> Поверително и лично > Писма до непознато другарче от СССР

Писма до непознато другарче от СССР


26-08-2018, 14:10. : Калисто

Началото на кореспонденцията ми с непознато другарче от СССР започна през 83 или 84г. В училището ни раздадоха адреси на деца от СССР, на мен ми се падна един Вова от Выборг. В началото писмата ми ги пишеше мама, тъй като още не се справях добре с руския език. После започнах да си ги пиша сама. Обичайните неща, които могат да си пишат децата - ''Как се казват майка ти и баща ти?'', ''Къде работят?'', ''Имаш ли брат или сестра?'', ''В кое училище учиш?'', ''Какво колекционираш?'', ''Как прекарваш лятната си ваканция?'', ''Разкажи ми за града, в който живееш''... Толкова се радвах, когато пристигнеше писмо от Вова! С благоговение гледах дебеличкия плик, нашарен с чуждестранни печати и красиви марки. Веднъж на два месеца имах писмо. Тогава денят ми беше празник! Изпращаше ми най-фините салфетки, като паяжинки /колекционирах ги/, красиви картички и календарчета. Изпрати ми и колет с руски кукли - за мен и сестра ми. Едната кукла беше с украинска народна носия, с дълга руса плитка и с коронка на главата, а другата беше кукла - ученичка, с руска униформа - черна рокля с бяла престилка. Разказваше ми за град Выборг - морско търговско пристанище на Балтика, недалеч от финландската граница.

Освен различни картички и календарчета, слагах и дъвки в писмата, тъй като ми беше казал, че при тях са кът. С мама дълго избирахме какво да купим за Вова и неговите родители и да изпратим колет. Помня, че взехме голям и пъстър копринен шал за майка му, тениска с онова пибибкащо нещо отпред за него...

Писахме си дълги години, до 91г. мисля... Последното писмо беше написано от майка му. В него тя споделяше, че Вова, заедно с негови приятели, е извършил хулиганска проява и поел вината, тъй като другите били пълнолетни и можело да ги осъдят. Жената се извиняваше и казваше, че няма да се сърдят, ако аз реша да не им пиша повече, защото са се оказали неблагонадеждни хора. Чувствали вина като родители, че не са се справили с възпитанието на детето си. Вова бил изпратен в изправителен лагер, ходели му на свиждане, но не било позволено това да се случва често. Беше ми написала - ''Разбери ме, аз като негова майка му вярвам..." Писмото ме разстрои. Отговорих, разбира се. Написах, че понякога се случва в младостта човек да греши. И, че искам да запазим приятелските си отношения въпреки всичко. Но друго писмо повече нe получих.

С течение на годините понякога си спомнях за Вова и семейството му, чудех се какво се е случило с него, как се е развил живота му...Наскоро се бях сетила пак за тази кореспонденция и потърсих информация в социалните мрежи, тъй като фамилията не е често срещана, но имаше много Владимировци с тази фамилия, пък и всичките едни такива руси и със сини очи като него, как да разбера той ли е...

През годините смених няколко жилища и не знам къде са писмата, не помня адреса...Питам се дали да оставя тази история в миналото или да се постарая да открия нещо - в името на това толкова чисто и искрено приятелство?