Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
 
 
Архиви
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
Април 2018 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
10-02-2007, 18:41 | Автор: dulgata | Категория: Свободно време / Какво четяхме
altВ онези времена ние, тогава наричани " подрастващите" (които сега наричаме тинейджъри) нямахме кой знае колко чуждестранни списания, но пък имахме възможността да се абонираме срещу скромната сума от 2 лева за година за няколко съветски списания. Най-известно сред тях беше "МУРЗИЛКА" . Забавно списание с много картинки, песни, стихове и тъй като всички знаехме руски език не беше проблем да си го четем и забавляваме. Понякога дори имаше по някоя друга хартиена играчка, която можехме да изрежем и да сглобим. Помня, че бях много приятно изненадана, когато в едно от тези списания открих 2 кукли - момченце и момиченце (имената им вече не помня, но може би са били нещо от сорта на ВАНЯ и МАША). Куклите бяха по шорти и във всеки следващ брой имаше най-различни дрешки с които могат да се облекат, след като бъдат изрязани. Голямо забавление падна с тези кукли. .... Заплеснах се по куклите и забравих да спомена най-главното! Героят от картинните разкази се казваше МУРЗИЛКА ... и така и не разбрах какво животно е точно, но приличаше най-много на МЕЧЕ - жълто на цвят с червено шалче и шапчица (според сезона). Винаги имаше по една доста безинтересна историйка за Мурзилка и аз, а и другите деца го пропускахме и бързахме да отворим последните страници, които бяха най-интересни. Естествено имаше и други списания и още по-естествено бяха съветски. Но за тях могат да разкажат мальчишките, защото бяха с техническо съдържание ...
Е, това се сетих за ... онези неща, които четяхме!

Цялата статия... | Коментари: 22 | Страницата е видяна: 7 929 пъти
 
 
9-02-2007, 13:26 | Автор: dani | Категория: Свободно време / Какво четяхме
altСпомням си деня, в който ни заведоха за пръв път в нея. Учителят ни разведе покрай рафтовете с книги, библиотекарката разтвори пред нас няколко примамливи книжки с картинки и обяви, че който желае да посещава библиотеката, трябва да донесе паспортните данни на единия от родителите си. Още на другия ден бях отново тук с паспорта на майка ми. Така започна едно библиотечно четене на книги, което продължи без прекъсване десетина години. За мен ходенето на библиотека беше почти религиозен ритуал, чрез който се докосвах до свят, различен от тоя, в който съществувах аз и всичко останало около мен. Чувство за блаженство ме обхващаше, когато се разхождах около рафтовете с книги, от които лъхаше на старееща хартия....
Цялата статия... | Коментари: 8 | Страницата е видяна: 3 174 пъти
 
 
8-02-2007, 10:30 | Автор: admin | Категория: Светът на възрастните / Градовете тогава
Бургас - 1980-та година
Цялата статия... | Коментари: 2 | Страницата е видяна: 5 130 пъти
 
 
6-02-2007, 14:18 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / Белиада

Въпрос на мъжка чест!Още от съвсем дребен съм си имал проблеми, заради така нареченото чувство за чест и достойнство. То е характерно за повечето малки хора - при големите, според наблюденията ми е изключително рядко (не броим филмовите и литературни герои).
Именно заради чувството за чест ми намалиха поведението в шести клас, като преди това едва не докарах до инфаркт учителката си по български.
Когато бях хлапе много обичах височините. Без някаква особена причина. Да обичаш нещо, само защото го обичаш, е пак въпрос на чест. Сред забавленията ми, свързани с височини, беше катеренето по върховете на дърветата (страхотна гледка се открива оттам), обикаляне по парапета на покрива на блока или парапета на някоя тераса и упражнението "висене от прозорец"...

Цялата статия... | Коментари: 6 | Страницата е видяна: 2 880 пъти
 
 
6-02-2007, 12:35 | Автор: admin | Категория: Училището

Цялата статия... | Коментари: 8 | Страницата е видяна: 6 321 пъти
 
 
5-02-2007, 17:13 | Автор: dani | Категория: Училището / Голямото междучасие
Момчето, което искаше да бъде отпредЕдно от най неприятнините неща някога беше тормозът, който някои по-големи ученици упражняваха върху  "зайците". Например удоволствие им правеше да разбутат опашката от малчугани пред училищната лавка, за да си купят закуска без да чакат ред. Или пък да ти измъкнат таблата от ръцете, както си се наредил за обяд в училищната столова и отново пренебрегвайки опашката от чакащи деца, да се набутат най-отпред....

Цялата статия... | Коментари: 6 | Страницата е видяна: 2 857 пъти
 
 
5-02-2007, 13:07 | Автор: dani | Категория: Училището / Пособия разни-важни

Дву-три-четири цветни химикалкиМакар че някой може да каже, че тyк не става въпрос за играчки, но начина, по който се набавяха тези химикалки, говори именно за това, че yчениците се отнасяха с тях именно като с играчки. Да имаш няколкоцветна химикалка - охоооо, това си беше много яко, както биха се изразили днес хлапетата. Впрочем yчителите не гледаха с добро око на тия наши химикалко-забежки от сивия (или по точно синия) ученически свят. Какво можеше да се прави с една няколкоцветна химикалка. Честно казано, най-често това - да си рисyваш през междyчасието разни неща на последния лист на тетрадката - Винетy, Брyс Ли, семейство Флинтстоyн, карикакyра на дрyгарчето по чин, Нy пагади (т.е. вълкът от известната съветска анимационка) и пр. Е, старателните момичета имаха навик да си подчертават заглавията на yроците с червения цвят на въпросните химикалки (вълнообразна или права линия). Момченцата с технически наклонности yмираха да разглобят до последното железце химикалката си, но обратната операция се yдаваше на малцина....

Цялата статия... | Коментари: 17 | Страницата е видяна: 5 975 пъти
 
 
5-02-2007, 10:47 | Автор: admin | Категория: Архивите са живи / Вестници и списания

Списание Дружинка

Цялата статия... | Коментари: 0 | Страницата е видяна: 3 814 пъти
 
 
2-02-2007, 17:28 | Автор: admin | Категория: Свободно време / Нашите филми
Призраци в блокаПРИЗРАЦИ В БЛОКА [Spuk im Hochhaus] (1982). ТВ сериал. ГДР. Студия: DEFA. 7 серии по 25 мин. Цв.
Режисьор: Гюнтер Мейер [Günter Meyer]. Сценаристи: К. У. Визнър [C. U. Wiesner], Гюнтер Мейер [Günter Meyer]. Оператор: Петер Сюринг [Peter Süring]. Музика: Томас Начински [Thomas Natschinski]. Маски: Петер Вос [Peter Vohs]. В ролите: Хейнц Ренак [Heinz Rennhack] (Аугуст Дайбелшмид), Катя Парила [Katja Paryla] (Йете Дайбелшмид), Гери Волф [Gerry Wolff] (комисар), [Stefan Lisewski], Клаус Мертенс [Klaus Mertens], Розмари Бархолд [Rosemarie Bärhold].


"Пътник спира тук изплашен

в мрака горски, страховит,
где живеят в кръчма прашна
Аугуст и Йете Дайбелшмид.
Злините скъпо ще платите
във дим и огън да горите -
дорде не минат двеста зими,
покой за вас не ще да има.
За да смирите духовете,
вий седем добрини сторете!"

В продължението можете да видите и малко клипче [7 MB].


Цялата статия... | Коментари: 13 | Страницата е видяна: 17 448 пъти
 
 
1-02-2007, 18:07 | Автор: dani | Категория: Училището / Предмети и учители
Училищният хорУчителят, който ръководеше училищния хор имаше космати бухалски вежди, поради което условно ще го наричам Бухала. Той преподаваше и "Пеене и музика" в училището ни. В часовете по пеене Бухалът имаше гадния навик да бие с показалката невнимаващите деца. Непослушният ученик излизаше пред черната дъска, протягаше си ръцете с дланите нагоре и пръчката засвистяваше във въздуха. Но иначе беше добър диригент. Хорът репетираше в кабинета по физика, където имаше не чинове, а дълги маси. Сядахме отгоре върху тях "по гласове". Бухалът ни даваше тон с цигулката си, при което казваше едно смешно "три-им", което беше знак да започнем пеенето. Много ни тормозеше с разни костюми, които бяхме принудени да си шием за хорова униформа. Бяха все едни такива елечета и папионки, никак не ги обичах. Особено ненавиждах папионките. Някак си беше много глупаво да си на 10-12 години и да носиш папионка. Като ни натъкмяха с костюмите, ни разкарваха по разни читалища и театри да изнасяме концерти. Повреме на концертите по-големите какички около мен постоянно ми съскаха, че бъркам пеенето.
Цялата статия... | Коментари: 4 | Страницата е видяна: 3 388 пъти
 
 
 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!