Здравейте, другарчета

Нека направим една кратка виртуална разходка в музея за ретро амтомобили в гр. Пещера, благодарение на в. Дневник. Нядявам се да познаете редица "свои" неща. Пожелавам ви приятно гледане.... и още по-приятни спомени.

Както беше казал някой, една снимка струва колкото 1000 думи. 584 секунди х 24 снимки/сек сами можете да си сметнете колко хиляди думи са това!

Добра вечер с нашата драга другарка Ким

И така другчета, наближава сезона на отпуските и почивките. С този кратък филм ви предлагам да се пренесем в миналото и да видим как вървеше живота тогава. Мнозина ще разпознаят и тогавашните автомобили, и пионерските униформи, и оборудването за къмпинг. Приятно гледане и приятни спомени.

Преди време ви запознах с една беладжиийка-словотворец. Ето една истинска беля от нея…
Преди повече от 25 години семейството Т. решава да окепази стените на дома си с тапети. Речено-сторено. Цялата къща бива облепена с модерни на това време хартии с десени на цветя.

На 8 май на 85 години ни напусна руският композитор Евгений Павлович Крилатов (Евгений Павлович Крылатов, 23.02.1934-08.05.2019). Моето детство е дълбоко свързано и със съветските детски филми, а Евгений Павлович беше един от ненадминатите майстори в областта на филмовата музика. Мисля си, че задачата на всеки творец е да докосне чрез творчествот си Другия, да му достави радост, да го накара да съпреживява... Така го прави и част от своят свят. Затова, въпреки че никога не съм познавал Евгений Павлович, бях част от неговия свят, а значи това е и моя лична загуба.
Ако разровите из Нашето детство, естествено, ще откриете много-много негови песни. Искам тук прост да ви припомня някои от тях...

Преди няколко дни, случайно, срещнах с един приятел, от по-късните, недетски години. Не го бях виждал почти 7 години. Разбира се, поразговорихме се, дори седнахме на по, хъм, „кафе“… От дума на дума - все тъй става около мен напоследък - стана въпрос и за НД, та той (нека да го наречем условно Иван) ми сподели, че знае за сайта и ми разказа една история за съвременните хлапета и техните бели… Първо трябва да уточня, че Иван живее в село. Той е с няколко години по-малък от мен, има хлапе, което (също условно) ще наречем Радослав; сега е в 7 или 8 клас. Това, че живеят в село, съвсем не означава, че има някаква разлика там в технологии и прочее, даже в случая напротив - Иван се е „оборудвал“ с мощни машини, а хлапето расте освен в селска и в мега-виртуална среда. Тази бележка е необходима за последващото…

Авторът на тази песен, Хосе Луис Пералес, е малко известен извън Испания (като изключим невероятната Por qué te vas), а виж в Испания го смятат за класик на популярната музика (ами, примерно както при нас Емил Димитров). Que pasara mañana аз помня главно от казармата, но разбира се и от детството си. Обичам такава романтика...