Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Април 2019 (7)
Март 2019 (15)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
Ноември 2018 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Къде отиде детството?
Криеница, дама, игра с топка, гоненка, "Не се сърди човече"... за съжаление все по-рядко (да не кажа почти никога) виждам днешните деца да играят на тях. Къде отиде детската глъч, къде отиде детския смях, къде отиде детството?
Когато бях малка с мойте приятели почти не се прибирахме вкъщи. Висяхме по улицата до късни часове, правехме си пикници сред природата, играехме на какво ли не, разказвахме си тези страшни истории за духове... Голяма трудност беше за родителите ни да ни приберат да обядваме. Носехме си храна на вън и пак продължавахме да играем. Бяхме приятели и прекарвахме почти целия си ден заедно, споделяхме. Пораснахме, всеки пое по различни пътища. Липсва ми това време. Годините си минават и остават само спомените. Но още по-тъжно ми става като ставам свидетел на сегашния детски живот. Няма никаква тръпка, няма и следа от щастието, което сме изпитали ние, родителите ни, дедите ни.
Вървя по улицата и все още си спомням местата, в който сме се крили, местата, на който съм падала и съм ожулвала колене, местата, на който съм се смяла, местата, на който съм израснала. Сега е пусто. Тези места са заети само от коли, а навън дори през лятото е трудно да се види някое дете. Всички са вкъщи пред компютъра, играят електронни игри и се радват, че са "убили поредния си враг". Няма как слънцето да погали бузите им, няма как да усетят вятъра.
Момичетата все по-бързо искат да пораснат и нагледно си мислят, че това ще стане като заменят детските обувки с токчета, който са за майките им. Вместо детски шарени дрешки и прически с панделки се виждат коси на преса, кичури, червила, секси дрешки… Момчетата за станали все по големи грубияни, неоценяващи околните. За къде бързате? Светът на големите не е царство, а точно обратното. Свят изпълнен с грижи и проблеми; свят, който си има време кога да посетите. За това са ви дадени тези години. Те никога няма да се върнат. Сега трябва да правите пакости, сега ви е позволено да си скъсате дрешка и да ви бъде простено.
Все по трудни стават периодите на пубертета. Момиченцата и момченцата си мислят, че знаят всичко и така правят грешки, за който после ще съжаляват цял живот, но ще е късно. Възрастовата граница за младежи, започнали полов живот пада все по надолу. Защо трябва цигарите да заменят детските близалки и захарни петлета. Плюшените играчки и колички вече и 3-годишните не радват, защото и те могат да боравят с компютъра на мама и татко. Защо още в 5 клас се пие кафе на закуска, а не мляко или сокче? Защо е нужно да се правят разни неща само и само да се харесат на някого. Почти е изчезнала възможността да срещнеш някого и да се влюбиш в него, да изпиташ сладостта на първата целувка - такава, каквато трябва да е. А не преди това да сте си писали цели фермани в ЧАТ порталите и да сте си разменяли целувки и прегръдки чрез емотикони или символи от клавиатурата.
Поглеждам през прозореца и виждам двама малчугана да правят снежен човек. Усмихвам се. Радвам се, че все още детското не е напълно загубено. До кога ли?
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (7 март 2008 14:05)

Jolie, ти си наистина много по-малка от нас, но това което си написала, показва, че имаш много по-дълбоко и вярно разбиране за "нещата от живота", отколкото имат мнозинството от възрастните около теб. При това отношението ти към дните на отминалото вече детство по особен начин те приравнява с нас, четящите и пишещите в този сайт, повечето от които сме на трийсетина и повече години. Много ти благодаря, че се регистрира и че публикува в "Нашето детство" тия прекрасни размишления и се надявам, че ще ни изпратиш и други подобни статии. А "детското" никога няма да изчезне съвсем от нашия свят, докато има сред нас хора като теб, които да го ценят повече от примамливите пустинни миражи, които предлага светът на възрастните.
Благодарим ти още веднъж за хубавата статия!




--------------------
 
 
№2 от: aviolator (13 март 2008 08:57)

Здравей Jolie, хареса ми първата част на това есе (?). Искам само да коментирам твоите оценки за съвременните деца. Може и правилно да си забелязала някои явления, но дълбоко грешиш за причините! Не виждам нито дума за родителите, а няма как да не се съгласиш, че детството е такова, каквото го направят родителите и възрастните, по-общо казано. Децата стоят пред компютрите, говорят грозно и се държат грозно, защото техните родители им позволяват, защото държавата е абдикирала от важни функции в образованието и защитата на децата. Видима е пълната деградация в ценностната система на българите. Ние сме нация от чалгаджии. Ако някой се чувства обиден, може да потърси статистика, според която над 80% (!!!) от хората харесват чалгата. Накратко, проблемите на съвременните деца са отражение на много по-дълбоки проблеми, свързани най-вече с упадъка на обществото ни.

Надявам се никой да не приеме думите ми като носталгия към комунизма, защото не е така. Погледнете към Чехия, Словения, Словакия и Унгария и е ясно, че има алтернатива на прословутия български преход. Жертви на този преход са и българските деца.


 
 
№3 от: Otark (25 юни 2009 21:22)
Е, извинявам се, обаче туй нещо ми затри коментара, а не ми се пише пак, че съм изморен. Много ме нервят техническите проблеми в тоя сайт, непрекъснати са.
И все пак по темата - има такава тенденция и в света. Преди време четох за една моя връстница от Аржентина и там се коментираше настоящето, почти същите неща бяха.

 
 
№4 от: Simpra (24 януари 2010 18:50)
Периодите в живота на децата са си същите. Просто ние възрастните им дадохме всичко, в стремежа си да ги направим щастливи, а училището... дълга тема.. то просто не им показва пътя... и така, те не знаят какво искат, къде отиват, нямат истински мечти.. Колкото по-малко имаш, толкова повече се радваш на малките неща. Не че и аз изпитвам носталгия, но ние нямахме право на грешки, или ако имахме, то беше с цената на наказания и изпитан срам - спомнете си намаленото поведение, и онези черни точки в детската градина - сега ги няма. Само един пример: ако сега някое дете потроши чиновете в клас и учител му поиска да заплати щетите, това води до наказание за учителя, защото е поискал пари на детето! А помните ли как ни караха да чистим чиновете със спирт и памук в СЪБОТА рано сутринта!!! И само да посмее другарчето пак да надраска чина - всички скачаха да го вкарат в правия път. Че кой иска пак да търка чиновете, заради такива като него!? И последно: смятам, че ако книгите се върнат в живота на децата, може би нещата ще се променят.



--------------------
 
 
№5 от: ваняя (24 януари 2010 19:05)
Сещам се за едни хубави картонени крьгчета с нарисувана картинка и думичката БРАВО. Даваха се за добро поведение и като се учиш добре. И тичаш да го занесеш в кьщи да се похвалиш на мама все едно си получил медал. Радвахме се на толкова малки неща, неща които бяхме заслужили с прости човешки добродетели

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 0
Гости: 21

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!