Тези дни в главата ми се върти една приказка...Приказка,която някога много ме впечатли.Коя е тя ли?Чохено контошче/и аз мислех,че е контохче/!Открих тук книжката на Жорето,а после прочетох коментарите ви с интерес.И се сетих,че у дома имам истинско чохено контошче от моята баба,която за съжаление си отиде от този свят,когато бях малка и не успя да ми разкаже повече за него.Аз много обичам стари истории,но да не се отплесвам...Сега ще ви покажа чохеното контошче,а след това ще видите и задачката-закачка...

Здравейте, другарчета

Помните ли гонга?

Продължих с любими герои , но вече не от филмите , а от книгите, спрях се на по- знаковите и на тези разбира се които съм запомнила с нещо от детството си, това е моя хронология, но оставам темата отворена и за ваши допълнения с любими ваши герои, или известни герои които съм забравила или герои които с нещо са ви впечатлили. Тези отново няма да им пиша имената, надявам се да ги познаете, поне по- голяма част от тях , като вид детска игра в това трудно и сиво ежедневие вижте нещо цветно от детството:

Карантината и изолацията се изтърпяват далеч по леко когато има какво да си спомним от хубавото старо време. Хората се грижат за населението си да се чувства уютно.

Случайно попаднах на едно видео, което се оказа много интересно. То е заснето с лична видеокамера през месец септември 1989 г. и показва реалния живот, неподправен, какъв какъвто е бил на едно 16-годишно? момче и неговите приятели, съученици, семейство, музиката която слуша, хобитата, които практикува, разходката до Витоша със симеоновския лифт. Животът, който нашето поколение тийнейджърите от 80-те имахме. И всички онези случайно срешнати добродушни непринудени хора, каквито днес вече почти не се срещат. Само месец и нещо преди промяната, за която никой по време на записа не е предполагал, че ще дойде. Видеото е дълго повече от 2 часа. Под видеото акцентите по минути.

Това е втората тетрадка с не толкова популярни герои от анимации, признавам си ,че доста от тях и аз бях забравила. Много се радвам , че си ги припомних и ще се радвам и вие да си спомните за тях. Т ози път реших да не пиша имената им, а да го остава като загадка или провокация към вас всеки да се сети за максимален брой от героите на нашето детство. Ето ги:

Здравейте!

Търся дигитално копие на "Макс и Мориц" превод от Елин Пелин.

Благодаря за информацията.

Във времето когато повече сме затворени вкъщи, нека 

Баба Марта се задава!В нейна чест ще ви разкажа за едно кокиче от детска градина“Лястовичка“.Какво по-подходящо име за детска градина на кокиче!В моето градче всички детски градини носят имена с дъх на пролет –„Люляче“,“Славейче“,“Пролет“,“Слънце“,“Здравец“ и разбира се“Лястовичка“.Така е,защото детството е като пролетта,изпълнено с красота,вълшебство и слънчеви лъчи!Готови ли сте за разходка?Тръгваме към пролетта и Баба Марта!

„Кореком,ти вмъкна се във всеки дом…“Този припев от песента Човекът бог на Клуб НЛО постоянно се върти в главата ми тези дни.У дома Кореком за първи път се вмъкна една вечер през 1983 г.Мама се прибра от работа с две шоколадови яйца и транзисторче .Бяха подарък от една нейна колежка.Със сестра ми бяхме вече по-големи/аз на 11,а тя на 14/,но това не ни пречеше да се вълнуваме.Тогава не бързахме да пораснем…,а и за нас беше нещо ново и недостъпно до този момент.С грейнали очи започнахме да шумолим със станиолите.Под тях открихме вълшебство в кафяво и бяло.Не помня дали остана за мама и татко от него,но вкусът му никога няма да забравя.Стигнахме до изненадите.Сестра ми първа откри нейната…Бяха части на някакво човече.Сглобихме го и се получи ето това…