събираме презаписани касети с диско хитове от съучениците, които имаха двукасетъчни касетофони.



П.П. Сега се сещам, че татко тогава ми обясняваше, че този касетофон няма нужда от усилвател. Дали има връзка с петия плъзгач? em_18 Защото после видях такива Унитри, но работеха само с усилвател.


 
 
№9 от: Цонка (14 декември 2011 17:16)

Цитат: Дилбер Танас
...може би само идеализирам батериите на нащо детство.

Най-вероятно. em_74 Защото си спомням една простотия, която свърших заради този уокмен и заради батериите, дето все не стигаха да си превъртиш песента 42 пъти /примерно де/. Разглобих грамофона "Аккорд", да търся трансформатор на ток em_111, който да пригодя така, че да мога да си слушам уокмена без батерии. Нямах представа как трябва да изглежда, но знаех, че като го видя "нещото" ще си го позная. Толкова много исках да ми работи продължително уокменът.Малеее... Сега като се сетя... А някой е решил, че осемнадесетгодишните са достатъчно зрели, за да гласуват em_95. Добре, че като отворих грамофона, не можах да избера част, която да нарека "трансформатор", а и табелки нямаше :)) Затова върнах обратно вътрешностите му и го затворих. С голям зор. Това между нас да си остане em_107  моля, само в махалата, че голям срам! 




--------------------
 
 
№10 от: templar (14 декември 2011 17:18)

Цитат: Гергана
Почти същата Унитра Финезия , само че плъзгачите вляво бяха 5 на брой и не бяха прозрачни.


Finezja -3. Този модел бяха с вграден усилвател. Но Finezja-1 се водеше hi-fi, защото е дек


 
 
№11 от: Гергана (14 декември 2011 17:20)

Благодаря! Значи правилно съм разбрала татко тогава. em_12


 
 
№12 от: templar (14 декември 2011 17:25)

Цитат: Цонка
Разглобих грамофона "Аккорд", да търся трансформатор на ток, който да пригодя така, че да мога да си слушам уокмена без батерии.


Да не разказвам аз как си правих лампа за аквариума от жица, фасунка и крушка, че ще вземе споменът за волтовата дъга да гръмне захранването на компютъра...


 
 
№13 от: Дилбер Танас (14 декември 2011 17:33)

Цитат: templar
Кассета унифицированная магнитофонная Ассофото МК 60 http://detstvoto.net/engine/modules/imagepreview.php?image=http://detstvoto.net/
uploads/posts/2011-12/1323874578_mk60.jpg

брр-р-р-р- направо тръпки ме побиха като я видях, сякаш е правена от задържани на ' Петровка'38 хи-хи

Цитат: Цонка
Нямах представа как трябва да изглежда, но знаех, че като го видя "нещото" ще си го позная. Толкова много исках да ми работи продължително уокменът

хахахаха, любов от пръв поглед, хахахахах

Цитат: templar
Да не разказвам аз как си правих лампа за аквариума от жица, фасунка и крушка, че ще вземе споменът за волтовата дъга да гръмне захранването на компютъра

аз нямах такива технически контакти с дядо Гръм хи-хи, но за сметка на това съм чупил прозорец с камък , ама без да искам хи-хи


 
 
№14 от: катя милушева (14 декември 2011 22:09)

Еха, малкият транзистор и касетофона Унитра още се пазият у дома и работят:))))!

Благодаря за тази интересна статия!:))))


 
 
№15 от: photonik (14 декември 2011 22:42)

Поздравления - много добре написано! И усмивка забелязах, че моята история на черната техника (когато всъщност беше кафява заарди здравия седемслоен фурнир) е удивително приличаща на твоята - с леки вариации на марките. Впрочем като се има предвид разнообразието на марките от онова време, предполагам, че повечето хлапета расли през 60-те, 70-те и 80-те имат такива паралелни "технически" биографии. em_2


 
 
№16 от: tivesto (14 декември 2011 23:16)

Чудесна статия! Много обичам да чета за техничарски работи! То и аз от малък съм си на ТИ с техниката. За куките за плетене заврени в зурлата на прасето /контакта/ няма да споменавам. Някъде към първи клас ми попадна едно електромоторче от детско влакче. Тогава живеехме на село и за жалост нямаше от къде да си купя батерийка и да си направя вентилаторче. На момента реших да развия крушката на нощната лампа и да го захраня от там, та да се завърти перката. Кой да се сети, че става въпрос за съвсем различен ток. Когато допирах кабелчетата на двигателчето до клемите на фасунгата, вече се чудех кой аджеба ме хвана за раменете, разтръска ме яко и ме метна по гръб на земята... Човек от грешките си се учел! Стана ми ясно, че тая дето съм я намислил няма да я бъде! Нощната лампа все още си работи при родителите ми! Колкото до двигателчето, даде фира...




--------------------
 
 
№17 от: boysta3 (15 декември 2011 00:24)

ЧУдесна статия, Темпларе. Все съм вярвал че имаш някакъв талант, но с тази статия направо изби рибата. Чудесна е. Чете се на един дъх, богато илюстрована е, ама направо си е професионално изпипана по нашедецки за НД. Истинска наслада доставя и с лекота се чете. Все повече такива музи да ти идват за новата 2012.

Цитат: tivesto
за жалост нямаше от къде да си купя батерийка и да си направя вентилаторче. На момента реших да развия крушката на нощната лампа и да го захраня от там, та да се завърти перката. Кой да се сети, че става въпрос за съвсем различен ток. Когато допирах кабелчетата на двигателчето до клемите на фасунгата, вече се чудех кой аджеба ме хвана за раменете, разтръска ме яко и ме метна по гръб на земята...
Тивесто, направо ме хвърли в спомени с подобен случай.
Да съм бил 5-6 годишен МАКС, аз и брат ми си играем в хола на дебелия мокет с колички максбокс. А, брат ми е с една година по-голям. И двамата си бръмчим там, минаваме под масичката, паркираме, и т.н. До момента когато брат ми намира две тънки кабелчета, като онези за конструкторите цветни (червени, зелени, сини) и решава да си зарежда количката с бензин от ... да, сетихте се, контакта. Изважда предпазната капачка и вкарва заголените краища на кабелчетата в дупките и след като зареди... и продължи да си кара, аз като по-малък, но много бързо схващащ и дълбоко напояващ от приемра на околните по-големи, последвах примера и иновативността на брат ми и хранах двете жички да си заредя и моята количка. Е... нямах този късмет да мине безметежно. Представете си пълна тишина в блока, майка ми е на другия в апартамента в кухнята, татко ми го нямаше, а ние само тихичко си играем. И изведнъж бъркам аз и се чува силен плътен гръм, някаква вълна ме изхвърли на около метър, седнах на дупето си и гледах като препариран. Контаката бе станал целия черен около него все едно си метнал бомбичка (алуимий-бронз) по него, а в същото време, майка ми хвърчи на линейка от кухнята. Е, споко, нямаше големи поражения май по мене, а май и никакви, освен че бушона бе изключил автоматично и контата бе обгорял. Не знам кое как съм допрял, но е факт, че сега ви пиша. Имам и други случки... но да не се отвличам и стряскам с подобни "премеждия с малкия дявол". А казват че котките имали 9 живота, ами че то при хората са сигурно поне 30 , кат се замисля, колко още ми остава до 60-70, бая съм си изгърмял куршумите... с пакостите от детството и юношеството, и то без да съм ги търсил умишлено. То така си се случваха... ненадейно, изневиделица. и ТРЯС! После иди обяснявай на другарките или ваште... мале що пъти ушите са ми въртяни на спирала нямам думи, може и шамарчета зад врата, но особено запомнящи се бяха внезапните по дясната буза (наште са десняци).
Еми това е  от мен. Лека.


 
 
№18 от: ashtree (15 декември 2011 05:50)

Браво, Темплар, страхотна статия за класическата техника! Unitra Finezija + тунер-усилвател Респром си беше класика в жанра за онези години- наша соц. техника, а свиреше  почти като корекомската! Ех, ако си помислиш, от всичките тези фирми само Samsung е оцелял в пълен формат. ВЕФ в независима Латвия се опитваха да правят Hi-End системи за домашно кино, но след кризата отидоха в небитието. Unitra я няма като марка, заводите са погълнати от LG, доколкото знам, Telefunken е марка собственост  на Siemens, но масова продукция не се прави под този бренд- само авионика, базови станции за мобилни комуникации и професионална студийна аудио техника. Грундиг също не се виждат на пазара като марка. А колко други брендове вече ги няма или са препрофилирани- JVC, Hitachi (освен тежка строителна техника и тягови мотори за ел. локомотиви май друго вече не правят), Akai , Sanyo (медицинска техника- да, битова-вече не), Aiwa, и много други...  


 
 
№19 от: anni (15 декември 2011 10:47)

Темплареее em_81разкошна статия, ще я прочета пак с  удоволствие. Колко си прав - у нас техниката заемаше почти  цяла стена на хола. Подредбата беше - касетофон , тон колона, грамофон, тон колона, еквалайзер, стойка за касети, електронен часовник(руски).Прибавям и малкото радио от колелото на брат ми, ама то беше навсякъде из стаите, както и един руски транзистор със щепсел и батери и имаше онова вълшебно копче, с което ловяхме класацията на радио Белград събота вечер.И с което като Танас ходехме лятото на бостана и лозето.И което единствено свиреше , когато имаше режим на тока.




--------------------
 
 
№20 от: bat_mitco (15 декември 2011 11:17)

  1. ПЪРВИЯТ МИ КАСЕТОФОН...ЪЪЪЪЪ...НЕ СЪВСЕМ ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ, ПО-СКОРО СЕМЕЙНА...ВАМ ИЗВЕСТНИЯТ " ВЕФ СИГМА"...ТЪЙ МОРИ ТАНАСЕЕЕЙ...НИЙ СМЕ ЕДИН ВИД КАСЕТОФОННИ БАДЖАНАЦИ em_75 ...ИЛИ СИГМАТИЧНИ БАДЖАНАЦИ... em_41

  2.МНОГО СЕ ЗАРАДВАХ НА ДВЕТЕ ЛИЦЕНЗНИ МОНО УНИТРИ...

  ТАКОВА  ЧЕРНО "ГРУДИ" ИМАШЕ СЪУЧЕНИКА МИ ОТ ЕЛЕНА РУМЕН БОЕВ-ЗАЙКАТА...РАЗНАСЯШЕ ГО С ЕДИН ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КУФАР...ТЪКМО СЕ СЪБИРАХА И ПЕТШЕСТИНА КАСЕТИ АГФА И БАЕСЕФ...СЛУЧВАШЕ СЕ ДА МИНЕ ПРЕЗ КВАРТИРАТА ПО ПЪТ ОТ НЯКЪДЕ И ЗА НЯКЪДЕ И ДА НЕ МУ СЕ РАЗНАСЯ КУФАРА...ТА ДА МИ ГО ОСТАВИ...ИИИИИИИ...НА ЕДНА ЧЕРНА "АГФА")...ЗЪДЪЛЖИТЕЛНА В НАБОРА КАСЕТИ В КУФАРЧЕТО) ИМАШЕ 30 МИНУТИ ОТ" РЕЙНБОУ ОСЕМДВЕ"...ТУЙ "ШОФЬОРЪТ"...ТУЙ "КАМЪКЪТ"...СЛЪНЦЕ,ВЪЗДУХ, БЛЕКМОРИЗЪМ - ЗДРАВ И БОДЪР ОРГАНИЗЪМ...

ТАЗИ ПО ЛИЗЕНЗ НА ТОМПСЪН СЪЩО МИ Е ПОЗНАТА,НО НЕ СИ СПОМНЯМ КОЙ ТОЧНО ИМАШЕ ТАКАВА...МАЙ НЯКОЯ ОТ СЪУЧЕНИЧКИТЕ...МОЯТ ПРИЯТЕЛ СТЕФЧО ПЕНЕВ(СОФИЯНЕЦ...ВСЯКА ВАКАНЦИЯ - В КОНСТАНТИН...) ИМАШЕ ЕДИН БЛАУПУНКТ С МНОГО СХОДЕН ДИЗАЙН И РАЗМЕРИ...БЕШЕ ГО НАСЛЕДИЛ ОТ ПО-ГОЛЕМИЯ СИ БРАТ...БЕШЕ РАЗГЛОБЯВАН МНОГОКРАТНО И МУ НЯМАШЕ ВИНТОВЕТЕ ОТ КОРПУСА, ТА ДВЕТЕ ПОЛОВИНИ БЯХА ОСУКАНИ С ТИКСО,ИЗОЛИРБАНДИ  ТЕМ ПОДОБНИ...ЩО ПУСТИНИ И ИНДИАНСКИ РЕЗЕРВАТИ СМЕ НАДЪНИЛИ С ТОВА ЧУДО...ДА, И СТЕФЧО МИ ГО Е ОСТАВЯЛ ЗА ПОЛЗВАНЕ ЗА ДЕН-ДВА...

ПРИ МЕН ОСОБЕНОТО Е,ЧЕ ВИНАГИ СЪМ ИМАЛ СОБСТВЕНИ МУЗИКАЛНИ НОСИТЕЛИ ПРЕДИ ДА ИМАМ НА КАКВО ДА ГИ ПРОСВИРВАМ...ИМАХ ПЛОЧИ,ПРЕДИ ДА ИМАМ ГРАМОФОН...КАСЕТИ,МНООООГО ПРЕДИ КАСЕТОФОН...ДИСКОВЕ ПРЕДИ СИДИ ПЛЕЙЪР...ВИДЕО КАСЕТИ - ПРЕДИ ВИДЕО...

ДРУГОТО Е, ЧЕ ПРОБЛЕМЪТ МИ ВИНАГИ Е БИЛ ДА ИМАМ НЕЩО, КОЕТО ДА СВИРИ...БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ, КОЛКО СИЛНО, КОЛКО ПРЕЦИЗНО И Т.Н...СЛУШАЛ СЪМ МУЗИКА И ОТ ПЛОЧИ НА ХАЙ- ФИ УРЕДБАТА НА ВУЙЧО...МНОГО ИНТЕРЕСНО,НО ПОСЛЕ КАТО СЛУШАХ СЪЩАТА МУЗИКА НА ДОСТА ПО-СКАПАНИ ТЕХНИКИ ВИНАГИ ЧУВАХ ВСИЧКО ВСЕ ЕДНО НА ХАЙ ФИ...НЯКАК НЕЩО ОТВЪТРЕ МИ ДОНАЖДАШЕ ТОВА ,КОЕТО ДА РЕЧЕМ НА МОЯ ДЪРВЕН АХАТ, РЕАЛНО НЯМАШЕ КАК ДА СЕ ЧУВА...




--------------------
 
 
№21 от: ashtree (15 декември 2011 15:08)

Templar, наистина, аудио-видео техниката навремето изразяваше идентичност на собственика, като мотора или колата! Стил на живот, разбиране за мусика, стремеж към все по-високо качество....

Аз минах през следните етапи. В спомените от ранното ми детство остана легендарният грамофон (или както се наричаха в СССР - электрофон) Юность- тежко лампово куфарче, облицовано с изкуствена кожа, в основата на което имаше лампов усилвател и шаси с огромен мощен електромотор , а високоговорителят беше в капака. Спомнян си плочите с руски детски приказки, плочите с класика и единствената  излязла по чудо в СССР "мека" малка плоча на Висоцки с  две песни от филма "Вертикаль" - "Песня о друге" и "Лучше гор могут быть только горы...", които, когато бях малък, моите родители- типични бохеми от 70-те, ми пускаха вместо приспивна песен на същия Юность"... След това дойде уредбата-тройка Sanyo- - автоматично грамофонно шаси с "падащи" една върху друга плочи, касетен дек и тунер в една кутия с дървени странични панели и с много алуминий.... Беше страхотен технологичен пробив за времето си! BoneyM, ABBA, Eruption.... Работеше в пропдължение на 10 години - от 1976 до 1986-87. Когато през 1981 стартира първата в България стерео станция - Хоризонт на 103 FM, вече можех да правя записи от "Музикална стълбица", "Пулсиращи ноти" , също хващах Белград ис Скопие на ФМ с доста прилично качество с голяма покривна петелементна антена. Някъде към, 1982 получих подарък от вуйчо ми- огромно многодиапазонно радио Sony World Zone модел 1976, благодарение на което тотално промених идеологическите си настроения, слушайки западни станции на SW.  После, някъде 1985 г. дойде ред на гетобластера Philips D8543 с откачащи се колони, Dolby NR и светодиодни индикатори на нивата- чудо за времето си! Тогава се докоснах по-плътно до класиката на рока - носех го при приятели, свързвахме касетофоните с кабел и презаписвахме Black Sabbath, Pink Floyd, White Snake, AC/DC и други легенди от касета на касета.   Той изкара до средата на 90-те. Оттогава азапочнаха и аудио ментетата - едно пластмасово JVC с двукасетъчен дек и вградено CD, телевизор Nikkai китайско производство, и други подобни, за да се стигне до днешната комбинация от Samsung - телевизор HD 32-ка и едно пак самсунгово  пенкилер устройство, носещо гордото име "домашно кино", но изпълняващо функциите на универсален медиен плеър за всички цифрови формати, вкл  новия и все още не съвсем популярния  BluRay, YouTube директно от Интернет и друго- но с доста посредствен звук, въпреки шестте си тонколони. Разглеждах различни варианти за многокомпонентна уредба но.... не ме кефи съотношението цена-качество на звука.... В стария аналогов звук има нещо, което в днешния цифров го няма- не мога да разбера какво е - някаква топлина, дълбочина, натуралност....  Но затова пък вече няма ограничения- каквото ти е кеф да слушаш и гледаш го дърпаш от Интернет за нула време...    


 
 
№22 от: templar (15 декември 2011 15:41)

Цитат: ashtree
Когато през 1981 стартира първата в България стерео станция - Хоризонт на 103 FM, вече можех да рпавя записи от "Музикална стълбица", "Пулсиращи ноти"


...при това хубави записи, от винил или магнитофонна ролка, предавани на УКВ. Защото днес всички радиа работят с mp3 (ме-ре-зе) формат, което значи скопена музика...Практически никъде в ефира не можеш да чуеш качествен звук.  Друг въпрос е, че днес да записваш от радио нещо, което можеш да си купиш по интернет и да ти дойде до вратата е абсурд.

За мен винила си е най-качественият носител. Ако е винил през лампа - най-добре. Човешкото ухо е аналогово, мозъкът (сърцето) - също. Дигиталното е математическо описание на живота. Със съответните закръгляния след третия знак, които правят звука двуизмерен и някак "скопен".

Може да съм невеж фанатик... блъскам грамофона в офис-сградата на youtube с боен вик "Едисон  е велик!"


 
 
№23 от: ashtree (15 декември 2011 16:26)

Цитат: templar
За мен винила си е най-качественият носител. Ако е винил през лампа - най-добре. Човешкото ухо е аналогово, мозъкът (сърцето) - също. Дигиталното е математическо описание на живота. Със съответните закръгляния след третия знак, които правят звука двуизмерен и някак "скопен". Може да съм невеж фанатик... блъскам грамофона в офис-сградата на youtube с боен вик "Едисон е велик!"
 

Templar, има един-единствен медиа плеър, в който умните хора, които са го писали са внедрили опция за поне някакво конвертиране на "квадратната" цифрова структура на звука в по-приемливата за човешкопто ухо "заоблена" аналогова. Свали си пълната версия на  JetAudio (има я крекната в data.bg а и по торентите) и опитай. С прилична саундкарта и хубави колони дава що-годе добри резултати. Но не е съвсем 100% същото като винила, минал през хубава динамична доза и качествен лампов усилвател. Едисон наистина  е велик! За видеото цифрата си е перфектна- гледаш суперкачество, особено ако е в MPEG4 HD, но за звука  - има много да се прави все още.

Що се касае до радиата, то уважаващите себе си станции (а в България май няма такива- психологията е рекламите да вървят, а качеството на саунда- и така ще мине:) използват или директно CD-та или FLAC формат. Това с МР3 си е пълна аматьорщина и липса на усещане за хубав саунд. Навремето за да си звукорежисьор е трябвало да имаш специализирано висше образование, а сега радиата вземат случайни хора от улицата по обясними финансови причини.


 
 
№24 от: alexankof (15 декември 2011 16:33)

Браво страхотна статия, ей тука те показвам и аз едно радийце дето дълги години слушах на него.Преди него имахме едно от тези големите сандъци "Орфей" после такъв ВЕФ206,

 

оригинала вече не знам къде em_61 ,и в началото на 80-те баща ми купи от "Кореком", е по точно чрез вуйчо ми който караше ТИР и можеше да пазарува там  един радио касетофон"Пайнер" с долби стерео em_35 той все още е работещ и племенника го ползва като интериор в стаята си.А и относно касетките и от тях съм запазил, то не бяха BASF, PHILIPS,TDK и куп други марки. em_80 Иначе имам и един стар магнетофон който ми е подарък(тъй като беше обявен за бракуване) от склададжийката в едно от предприятията дето съм работил, уникална техника, по натам ще кача снимки и на касетофончето и на магнета, а и на някоя и друга касетка. em_20 честна комсомолска em_12


 
 
№25 от: bat_mitco (15 декември 2011 19:16)

СЕДЯ, ЧЕТА И СЕ ЧУДЯ...АБЕ, АКО СИ КУПЯ ФЕНДЕР СТРАТОКАСТЕР ЩЕ ПРОСВИРЯ ЛИ КАТО ДЖИМИ ХЕНДРИКС... em_18 АКО СИ КУПЯ ПОСЛЕДЕН МОДЕЛ "ПУМА" ДАЛИ ЩЕ Я ПОЧНА ДА Я ПИПАМ ТАЯ КРЪГЛАТА ПУЩИНА  КАТО ДОН ДИЕГО em_17 

ВСЪЩНОСТ НАПОСЛЕДЪК И НА МЕН МИ СЕ ПРИИСКВА ДА ИМАМ НЕЩО, КОЕТО ДА СВИРИ СИЛНО И ПРЕЦИЗНО...АМА ДА Е В НЕЩО НА 4 КОЛЕЛЕТА...ПРИМЕРНО ЧЕРЕН БУС ФАУ ВЕ...ПОНЕ ЕДИН ПЪТ И АЗ ДА ОБИКОЛЯ ,ГРАДА (...ЩЯХ ДА КАЖА ДА ОБИКОЛЯ ГРАДА КАТО ХОРАТА...)ДУМКАЙКИ ТЪЙ,ЧЕ ДА ТРЕПЕРЯТ СТЪКЛАТА...

ДА ОТЦЕПЯ ПРИМЕРНО ТОВА...ИЛИ ТОВА...ИЛИ ПЪК ТОВА...




--------------------
 
 
№26 от: Цонка (15 декември 2011 19:29)

Бат Митко, може ли и това в буса? em_64




--------------------
 
 
№27 от: bat_mitco (15 декември 2011 19:59)

Цитат: Цонка
Бат Митко, може ли и това в буса?
 

em_95 em_95 em_95 

КАКТО СЕ КАЗВАШЕ ЕДНА КЛАСАЦИЯ...ТОВА -ДА,ТОВА-НЕ...




--------------------
 
 
№28 от: Цонка (15 декември 2011 20:06)



--------------------
 
 
№29 от: ashtree (15 декември 2011 20:14)

БАТ МИТКО, А ТОВА? ИЛИ ПЪК ТОВА?

(НЯМА CHICAGO, НЕ БОЙ СЕ:)


 
 
№30 от: bat_mitco (15 декември 2011 20:30)

 МЕТАЛИКА ? ЪЪЪЪЪ...САМО АКО В БУСА ИМАМ ГОСТИ...МНООООГО ЛЮБИМИ ГОСТИ...ИНАЧЕ НЕ МОГА ДА ГИ ПОНАСЯМ...И СЕ ГОРДЕЯ С ТОВА...НЯКОГА ИМАХ ПОНЕ РЕСПЕКТ ЗАРАДИ ОТНОШЕНИЕТО ИМ КЪМ МУЗИКАТА, НО ТОЙ СЕ ИЗПАРИ ПОСТЕПЕННО...В МОМЕНТА СЪМ ГИ ПУСНАЛ В ЕДНА КУПЧИНКА С РАЗНИТЕ ДЖЕЙ ЗИТА, ЕМИНЕМИ,РИАНИ И ПРОЧ.

  А МОЦАРТ - ОТВСЯКЪДЕ Е ДА ОБИКАЛЯШ ГРАДА С ЕДИН ОТЦЕПЕН НА МАХ ДИСК GREATEST HITS OF...




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!