Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Тъпкач (чакмак, джепане)
18-04-2010, 00:57 | Автор: tivesto | Категория: Разни - безобразни

Днес, докато търсех чаткалото, което обещах да снимам, се натъкнах на интересна находка. До чаткалото в кашона си стоеше един тъпкач.Интересното е, че беше зареден и готов да гръмне. Стоял си е така сигурно към 20-тина години. Веднага ми хрумна да ви го покажа. Но преди да стигна до него ще разкажа по какви други начини сме гърмяли след като не е имало пиратки. Предупреждавам, че статията не е за малки деца. Ако някой малчуган чете това, веднага да затваря статията. Първото ми запознанство с "бомбаджийството" е още преди да тръгна на училище. Най-лесното беше да вземем няколко кибритени клечки, да им отлющим барута и да го увием във фолио от шоколад. Следваше удър с камък отгоре и гърмеж. Вторият начин е с голям пирон и дърво. Забивахме малко пирона в дървото и после го вадехме. В дървото оставаше дупка, която пълнехме с барут / естествено пак от кибритени клечки /. Пирона пак се пъхаше в дупката върху барута. Удър с камък и гръм. Третият начин е с два болта и гайка. Болтовете се завиват от двете страни на гайката а тя се пълни с барут / сещате се от какво /. На единия болт се връзва парче плат или найлон. Това парче плат играеше ролята на стабилизатор. Уредът се зарежда и се хвърля високо нагоре. Трябва да падне на нещо твърдо, най-често асфалта на улицата. След гърмежа единият болт винаги изхвърчаше надалеко и го търсехме. Наложи се двата болта да ги връзваме с тел, че да не ги губим един от друг. На бомбичките от миниум и бронз няма да се спирам подробно, защото всеки ги знаеше и правеше. Смесва се заедно миниум и бял бронз, намират се от онези гладки камъчета, които като се чукат едно в друго и дават искра. Всичкото това МНОГО внимателно се увива в нещо и се стяга с тиксо. Следва удър в стената и гръм. Такива интересни графити рисуваха тези бомбички по стените на блоковете. Правехме си и димки. Разтваря се амониева селитра във вода. Бърка се с нещо, защото водата става леденостудена. В получената смес се топят вестници. После съхнат на слънце. След изсушаване вестникът се свива много плътно на руло и се връзва с конец за да не се развие. Пали се и започва голямата пушилка. Така играехме на война. И най-накрая върховното постижение ТЪПКАЧ. Сега не мога да повярвам, че първия тъпкач си го направих във втори клас. Ето как се прави. Взема се много здрава желязна дебелостенна тръба. Най-добре ставаше с хромникелова тръба дебела 4 милиметра.В единия край се сплесква много добре и края се закривява на буквата Г. Слага се малко олово в тръбата което се загрява на огън, за да остане на дъното на тръбата. На края на оловото се пробива дупка в тръбата, от където ще се пали тъпкача. За по-красиво накрая тръбата помествахме в пластмасов пистолет. Употребата е следната: взема се един кибрит и клечките ги остъргваме от барута. Бавно с помощта на шомпъл барута се натъпква в тръбата. Затапва се с памук. По желание слагахме и съчми и по този начин дупчехме пътните знаци. Върху дупчицата се слага цяла кибритена клечка с която се запалва това пуцало. Накрая клечката се запалва с кутийката на кибрита. Сега ми се вижда, че е било доста опасно да се играе с него и направо настръхвам като се сетя каква беля щеше да стане веднъж. Бяхме отишли с мой съученик за риба на един язовир. На обяд решихме да си запалим огън и да опечем нещо. Запалихме го и аз отидох да търся още дърва а той остана да гледа въдиците. Връщам се аз и какво да видя, огънят тръгнал по листата на земята и подпалил сакчето с храната. А в сакчето зареден тъпкач и насочен към моя човек. Хвърлих дървата и ритнах настрана опасната пуцалка. Загасихме листата и после се наложи да ядем миризлива и опушена храна с дъх на изгорял сак. Заради тази ми склонност към всякакви взривове ме кръстиха Гонзо, защото и той правеше бомбички и взривяваше всичко в "Кукленото шоу". Незнам дали тази "опасна" статия ще види бял свят но такива бяха времената тогава и с тези неща се занимавахме в нашето детство. След като днес намерих заредения тъпкач реших да разкажа за него и да видя имало ли е и други деца любители на екстремните игри. На сегашните деца ще кажа: ДЕЦА НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА! ОПАСНО Е! Прилагам снимки на детския ми тъпкач да видите нагледно за какво става дума:

Тъпкач (чакмак, джепане)
Тъпкач (чакмак, джепане)
Тъпкач (чакмак, джепане)
Тъпкач (чакмак, джепане)
Тъпкач (чакмак, джепане)


Добавено от freja:

Ето какво ни изпрати borianmir:

borianmir
ОРЪДИЕ

Такива оръдия си правехме от медни тръбички. От едната страна се запушва, прави се малък прорез в основата, пълни се настърган „ФОСФОР" от кибритени клечки, пали се от прореза и... ЗАЛП!

Тъпкач (чакмак, джепане)

Тъпкач (чакмак, джепане)

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: beggins (18 април 2010 09:32)
Прекрасна гърмяща статия. Като гледам твоя тъпкач, явно си бил сериозен бомбаджия - щом в тази крехка възраст си осигурил дори кобур на пуцалката :-)

Между другото, този тъпкач си попада под разпоредбите на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите :-) - така че ако нямаш разрешително...

Много обичах гърмежите. Що кибритени клечки съм изстъргал... Любимата ми играчка беше една запалка във вид на малко пистолетче. Веднъж, в някакъв инженерно-проектантски плам, бях решил да я преработя в... хм, тъпкач, но си останах само с една пробита дупка отпред, където трябваше да бъде цевта - не ми стигна техническа компетентност, явно.

Любимите димки - от огъващи се линии и триъгълници. За несведущите: линиите и триъгълниците, които сме ползвали за чертане в училище, се деляха на две големи групи - огъващи се и чупещи се. На огъващия се триъгълник можеш да му допреш двата ъгъла, като го извиеш. Това е първият белег, че пластмасата, от която е направен, става за димка. Вторият белег - ръбчето на триъгълника се натърква в ръба на чина. Ако става за димка, след натъркването от него се отделя характерна миризма. Самият материал беше леко матов, а към края на детството ми излязоха едни нови тогава формички за чертане, които бяха зелени.

Отчупваш парче от триъгълника или линията (10 см е достатъчно). Увиваш го в станиол, най-добре кухненско фолио, че е по-дебело. Накрая прокъсваш една мъничка дупчица в някой от ъглите, откъдето се запалва димката. Излизаш на двора. Хубаво е димката да се метне на асфалт, а не в трева - защото като се запали откъм дупчицата, от налягането на излизащия пушек почва бясно да се върти - красота просто. Димът е бял, киселичък, характерна миризма. Сигурно сега ще го определят като канцерогенен или много отровен, но тогава го вдишвахме с пълни гърди.

Не знам дали някой не е писал вече за тия димки, ако да - прощавайте.

 
 
№2 от: beggins (18 април 2010 10:18)
Описанието на направата на тъпкача започва много хубаво - "Взема се много здрава желязна дебелостенна тръба..." Ако описанието продължи примерно така: "с фреза за вътрешен нарез (метчик) се прави нарез на тръбата", а после се добави едно кратко ръководство за изработка на ударно-спусков механизъм, очаквайте делово посещение от НСБОП :-)))

Шегувам се, разбира се. Но се сетих за още едно гърмежно устройство от онова време. Пластилиновият танк.

Самият танк се правеше от пластилин. Големина - колкото кибритена кутия, едно по-малко блокче върху едно по-голямо - и танкът е готов.

Оръдието се правеше от пълнител на химикал, от малките железни, дето се ползваха много в цветните химикали. Изписваш го, значи ("да изпишеш" химикала значи да драскаш с него докато му свърши мастилото - интензивна и трудоемка работа, ако пълнителят е пълен). После с един чук сплескваш края му - там, откъдето се пише. При сплескването прибираш миниатюрната сачма, която изпада от писеца - ще трябва за после.

Следва познатото тъпчене на пълнителя с настърган барут. Най-отгоре пускате обратно в пълнителя изпадналата сачмичка. Пълнителят се забучва на съответното място в пластилиновия танк и става оръдие.

Пали се със запалена клечка, поднесена под оръдието на танка. Оръдието пуква и от него излиза късо пламъче. Не е кой знае какво, но си представяш битката при Курската дъга. Твърдеше се също, че излитащото при изстрела метално топче от пълнителя може да пробие лист хартия. При мен не се получаваше. Мисля, от предаването Разбивачи на митове (Myth Busters) трябва да си кажат тежката дума.

 
 
№3 от: tivesto (18 април 2010 10:19)
Дааа, и този вид димка от триъгълници съм правил. Обаче аз си държах на тези с амониевата силитра, защото бяха много по-силни откъм дим. Също свиреха и се въртяха в кръг. Заради тази моя склонност към бомбаджийството учителката по химия ми възложи задача. Трябваше да напиша сценарий и заедно с един мой съученик с подобни наклонности да изиграем постановка свързаха с химията. Сигурно учителката още пази този шедьовър, защото се получи нещо уникално. Идеята беше, че се връщаме с машината на времето назад в миналото и ставаме свидетели на велики открития в алхимията. Аз естествено играех ролята на пристрастен алхимик. Помня един от опитите. Показвах как от вода може да се запали огън. Взема се калиев перманганат и върху него се капват няколко капки "вада". Следва бурно възпламеняване. Естествено не беше вода а глицерин и по сценарии за да докажа, че е вода трябваше да отпия. Глицерина е мнговалентен алкохол и е безвреден но толкова сладък на вкус, че ми злепна устата. Когато представяхме как е изобретен хлорът трябваше да отворим прозорците за да не се задушим. Спектакълът завършваше с красиви фойерверки. Следваха бурни аплодисменти. Играхме го няколко пъти пред различни класове. Естествено шестиците ни бяха гарантирани за цялата година.



--------------------
 
 
№4 от: tivesto (18 април 2010 10:30)
Аааа, танка го бях забравил. Благодаря, че ме сети. Само малка подробност. След зареждане на пълнителя с барут и съчма накрая се затапва с малко парче от кибритена клечка. Това се прави за да има голямо налягане. Наистина се пробиваха листи от тетрадка. Ако прекалиш с барута пълнителя се пръскаше. Ние казвахме: "лелееее как цъфна".


Умни и изобретателни хора сме габровците. Дори и по филмите го казват.



--------------------
 
 
№5 от: катя милушева (18 април 2010 10:39)
 Малииии,око разберат майките ви ,че се занимавате с такива опасни неща,или някой да ви накюкари на директорката angry3 angry3 angry3 .Ще пушкате вие! bomba bomba
МОМЧЕТА?

 
 
№6 от: mchukanov (18 април 2010 10:47)

   На някой да му се намира книжлето "От лъка до кремъклийката"

  Ей тук http://detstvoto.net/index.php?newsid=2057 Фуриус Кид обясни, че с барут не сме играли, както и предимството на целулоидните триъгълници

  Оръдия се правеха и от жълъди - по познатата схема, ама на фона на танка на Бегинс, по-мязаха на черешови топчета


  Танасе, пак влетя в аналите на цитатите - "Проста работа..." xixi2 hiphip


  Катя, защо ще ни клюкаш бре - та ние си имаме опит - я от кръжока, я от клуба pionerche




--------------------
 
 
№7 от: Anakin Skywalker (18 април 2010 15:34)

Ей, това си беше направо огнестерлно оръжие самоделка!!!bomba fan1
С това се занимавах обаче на по късна възраст - някъде 5 или 6 клас.
И аз така си бях преустроил тръбичката за фунийки, както описва Тихомир.
Внимателно се дозираше и барутния заряд обаче, да не се пръсне тръбата.
Избираше се сачма от търгалящ лагер, с калибър да съвпадне с цолажа на тръбата. И по описнаия начин се възпламеняваше. Да добавя и поради дължината на тръбата сачмата се изстрелваше буквално като от цев на пушка!
И по мое мнение тогава на 100м и повече направо можеше да убие човек.uuux  
Помня как целехме стъклени шишета и буркани, дупчехме тенекии от сирене и какво ли не още, но винаги в подножието на някое възвишение или хълм
(мерки за безопасност)pionerche  Да се забиват сачмите в земята после. Че не знаеш докъде ще лети тази осколка и каква цел може да срещне.
Кокошка съм улучвал така и я бях разпердушинил. После тайно си я опекохме на огън и..... tongue2 smile24
А за пиратките ще добавя че и пиратки си правехме. Тъпчейки с барут пласмасови тръбчики на химикалки, стопени отстрани на огъня на кибрит да се запушат, пробиваше се дупчица с игла, там се поставяше кибритена клечка, драсваше се от кибрита и се хвърляше подобно на днешните пираткиyess




--------------------
 
 
№8 от: tivesto (18 април 2010 15:43)
Браво Георги! Пиратките от химикалки направо ги бях забравил. Точно така ги правехме. Налагаше се родителите ми постоянно да ми купуват нови, а аз се оправдавах, че съм ги загубил. Кокошка и аз отстрелях и после ядохме с тайфата. Не го споменах в статията от етична гледна точка. Както виждам малко по малко ще съберем целият арсенал с който сме разполагали като деца. Хайде, сещайте се и за други пуцалки. tongue3



--------------------
 
 
№9 от: freja (18 април 2010 16:24)

Леле, пак загърмя и затрещя сайтът bomba. Само умната, ей!


 
 
№10 от: mchukanov (18 април 2010 16:25)
  Покрай пуцалките, я да се хванем в ръце и да спретнем наръчник за безопасна игра с нашите играчки, че тия, днешните, малко афиф-работа



--------------------
 
 
№11 от: tivesto (18 април 2010 16:30)
Това е добра идея! MCHUKANOV, ти си специалист по ръководства и наръчници! Смятам, че ще се справиш отлично с тази задача. pionerche



--------------------
 
 
№12 от: mchukanov (18 април 2010 16:42)
  Аз?! - не, Тивесто - взривовете ги отказах в доста ранна възраст, та единственото умно, дето мога да спомена е... сега се омотах - не смесвай железни стружки с натриева основа (или солна киселина беше ), особено, ако държиш запалена кибритена клечка наоколо
  Ама по кръжоците за ракето- и авиомоделизъм, не може да не сте имали инструктажи за безопасна работа, а



--------------------
 
 
№13 от: катя милушева (18 април 2010 17:05)
ЧУДЕСНА ИДЕЯ!!!"  НАРЪЧНИК ЗА БЕЗОПАСНА ИГРА"MCHUKANOV nomer1 nomer1 nomer1 това е иновационна идея,чрезвичайна необходимост при така изложените идеи и приспособления за игра!!! Предлагам към всяка по-... идея да се прилагат  от вносителя й  необходимите мерки за безопастност,а ти може да ги систематизираш!!! hiphip hiphip hiphip

 
 
№14 от: ive (18 април 2010 19:19)
Момчета-хулигани, не смятате ли, че статията и коментарите са прекалено детайлни? 

 
 
№15 от: mchukanov (18 април 2010 19:51)
  Може би Катя е най-мъдра в случая - при по-така идеи да се пишат предохранителните мерки
  Сега се сещам, че много от нещата тогава деянеха издевателствата ни (чугунената мивка с разширение, срещу сегашните ламаринени, върху ПДЧ, да речем). И друго - имаше си нАучно-популярна литература, за съответната възраст и област (пред очите ми е книжката за сярата - една такава жълта), в добавка - великите кабинети по физика и химия nomer1 , някой по-гоцък Даскал-мераклия, - започваш да включваш мозъчето преди акцията. Показват ли им натрий и живак в 6ти клас сега - някой има ли представа
  ... опс - чакмак не беше ли друго - част от древната запалка?!



--------------------
 
 
№16 от: tivesto (18 април 2010 20:30)
Да, чакмака е кремък,U-образно желязо и дървесна гъба. Нашите дядовци навремето така са си палили цигарите. Понеже старите пушки са ги наричали кремъклийки, ние понякога на тъпкача викахме чакмак, като сме визирали кремъка. А и самото палене с драскалото на кибрита наподобяваше удъра на кремък по желязото за да се получи искра.



--------------------
 
 
№17 от: Зико (18 април 2010 23:26)
По нашия край му казвахме "карагия". И аз имах tongue2
Някой целеха скорци с нея, но на мен ми се виждаше доста опасно. По си обичах ластиката. viktori
Иначе тия пистолетчета ги помня. Правеха се още карбидни бомби, ама не помня как ставаше.

 
 
№18 от: tivesto (18 април 2010 23:44)
Карбитна бомба се прави по следния начин: Взема се една консервена кутия и се пробива дупка на дъното по средата. След това се издълбава дупка в земята с размерите на кутията. Най-важното беше да се намери горивото. Това беше скъпоценния за нас карбит, който откривахме доста трудно. По онова време го използваха в оксижените с които режеха метал. Голямо дебнене падаше докато успеем да си вземем от варелите на работниците. Бучката с карбит се намокря с вода и се слага в дупката. Отгоре се покрива с консервената кутия. Образува се взривоопасен газ който се запалва и гръмва. Състезавахме се коя консерва ще излети по-нависоко. С цел безопасност слагахме вестник върху бомбата който служеше като фитил за да имаме време да се отдалечим. Запалвахме го и БУМ. И това го правехме в първи клас - УЖАС. В днешно време не се използва карбит и няма опастност някой да направи такава бомба, но все пак:
ДЕЦА, НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА БЕЗ РОДИТЕЛСКИ КОНТРОЛ!



--------------------
 
 
№19 от: Цонка (19 април 2010 09:18)
Момчета, тази статия, заедно с коментарите, да вземете да я кодирате буква по буква с флагчетата на Simpra...

 
 
№20 от: Зико (19 април 2010 12:57)
Момчета, тази статия, заедно с коментарите, да вземете да я кодирате буква по буква с флагчетата на Simpra...


Е, то пък сега какви неща продават - пиратки, ракети, газови пистолети, ножове и мечове всякакви, въздушни пушки... Едва ли някое хлапе ще седне да реже с ножовката тръби и да прави джепане. Сега си гледат Дискавъри и не им трябва да се занимават.


 
 
№21 от: Вальо (20 април 2010 17:17)
    Да опиша и аз част от "бомбаджийския" си опит :-)
    Купува се от тогавашният магазин "Млад Техник", сглобяем модел на самолет бомбардировач, примерно. Колкото по-голям, толкова по-добре. Прави се самоделна Пиратка от празен корпус на фулмастер, затопена и затворена от двата края, а вътре пълна с барут от кибритени клечки, смесен със стрит на прах бенгалски огън(за искри) и възпламеняваща се през малка дупчица, на която има завързана главичка на кибритена клечка. Пиратката се слага в корпуса на самолета. Отвън на корпуса се залепва малко шишенце с възможно най-тънки стени, пълно с бензин или спирт за горене. До въпросното шишенце пък се залепва една димка направена по по-горе описаната технология от парче пластмасова линия или триъгълник, увито в станиол.
  Тогава живеехме на 7-мия етаж, което е важно условие! :-) Хващам значи модела на самолета с една ръка, а с другата паля димката и хвърлям самолета от терасата. Пдайки, той дими точно като улучен от противовъздушна отбрана бомбардировач. След като падне и ако съм имал късмет да улуча камък, твърда почва или асфалт най-добре, шишенцето със запалителната течност се счупва и се подпалва от димката. Самолетът съвсем като наистина избухва в пламъци. По някое време от разлялата се запалителна течност се запалва и пиратката вътре в корпуса на самолета и следва взрив, искри и дим и самолетът се пръска на парчета. Няколко пъти съм го правил това, но само веднъж се получи идеално :-) Родителите ми така и не усетиха тези мои "подвизи" :-)
 ДЕЦА, НЕ ЧЕТЕТЕ И НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА У ДОМА!!!!!!!!!!!!!!!
 

 
 
№22 от: Борислав (21 април 2010 15:35)
Леле! Тази статия ... нямам думи  :)
Да не я надушат от някоя комисия и да затворят сайта :)
Какво детство само, добре че Господ ни е пазел непрекъснато!
Само това с дупката в дърво пълна с барут незнаех, звучи ми малко "камикадзе"
обаче  :)

 
 
№23 от: papi (22 април 2010 17:39)
Да дам и аз своя принос
смесват се Йод и Амоняк в равни части, после се минават през филтърна хартия. Докато е мокра утайката се нанася на необходимите места, по коридора на училището, по ключалката на съседа и т.н.
След като изсъхне при допир гърми.

 
 
№24 от: tivesto (22 април 2010 19:05)
Йод и Амоняк залагах пред асансьора на входа и постоянно стрясках съседите.Те горките недоумяваха какво са настъпили и защо подметките им гърмят.А аз се смеех зад вратата и гледах скришом през шпионката.



--------------------
 
 
№25 от: Вальо (22 април 2010 19:55)
 Ейййй...ами да. Бях забравил за йода и амоняка. :-) С тази смес мажех върховете на хартиените фунийки за тръбата. Ако се издухат от къса тръба, гърмяха като се ударят в нещо. Ако се уздухат през дълга тръба, гърмяха още в самата тръба и пак беше много ефектно! :-))))

 
 
№26 от: Зико (3 май 2010 15:12)
Вальо, страшен си!! nomer1

 
 
№27 от: Вальо (7 май 2010 23:38)
Зико, благодаря за похвалата приятелю! :-) Само като си помисля какви пиротехнически "Геройски Бели" съм правил, косата ми настръхва. Човече, нашите ако знаеха..... Пълнех мивката с 5 литра спирт за горене и я палех, подреждах пластмасови фигурки на индианци и каубои и в средата им хвърлях самоделна пиратка, та да видя ударната вълна как ще ги разпръсне... Тези неща си спомням към днешна дата, ама сигурно още три пъти по толкова съм забравил! Абе, кошмар! :-)

 
 
№28 от: Anakin Skywalker (13 май 2010 12:31)
Сетих се и за други пиромански игри. bomba
Например хвърляне в огън на флакони от дезодорант или мухозол(един гадно миришещ спрей против насекоми). Това ни беше любимо занимание на село, когато възрастните палеха по дворовете боклука. Или самите ние като по големи палехме огньове най често на селското сметище и хвърляхме там. Гърмяха и се цепеха въпросните флакони, ако случайно имаше и малко останало вещество вътре, тогава.....smile24 ......
Няй яркия спомен беше обаче когато на боклука ни попадна изхвърлен малък газов флакон за пълнене на запалки с останало малко съдържание вътре.
Без колебание запалихме една изхвърлена автомобилна гума и метнахме шишето вътре. След по малко от минута последва такъв взрив и такова огнено кълбо се издигна нагоре, че със сигурност са го чули и видели в селото. Нас самите ни облъхна гореща ударна вълна и не трудно да си представим с каква беля се разминахме ако бяхме по наблизо....uuux ...
Добре че нищо по серионо нещо не последва....



--------------------
 
 
№29 от: ТЛСМ (21 декември 2011 05:47)

Аз малко по късно израснах през 90-те още като бях малък вече имаше конфети пиратки ракети и всяквите фоерверки но покрай някой по голям научавахме туй онуй димките от амониева силитра бяха класика веднъж намерихме 20 кила чанта със стари вестници толко димки бяхме направили че ги пускахме около 20 минути да не ви казвам но около 4 карета в Люлин бяхме задимили та нищо не се вижда и полиция и пожарна идва а ние само се смеехме от балконите... Миниумки спрях да правя след като един от големите на 15-16 години да е бил го събираха от стената тръгнал да бърка с метална лъжица той се размазал а приятелят му извадил късмет (седял с гръб към прозореца) и излетял от 3-ти етаж... как да е за последният пост ние го бяхме направили в запалена кофа за боклук 2 флакона лак за коса и един ароматизатор за стая ПЪЛНИ огнените топки гонеха 5-ти етаж ахах детството беше супер като изключим мутрите дето се биеха по кръстовищата но от тогава сигурно имате по ясни спомени.


 
 
№30 от: freja (24 януари 2012 00:57)

Добавих снимки на оръдието на borianmir. Не съм спец по пиротехниките, но мисля, че трябва да е същото като оръжието на tivesto em_18


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 0
Гости: 20

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: