От две години опитвам да се регистрирам. Сайта не отговаряше. Много благодаря, че ме допуснахте. Много забравени изпълнители и музика намерих тук. Искам да добавя, всички помним студио 'Х' и музиката преди филмите дело на Stelvio Capriani. Създателите на диското SUPERMAX. Харесвам латино музика италианско, испанско, мексиканско и др. Ще съм благодарен ако се пише за тази музика.

Приятели,

Руснаците най-накрая са превели целия сериал и са качили всичките DVD-та с общ размер 32 GB в рутракер.

Налазвайте!

https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=4257610

Другарчета, търся следното нещо: Навремето, както много от вас помнят, на гърба на списание "Паралели" публикуваха я хумористичен или друг разказ, я някоя серия от картини (днес им викаме комикс). Онази, която издирвам, е следната: 1) Едно човече с поднос със сладки в едната ръка минава покрай голямата си домашна библиотека и си избира книга за четене; 2) Човечето седи на фотьойл и чете книгата, докато похапва от сладките; 3) Човечето напредва с четенето, но и сладките в подноса намаляват; 4) Човечето е станало и връща книгата на мястото ѝ, а подносът му е празен.

Ще се радвам, ако някой я има и може да ми услужи с електронен вариант. Благодаря ви!

Привет, приятели! Сайтът „Нашето детство” стана на 11-ет години (или дори малко повече, ако речем да бъдем „цифрояди” - идеята за „страничката” е поне с половин година по-ранна). Честно, мен ме изумява, че той устоя и устоява толкова много време - само си помислете: толкова година са цяло едно детство, от раждането до най-хубавото време на юношеството :). От 2007-ма година до днес в БГ-нета са се запазили доста малко сайтове - те са предимно комерсиални - разни т.н. „новинарски” и 2-3 предоставящи услуги на потребителите (например abv.bg и blog.bg, vbox). Относно последния - знаете ли, че, всъщност част от първите публикувани клипове в НД (тогава публикуването на клипове беше цяло „приключение”) веднага бяха взети от разни потребители и станаха „топ”. Което нас с Дани, всъщност ни разваше - разпространнието на това, което харесваме е достатъчен стимул - колкото повече, толкова повече. По онова време се появи и „Моята библиотека” (с която, разбира се, сме на „ти”) - това е единствената „институция” с която имаме тесни „вързки”, значи.

Но, какво искам да ви кажа - радвам се, доволствам, че дори и чат-пат сте тук; харесва ми, това че хора като вас любят това място. Това ми дава силата да продължавам напред! Иначе казано - точно ТИ си отговорен за НД и неговото бъдеще. Благодаря!

Здравейте.

Днес видях, че един от най-емблематичните за детството ни човек има юбилей - влезна в Клуб 100 !

Името му е - Хаим Оливер. Човека написал десетки сценарии за тв филми, сериали, игрални филми, научно-популярни, както и готини анимационни.

В статията ще се опитам постепенно да вкарам и някои любопитни факти, но засега само достъпното от нета.

Поклон, г-н Оливер, и голямо благодаря за прекрасните Ви разкази и сценарии за детски сериали. (снимка из уикипедия)

В интернет-пространството продължават да се появяват редки и ценни филми като този документален филм, заснет през 1979 г., за пионерската организация "Септемврийче". 

Само 5 години по-късно /през 1984 г./ и аз щях да имам честта да встъпя в редиците на пионерската организация и бях много горд с това. Много положителна възпитателна дейност имаше тази организация за онези, които можеха да я разберат правилно.

Здравейте приятели от НД. Правя тази статия по повод публикуването на видео с предаването "Не се сърди човече" от 1989 г.

Та , това подпали живо интереса ми и реших да видя, кога е давано , горе-долу, то.

Та ето до каква информация стигнах и какви изводи си направих.

Коледен поздрав с предаването "Не се сърди човече!"

Представям на вашето внимание архивен 5-минутен запис от детски рожден ден, на който бях поканен преди почти 30 години. Рожденият ден беше у един приятел, сестра му имаше рожден ден на 4 септември 1988 г., записът е от тогава. Баща им имаше навика тайничко да включва голямото Хитачи, покрито с найлон, и да ни записва така, че да не разберем.

Върнах се в отпуска от странство и отидох снощи у баща им, казах му, че много искам да намерим запис от онези рождени дни, намерихме само тези 5 минути, може би има и още, но и така е по-добре, отколкото нищо...

Понеже Коледа чука на вратата, реших да се върна назад в годините - тогава Коледа беше "табу", а ние имахме ДЯДО МРАЗ. Първо вярвахме в него, после - не, а накрая самите ние бяхме Дядо Мраз (самият аз няколко пъти). Снимката е от 1982-83г., а аз съм точно до рамото на учителката.