Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
4-07-2007, 21:18 | Автор: admin | Категория: Пособия разни-важни / Галерия
Цвички

Ух - ужас! Как ни караха да ходим с тези "обувки" по физическо!

Цялата статия... | Коментари: 32 | Страницата е видяна: 8 237 пъти
 
 
4-07-2007, 19:06 | Автор: admin | Категория: Пособия разни-важни / Галерия
За днешните деца пеналът е непознат. А ние там си държахме химикалките и... много други неща - талончетата за Столовата, снимка на любимия актьор/актриса, пищови и т.н. Кажете ни какво сте си държали в пенала!

Пенал - кожен
Пенал - кожен
Цялата статия... | Коментари: 8 | Страницата е видяна: 3 764 пъти
 
 
4-07-2007, 18:57 | Автор: admin | Категория: Пособия разни-важни / Галерия
Блок №2

Това е едно от видовете блокчетатат, върху които рисувахме - имаше твърди корици и бели листа, които се късаха трудно. Като деца, ние обичахме да рисуваме, спомняте ли си?
Цялата статия... | Коментари: 4 | Страницата е видяна: 2 383 пъти
 
 
12-06-2007, 20:21 | Автор: admin | Категория: Главна
Това е статия, или есе, която намерих някъде из мрежата.

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!


Цялата статия... | Коментари: 13 | Страницата е видяна: 26 642 пъти
 
 
24-05-2007, 23:28 | Автор: admin | Категория: Училището / Винаги готов!
Книжка на чавдарчето

В продължението можете да си припомните цялата книжка.

Цялата статия... | Коментари: 17 | Страницата е видяна: 13 335 пъти
 
 
22-05-2007, 21:00 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / Белиада
Моля, не позволявайте на вашите деца да четат тази статия!
Също така се забранява да я четат учители от какъвто и да е било вид!!!

Вероятно повечето от вече порасналите днес хлапета ще твърдят, че никога през живота не са им подсказвали или не са преписвали. Това е почти толкова невероятно, колкото и това, никога тези пораснали хлапета да не са харесвали баничка с боза. Възрастните хора - особено бащите, особено те – имат някаква странна способност да забравят какво са правили като малки. Разбира се, тук не броим "зубрачите" и онези странни дечурлига, които се въодушевяваха да бъдат отговорници, ръководители и други подобни.
Тази статия, обаче, ще се концентрира само върху "пищовите". Те бяха нещо много специално – изискваха предумисъл (звучи като казано от прокурор)! Трябваше предварително да седнеш и старателно да изработиш "оръжието" си: да решиш какво да включиш в него; внимателно да планираш къде и как да го скриеш; кога да го извадиш и начина на използването му. Тъй че, в тази дейност успяваха деца, притежаващи силно развито стратегическо мислене, ловкост и изобретателност. Нещо средно между Александър Суворов, Роберт Уден (той си е най-великия фокусник на всички времена, въпреки че, малцина знаят това) и Томас Алва Едисон.
Развивайки се в тази леко съмнителна дейност, с времето установих, че правенето на "пищови" е доста добър начин да научиш уроците си – за изработването на правилния пищов е необходимо да подбереш (което значи почти да разбереш) същността на нещото. Можех да си изкарвам "четворка" само с тези знания. Но не ми беше интересно! Бяха времената на авантюрите и търсех предизвикателства. Правех "пищови" само при онези учители, които не уважавах достатъчно. И успявах да ги надхитря (за мен преписването беше вид кръстосване на шпаги с преподавателите). Няколко пъти са ме вдигали да ме препитват след като е минало контролното или класното, поради съмнения за преписване, но не успяваха да докажат тезата си. Споменах за стратегическо мислене –стратегията се състоеше в това, че след като минеше писмения изпит прилежно си научавах нещата. Не се смейте! Последващото научаване не обезсмисля главното.
Цялата статия... | Коментари: 6 | Страницата е видяна: 4 460 пъти
 
 
2-05-2007, 14:20 | Автор: dani | Категория: Свободно време / Нашите филми
Асен Кисимов- рицарят на черно-бялото детствоНа 3-ти май се навършват 71 години от рождението на актьора Асен Кисимов. За нас той е един от малкото възрастни хора, които са успели да опазят "съндъка с детските книжжки" от настървените мишки на обезличаващото ни време. Бате Асен , както е известен на всички, ни изпя приживе песни, които ще сгряват сърцата ни до последния ни ден на тая иначе съвсем неприветлива към децата земя, на която живеем. В незабравимата си роля на учителя по история Гърбатко от филма "Рицарят на бялата дама" Асен Кисимов се опита да помири "по рицарски" привържениците на физическата сила и интелекта. За жалост данколовците порастнаха и се преврнаха в печално известните на всички "мутри", а вчерашните абдулабайци си намериха други Родини, където продават изгодно "гросмайсторските" си умения...
Цялата статия... | Коментари: 4 | Страницата е видяна: 6 755 пъти
 
 
18-04-2007, 15:23 | Автор: admin | Категория: Училището
"Човек и добре да живее, трябва да се храни!"

За тази тема не трябваше да пиша точно аз, защото от бебе съм си малко злояд – като изключим шоколада ("Крава"), сладоледа ("Ескимо", естествено), локумените вафли и любимата ми торта от обикновени бисквити. Изобщо като дете ми беше изключително странно, че възрастните предпочитат кебапчета пред захарен памук. Тъкмо заради невероятно глупавите ястия училищната столова не беше мястото което да харесвам.
Столовата, част 1 Всички столови от онова време, независимо къде са се намирали си приличаха. Те имаха под от мозайка, който миеха (по-точно казано мокреха) преди всяко ядени. Случвало ми се е да влизам там след час по физическо – по цвички (на тях трябва да отделим специална статия) – после ходех цял ден с мокри чорапи. Масите бяха квадратни със светлозелено, бяло или кафеникаво пластмасово покритие, а столовете – бррр! – бяха страшно неудобни.
Яденето ни го даваха чинии, кастрончета и паници от алпака. Между другото: алпака чинията лети невероятно, ако знаеш как да я хвърлиш :).
На столова ходехме два пъти – на закуска, сутрешна или следобедна и на обед. Всяко такова "ходене" бе сподиряно от едни и същи "ритуали" и калабалък. За да получим храна трябваше да носим специални талончета на които бяха отбелязани дати. Ние прилежно ги изрязвахме (за всеки ден) и на-често ги държахме в пенала. "Който си забравя талончето – не трябва да яде!" – учителска пословица от близкото минало....

Цялата статия... | Коментари: 8 | Страницата е видяна: 4 329 пъти
 
 
27-03-2007, 22:26 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?
На тази идея ни наведе DULGATA, която ни изпрати прекрасното стихче, публикувано по-долу. Условно го наричаме "Моето детство в нощта си отива...". Идеята се състои в следното: "Нашето детство" обявява конкурс за стихотворение, песен или разказ на тема "Песен за моето детство" - всичко, което можете да кажете за онези години. Победителя ще получи подобаващо поощрение и званието "Заслужил детиняк" :); правото да участва в сайта както си иска и три локумени вафли, подсигурени от нас. Ето първия ни участник:

МОЕТО ДЕТСТВО В НОЩТА СИ ОТИВА

Моето детство в нощта си отива
с динен фенер и различни обувки,
своята песничка пеейки живо
праща ми няколко звънки целувки!

Моето детство в тъмното свети,
малко надежда и обич оставя.
Няма без него да ми е лесно ,
но примирено му казвам ...
ПРОЩАВАЙ!

Автор: DULGATA
Цялата статия... | Коментари: 7 | Страницата е видяна: 3 859 пъти
 
 
27-03-2007, 22:20 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?
Кромбърг се включва в конкурса със следния стих. Обещавам, че няма да се взема предвид в класирането, не заради друго, а щото съм жури:

НИЕ СМЕ ВЕЧЕ ВЪЗРАСТНИ ХОРА

Ние сме вече възрастни хора -
знаеме всичко - какво и къде.
Но кой ще ни върне игрите на двора,
под лятното свежо небе.

Как да намериме в себе си сили,
за да признаем, макар и веднъж,
че някъде там сме сгрешили -
и само момчето е истински мъж!....
Цялата статия... | Коментари: 2 | Страницата е видяна: 2 111 пъти
 
 
 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!