Здравейте приятели! Вчера докато се разхождах по една горска пътечка, встрани в листата видях тази интересна кутия. В моето детство не съм срещал такъв сладолед. А вие срещали ли сте?

Скоро беше 15 септември, ще ви върна не само към първият учебен ден , но и към училището като цяло, за да си спомните "детските книжки", "коравия чин" и още много други неща.

На всеки 15 септември аз отивах на училище с ето такъв букет цветя:

Това съчинение е написано от третокласница от Русия. Взех го от тук

Бабата е такава жена, която няма деца. Тя обича малките момиченца и момченца, които са деца на други хора. Дядото също е баба, само че мъжка. Той ходи на разходка с момчетатта и си разговаря с тях за риболов и други неща. Бабите нямата друга рабта (...)

Много приятен запис е запечатал живота в София през есента на 1988 г. През последната мирна, спокойна и благополучна есен за България. Преди да започне разграбването на всичко съградено. И преди младите хора да са напуснали прокудени родината си. Стана ми много едно такова носталгично. Точно такова спокойствие и канализираност на живота лъха от това видео. Съдейки по пожълтелите листа този запис е направен през октомври 1988 г. Златната за България Олимпиада в Сеул се провеждаше точно по същото време, през октомври и всеки ден имахме повод за национална гордост. Такива дънки, като на много от хората във видеото, имах и аз тогава. А музиката направо оформя очарованието на видеозаписа.

... като птица влетяла в стаята/

влиза нашето детство лудо/

и не допиваме чая си.

Благодаря на хората със "сървъра"!

И на админ Влади, разбира се :)

Здравейте, приятели! Аз нали съм kitten  и тази година отново бяхме на Китен. И с другарчето се разходихме до станцията на Радиото, в която като малка ходихме с майка и татко. Та реших да сложа една снимка от първото ми море на Китен и eдна от тази година - все на стълбите на станцията на БНР. И понеже след това ходихме и до Рила планина, слагам и едно селфи с един от символите на детството ни - най-добрият български скиор за всички времена Петър Попангелов.

Радвам се, че сайтът отново е онлайн и благодаря на тези, които го върнаха към живот. Попадна ми едно видео от живота на деца в едно село, заснето през лятото на 1988 г. Като машина на времето връщане в онова спокойно време на детството на селската улица, при баба и дядо. Без сателитна ТВ, компютри и смартфони. Идилия.