Здравейтеее... как сте там? Какво ново в училище и вкъщи?

Както може би сайта ще каже вместо мен, аз съм Ради. Исках с тази статия, да споделя радоста си, че отново съм в този сайт. И да споделя и една своя идея, с чиято реализация съм се заел.

Ковьорите са нещо от нашето детство, което все още може да се види по нашите села. Тези ги събирах доста време като снимки и ми навяват спомени от времето когато стоях на село и лягайки да спя,  често пред мен оживяваха приказки и фантазни истории. 

Наред с тях добавям и няколко карета и възглавници,  които бяха много характерни за тогава. 

Мили приятели, много сме писали за кавър версиите на български език на известни песни на световни изпълнители. Но знаете ли какво открих наскоро? 
Една от азбучните БГ песни "Моя страна, моя България" също има по-късен немски кавър. Мъжът ми Давид пускаше някакви стари дискове със шлагери на немски на баща си и изведнъж чух мелодията на "Моя страна, моя България", но с немски текст. Просто не можех да повярвам! Но нашата песен е толкова хубава, че е разбираемо, че и други са си я харесали. Кавърът е от 1971 г., когато много от нас още не са били родени. Била е доста популярна тогава в Германия, прочетох, че е заела второ място в хит парада. Ето оригиналът на Емил Димитров и кавър версията на Ули Мартин.
https://www.youtube.com/watch?v=zTlR1PcQmg8
https://www.youtube.com/watch?v=BjDAMI04bO4

Скъпи приятели, тъкмо прочетох, че е починал Димитър Петров. Толкова, толкова жалко. Много ми стана мъчно. Бог да го прости! Той е един от най-ярките символи на Нашето детство и на детството на малко по-големите от нас! Той е един от двамата най-добри режисьори на детско кино, заедно с Иванка Гръбчева. И С деца на море, и Таралежите се раждат без бодли, И куче в чекмедже, и Васко да Гама от село Рупча. Той е велик и винаги ще остане с прекрасните си филми!

Винаги е забавно и интерсно да чуеш някоя "твоя" детска песен в съвременно изпълнение... Според описанието това са деца от с. Мирково (което се се намира в Златишко-Пирдопска котловина, под в. Баба и което явно съм посещавал, щото от него се стига до хижа "Чавдар", за която си имам няколко истории, ама хич не помня селото). Записът е от 2011 г.

Днес ще ви разкажа за парфюмните аромати на нашето време. Първата ми среща с прекрасен за мен аромат беше един дезодорант Импулс. Розово метално флаконче, изрисувано с пеперуди. И не, не беше мой, а на мама. Преди да изляза за училище, тайничко се пръсках с него в коридора. Струваше ми се божествен. Беше флорален и много траен. На един рожден ден на мама й бяха подарили дезодорант Ребел в червен флакон - толкова хубав, че и до днес търся подобен аромат, но никъде не намирам. Женствен, топъл, омайващ и шлейфов. Помня и дезодоранта Джулия - черен, отпред с нарисувана ябълкова разцъфнала клонка. Първоначално започваше остро, но после утихваше и ставаше нежен, жасминов, свеж и изтънчен. Миришеше на пролет. Имаше и дезодоранти ''Жасмин", ''Дива река", ''Бриз", ''Зелена ябълка", които не харесвах - бяха много спиртни и задушаващи. На тоалетката на баба стояха няколко малки, грапави стъклени шишенца, вероятно съветски парфюмчета, които имаха термоядрен мирис. Много, много силен и тежък мирис. Баща ми ползваше легендарния ''Тройной одеколон", получил името си от трите съставки - лимон, нерол и бергамот, ''Барбон" с натрапчив ментов аромат и ''Корсар''.

Нали съм творческа личност и естет - отнякъде ми беше попаднало едно тумбесто и красиво синьо шише от мастило, в което пресипах някакъв парфюм, за да го подаря на майка ми по повод Осми март.

Спомням си, че даже правих опити да създам собствен парфюм - накиснати и намачкани във вода розови листенца...

Много обичах да си купувам сапуни с различни аромати. Поне бяха евтини и достъпни.Харесвах ''Флора" - луксозен тоалетен сапун.

Срещата ми с малките парфюмчета BIC ме беляза за цял живот и ме направи заклет парфюман. После някъде помирисах едно зелено шише с цитрусово ухание, мисля, че е било на Ланком...Появи се и разкоша Мазуми - нещо толкова приказно и запомнящо се като аромат. Така започна любовта ми към парфюмите. 

Избрани приказки отъ Хиляда и една нощь. Илюстровано издание. Златна библиотека №47 под редакцията на Йо Данаиловъ. Печатница „Пиринъ“ — София [1944], 96 стр.
    
Съдържание:
    Шехерезада — стр. 3
    Как кърпачът Маруф станал цар — стр. 9
    Малкият съдия — стр. 19
    Вълшебният кон — стр. 32
    Четиримата осъдени на смърт — стр. 47
    Хасан въжарят — стр. 55
    Рибарят и духът — стр. 67
    Соколът на царя — стр. 79
    Чудотворното кандило на Аладин — стр. 83

Моля, помогнете да намерим последните две страници от книгата (стр. 95 и стр. 96) с края на последната приказка за Аладин!

prikazki_ot_1001_nosht.djvu [673,25 Kb] (сваляния: 179)

Хайде сега нещо хубаво и смешно по детски!

Преди много, много години, когато нямаше толкова много телевизии, видеомании и електронни игри, се забавлявахме като си разказвахме смешки. Имаше даже някаква надпревара – кой ще научи, запомни, разкаже повече от другите. И ето, че съм се изхитрил и съм взел да си изрязвам от разни детски вестничета и списания смешки за «съревнования». Тетрадката е някъде от 1980-1984. Мисля, че мнозина от моето поколение ще се зарадват на откритието ѝ сред стари книги и архиви също толкова, колкото се зарадвах и аз. Затова я направих «електронна». Заповядайте! И си представяйте, че сме седнали заедно на пейката под жумикащата улична лампа, или край лагерен огън в планината, или дори някъде край морето и вместо да разцъкваме съобщения с изкривени почти под прав ъгъл към умните си екранчета вратове, ние сме в кръг, гледаме този, който е наред да разказва, и с нетърпение чакаме своя ред!

Тетрадката е вграден pdf, може да се разгръща (55 страници със смешки!)

Отворете оттук: http://petkohinov.com/archives/2620

Здравейте, отдавна не съм се включвал, но имаше разни причини от обективен характер. Извинявам се, че съм пропуснал да отговоря на много от вашите запитвания за детските програми на БНТ. Тъй като никъде другаде не съм работил освен в БНТ и то 45 години от 1972г. Имам много спомени, които пиша в момента в книга с работно заглавие " Моята телевизионна приказка". В нея споделям целия си път в детската редакция на БНТ. 

А сега един кратък спомен за първия учебен ден. Случката беше през 1986 година. Обикновено през април по време на Седмицата на детската книга и на 15 септември по случай първия учебен ден, всички работещи в детската редакция се разпределяха в лъчове из страната и гостувахме по няколко дни в разни градове и села. На 15 септември аз се бях паднал в групата за Казанлък, Калофер, Карлово и околни села. Бяхме колеги от редакция "Простори", /подразделение на голямата детска/,която произвеждаше вече Измислици премислици, Телефеерия, Милион и едно желания, Седем дни за вас деца. С нас пътуваха Влади Люцканов, Слава Рачева /Педя Човек/ и други актьори от кукления театър. Ставаха  чудесни празници.  Децата бяха в еуфория, искаха да докоснат Влади и актьорите, играеха с тях и куклите, които носехме. Никога не съм виждал толкова цветя. Имахме усещането, че бяха обрани всички градини в района. В Крън тъкмо започна срещата и в тишината на залата едно дете извика. "Може ли да дойда да ви пипна, защото у нас всички казват, че сте само в телевизора." Поканихме го и то така мило се гушна във всички, че и до момента се просълзявам при този спомен. Тогава може би получих най-красивото и скъпо цвете в живота си - една бяла хризатемка с пречупено стебло...

Е засега толкова. Бате ви Румен. 

 Честит 15 септември, скъпи настоящи, бивши и бъдещи ученици! Ето една хубава книжка от мен по случай първия учебен ден.

bratq-grimm-barabanhik.djvu [409,19 Kb] (сваляния: 130)