Кратък коментар: и моят дядо имаше такава, но със сива дръжка. А също така и една по-малка с тирбушон.   

(Ако ви дразни коментатора, можете да пробвате със заглушаване на звука.)    

Джена, телепортирай ме! Сега! Блейк, Орак, Сървълан и още един куп позабравени герои с бластери - бластерите бяха едни такива стъкленички, малко неудобни за стрелба ми се виждаха, но виж - Джена беше велика жена. Ако сте забравили как започваше сериалът - ето, насладете се.

blacke.flv [1.32 Mb] (сваляния: 137)

Нека се върнем към един доста странен български филм, заснет през 1987 г. Този филм остана в сянка, но на мен ми харесваше, защото виждах себе си в това момче - главният герой Жирафчето/Жири се казва Росен Пенчев и е роден на 6 януари 1975 г. Същият набор като моя. 

     Мили приятели, да ви се похваля със този незнайно от кого направен албум, който е пълен с нещица, по детски познати.

Реших да дигитализирам бележниците си и ви ги представям в хронологичен ред. Не бях от отличниците, бележниците ми съдържаха изобилно всякакви оценки, но затова пък бях примерен, нямах нито една забележка за неприлично поведение и нито едно неизвинено отсъствие. Бях в руско училище, където руският се изучаваше на много високо ниво, затова и оценките по този предмет не ми бяха от най-високите, но съм благодарен и щастлив, че имахме възможност да изучим всички велики руски писатели и поети Пушкин, Лермонтов, Толстой, Достоевски... Дори някои от разказвателните предмети като биология и география изучавахме напълно на руски. С една от учителките си се видях на кафе тази зима, когато си бях в България и преживяването беше чудесно-да се върнете заедно в онова прекрасно невинно време.

Съобщение за премиера на книгата с приказки на Маргарит Минков.

     Реших да напиша тази статия провокирана от съвременното ежедневие, като по този начин искам да изразя носталгия по миналото и да споделя как виждам нещата днес.

     В никакъв случай не бих искала да провокирам хора, които не виждат така нещата, все пак това е моя гледна точка, нека не се възприема като начин за натрапване на един или друг строй, просто сравнителен анализ през моя светоглед:

ПРЕДИ                                                        СЕГА

Имахме ученически престилки                 Опитваме да върнем уч. униформи

Правехме табла и стенвестници               Правим проекти

Пишехме личен дневник                               Всеки има фейсбук страница...

Някои размисли върху края на една телевизионна кариера в отговор и допълнение на статията Бойста от 16 ноември 2015г.

     Никога не съм харесвал класните работи по даден предмет! Предстоеше ли класна работа, предпочитах да бъда болен…

Храброто оловно войниче, от Х.К. Андерсен, художник: В. Кубаста, издание на "Артия Прага" 1980 г.