ДЕНЯТ НЕ Е ПЕТЪК, НО ЩЕ ИМА ДИСКОТЕКА...

Ако някога сте имали някакъв допир с класическата китара, няма начин да не знаете  Romance d'Amour; пиеса, както понякога я наричат или просто инструментал, известен също като Анонимния романс (Romance Anónimo), Испанския романс (Romance de España), Романса за китара (Romance of the Guitar), и кой ли знае колко още названия. Тази мелодия е достигнала до нас в първи запис някъде през 19-ти век, но със сигурност (или поне на мен така ми се струва), корените и са някъде в романтичния 17-ти или 18-ти. Тя е пределно проста (дори и за сравнително повърхностно изпълнение, не случайно е едно от първите упражнения за китаристите), ала може да сграбчи душата и да я разтърси, особено ако тази ми ти душа не е загрубяла, овехтяла. Чрез хармоничността си, меланхолията и онова, което може да каже само музиката.

КАЗВАТ ,ЧЕ ПЪРВИТЕ СЕДЕМ ГОДИНИ В ЖИВОТА НА ЕДИН ЧОВЕК СА ВАЖНИ И ИМАТ ВРЪЗКА С ТОВА, КОЕТО ТОЙ ЩЕ СТАНЕ ПО- КЪСНО…НЕ СЪМ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПРИВЪРЖЕНИК НА ПОДОБНИ ТЕОРИИ, НО СИ ПРИЗНАВАМ БЕЗ БОЙ И МИЛИЦИЯ, ЧЕ БЯХ(...И ВСЕ ОЩЕ СЪМ... ДОКОЛКОТО ТАЗИ СТАТИЯ Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТАЗИ...) СИЛНО ИЗКУШЕН ОТ ИДЕЯТА ДА СИ НАПРАВЯ НЕЩО КАТО МУЗИКОЛЮБСКИ САМОАНАЛИЗ И ДА СЕ ОПИТАМ ДА СИ ПРИПОМНЯ ЛЮБИМИТЕ ПЕСНИ ОТ ПЪРВИТЕ МИ СЕДЕМ…Е, НЕКА ДА СА ДЕСЕТ ГОДИНИ…ПАК И ОТНОВО ЩЕ СЕ ВЪРНА ОТ ТОВА, КОЕТО СЪМ СЕ СЕГА КАТО МЕЛОМАН ДО ТОВА, КОЕТО БЯХ В ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ШАРЕНИТE 70...МНОГО СИЛНО СЕ НАДЯВАМ ,ЧЕ НЯМА ДА СЪМ САМ В ТОВА ВРЪЩАНЕ...

НАВРЕМЕТО СЕ ГОВОРЕШЕ,ЧЕ ДИСКОВОДЕЩИТЕ ТРЯБВА ДА ВКЛЮЧВАТ В ПРОГРАМИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ПРОЦЕНТ СЪВЕТСКА МУЗИКА...НЕЩО,КОЕТО МАЙ НЕ Е ВЯРНО( ПО ЕДНА СЛУЧАЙНОСТ НА НАШАТА УЛИЦА ЖИВЕЕ ЧОВЕКЪТ,КОЙТО ПРАВЕШЕ ДИСКОТЕКИТЕ В ЕЛЕНА ПРЕЗ 80ТЕ...И ЛЕСНО МОГА ДА ГО ПОПИТАМ...) ПЪК И НЕ СЕ СПАЗВАШЕ...

КАКТО И ДА Е...ДНЕС В БИС И ПУСТОТО ДИСКО ЩЕ ЗВУЧАТ ЛЮБИМИ ПАРЧЕТА ПРАВЕНИ В СССР...

  ПОРЕДНАТА ПАМЕТНА ПЛОЧА ПРЕД ,КОЯТО ДА ЗАСТАНЕМ С БЛАГОГОВЕНИЕ ОТНОВО Е НА СИГНАЛ И Е ПЪРВИЯТ ДВОЕН БЕГЕ РОК АЛБУМ...

СКЪПИ НА СЪРЦЕТО МИ МОМИЧЕТА И МОМЧЕТА...

...ГРУПА СИГНАЛ И ДВОЙНИЯТ АЛБУМ...

КАСКАДЬОРИ

Тази песен не е за детството, а за "избягалата" младост, за туй че поостаряваме, но всъщност - това не бива да ни натъжава. Тя е за нашите "добри дни", дните, които има, надявам се, всеки юноша, в които всички сме имали надежди, копнежи и страсти, тъй наивно, не чак толкова чисто като деца, но всъщност толкова силни и красиви. За борбата, споровете, за приятелите, без които не можем… За отминалото,  което няма как да е върне. И по моему - не трябва! За прекрасното юношество, за пролетта на живота ни. Реших, че си заслужава адаптацията му на български. Най-малкото, защото я харесвам. И ви споделям превода. И го споделям тук, тъй като изненадващо по пощата получих молба за превод, превод точно на тази песен. (Бел. Още работя върху желанията на бат Митко и Ани!)

 ХАЙДЕ ДА СИ ПОИГРАЕМ...

...НА РАДИО...

...И НА КОНЦЕРТА "ПЕСНИ И ТАНЦИ НА НАРОДИТЕ"

ПОНЕЖЕЗАЩОТООБАЧЕ  НА ДНЕШНИЯТ ДЕН МУ ПРИЛИЧА ТАКАВА МУЗИКА...

...И ОТ РАННО ДЕТСТВО  БЪЛГАРСКИТЕ МАРШОВЕ СА МИ МНОГО ЛЮБИМИ...

...МИЛИ ДРУГАРЧЕТА...

...ВРЕМЕ Е ЗА ТАНЦИ...

...НАМЕРЕТЕ СТАРОТО ДЪНКОВО ЯКЕ...ОБУВАЙТЕ ГУМЕНКИТЕ...СРЕШЕТЕ КОСИТЕ НАЗААААД...

МОМИЧЕТАТА...ИЗБЕРЕТЕ СИ ЕДНА ОТ ТЕЗИ...

...ЗАЩОТО ДНЕС МУЗИКАТА Е НА...

ШЕЙКИИИИИИН СТИВЪЪЪЪЪЪНСССС