Моята читанка за 1 клас, издадена през 1978 година. Съдържа стихотворения, приказки и кратки разказчета. Първото от тях е "Аз съм българче" на Иван Вазов. Следват "Родна реч", "Родина" (Високи, сини планини...) и т.н.

Вярно, че има едно, което е посветено на Г.Димитров и едно - на Ленин. Но има и за Христо Ботев, Чавдар войвода, Храброто българче, Най-добрата майка, На любимия учител, При мама и при татко, и много други произведения с дълбоко позитивно послание, оставено вече далеч в историята.

 По този буквар учих в първи клас (1979–1980), по него четиригодишната ми дъщеря се научи да чете самостоятелно, след като на три години вече познаваше българската азбука. Благодарение на отличната методика, залегнала в основата му, тя за няколко месеца премина от сричане към все по-гладко четене, за да стигне дотам, че от петата до шестата си година да прочете над 70 детски книги, половината от които са над 100 страници. Това ме убеди в отличните качества на този учебник и някогашната образователна система, което е причината да желая да го споделя тук с всички любознателни, носталгични и загрижени за образованието на децата си български родители. Ползотворни и приятни занимания!

Буквара можете да изтеглите от тук: Буквар за първи клас (1976) – препратката е под вградения pdf.

Скоро беше 15 септември, ще ви върна не само към първият учебен ден , но и към училището като цяло, за да си спомните "детските книжки", "коравия чин" и още много други неща.

На всеки 15 септември аз отивах на училище с ето такъв букет цветя:

Реших да дигитализирам бележниците си и ви ги представям в хронологичен ред. Не бях от отличниците, бележниците ми съдържаха изобилно всякакви оценки, но затова пък бях примерен, нямах нито една забележка за неприлично поведение и нито едно неизвинено отсъствие. Бях в руско училище, където руският се изучаваше на много високо ниво, затова и оценките по този предмет не ми бяха от най-високите, но съм благодарен и щастлив, че имахме възможност да изучим всички велики руски писатели и поети Пушкин, Лермонтов, Толстой, Достоевски... Дори някои от разказвателните предмети като биология и география изучавахме напълно на руски. С една от учителките си се видях на кафе тази зима, когато си бях в България и преживяването беше чудесно-да се върнете заедно в онова прекрасно невинно време.

Някой от Вас спомня ли си тези неща, които изработвахме в часовете по трудово обучение?

Тъй като вече започна учебната година, искам да ви върна, мили другарчета, в часовете по ръчен труд или трудово политехническо обучение, или само трудово обучение; наричаше се по различен начин в зависимост от времето, в което сме били ученици, та именно този важен учебен предмет, по който ни учеха да се трудим, се делеше на работа с хартия и плат в началните класове и на няколко раздела в по-горните класове: металообработване, дървообработване,техническо чертане, електротехника, селско стопанство, готварство и шев и кройка. От всички предмети, които сме изработвали, са останали във времето само тези по шев и кройка. Предлагам ви два варианта от самото начало на 80-те години и от средата на 80-те

...

Мина 15 септември, да си приготвим чантата:

Днес станах пионерче. Много се радвам и благодаря на администраторите! Всъщност (както вече съм писала) точно това е и нивото, до което стигнах в училище, защото дойдоха промените и аз и моите другарчета така и не стигнахме до комсомолчета. Но да се върна на днешното ми "повишение".

Снимчица на чавдарска връзка и калпаче... Исках да го сложа като коментар, ама в коментар не може да се вмъкне снимка. А ми се искаше да кача тази снимчица на чавдарските символчета. Аз до комсомолче не стигнах, защото дойдоха промените, но чавдарче и пионерче съм била. Ама чавдарското калпаче ми беше най-сладко, защото е като от Априлското въстание. Ето го:

Допълвам този хубав снимков материал с острилка-футбол от 70-те. Разбрах, че я е имало и в други варианти спрямо картинката от темата на isi.