Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Когато черната техника беше кафява. Част I – 60-те
17-10-2012, 11:23 | Автор: photonik | Категория: Светът на възрастните / Техниката

Дълго време лаврите на templar с неговата великолепна статия "Моята музикална техника (илюстрована биография)" не ми даваха мира и най-накрая измислих пъкления отговор - моята музикална техника. Е, то като погледнеш, техниките са все едни и същи, само дето се сменят марките, ама тогава беше така - днешната динамика на устройства и марки беше немислима. Приятно четене, да се надявам...

Когато черната техника беше кафява. Част I – 60-те

Един от първите ми спомени от детството е едно синьо-зелено око, пръскащо мека светлина в тъмнината на стаята. И множество, мъждукащи  като звездички, жълто-оранжеви правоъгълничета – скалата на старото радио. В средата на 60-те мултимедийният ни център вкъщи беше огромното немско OPTA Loewe, модел 1938 г. Вътре в него има само три лампи и един говорител, но звукът, който идва от него е неповторим и до днес – мощен, кристално чист и с топъл тембър. Радиото работеше по цял ден – освен като новинарски източник беше и музикален фон. Е, по онова време излъчваше основно класическа, народна и партийна музика. Все по-често се чуваха и прохождащите тогава български поп изпълнители, макар тяхната музика да я наричаха „естрадна" – Лили Иванова, Паша Христова и по-„старите" Ирина Чмихова, Георги Кордов и Маргрет Николова. Но аз си чаках с нетърпение „Детския час" – е, вярно, не беше чак един час, но пък къде другаде можеше да ти изиграят така изразително любимите приказки, при това актьори като Апостол Карамитев или Славка Славова например. Затова, щом чуех познатата заставка с хармониката, излитах като куршум към голямата кутия. Беше ми любопитен и радиотеатърът, но щом гласовете почваха да звучат уплашено и да звучи „зловеща музика", офейквах храбро в кухнята при баба ми.

Когато черната техника беше кафява. Част I – 60-те

Понякога в събота вечер идваха гости на нашите. Често мъкнеха и едно странно куфарче с въртящи се кръгове, на чиято музика танцуваха. Твърдяха, че това е магнетофон и изобщо не ми даваха да припарвам до него, че съм щял да повредя лентите. На мен ми бяха малко шумни тези песни – Елвис Пресли, Бъди Холи и някаква Анка (после за мой срам разбрах, че бил мъж). А и едни битълси имаше – явно бяха лоши хора, защото в тролея бабичките злобно съскаха към неотстъпилия им място младеж: „Хулиган такъв! Битълс с битълс!"

Когато черната техника беше кафява. Част I – 60-те

Другият ми дядо пък имаше съвсем ново чудо на техниката – радиограмофон „Акорд-101". Не се учудвайте, че на снимката е с крака. Тогава „черната" техника беше мислена като самостоятелна мебел, кутиите бяха от дебел шперплат с хубав лакиран фурнир. И, ако трябва да съм честен, дори и през 60-те нашата техника поне външно не се отличаваше особено от западната – или са купували лицензи, или за „заимствали" модели. След това те ни надбягаха с няколко обиколки. Та тази пущина имаше хем радио с няколко обхвата (ех, как обичах да щракам клавишите за превлючване), хем грамофон.И още една вметка – явно по линия на СИВ основният производител на грамофонни шасита бяха полските Unitra. И повечето грамофони бяха именно с такива. Дори в средата на 80-те, когато руснаците като че ли се понаучиха да правят добри грамофони, логото на Unitra пак се мъдреше отгоре (но за това – в третата част). Та с този грамофон тероризирах по цял ден мирното население наоколо. Тъкмо беше излязла някаква голяма плоча на дует Нанос – тя се слушаше по 20 пъти от едната страна и 21 пъти от другата. Как са ме изтърпели, идея нямам. Малките плочи на вуйчо ми обаче не пипах –хем нямах сила да превключа оборотите от 33 на 45, хем никак не можех да уцеля пластмаската, която се слагаше върху оста, за да я разшири (плочите на 45 оборота бяха с много по-голям отвор). Пък те бяха все някакви за чужди градове и жени (най-вече на някакъв къдрокос певец): за Ню Орлеан, Сан Тропе, Джулия и т.н.

Когато черната техника беше кафява. Част I – 60-те

По това време по селата най-популярната техника беше т.нар. радиоточка - малка черна кутия, която нямаше станции, а излъчваше само това, което ти излъчва селсъвета. Така де - нали оттам е единствено правилната линия - защо са ти други станции?!

Когато черната техника беше кафява. Част I – 60-те

Тъй като по това време живеехме в провинциален град, където нашите бяха разпределени като млади специалисти, чести излизахме и „на тиферич". И кой тогава беше задължителният атрибут?! Храна? Пиене? Не! – портативното радио. Щото без музика няма купон, нали?. Безспорният ас на асовете тогава беше малкият „Сокол" в елегантна кожена калъфка, който можеше да се носи през рамо. Е, някои, които бяха ходили по чужбина, имаха разни черни кутии „Грундиг", с които успяваха да хващат Радио Люксембург и най-вече любимото тогава сръбско (попфолкът даже не беше планиран), което още от тогава ми остана омразно вдън душа. И тогава, и сега то си остана свързано с шумни среднощни компании, мирис на мастика и скара и накрая почти задължителното „Ти знаеш ли кой съм, бе?!?!"

Когато черната техника беше кафява. Част I – 60-те

Голямото събитие обаче беше появата на първия ни телевизор – той се оказа и първи в блока. Огромен нов-новеничък „София 21-59". Това промени из основи центъра на събиранията. Вече с нетърпение чаках да стане 17:30, за се махне контролната картина и да се появи заставката на БТ за начало на програмата. Разбира се, нямаше какво кой знае за гледане от хлапе като мен – документални филми, вездесъщата народна музика, публицистика и т.н. Ноооо... настанеше ли 19:50, нямаше сила, която да ме изчегърта от екрана – почваше „Лека нощ деца". Заставката за началото беше винаги една – горският бенд, но за финал се редуваха 4 клипчета: къпещите се звезди на Сатурн, клоунът с „балончета и пръчици леки", мечето и катеричката и Сънчо, който идваше с вертолет да приспи непослушните зайчета. По-късно именно последният мотив бе разработен в най-различни варианти. Най-популярните филмчета тогава бяха за джуджетата „Милко и Морко", кучетата „Стафлик и Спагетка"момчето с вълшебния молив, „Болек и Лолек", „Обущарят Румцайс" (появил се малко по-късно), както и българското куклено „Педя човек лакът брада". Когато се появи и сутрешна програма, дойде и времето на къртичето, „Филопат и Патафил", „Патенцето Сатюрнен", "Пожарната кола Фелицитас" и култовото днес „Семейство Мейзга".

Вечерно време всички домашни се залепяха да чакат въртящото се земно кълбо на „По света и у нас". Всички помнят чичко Филипов и Геори Ламбрев, но големите звезди бяха тогава говорителките – Ани Цонева, Мария Тролева, Мария Янакиева и др.

Всъщност телевизорът по това време беше и първата по своя род социална мрежа. Дойдеше ли време за филм – бил той сериал като „Семейство Калинкови", „С пагоните на дявола", „На всеки километър", „Зеленото чудовище",, „Под сенките на Нотр Дам",  „Форсайтови", телевизионен театър, или пък някой съветски (основно) филм, на вратата започваше да се звъни. Съседите пристигаха един по един да заемат местата си пред екрана. Разбира се, никой не идваше с празни ръце, така че винаги се заформяше и импровизиран купон. Макар че кой ти гледа ядене и пиене – всички се захласваха в екрана и нямаше кой да ти обърне внимание. Веднъж даже като ми потече носа и никой не ме и погледна, използвах вратовръзката на най-близкия до мен, без даже да ме забележи. От друга страна пък, аз изпълнявах ролята на дистанционното: Увеличи звука! Не, намали го малко. Затъмни образа! Не, не много тъмно стана – дай малко назад! и т.н., и т.н.

Най-разгорещено ставаше в неделя, ако даваха някой мач. Тогава се събираха само мъжете, над масата се стелеше облак непробиваем цигарен дим, миришеше на ракия и туршия от зелени домати, а самите възрастни бяха много смешни, като скачаха и викаха непрекъснато като луди. Най-странно ми беше като ревнеха всички: Гоооооол! И аз все питах: „Ама къде!?",  и винаги получавах все един отговор: „Ето го бе, не го ли видя?!" И аз отчаяно се взирах в екрана с надежда да го видя къде е този голият...

По-късно вече започнах да се заглеждам и по детско-юношеските сериали, които казани на днешен език си бяха живи екшъни – като „Четиримата танкисти и кучето", за капитан Клос от „Залог, по-голям от живота", както и един екзотичен африкански сериал „Яо".

Горкият телевизор! Колко бой е изял – той си знае. Не че нашето семейство беше от завършени садисти, просто студените спойки и некачественият монтаж си казваха думата. Тъкмо на най-интересното и образът почне да се движи нагоре-надолу или пък се появят шарени черги през средата. Тогава баша ми бързо отиваше до него и почти гальовно го тупваше отстрани. Обикновено помагаше, но ако се заинати – следваше отрезвяващ юмрук отгоре. Ако телевизорът продължаваше да упорства – следваха нови шамари отстрани, но този път с видимо наказателна цел. Най-накрая, след солиден побой, картината се оправяше и всички отдъхвахме с облекчение.

После дойдоха 70-те, но за тях – следващият път.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Anakin Skywalker (17 октомври 2012 12:00)

Ето го, нашият радиограмофон  Акорд 101, hiphip  с превключвателите за ДВ,СВ, КВ  УКВ, ГР (грамофон) и ФА (феритна антена) с жълтоосветената скала и зеленото индикаторче крайно в ляво, което показваше че лампите са загряли и приемника вече почваше да работи. Скритият зад вратичката грамофон с 33, 45 и 78 оборта, нишата отдолу за виниловите плочи. И заедно с чернобелия Рубин оформяха аудиовизуалния кът в хола през 70те години, ранното ми детство. Портативното Сокол-че на дядо на село, само че в черна кожена калъфка и неестествено дълга телескопчина антена.
Радиоточката на село  помня от по новия модел - бяла пластмасова кутия с копчето отпред, не отстрани. По нея пускаха програма Хоризонт и съобщенията от селския радиовъзел.




--------------------
 
 
№2 от: photonik (17 октомври 2012 14:56)

Anakin Skywalker, така и не разбрах за какво бяха тези 78 оборота. Възрастните ми казваха, че били за старите плочи, но пък такива така и не открих. Ето още една картинка от работещ Акорд.
А радиоточките бяхо 3 модела - поне аз помня толкова. Най-старите  бяха и най-красиви - приличаха на предницата на Буик от 40-те, а в кроя на 60-те или началото на 70-те се появиха Тонмайстор, които повечето от вас ги помнят от училище.

А щом търсиш черен "Сокол" - моля, имаме и такъв.

smile


 
 
№3 от: Anakin Skywalker (17 октомври 2012 16:06)

photonik, hi  Много от нещата описани тук са продължили и през 70те години, но клипчетата за "Лека нощ деца"  бяха по други. По радиото е имало много известен футболен коментатор Митко Чуков hum-hum  но лично аз нямам спомен от него. Когато гледах мачове вече имахме цветен телевизор и с бяха с гласа на Николай Колев - Мичмана. За жалост не съм гледал и двата военни екшън сериали - Залог по голям от живота и Четиримата танкисти и кучето.  Бих ги гледал днес с удоволствие, ще бъдат нови за мен, но да са преведени че не знам полски. Друго нещо са 17 мига от пролетта и На всеки километър.  Тях ги гледах по няколко пъти всички серии ги знам наизуст. За радиоточките ще кажа и нашата на село беше точно Тонмайстор, като в даскалото.  И тук му е мястото да разкажа една "селска легенда" xixi  разказвана ми от дядо. Едно време, когато за пръв път са заменили селския глашатай с барабана, с радиомрежа и във всяка къща вече е имало радиоточка, един селски зевзек отишъл в телеграфопощенската станция, където е била апаратурата.  То в онези времена сигурно им е изглеждала като днешните 3G мрежи на мобилните оператори. tongue3  Попитал нашия човек оттук ли се говори, как се пуска предавателя, и дали цялото село ще го чуе ако говори от микорофона. И като получил утвърдителен отговор, се обърнал със задните части към микрофона и мощно се... uuux request  Цитат:"...ньекъ сички дъ чуят д-то на дядо Петко кък гуори" xixi3




--------------------
 
 
№4 от: tivesto (17 октомври 2012 18:46)

Страхотна статия! Интересно поднесена през погледа на едно дете и пълна с препратки, които онагледяват видяното /чуто/ някога. Много ти благодаря, photonik, и с огромно нетърпение очаквам следващата част!




--------------------
 
 
№5 от: mano (18 октомври 2012 08:42)

Браво, много добре написано. Аз съм живял малко по-късно и радиото ни беше Христо Ботев Р III 56, от онези най-разпространените. Помня как сутрин в 7 без 10 чакахме да ни разкаже приказката и да офейкаме към даскалото.

https://www.youtube.com/watch?v=oKh1QgMiwbo&feature=g-upl

 

Следващите  ми спомени са от времето, когато разглобявах радиото в килера и се чудех, кое за какво служи. Сега имам два такива апарата и няколко други, но вече не е същото.


 
 
№6 от: templar (18 октомври 2012 10:12)

Чудесно написано! Направо ми върна онази емоция, когато към 17:20 пускаш телевизора да загрее и нетърпеливо чакаш да се скрие решетката и да се появи калейдоскопичния екран с надпис БТ и гръмогласните фанфари...
 


 
 
№7 от: bat_mitco (18 октомври 2012 13:47)

  ОТ ВСИЧКИ ХУБАВИ НЕЩА В СТАТИЯТА, НАЙ -МНОГО ХАРЕСВАМ ТОВА ,ЧЕ ТЯ ВСЪЩНОСТ ИЗОБЩО НЕ Е ЗА ТЕХНИКА, А ЗА ЧОВЕЦИТЕ...ЗА ЧОВЕЦИТЕ ДЕЦА, ВЪЗРАСТНИТЕ ЧОВЕЦИ...МНОГО МЕ ИЗКЕФИ ,ЧЕ В СТАТИЯТА ИМА РАЗКАЗАНИ ИСТОРИИ, А НЕ РАЗНИ КИЛОХЕРЦИ И МЕГАЩПЕРЦИ...ЧЕ ТЕХНИКАТА Е СЛОЖЕНА В НЕЙНИЯ ХУБАВ КОНТЕКСТ...

  ИЗОБЩО НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ РАДИОТОЧКАТА...В КОНСТАНТИН МЕСТНИЯТ РАДИОВЪЗЕЛ БЕШЕ ВАЖНА ЗА ЖИВОТА НА СЕЛОТО МЕДИЯ...ВИЕ ПРЕЦЕНЕТЕ ДАЛИ ДУМАТА Е ПРЕСИЛЕНА...ОСВЕН СЪОБЩЕНИЯТА ЗА КИНО ПРОЖЕКЦИИТЕ И МАЧОВЕТЕ НА МЕСТНИЯ РУДАНОВСКИ, НА ПРАЗНИЦИТЕ ИМАШЕ ПОЗДРАВИТЕЛНИ КОНЦЕРТИ...ПЪРВИ МАЙ,СЕДМИ АПРИЛ...ПРИМЕРНО ЗА ПРАЗНИКА НА ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ СТАВАШЕ МНОГО ХУБАВ ПОЗДРАВИТЕЛЕН КОНЦЕРТ...УЧЕНИЦИТЕ И УЧИТЕЛИТЕ ПРАВЕХА ПРОГРАМИ В КОИТО НА ЖИВО СЕ РЕЦИТИРАШЕ И ПЕЕШЕ...В ПОЩАТА ИМАШЕ НЕЩО КАТО СТАИЧКА СТУДИО С МИКРОФОНИ...МЕЖДУ СТУДИОТО И СТАЯТА С ТЕХНИКАТА(ЕДИН ГОЛЯМ ШКАФ С ВГРАДЕНИ РАДИО,ГРАМОФОН,МАГНИТОФОН...И КУП КОПЧЕТА...) ИМАШЕ НЕЩО КАТО ПРОЗОРЕЦ СЪС СТЪКЛО...ЧОВЕКЪТ ДО ТЕХНИКАТА ДАВАШЕ СЪС ЗНАЦИ С РЪЦЕ,ЧЕ ТИЯ В СТУДИОТО СА В ЕФИР...СЪОТВЕТНО ДАВАШЕ ЗНАК,ЧЕ ТРЯБВА ДА ПУСНЕ МУЗИКАЛЕН ФОН ИЛИ НЯКАКВА ПЕСЕН КАТО ПОЗДРАВ...ПОМНЯ,ЧЕ СЕ ЧЕТЯХА РАЗНИ БЕСЕДИ...ЗДРАВНИ,ПОЛИТИЧЕСКИ...ПОМНЯ ,ЧЕ МАЙКА ЧЕТЕ НЕЩО КАТО СЪВЕТИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ НА БЪДЕЩИ ПЪРВОКЛАСНИЦИ...ВСЕ СИ МИСЛЯ,ЧЕ РАДИОВЪЗЕЛА ЩЕ ДА Е ПРАВЕЛ ПРОГРАМА С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ ЕДНО ЧАС-ДВА СЕДМИЧНО...




--------------------
 
 
№8 от: Frangata (18 октомври 2012 15:50)

Хубава статия. Ето ТУК също има разни неща по въпроса. Пък и останалите истории от сайта са доста интересни и са напълно в духа на нещата.




--------------------
 
 
№9 от: dani (18 октомври 2012 21:45)

като ревнеха всички: Гоооооол! И аз все питах: „Ама къде!?

Отдавна не се бях смял така bravo2  Много свеж разказ. А за "Обущарят Румцайс", който при теб се е появил малко по-късно, при мен беше първото нещо, което съм гледал на телевизор - вкопчил се отвън на перваза на прозореца на първия етаж във ведомствения блок, където живеехме тогава. Татко и мама все още не бяха спестили за телевизор. И радиото... с "мъждукащи  като звездички, жълто-оранжеви правоъгълничета ". Такова беше радиото на село, като само ще прибавя миризмата на вкусна гозба или сварено овче мляко в кухнята, където стоеше върху шкафа ... Ако трябва да нарисувам Рая, ще изглежда именно такъв yajuyo
Великолепна статия!




--------------------
 
 
№10 от: Лилия (19 октомври 2012 15:48)

Цитат: photonik
така и не разбрах за какво бяха тези 78 оборота. Възрастните ми казваха, че били за старите плочи, но пък такива така и не открих.

През 1968 г. един колекционер ми подари цял куп стари плочи на 78 оборота. Бях много щастлива, че ги притежавам, но след известно време забелязах, че игличките на грамофона много бързо се изхабяват от тях. Сигурна съм, че все още пазя тези плочи, но не помня къде. Ако ги намеря ще ги снимам.


 
 
№11 от: photonik (19 октомври 2012 17:08)

mano, от сърце и душа мразех този будилник в 7 без 10. Чуех ли го, значеше че съм закъснял за тръгване на училище. Впрочем по онова време песничката беше "У дома часовник трака".

О, да, templar, съзерцаването на контролната таблица да се махне и да гръмнат фанфарите, беше част от удоволствието на гледането. Впрочем тази таблица е на БиБиСи - модел G и е създадена през 50-те, но не е използвана мисля от тях.

Frangata, този блог го бях позабравил, но ме върна към него. Впрочем за любителите на старата техника има и такъв специализиран форум - Сандъците. Макар и техничарски, може да откриете много добри неща.

Лилия, на село в едни роднини открих стар грамофон с ръчка и купчина метални иглички, както и стари плочи. Но, честно казано, не посмях да ги пускам, че тези иглички бързо им свършват животеца на плочите. Но би било любопитно да се видят снимки.

Пътем, докато пишех материала, не можах да открия нищо за споменатия детски сериал "Пожарната кола Фелицитас". Вероятно оригиналното му име е нещо доста различно - както например Милко и Морко посмъртно няма да ги откриете така, докато не напишете например Kemílek i Vochomrka или wirek i Muchomorek. Губи ми се и още един детски анимационен сериал от това време за едно щурче рицар. Старост нерадост... smile 

И едно уточнение - Болек и Лолек, Момчето с вълшебното моливче и Къртичето през 60-те ги даваха само по кината - в неделя в 10 винаги имаше детска прожекция. Едва през 70-те се появиха и по телевизията.


 
 
№12 от: Зико (20 октомври 2012 00:22)

Еее, велика статия! Позравления за автора. yess

Усеща се духът на времето. viktori


 
 
№13 от: Цонка (20 октомври 2012 09:39)

xixi2 Направо се набръчках от смях, Фотоник!!! xixi2 Можеш да се чувстваш напълно отговорен за което! xixi
Чудесна статия!!! Любима ми стана онази част с пристигащите един по един съседи, вратовръзката и дистанционното... lol Благодаря ти за настроението! Много интересен и забавен разказвач си! Чакам с нетърпение следващата порция веселие!




--------------------
 
 
№14 от: iceto (20 октомври 2012 18:10)

bravo2 Поздравления!




--------------------
 
 
№15 от: shturcho (21 октомври 2012 16:00)

Благодаря за тази хубава радио-телевизионна емоция! И моят първи спомен за телевизор е точно тази София, който имаше крака, като на радиото по-горе. И на него са моите първи Сънчовци, заставката с телевизионната звездичка, която не съм я виждала никъде и "Магазинчето за приказки" с Жоржета Чакърова и Васил Попов.


 
 
№16 от: photonik (21 октомври 2012 18:34)

Пътем "Пожарната кола Фелицитас" се откри - оказа се немска продукция.

А в "Магазинчето на приказките" освен Жоржета Чакърова и Васил Попов (като готвача Пандишпан) играеха Коста Карагеоргиев и Климент Денчев. Наскоро, мисля, излъчваха по БНТ епизоди от него, но съм скептичен, че могат да се изровят от архивите им.


 
 
№17 от: boysta3 (22 октомври 2012 08:50)

Цитат: photonik
А в "Магазинчето на приказките" освен Жоржета Чакърова и Васил Попов (като готвача Пандишпан) играеха Коста Карагеоргиев и Климент Денчев.
Като споменахме "Магазинчето на приказките" по Лека нощ деца, видях случайно една подробна и изпълнена с доста фактология статия за един от редакторите на Нашедетското ни любимо предаване "Лека нощ деца". Предполагам, че ще си припомните и другите споменати заглавия на предавания снимани под нейното зорко редакторско око. Ето и част от статията за Кина Къдрева (из Литературен свят, февр.2012):
кина къдрева - биография"...Кина Къдрева е родена в Бургас. Произхожда от стари фамилии с отношение към духовния и обществен живот. По майчина линия е от фамилията на императрица Екатерина І – фамилия, получила графска титла от императрица Елисавета – дъщерята на Петър І, управлявала 30 г. руската империя. Прадядото на Кина Къдрева и племенник на Екатерина І – полиглота Ян Якобсон, преименуван от българите на Иван Казаков, е един от Освободителите на България и един от основателите на Българската социалдемократическа партия. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски". Била е редактор на “Лека нощ, деца" в БНТ, където създава много помнещи се и останали в златния фонд на телевизията програми като “Вълшебната ракла", “Герчо с тамбурата", “Магазинчето на приказките"; емблематичното предаване “Климент пее и рисува", поредицата “Оркестър горски музиканти". Нейна идея е предаването “Две ръчички-десет пръста". По идея и под редакторството на Кина Къдрева БНТ създава програмите “Албум на годината", като за автори кани най-изявените български поети, програмата “Пееща азбука", реализирана от талантливата режисьорка Кремена Здравкова, програмата за детските градини, цикъла от творчески портрети на български автори за деца и много други, включително цикъл от нейни приказки, разказвани от Невена Коканова. Създадени са филмови телевизионни продукции под нейно редакторство, има и авторски филми, между които се открояват мюзикълът “Коко и вълшебният тромпет" и четирисерийният филм “Жар морякът", закупен от 14 европейски телевизии, провокирал създаването на испанския филм “Синьо лято". Сценичната й композиция “Слънчеви светове", изградена по нейни приказки в изпълнение на актрисата Снежина Челебиева, играна в Зала България, както и пиесата й “Приключения в сряда срещу събота", която получава 12 първи награди на Първия национален фестивал за детски театър, и за постановката на която Недялко Йорданов получава режисьорско звание, са сериозен момент в развитието на съвременния театър за деца. А “Веселата уличка", играна с огромен успех в театър 199 (с участието на Славчо Пеев, Асен Кисимов и Наталия Бардская), както и в Младежкия театър в Хановер – Германия, доказват верните насоки на творческите търсения на Кина Къдрева. Интересни са постановките на пиесата й “Нощта на чудесата", която Къдрева създава за новогодишната телевизионна програма през 1973 г., и оттогава произведението й не слиза от сцените на драматичните и куклени театри. ..."
На мен лично ми бе доста любопитно да науча, че от НАШЕ Българско предаване е ДОШЛА ИДЕЯТА за култовия испански сериал "Синьо лято". Ако някой някъде прочете на испански в някой вестник от началото на 80те, подобно признание от режисьора на сериала Антонио Мерсеро, аз просто ще трябва да замълча и веднага да сторя дълбок поклон на тази жена и екипа създали 14-серийния "Жар морякът" от който сериал се ПРОВОКИРА творческия ПОРИВ на испанеца да създаде испански АНАЛОГ. Жалко, че за този сериал аз сега научавам и предвид факта, че е създаден някъде средата на 70те или 76-79та, вероятно вече е унищожен и освен някакви писмени архивни записки за заснемането му друго - като картина и звук не е останало. А, представяте ли си, самия Мерсеро или испанската телевизия да има част от този сериал в архива си, а ние да сме го затрили - смело и безотговорно , както и хиляди други ценни кадри от живота на българина от 60-те, 70те и 80те.... звучи толкова болезнено, тежко и трудно възвратимо... Добе, че е НД, та поне да ги отбелязваме тези заглавия и да ги съживяваме чрез хубавите спомени запазени в нашите детски главици.
Приятен ден, мили деца.
-----------------------------
И още едно малко допълнение от друга статия по повод книга-препоръка и напътствие към родителите на днешните деца. Ето и част от нея (из Литературен свят, февр.2012): : "В новата си книга „Вълшебната призма"- Академично издателство „Марин Дринов", София, 2011 известната писателка (Кина Къдрева) ни предлага изследователски труд върху приказката като литературен жанр и „феномен на словото", написан в духа на 21 век.
Облъхната от огромна любов към детето, книгата е преминала през ада, чистилището и рая на професионалиста-приказник /авторката е дългогодишен редактор - Редакция „Детски предавания" в БТ и носител на Андерсеновия диплом, присъден й от Международния съвет за детска книга към ЮНЕСКО. Името й е вписано в Почетния списък на най-добрите автори за деца и млади хора на планетата. ...
За значението на този изпълнен с факти и полемика труд, говорят поставените от авторката просветителски цели - децата, както и техните родители, да бъдат предпазени от „прахоляка" на стотиците безстойностни книжлета, “лъскави като примамни опаковки", но с „мъртво слово", истински капан за детето на технологичния 21 век.
Писателката би била щастлива, ако децата се докоснат до света на колосите Шарл Перо, Братя Грим, Вилхелм Хауф, Шчедрин, М.Горки, К.Чапек, Юрий Олеша, Луис Карол, О.Уайлд, Ал.Милн, Екзюпери, Ян Корчак, “явлението Андерсен" и др., от които са се вдъхновявали световноизвестни художници, композитори, режисьори. Както и българските майстори на приказката: А. Каралийчев, Ран Босилек, Н. Райнов, К. Констнтинов, Асен Разцветников, Д. Габе, Елин Пелин, Ем. Станев и др. Специално място тя отделя на народната приказка както и на фолклора на много други народи като индианци, новозеландци и др. ...
„Коя ще е любимата приказка, която ... в съзнанието на съвременното дете, жива и трептяща, пленила въображението му и развълнувала душата му със съкровената си красота, събудила най-хубавия смях и най-нежната тъга в чистото детско сърце - приказката, която ще го накара да се замисли, която ще запомни като празничен миг от своето детство..."
Вероятно на ТАЗИ ЖЕНА и подобни като нея - Теофана Преславска, Бате Румен и др. творци зад кадър НИЕ , Децата израсли през 70те и 80те имахме щастието да се радваме на стотици екранизирани приказки на Хауф, Грим, Перо, Горки, Каралийчев, Ран Босилек и т.н. Явно "пенсионирането" (изритването) от телевизията-майка (веднага след 1989 - около 1990-1991) на подобни КОЛОСИ доведе и до ТАЗИ ПРОПАСТ, на която сме свидетели през последните 23 години... Жалко за израсналите вече сигурно две поколения вече деца. Жалко, че техните сърчица не бяха запленени с прекрасните филми от Нашето Детство, а с някакви евтини "пуканки" и "зрънчо", от които са останали само някакви цветове, движения, изрази и музика, но не носещи никакви , абсолютни никакви човешки ценности, възпитание към добро и отличаването му от лошото, взаимопомощта, възпитанието в красивото и желанието да се създава и отбранява то.
Оставя да ме крепи надеждата, заложена ни от предците ни, че "където е текло , пак ще тече".
Хубав ден.
Завършвам със снимка на телевизора, с който израснах - Кафявия Рубин с голямо копче за вкл/изкл и загряването му за около 30 сек. На този тв съм изгледал най-култовите детски по БТ м/у 1982-1987... Ето го Рубина 714Д в хола (снимка из rw6ase-narod-ru):
рубин 714д


 
 
№18 от: Villena (23 октомври 2012 12:18)

ПЪРВО ЗДРАВЕЙТЕ НА ВСИЧКИ, ЗАЩОТО СЪМ САМО ОТ НЯКОЛКО ДНИ СРЕД ВАС В ТОЗИ ОЧАРОВАТЕЛЕН САЙТ!   ИЗЧЕТОХ ДОСТА ОТ СТАТИИТЕ ПУБЛИКУВАНИ ТУК ПОДПЛАТЕНИ С УДИВИТЕЛНИ ФОТОСЕСИИ, КОИТО ПОДПОМОГНАХА ЗА ДА СЪБУДЯ ЗАСТАРЕЛИ (ВЕЧЕ) СПОМЕНИ ОТ ДЕТСТВОТО СИ.

photonik , ОЧАРОВАТЕЛЕН  БЛОГ!
ДОРИ И НОСТАЛГИЯТА, КОЯТО ИЗПИТАХ ЧЕТЕЙКИ БЕШЕ УДОВОЛСТВИЕ ДА СЕ ВЪРНА В ОНОВА "ЗЛАТНО"  ВРЕМЕ, КОГАТО ЗАСПИВАХ С РАДИОПРИКАЗКАТА. ТОЧНО ТЯ БЕШЕ НАЧАЛОТО И ВДЪХНОВЕНИЕТО ЗА ДА ПРЕОТКРИЯ В СЕБЕ СИ ЗАЛОЖЕНИЯ МИ АРТИСТИЧЕН ТАЛАНТ. ( УМЕЕХ ДА СЕ ПРЕВЪПЛАЩАВАМ С ИНТОНАЦИЯТА НА ГЛАСА ВЪВ ВСЯКАКЪВ ГЕРОЙ И ДА ГО ПРЕРАЗКАЗВАМ ). ПОДОБНО ЗАНИМАНИЕ НАМИРАШЕ ОСНОВНО МЯСТО В ИГРИТЕ МИ.
ПО-КЪСНО ПОЯВАТА НА ГРАМОФОНА (ПОЧТИ КАТО ТОЗИ НА ТВОЯТА СНИМКА) ОТКРИ ПЕВЧЕСКИЯ  МИ ТАЛАНТ, КОЙТО МЕ ЗАВЕДЕ ДО ЕСТРАДНИЯ ОТДЕЛ НА БДК (БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА КОНСЕРВАТОРИЯ) НА КЛЕМЕНТ ГОТВАЛД, 11 (МИСЛЯ, ЧЕ СЕГА Е СМЕНЕНО ИМЕТО НА УЛИЦАТА НА ЕВЛОГИ ГЕОРГИЕВ). НЕ СЪМ АБСОЛЮТНО УБЕДЕНА,ЗАЩОТО ПЪРВО СЪМ ОТ ПЛОВДИВ И ПОСЛЕ, ЧЕ ЖИВЕЯ ДОСТА ВРЕМЕ В ЧУЖБИНА. КОРЕПЕТИРАЛ МИ Е ГЕОРГИ КОРДОВ, (СИМПАТИЧЕН, ПРИВЕТЛИВ ЧОВЕК БЕШЕ С ПРИСЪЩНАТА МУ ГОЛЯМА БЕМГА НА ЛИЦЕТО),  ИРИНА ЧМИХОВА ( ПИЩНА, ЧАРОВНА ЖЕНА, КОЯТО БЕШЕ ВИНАГИ В ДОБРО НАСТРОЕНИЕ И УСМИХНАТА), НО ВЪРХУ  ПОСТИЖЕНИЯТА И ОБРАБОТКАТА НА  ГЛАСА МИ РАБОТЕШЕ МОЯ ЛЮБИМ УЧИТЕЛ - СТЕФАН АНАСТАСОВ, КОЙТО ВЪПРЕКИ, ЧЕ Е БИЛ ОПЕРЕТЕН АРТИСТ ЗНАЕШЕ КАК ДА ИЗШЛАЙФА ЕДИН ГЛАС ОТ КОЙТО ДА СЪТВОРИ ЕСТРАДЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ. (ЛЕКА МУ ПРЪСТ! СЪС СИГУРНОСТ Е ПОЧИНАЛ,ЗАЩОТО ОЩЕ ТОГАВА ПРЕДИ 34 ГОДИНИ ТОЙ БЕШЕ НАД 60/СЕТТЕ.)

ОЩЕ ВЕДНЪЖ   photonik, ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ БЛОГ!!   


 
 
№19 от: Galyusha (23 октомври 2012 18:38)

Страхотна статия! Върна и мен в детските години, когато и нашия "Темп" изяждаше доста бой, а копчето за смяна на програмите беше застопорено с отвертка! 


 
 
№20 от: иванка славова (27 октомври 2012 17:33)

Много ми допадна статията. Спомних си, че моят дядо имаше телевизор, който изглеждаше като мебел и си имаше крака.

Майка ми ми е разказвала как са гледали през прозореца на съседите си телевизия.

А ние имахме един много голям цветен телевизор Електрон само с едно копче за смяна на програмите. Тогава имаше само първа и втора програма. Помня как в неделя по първа програма винаги вървеше Всяка неделя- предаване, което ми беше скучно и направо го ненавиждах, а по втора даваха филмирана приказка. Ние със сестра ми искахме да гледаме приказката, но това се случваше много рядко.


 
 
№21 от: Станимир (27 октомври 2012 22:35)

  Нашите майки и бащи, които по времето на радиоточките са били млади имаха и своя жаргонна дума за тези малки и примитивни радиоапарати. Сещате ли се как им викаха? ... викаха им "Бърборко"  winked


 
 
№22 от: photonik (31 октомври 2012 11:24)

Удивително е как спомените от онова време си приличат. Като си говорехме с колеги (без те да са чели този материла), те ми описаха абсолютно същия механизъм за "възпитаване" на телевизора. Galyusha, при нас вместо отверка беше забодено шило. Всъщност тогава телевизия имаше само на 7. канал и вече съм забравил причината за яростното въртене на каналния превключвател - може би с надеждата да се хване по-добър образ на друг канал? Но е факт, че бързо излизаха от строя и трябваше подръчно средство да ги държи застопорени.

boysta3, този телевизор Рубин 714 Д, който тежеше повече от мен (65:60 в негова полза), ще се появи във втората част. Всъщност през 70-те имаше само два вида цветни телевизори - Рубин и Електрон (които имаха незавидна слава на бързо развалящи се).


 
 
№23 от: Frangata (1 ноември 2012 09:07)

Цитат: photonik
този телевизор Рубин 714 Д, който тежеше повече от мен (65:60 в негова полза)

Докато пъхтейки, с помощта на двама приятели, преди няколко години, влачех стария "Рубин" на чичо ми (кой знае как озовал се на моя таван) надолу по стълбите (не само че е тежък, ами и е неудобен - няма къде да го хванеш), размишлявах за преходността на ценностите. Туй нещо, което сега носим към кофите, е струвало една камара пари - няколко тогавашни заплати поне, било е дефицит, за него се е висяло на опашки, търсили са се връзки (навярно), за да бъде купено, а сега просто за нищо не става и освен да го хвърлиш, за да не заема място, няма какво друго да го правиш.

hmmm




--------------------
 
 
№24 от: Anakin Skywalker (2 ноември 2012 11:44)

Цитат: Станимир
Сещате ли се как им викаха? ... викаха им "Бърборко"


А пък на село бабите и дядовците им викаха "Говорител" smile 
В един момент бабата ще подвикне:" - Даньо (или Гочо) пусни гуорительа, ба! Дъ чуйм нувинити..."  tongue3




--------------------
 
 
№25 от: bat_mitco (2 ноември 2012 12:47)

Цитат: Anakin Skywalker
А пък на село бабите и дядовците им викаха "Говорител"

   ЧУВАЛ СЪМ И  "КАЗАХА ПО КЛЮКАРЧЕТО..." wink




--------------------
 
 
№26 от: FIDELIS (3 ноември 2012 19:38)

Поздравления!  Страхотна статия!  Този сайт и вие сте като машина на времето която ме връща в детството-безгрижно и весело! Ето една песен оттогава.  http://www.youtube.com/watch?v=i6RxCGyILCI 
 


 
 
№27 от: zahari (10 ноември 2012 20:15)

Чудесна статия и удивителни подробности!
Аз също имам малко спомени допълващи казаното тук:
http://sofia50.blogspot.com/


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 1
Гости: 16
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: