Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Коронен номер
4-03-2009, 17:32 | Автор: Надя | Категория: Разни - безобразни
Всъщност номерата бяха два. Първият:

"Я покажи Наде на леля си как можеш да се огънеш?"

Моето изпълнение беше да легна на пода по корем и да си докосна с ходилата главата. Всички изпадаха във възторг и ми чертаеха бляскаво бъдеще на гимнастичка, истинско златно момиче!

Вторият ми номер обаче беше любим на моите родители. Заставах на едно малко дървено столче и запявах:

 

През горичка, през пътечка
Катето върви сама
и си мисли: - Кумчо-Вълчо
дали си е у дома?

Че гората му е къща,
ала той е все на път:
може нявга да го срещне
някъде на кръстопът.

Да го срещне ще му каже:
- Кумчо-Вълчо, добър ден!
Тъй я учат татко, мама,
Тъй я учат всеки ден.

А пък Вълчо ще отвърне:
- Мило Кате, добър ден!
Как се радвам, как се радвам,
че на гости си у мен!

-Кумчо-Вълчо, ще му каже
Катето отново пак:
- татко има дълга пушка
дълга до небето чак.

Като гръмне татко с нея,
цялата земя кънти
хич не идвай, Кумчо-Вълчо,
до селото близо ти.

- Тъй ли, тъй ли, мило Кате?
Е, тогава ти при мен
идвай ми на гости тука
във гората всеки ден.

А пък зъбите си точи
и очите му лъщят!
- Сбогом, сбогом, съпо Кате,
ще се видим други път!

 

Е, не я знаех цялата естествено, но пеех с цяло гърло и много вдъхновено. Всички пляскаха и много ми се радваха. Като същинска маймуна в цирк.

За тия ми изпълнения се сетих по повод на една реклама, която видях по телевизията, но и по повод на това, че родителите карат децата си да вършат какво ли не, само и само за да впечатлят околните. Напомня ми за мечките по сборовете.


Ето го и момчето с коронен номер - ходене по стена - добавено благодарение на Чудака!

 

Коронен номер

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: regina (4 март 2009 18:03)
Аз пък се правех, че чета - знаех "Работна Мецана" наизуст и се ориентирах по картинките кои стихове на коя страница са. Не че някой ме е карал - забавлявах се да впечатлявам гостите / била съм към 4 годишна /. Виж, едно друго приятелско дете, което между другото ме убеждаваше, че може да ходи по водата и аз му вярвах, го караха да свири на пиано, да рецитира, пее и бог знае още какво, пред гостите. Веднъж в присъствието на порядъчно количество лелки той пя, свири, рецитира и пр., а когато накрая във възхита те му ръкопляскаха, викайки го едва ли не на бис, той се поклони, изправи се и каза: "Благодаря. А вие сте кокошки."
smile24 smile24 smile24 Беше много умен, наистина uuux

 
 
№2 от: freja (4 март 2009 19:30)
Мен ме караха да си показвам рисунките, да си рецитирам неумело написаните стихчета и да правя шпагат. И аз като Надя се чувствах като мечка на синджир what .

 
 
№3 от: isi (4 март 2009 19:43)

Лелеее! А аз си мислех, че това го има само по филмите! Никога нищо не са ме карали да показвам и да правя, поне не в съзнателния ми живот! Ама това пък да не би значи, че нищо не съм умееела Въобще дори не ми е хрумвало, че трябва да се рецитира пред гости и други подобни
Сещам се , че сестра ми все се катереше по стените на малкия коридор - двата й крака върху срещуположните стени, а чичо ми й показваше , че той го може същото , но в големия коридор (не знам дали разбрахте за какво говоря) Ама това си беше чисто фукане с маймунджалъци! smile24
Днес обаче приятелите ни все карат дечицата си да ни изпеят песничка, да ни кажат стихче, да ни потанцуват... Децата сякаш се радват, обаче и ги е срам, пък и малко на пук, и съответно никога не правят нищо по поръчка, ами когато им дойде вдъхновението.




--------------------
 
 
№4 от: ive (4 март 2009 22:48)
  Това с катеренето и аз го правех, но не за гости, а защото ми харесваше.

Иначе и мен не са ме карали нищо да правя. Възрастните си се веселяха по техен си начин, а ние - децата по наш си. Помня няколко пъти сме им правили представления, но те са били по наше желание и идея. Измисляхме си програма, раздавахме си роли и отивахме в кухнята или хола да се представим.


 
 
№5 от: freja (5 март 2009 01:25)
И аз се катерех по стените (вратите), даже си мислех, че аз съм го измислила, но когато един ден и дъщеря ми го "измисли", разбрах, че това просто е нормален етап от детското развитие . Не знам как, но на всички деца им хрумват едни и същи неща.
А пък авторските "пиески" също ги обичах и изобщо цялата тайфа от блока много си ги обичахме и разигравахме, но те нямаха нищо общо с "коронните номера", които правехме по задължение. И все пак чуждите номера повече ми харесваха от моите: съседското дете го караха да свири на акордеон, а едно друго съседче - на цигулка; аз пък тайничко си им завиждах, защото не можех да свиря на нито едното, а пък исках да мога .

Вярно е това, което isi казва - децата ги хваща срам, когато ги изправят пред разни възрастни, за да покажат това или онова. Или поне от една възраст нататък.

 
 
№6 от: Боряна (5 март 2009 09:44)

Хи-хи, всички деца са еднакви! Аз правех странични колела, включително и на една ръка и рецитирах Мимето пред приятелките на баба ми, които тя винаги черпеше с  бяло сладко в едни такива тип кукленски купички...




--------------------
 
 
№7 от: Надя (5 март 2009 10:45)
Сетих се за един български филм, тук някой да помага със заглавието, там едно възпълничко момче свиреше на цигулка, т.е. не свиреше, а се правеше, че свири за да задоволи болната амбиция на родителите си. Та, на едно родителско банкетче, го бяха накарали да изсвири нещо, точно по същия начин и то като ревна горкото, жал ми стана.
Затова умолявам всички родители, не трансферирайте вашите амбиции върху горките деца, не ги карайте да правят нещо пред публика, без те да го искат. Аз, в това отношение, нямам неприятен спомен, но има деца, които се травмират от това.
Ей, запалихте ми любопитството с това катерене по стените? Как точно става, обяснете техниката?

 
 
№8 от: isi (5 март 2009 11:12)
Надя, да не би да говориш за  втората част на "Изпити по никое врме"? Пак Братя Мормареви, естетсвено! Само че аз си спомням концерта  в края на филма. Ужас!



--------------------
 
 
№9 от: Надя (5 март 2009 11:25)
Да, да за него става дума. Концерта беше естествено последствие на всичко останало, но имаше и сцена с банкета на родителите. Всъщност този филм, наистина заслужава и той да попадне на нашия сайт.


 
 
№10 от: isi (5 март 2009 11:43)
Ама как да не заслужава! И за другите им таралежи на Братя Мормареви не сме си говорили - "Таралежите се раждат без бодли" - също любим мой филм, 3 чудесни новели!
Аз всъщност съвсем сериозно, макар и не на място и без изяснени правила, номинирам точно БРАТЯ МОРМАРЕВИ ЗА НАГРАДА НА НАШЕТО ДЕТСТВО! nomer1
Всъщност не е вярно, че не е на място - всичките им произведения и сценарии за деца се въртят точно около този сблъсък  деца - възрастни и около "коронните номера" на децата!



--------------------
 
 
№11 от: zverche (5 март 2009 14:02)
Покрай тази тема се зачудих, дали и аз съм изпадала в подобна ситуация. Като малка бях много срамежлива, че ме досрамяваше, дори когато ме похвалят. Не си спомням да съм имала коронни номера, освен с кака ми. С нея играехме рокендрол пред нейните приятели, но тогава беше яко, защото се чувствах много добре. Но се сетих за една много срамежлива случка. Не знам защо (някога си го обяснявах с това, че сме граничен район и допреди няколко години в града ни имаше граничарско поделение), но баба ми ме беше научила едно стихотворение, посветено на батковците граничари. До колкото имам откъслечни спомени, когато бях на 7-8 години ме караше да го декламирам пред нейните приятелки. Но най-големият срам брах един ден, когато се върнах от училище и отидох при нея да обядвам. Влязох в кухнята и видях един войник да седи на масата. Беше симпатичен и с детинска физиономия. Бил някакъв далечен роднина, който бил разпределен в нашето поделение, и баба го беше взела "под крилото си" докато е в града. Обаче, като и дойде вдъхновението, и ме накара да декламирам стихотворението за смелите граничари. Искаше ми се да избягам, но не исках да я обиждам. За нея това като че ли беше някаква форма на внимание и гостоприемство, и ако бях отказала, щеше да се почувства злепоставена. Станах пред вратата и зарецитирах. Това беше сконфузна ситуация не само за мен, но и за младежа, който повече не се появи в нас.

 
 
№12 от: ive (5 март 2009 19:26)
Наде, едната ръка и единият крак върху едната стена, другата ръка и другият крак върху другата страна и се катериш като мърдаш ръцете и краката нагоре. За да успееш, важно е и да не се хлъзгаш.
Дали някое дете няма да иска да се покатери и да покаже?  

 
 
№13 от: Надя (10 март 2009 17:29)
Хехе, благодарение на Чудака имаме и илюстрация на ходенето по стена! Ей това се казва коронен номер! Жалко че аз вече не мога да си докосвам главата с пръстите на краката иначе щях да ви покажа и моя

 
 
№14 от: regina (10 март 2009 17:53)
Наде, отдавна исках да те питам още ли можеш...
а за ходенето по стена...явно нинджи, спотайващи се в ъглите на тавана, не са само плод на режисьорско въображение

 
 
№15 от: freja (12 март 2009 04:35)
Хе-хе, точно това си е ходенето по стена, Чудак! (само че ние вкъщи го правим по маааалко по-различен начин, основно по отношение положението на ръцете)

 
 
№16 от: ive (24 март 2009 12:35)
Ами да, това е. Благодарности на Чудакът и на този малък катерач, че ни е показал.

 
 
№17 от: borovinka (20 юни 2009 02:59)
Аз знаех континентите и ги изброявах,знаех на столиците на Румъния,СССР,Югославия,Чехословакия...също така и генералните  секретари- изброявах ги...и после може да кажа и едно стихотворение за Шипка и си сядах доволна.Скривах им шапките на гостите.Най-вече на едно семейство -мъжът беше с две висши образования, а жената беше историк.Техните деца нищо не знаеха,а бяха по-големи от мене.
Още на две години,когато сестра ми е казвала стихотворение,аз съм се изправила до нея и съм започнала "Шил-шил,Бау-бау....и после лилю-лялю..." само аз си знам текста...

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!