Здравейте отново!

Преди две седмици някъде ми попадна на погледа една статия за децата в пионерски лагер, но всъщност й обърнах внимание заради двете снимки на дечица. Изумлението ми бе, когато започнах да я чета. Бе написана в онзи иронично насмешлив стил ала Чудомир или някои от нашите възрожденци като Ботев и Вазов. 

Ето сега, ви я представям и на вас, да й се насладите.

Здравейте, приятели! В традицията на това да публикуваме снимки от миналото и от настоящето на същото място, отново споделям с вас две мои снимки от нашето Черномерие: едната от детството, а другата: актуална. И те са от Китен, както и предишните, които бяха пред Станцията на Радиото, но тези са от плажа. Когато се регистрирах в НД, си избрах за име kitten, защото много обичам малките котенца. Но е интересно, че обичам и курорта Китен, където ми беше първото море и където и досега се връщам. Той е някакси по-запазен, в сравнение с други наши курорти, не толкова застроен и по-уютен. И зеленина има повече, което се вижда и на снимките. И там, сякаш, по-силно се чувства и атмосферата на онова време, на нашето прекрасно, щастливо детство.

Здравейте, приятели! В традицията на това да публикуваме снимки от миналото и от настоящето на същото място, отново споделям с вас две мои снимки от нашето Черномерие: едната от детството, а другата: актуална. И те са от Китен, както и предишните, които бяха пред Станцията на Радиото, но тези са от плажа.

Представям ви една снимка на деца (около 1-ви 3-ти клас), заведени на представление в Младежкия театър през 80-те години.

Автора не снимката е неизвестен за мен, а предполагам и за Младежкия театър, които използват тази снимка за корица на Юбилейния си Сборник за 50 години Младежки театър.

ВИЛИ БРАЙНХОЛСТ - НАРЪЧНИК ЗА БАЩИ

Авторът на книгата е световноизвестен писател хуморист, чиито книги са преведени и публикувани в около 100 стра­ни. Включен е в книгата на рекордите „Гинес“ като един от най-четените хумористи в света. Повечето от неговите кни­ги са част от културното богатство на единствените в света музеи на хумора в България и Италия. Вили Брайнхолст е носител на наградата „Алеко Константинов“ и на сребърен медал като един от най-добрите в света автори на къси раз­кази.

У нас Вили Брайнхолст е вече широко известен с книгите „Ало, аз съм тук!“, „Ало, мамо! Ало, татко!“, „Ало, мамо, какво е това?“, „Мама е най-добрата на света!“, „Да живее майката!“, „Изкуството да останем млади“, „Виж, мамо! Виж, татко!“

В „Наръчник за бащи“ Вили Брайнхолст разглежда със свойствения си лек и жизнерадостен хумор различни проблеми, възникващи пред бащите през различните периоди от живота на детето.

Книгата е развлекателно четиво и е предназначена за широк кръг читатели.

Моля ако откриете печатни грешки да ми сигнализирате. 

Приятно четене!

СВАЛЕТЕ ОТ ТУК В PDF ФОРМАТ с коригирани правописни грешки braynholst-naruchnik-za-bashti.pdf [1.53 Mb] (сваляния: 227)   

СВАЛЕТЕ ОТ ТУК В PDF ФОРМАТ willy-breinholst-naruchnik-za-bashti.pdf [1.54 Mb] (сваляния: 142)  

Здравейте, другарчета 

С тези два артикула от съверемнния кооп-магазин се надавам да повдигна малко вашето настроение.

Честит празник и от мен, скъпи другарчета, на вас — които не сте забравили детството си — с пожелание за безгрижно детство на днешните и на бъдещите ни деца! Поздравявам ви с тази хубава книжка, преразказана за деца от Ангел Каралийчев.

Приключенията на Мюнхаузен от Рудолф Ерих Распе, преразказани от Ангел Каралийчев. За ранна и средна училищна възраст. Издателство на ЦК на ДСНМ „Народна младеж“, 1955 г.

baron_munchausen.djvu [2.23 Mb] (сваляния: 93)

А ето и линк за онлайн четене на книгата:

Рудолф Ерих Распе. Приключенията на Мюнхаузен

[в цялата статия ще намерите книгата и в PDF формат]

Честит празник,приятели на вълшебното детство!Да сте много здрави и никога да не пораствате!Спомням си снимки в детската градина,навярно за някакъв празник...А може би за 1 юни...?Не съм сигурна,но ясно си спомням вълнението,светлините,кабелите порай масичките...Спомням си,че бях забравила да кажа на мама,че трябва да съм с кордела/явно съм бляла / и от едно момиченце с две опашки взеха едната и я сложиха на мен.Спомням си зеленият молив,който ме накараха да държа все едно,че рисувам...:)Не съм сигурна за повода,но със сигурност е бил хубав!Раздадоха ни ленти от снимките...

Едната е пострадала от зъбките на един малък разбойник А ето ги по-отблизо...

Единствената цветна снимка от детството...Приятен вълшебен ден!