Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
4-07-2007, 19:06 | Автор: admin | Категория: Пособия разни-важни / Галерия
За днешните деца пеналът е непознат. А ние там си държахме химикалките и... много други неща - талончетата за Столовата, снимка на любимия актьор/актриса, пищови и т.н. Кажете ни какво сте си държали в пенала!

Пенал - кожен
Пенал - кожен
Цялата статия... | Коментари: 8 | Страницата е видяна: 3 887 пъти
 
 
4-07-2007, 18:57 | Автор: admin | Категория: Пособия разни-важни / Галерия
Блок №2

Това е едно от видовете блокчетатат, върху които рисувахме - имаше твърди корици и бели листа, които се късаха трудно. Като деца, ние обичахме да рисуваме, спомняте ли си?
Цялата статия... | Коментари: 4 | Страницата е видяна: 2 455 пъти
 
 
12-06-2007, 20:21 | Автор: admin | Категория: Главна
Това е статия, или есе, която намерих някъде из мрежата.

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!


Цялата статия... | Коментари: 13 | Страницата е видяна: 26 902 пъти
 
 
24-05-2007, 23:28 | Автор: admin | Категория: Училището / Винаги готов!
Книжка на чавдарчето

В продължението можете да си припомните цялата книжка.

Цялата статия... | Коментари: 17 | Страницата е видяна: 13 605 пъти
 
 
22-05-2007, 21:00 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / Белиада
Моля, не позволявайте на вашите деца да четат тази статия!
Също така се забранява да я четат учители от какъвто и да е било вид!!!

Вероятно повечето от вече порасналите днес хлапета ще твърдят, че никога през живота не са им подсказвали или не са преписвали. Това е почти толкова невероятно, колкото и това, никога тези пораснали хлапета да не са харесвали баничка с боза. Възрастните хора - особено бащите, особено те – имат някаква странна способност да забравят какво са правили като малки. Разбира се, тук не броим "зубрачите" и онези странни дечурлига, които се въодушевяваха да бъдат отговорници, ръководители и други подобни.
Тази статия, обаче, ще се концентрира само върху "пищовите". Те бяха нещо много специално – изискваха предумисъл (звучи като казано от прокурор)! Трябваше предварително да седнеш и старателно да изработиш "оръжието" си: да решиш какво да включиш в него; внимателно да планираш къде и как да го скриеш; кога да го извадиш и начина на използването му. Тъй че, в тази дейност успяваха деца, притежаващи силно развито стратегическо мислене, ловкост и изобретателност. Нещо средно между Александър Суворов, Роберт Уден (той си е най-великия фокусник на всички времена, въпреки че, малцина знаят това) и Томас Алва Едисон.
Развивайки се в тази леко съмнителна дейност, с времето установих, че правенето на "пищови" е доста добър начин да научиш уроците си – за изработването на правилния пищов е необходимо да подбереш (което значи почти да разбереш) същността на нещото. Можех да си изкарвам "четворка" само с тези знания. Но не ми беше интересно! Бяха времената на авантюрите и търсех предизвикателства. Правех "пищови" само при онези учители, които не уважавах достатъчно. И успявах да ги надхитря (за мен преписването беше вид кръстосване на шпаги с преподавателите). Няколко пъти са ме вдигали да ме препитват след като е минало контролното или класното, поради съмнения за преписване, но не успяваха да докажат тезата си. Споменах за стратегическо мислене –стратегията се състоеше в това, че след като минеше писмения изпит прилежно си научавах нещата. Не се смейте! Последващото научаване не обезсмисля главното.
Цялата статия... | Коментари: 6 | Страницата е видяна: 4 583 пъти
 
 
2-05-2007, 14:20 | Автор: dani | Категория: Свободно време / Нашите филми
Асен Кисимов- рицарят на черно-бялото детствоНа 3-ти май се навършват 71 години от рождението на актьора Асен Кисимов. За нас той е един от малкото възрастни хора, които са успели да опазят "съндъка с детските книжжки" от настървените мишки на обезличаващото ни време. Бате Асен , както е известен на всички, ни изпя приживе песни, които ще сгряват сърцата ни до последния ни ден на тая иначе съвсем неприветлива към децата земя, на която живеем. В незабравимата си роля на учителя по история Гърбатко от филма "Рицарят на бялата дама" Асен Кисимов се опита да помири "по рицарски" привържениците на физическата сила и интелекта. За жалост данколовците порастнаха и се преврнаха в печално известните на всички "мутри", а вчерашните абдулабайци си намериха други Родини, където продават изгодно "гросмайсторските" си умения...
Цялата статия... | Коментари: 4 | Страницата е видяна: 6 891 пъти
 
 
18-04-2007, 15:23 | Автор: admin | Категория: Училището
"Човек и добре да живее, трябва да се храни!"

За тази тема не трябваше да пиша точно аз, защото от бебе съм си малко злояд – като изключим шоколада ("Крава"), сладоледа ("Ескимо", естествено), локумените вафли и любимата ми торта от обикновени бисквити. Изобщо като дете ми беше изключително странно, че възрастните предпочитат кебапчета пред захарен памук. Тъкмо заради невероятно глупавите ястия училищната столова не беше мястото което да харесвам.
Столовата, част 1 Всички столови от онова време, независимо къде са се намирали си приличаха. Те имаха под от мозайка, който миеха (по-точно казано мокреха) преди всяко ядени. Случвало ми се е да влизам там след час по физическо – по цвички (на тях трябва да отделим специална статия) – после ходех цял ден с мокри чорапи. Масите бяха квадратни със светлозелено, бяло или кафеникаво пластмасово покритие, а столовете – бррр! – бяха страшно неудобни.
Яденето ни го даваха чинии, кастрончета и паници от алпака. Между другото: алпака чинията лети невероятно, ако знаеш как да я хвърлиш :).
На столова ходехме два пъти – на закуска, сутрешна или следобедна и на обед. Всяко такова "ходене" бе сподиряно от едни и същи "ритуали" и калабалък. За да получим храна трябваше да носим специални талончета на които бяха отбелязани дати. Ние прилежно ги изрязвахме (за всеки ден) и на-често ги държахме в пенала. "Който си забравя талончето – не трябва да яде!" – учителска пословица от близкото минало....

Цялата статия... | Коментари: 8 | Страницата е видяна: 4 453 пъти
 
 
27-03-2007, 22:26 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?
На тази идея ни наведе DULGATA, която ни изпрати прекрасното стихче, публикувано по-долу. Условно го наричаме "Моето детство в нощта си отива...". Идеята се състои в следното: "Нашето детство" обявява конкурс за стихотворение, песен или разказ на тема "Песен за моето детство" - всичко, което можете да кажете за онези години. Победителя ще получи подобаващо поощрение и званието "Заслужил детиняк" :); правото да участва в сайта както си иска и три локумени вафли, подсигурени от нас. Ето първия ни участник:

МОЕТО ДЕТСТВО В НОЩТА СИ ОТИВА

Моето детство в нощта си отива
с динен фенер и различни обувки,
своята песничка пеейки живо
праща ми няколко звънки целувки!

Моето детство в тъмното свети,
малко надежда и обич оставя.
Няма без него да ми е лесно ,
но примирено му казвам ...
ПРОЩАВАЙ!

Автор: DULGATA
Цялата статия... | Коментари: 7 | Страницата е видяна: 3 951 пъти
 
 
27-03-2007, 22:20 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?
Кромбърг се включва в конкурса със следния стих. Обещавам, че няма да се взема предвид в класирането, не заради друго, а щото съм жури:

НИЕ СМЕ ВЕЧЕ ВЪЗРАСТНИ ХОРА

Ние сме вече възрастни хора -
знаеме всичко - какво и къде.
Но кой ще ни върне игрите на двора,
под лятното свежо небе.

Как да намериме в себе си сили,
за да признаем, макар и веднъж,
че някъде там сме сгрешили -
и само момчето е истински мъж!....
Цялата статия... | Коментари: 2 | Страницата е видяна: 2 176 пъти
 
 
27-03-2007, 09:31 | Автор: admin | Категория: Светът на възрастните
altВ малките градчета някога магазините бяха уникални по своята единственост. Имаше само един магазин за обувки, един магазин "Бои и химикали", един-единствен беше изпълненият с всякакви кухненски посуди "Домашни потреби". Магазинът за електро-уреди, в който трябваше да се запишеш на километричен списък за телевизор "Велико Търново". "Плод и зеленчук", чийто тезгях беше отрупан с тави, пълни с кисели краставички и мариновани чушки, от които се носеше приятно кисел дъх. В който и град да идеш, на всякъде имаше магазин "Хиляда и една стоки", който за нас децата беше особено привлекателен заради щанда с играчките. Единствено широко разпространени на всякъде из града бяха гастрономите. От далече можеше да се познае, ако в някой гастроном са докарали олио - упоителната му миризма се носеше далеч извън вратите. Сега дори да си натопиш носа в шише с олио, нищо няма да усетиш. А колко приятно ухаеше хлебарницата, когато внесяха новия, току що опечен хляб. Всеки магазин имаше своя специфична миризма, която вече сама по себе си беше реклама на стоката. Миризма на сирене и шпек салам в кварталния гастроном, миризма на тревира, носеща се в просторните помещения на "Готово облекло", миризма на нова гума, която ти даваше надежда, че може би в "Гумения магазин" най-после се е появил твоя номер гуменки...
Цялата статия... | Коментари: 3 | Страницата е видяна: 4 082 пъти
 
 
 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!