Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
 
 
Архиви
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
Април 2018 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Писма до непознато другарче от СССР
26-08-2018, 14:10 | Автор: Калисто | Категория: Поверително и лично

Началото на кореспонденцията ми с непознато другарче от СССР започна през 83 или 84г. В училището ни раздадоха адреси на деца от СССР, на мен ми се падна един Вова от Выборг. В началото писмата ми ги пишеше мама, тъй като още не се справях добре с руския език. После започнах да си ги пиша сама. Обичайните неща, които могат да си пишат децата - ''Как се казват майка ти и баща ти?'', ''Къде работят?'', ''Имаш ли брат или сестра?'', ''В кое училище учиш?'', ''Какво колекционираш?'', ''Как прекарваш лятната си ваканция?'', ''Разкажи ми за града, в който живееш''... Толкова се радвах, когато пристигнеше писмо от Вова! С благоговение гледах дебеличкия плик, нашарен с чуждестранни печати и красиви марки. Веднъж на два месеца имах писмо. Тогава денят ми беше празник! Изпращаше ми най-фините салфетки, като паяжинки /колекционирах ги/, красиви картички и календарчета. Изпрати ми и колет с руски кукли - за мен и сестра ми. Едната кукла беше с украинска народна носия, с дълга руса плитка и с коронка на главата, а другата беше кукла - ученичка, с руска униформа - черна рокля с бяла престилка. Разказваше ми за град Выборг - морско търговско пристанище на Балтика, недалеч от финландската граница.

Освен различни картички и календарчета, слагах и дъвки в писмата, тъй като ми беше казал, че при тях са кът. С мама дълго избирахме какво да купим за Вова и неговите родители и да изпратим колет. Помня, че взехме голям и пъстър копринен шал за майка му, тениска с онова пибибкащо нещо отпред за него...

Писахме си дълги години, до 91г. мисля... Последното писмо беше написано от майка му. В него тя споделяше, че Вова, заедно с негови приятели, е извършил хулиганска проява и поел вината, тъй като другите били пълнолетни и можело да ги осъдят. Жената се извиняваше и казваше, че няма да се сърдят, ако аз реша да не им пиша повече, защото са се оказали неблагонадеждни хора. Чувствали вина като родители, че не са се справили с възпитанието на детето си. Вова бил изпратен в изправителен лагер, ходели му на свиждане, но не било позволено това да се случва често. Беше ми написала - ''Разбери ме, аз като негова майка му вярвам..." Писмото ме разстрои. Отговорих, разбира се. Написах, че понякога се случва в младостта човек да греши. И, че искам да запазим приятелските си отношения въпреки всичко. Но друго писмо повече нe получих.

С течение на годините понякога си спомнях за Вова и семейството му, чудех се какво се е случило с него, как се е развил живота му...Наскоро се бях сетила пак за тази кореспонденция и потърсих информация в социалните мрежи, тъй като фамилията не е често срещана, но имаше много Владимировци с тази фамилия, пък и всичките едни такива руси и със сини очи като него, как да разбера той ли е...

През годините смених няколко жилища и не знам къде са писмата, не помня адреса...Питам се дали да оставя тази история в миналото или да се постарая да открия нещо - в името на това толкова чисто и искрено приятелство?

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (26 август 2018 14:32)

Еха! Много интересно разказваш, Калисто, удоволствие е да прочета и третия ти разказ тук. Радвам се, че си при нас!
Историята е особено интересна, благодаря, че я сподели!




--------------------
 
 
№2 от: kitten (26 август 2018 17:16)

Калисто, аз на твое място също бих търсила. Може пък да успееш да го намериш. Чудесна статия, благодаря! А аз, другарчета, си пишех не с кого да е, а с Руслан Курашов, който играеше Робърт в сериала По следите на Капитан Грант. Присъствах на част от снимките на филма, понеже сестрата на дядо ми, леля Виктория Манова, отговаряше за костюмите във филма и ме беше взела с нея за тази част от снимките, които бяха на нашето Черноморие, което във филма представляваше Австралия и Нова Зеландия. Писала съм по тази тема, мисля. Тогава бях малка и не ми правеше впечатление факта, че там има толкова известни актьори, предпочитах да кисна в басейна на хотела. Но леля Вики ме запозна с баткото, който играеше Робърт. После разменихме няколко писма, но не сме си писали много интензивно, защото той беше доста по-голям от мен и интересите ни бяха различни. Но ми е останал приятен спомен и снимка, на която той беше написал: Дорогой Деничке на память от Руслана, Роберта из фильма В поисках капитана Гранта. :)




--------------------
 
 
№3 от: boysta3 (26 август 2018 23:06)

Ех, Калисто, ма наистина много готино разкаваш! Пу, пу, да не е уроки, добре си ни дошла в Детството, и дано ни зарадваш и с други иинтересни истории от твоето юношество. Аз съм бил малък за писма в края на 80-те, а и не си спомням някой от училище да е предлагам адреси, може и да е имало, но да не съм се навил, явно е било пожелание. Много хубава история, разказваща за това вълшебство да си кореспондираш с някого, когото не познаваш грам и малко по малко двамата се опознават , както и родителите явно стават част от това приключение в общуването и опознаване обичаите на два различни народа. А пък изненадите с дори кукли, направо си е като Дядо Мраз направо... особено без да очакваш подобни големи подаръци. Но дори и салфетките са били цял празник, нещо което другите момичета, събиращи салфетки няма как да имат, поради липсата на достъп до съветския пазар, а вероятно и всяка съветска република си е имала своите обичаи и различно производства на подобни салфетки за празнични поводи. Прекрасен спомен! Благодаря още веднъж , че го сподели с нас.


 
 
№4 от: Зико (28 август 2018 13:48)

Добре дошла и от мен, Калисто. kissing_heart

Хубаво е да има такива "нови" разкази в сайта, че нещо почнахме да одъртяваме. laughing

Благодаря ти за последните статии. relaxed


 
 
№5 от: anni (28 август 2018 20:54)

Много хубаво напсано! Здравей и от мен, Калисто! Голяма част от друтарчетатд тук са си писали с русначета, аз самата имах дълга и богата кореспонденция с няколко съветски момичета и с  две от Чехословакия. Моделът беше кажи речи като при теб-в училиче раздаваха писма от Пионерския дом, на мен ми дадоха на адашка(на име Аня), след това се запознах и с други. Мисля, че непременно трябва да потърсиш твоето непознато другарче, на мен не ми е хрумвания тази идея , а и едва ли би могла да се осъществи след като знам само малките именаlaughing. Но представи си само колко ще е хубаво да намериш огново изгубен приятел.... И ако го откриеш непременно го сподели с насblush




--------------------
 
 
№6 от: Valkata (29 август 2018 14:03)

Интересна история, благодаря, че я сподели!

 Дори и да откриеш този Вова...

Хората се променят, по-добре запази светлият спомен за детето.

 


 
 
№7 от: mariana (4 септември 2018 09:29)

Привет и от мен, Калисто. На твое място бих го потърсила. Нищо, че не пазиш писмата и нямаш адреса. Ако знаеш трите имена и годината на раждане, сигурно ще го откриеш чрез руските социални мрежи.

Аз имах огромна кореспонденция с непознати другарчета като дете - за поне 20-30 се сещам, с които сме си писали години наред. Още десет пъти по толкова са кратките ми "връзки". С няколко от тях впоследствие съм имала възможност и да се срещна.

Наистина съществува риск от разочарование - хората все пак се променят. Но аз някак си успях да забравя разочарованията и ми останаха хубавите спомени. Ако си готова да поемеш риска, опитай. Може пък да е за добро.

Впрочем, преди 2-3 години успях да открия другарчето от детските години на една полякиня, с чийто съпруг се запознах служебно. Той не й казваше защо все си говорим по скайп, пък той млъква, ако тя влезе в стаята. Полякинята е доста ревнива и серт, но съпругът й стискаше зъби и си затрая, докато открихме другарчето. Другарчето пък ме гледаше, като че ли съм паднала от Марс, когато се изтресох на вратата, защото беше сменило междувременно няколко адреса. Но всичко свърши с хепиенд.

Пожелавам ти и на теб да ти се случи така. :-)


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!