Радвам се, че сайтът отново е онлайн и благодаря на тези, които го върнаха към живот. Попадна ми едно видео от живота на деца в едно село, заснето през лятото на 1988 г. Като машина на времето връщане в онова спокойно време на детството на селската улица, при баба и дядо. Без сателитна ТВ, компютри и смартфони. Идилия.

     Днес попаднах на една много интересна детска площадка, дошла сякаш от миналото...

Мили приятели, преди около седмица, на 9 април, беше моминското ми парти (във връзка с предстоящата смяна на семейното ми положение). И къде мислите го празнувах - в един от най-големите водни центрове в Европа.

Кратък коментар: и моят дядо имаше такава, но със сива дръжка. А също така и една по-малка с тирбушон.   

(Ако ви дразни коментатора, можете да пробвате със заглушаване на звука.)    

Джена, телепортирай ме! Сега! Блейк, Орак, Сървълан и още един куп позабравени герои с бластери - бластерите бяха едни такива стъкленички, малко неудобни за стрелба ми се виждаха, но виж - Джена беше велика жена. Ако сте забравили как започваше сериалът - ето, насладете се.

blacke.flv [1.32 Mb] (сваляния: 131)

Нека се върнем към един доста странен български филм, заснет през 1987 г. Този филм остана в сянка, но на мен ми харесваше, защото виждах себе си в това момче - главният герой Жирафчето/Жири се казва Росен Пенчев и е роден на 6 януари 1975 г. Същият набор като моя. 

     Мили приятели, да ви се похваля със този незнайно от кого направен албум, който е пълен с нещица, по детски познати.

Реших да дигитализирам бележниците си и ви ги представям в хронологичен ред. Не бях от отличниците, бележниците ми съдържаха изобилно всякакви оценки, но затова пък бях примерен, нямах нито една забележка за неприлично поведение и нито едно неизвинено отсъствие. Бях в руско училище, където руският се изучаваше на много високо ниво, затова и оценките по този предмет не ми бяха от най-високите, но съм благодарен и щастлив, че имахме възможност да изучим всички велики руски писатели и поети Пушкин, Лермонтов, Толстой, Достоевски... Дори някои от разказвателните предмети като биология и география изучавахме напълно на руски. С една от учителките си се видях на кафе тази зима, когато си бях в България и преживяването беше чудесно-да се върнете заедно в онова прекрасно невинно време.